Р Е Ш Е Н И Е   № 46   гр.София, 12.03.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми януари  две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                         КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                                                                                              със секретар   Тодорка Кьосева изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА гражданско  дело под № 725/2009 година   Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на А. И. И., Д. Л. М. и Б. Ц. М., всички от гр. С., против решение от 05.03.2009 год. по гр.дело № 1807/2008 год. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който бъде уважена претенцията им, като им се присъдят разноските за всички инстанции. Ответниците по касационната жалба С. Е. Г. и Ц. М. Г. от гр. С. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за касационното производство. Третото лице-помагач „Т”О. , гр. С. не изразява становище. С определение № 911/06.10.2009 год. по гр.дело № 725/2009 год. касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, поради наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. При обсъждане на касационните доводи за отмяна на въззивното решение, като неправилно, касационният съд констатира следното: за да отмени първоинстанционното решение от 18.12.2003 год. по гр.дело № 6* по описа за 2003 год. на Софийски районен съд, с което е уважен установителния иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, касаещ процесните недвижими имоти и да постанови съдебния си акт, с който е отхвърлил исковете за собственост, за вещно право на строеж, въззивният съд е приел други правни изводи за тяхната неоснователност и недоказаност.становено е по делото, че с нот.акт № 74/1995 год. собствениците на УПИ ХІV-151 кв.10 по плана на гр. С., а именно В. С. М. и Д. Л. Т. са учредили право на строеж на апартаменти, офиси и магазини, в полза на „Т”ООД.чреденото право е за построяването на масивна жилищна сграда с един вход, сутеренен етаж с мазета, партерен и първи етаж с магазини и офиси и пет жилищни етажа, мансарди в подпокривното пространство, абонатна станция и асансьор, като учредителите са запазили правото на строеж върху имота за конкретно описани в п.3 от нотариалния акт имоти. С влязло в сила решение по гр.дело № 1830/1999 год. на СГС договорът за право на строеж е развален и решението е вписано на 20.02.2002 год. в С. по вписванията при СРС. След вписване на исковата молба на 10.03.1997 год. за разваляне на договора, ответницата С е закупила от „Т”О. два апартамента, изградени в груб строеж, както следва: ап.1 – на втория етаж и ап.10 – на петия етаж от жилищната сграда, съгласно нот.акт № 20 от 05.02.2001 год. Преди това, с нот.акт № 51/1997 год. ответницата Г е закупила от „Т”О. и други недвижими имоти, а именно магазин № 1, находящ се на партера и офис № 3, находящ се на първия етаж също в жилищната сграда на бул.”Г” № 33. С. на УПИ ХІV-151 са сключили договор за продажба на правото на строеж на същите имоти с ищците по настоящия спор Б. М. и А. И. , с нот.акт № 105 на 26.08.2002 год. За да приеме за установено, по отношение на ищците, че не са придобили правото на строеж върху процесните имоти, въпреки сключените договори, въззивният съд е изложил съображения, че към момента на сключване на договора, негов предмет са били обекти от сграда, завършена в груб строеж, с изградени ограждащи стени и покрив, позовавайки се на свидетелските показания, т.е. правото на строеж е било вече реализирано и не е могло да бъде предмет на разпореждане, съгласно чл.181, ал.1 ЗУТ. Обоснован е извод за нищожност на сделката, поради липса на предмет, при което за страните, участници в сделката не са възникнали целените от тях правни последици и прехвърлителният вещноправен ефект за претендираното от ищците право на строеж върху описаните имоти не е настъпил. Настоящата касационна инстанция не споделя, като правилни изложените от въззивния съд изводи. Въззивният съд не се е съобразил със създадената вече касационна практика относно тълкуването на легалната дефиниция на закона на пар.5 в т.42 от ДР на ЗУТ/в редакция към 26.08.2002 год./, относима към изискванията на чл.181, ал.2 ЗУТ, във вр. с чл.159, ал.2 ЗУТ, според която установяването на едно фактическо положение, а именно завършеност на сградата в „груб вид” по смисъла на закона се извършва по установения в цитираните по-горе правни норми – с акт на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции. Единствено актът на общинската администрация, с който се дава преценка за степента на завършеност на сградата е меродавният момент, който ще даде отговор на въпроса доколко правото на строеж се е реализирало в обекти, което е пречка то да бъде предмет на прехвърлителна сделка към този момент, съгласно чл.181, ал.1 ЗУТ. Позовавайки се на показанията на свидетелите, които установяват различни обстоятелства, относно степента на завършеност на сградата към края на 1999 год., както и „предхождащи документи – схеми, скици, планове и чертежи”, въззивният съд е приел незаконосъобразно, че сградата е била завършена в груб строеж, преди сключването на сделката, отказвайки да зачете доказателственото значение на констативния протокол за достигане на кота „било”, с дата 06.02.2003 год., както и нанасянето на сградата в кадастъра на 20.01.2004 год., давайки приоритет на доказателствата, установяващи годината 1999 год., като година за завършване на грубия строеж. Нарушението на материалноправните норми на ЗУТ, изразяващо се в неприлагане на изискванията на чл.181, ал.2, във вр. с чл.159, ал.2 и пар.5, т.42 от с.з. води до неправилност на съдебния акт, което следва да се отмени, като се постанови касационно решение, при условията на чл.293, ал.2 ГПК, с което ищците бъдат признати по отношение на С. и Ц. Г. за носители на вещното право на строеж за изграждане на следните недвижими имоти в жилищна сграда в гр. С., бул.”Г” № 33, а именно: магазин № 1, находящ се на партера на сградата, с площ от 76.39 кв.м., офис № 3, находящ се на първия етаж на сградата, апартамент № 1, находящ се на втория етаж на сградата от 79.45 кв.м. и апартамент № 10, находящ се на петия етаж на сградата, с площ от 79.45 кв.м., с граници, подробно описани в нот.акт № 105/2002 год. Издадените, в полза на ответниците С нот.актове № 51/1997 год. и № 20/2001 год., по силата на които са придобили правото на собственост върху същите имоти следва да бъдат отменени, на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./. Ответниците по касационната жалба следва да заплатят на касаторите направените по делото разноски за всички инстанции, в размер на 2 207 лева. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА изцяло решение от 05.03.2009 год. по гр.дело № 1807/2008 год. на Софийски градски съд, ІV”А” в.състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено, по отношение на С. Е. Г. и Ц. М. Г. от гр. С., че А. И. И., Б. Ц. М. и Д. Л. М. от гр. С. са носители на вещното право на строеж, на основание договор за покупко-продажба на право на строеж от 26.08.2002 год., сключен с нотариален акт № 1* т.І, рег. № 2* нот.дело № 89/2002 год., вписан в С. по вписванията при СРС, за изграждане на следните недвижим имоти в жилищна сграда, находяща се в гр. С., бул.”Г” № 33, а именно: МАГАЗИН № 1, находящ се на партерния етаж с площ 76.39 кв.м., заедно с 3.34% ид.ч. от общите части на сградата, ОФИС № 3, находящ се на първия етаж на сградата с площ 89.23 кв.м., заедно с 3.90% ид.ч. от общите части на сградата, АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се на втория етаж на сградата с площ 79.45 кв.м., заедно с 3.91% ид.ч. от общите части на сградата и АПАРТАМЕНТ № 10 на петия етаж с площ 79.45 кв.м., заедно с 3.86% ид.ч. от общите части на сградата. ОТМЕНЯВА нотариален акт № 51, т.LХVІІ, дело № 13160/04.06.1997 год. и нотариален акт № 20, т.І, рег. № 4* дело № 16/2001 год., сключени между С. Е. Г. и „Т”О. за покупко-продажба на право на собственост върху гореописаните имоти. ОСЪЖДА С. Е. Г. и Ц. М. Г. от гр. С. да заплатят на А. И. И., Б. Ц. М. и Д. Л. М. от гр. С., разноските за всички инстанции, в размер на 2 207/две хиляди двеста и седем/лева. Решението е постановено с участието на трето лице-помагач на С. Е. Г. и Ц. М. Г., „Т”О. , със седалище и адрес на управление гр. С..     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: