6 Р Е Ш Е Н И Е № 456 София, 19 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :ПЛАМЕН ТОМОВ ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря :Мира Недева и в присъствието на прокурора :Петър Долапчиев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1552 по описа за 2014 година Срещу решение по внохд.№148/2014 г. на Апелативен съд - гр. София е подадена касационна жалба от частните обвинители Д. Д. и П. Д.. В съдебно заседание жалбата,с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона се поддържа от повереник. Подсъдимия Н. не е взел участие (редовно призован),а защитата му е на становище жалбата на частните обвинители да се остави без последици. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата основателна,а постановеното решение в нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК,тъй като не са изследвани обективно всички събрани доказателства.Съдебното следствие пред въззивната инстанция ,не само не е изяснило обективната истина ,но допълнително е затруднило разкриването й. Налице са допуснати процесуални нарушения ,довели до нарушения на материалния закон. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 26.05.2014 г. постановено по внохд.№148/2014 г. на Апелативен съд [населено място] е потвърдена присъда по нох№3456/2013 г. на Софийски градски съд. С посочената присъда подсъдимия Н. Н. е признат за невиновен на 14.09.2011 г. в [населено място] ,при управление на МПС с рег. [рег.номер на МПС] ,в нарушение правилата за движение –чл.25 ал.1 ЗДвП и чл.38 ал.3 ЗДвП да е причинил смъртта на Е. Д., поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението в извършено престъпление по чл.343 ал.1 б „В” НК вр. с чл.342 ал.1 НК. ПО ЖАЛБАТА НА частните обвинители : Основното оплакване в жалбата е - за допуснати съществени процесуалните нарушения и отказани на тази страна(частното обвинение) доказателствени искания.Акцентира се на вътрешна противоречивост в мотивите на въззивния съд по фактите, и на непреодоляно несъответствие между обясненията на подсъдимия,които са кредитирани („на пътното платно нямаше ППС-нито попътно,нито насрещно движещи се”) и останалите доказателства по делото,включително и заключението на назначената от въззивния съд петорна експертиза. Доводите са основателни . В решението си въззивният съд е приел(„за пълнота на изложението” ),че Софийски градски съд е дал ход на производството ,въз основа на обвинителен акт ,който не отговаря на изискванията на чл.246 НПК, „тъй като не е уточнено мястото на ПТП”. С определение по чл.327 НПК ,въззивния съд е допуснал преразпит на св.В. Г. и е назначил повторна съдебно техническа експертиза ,със седем задачи, между които – „да се определи мястото на удара”. След проведеното въззивно съдебно следствие въззивният съд по фактите е приел: -„Към 15 и 30 часа движението по [улица] било интензивно и в двете посоки, като имало и паркирани автомобили върху тротоара пред магазините до имота на № 58 отдясно на пътя. (...) Подсъдимият изчакал пешеходния светофар зад него да спре трафика, изчакал преминаване на две коли попътно, но и насрещно движещите се, огледал се отново в двете посоки и като преценил, че няма участници в движението, за които да създаде опасност, предприел маневрата „обратен завой”. „В това време към мястото, от което подсъдимият предприел маневрата обратен завой, се приближавали малък по габарити автобус на масовия градски транспорт, който заемал лявата част на дясна лента за движение, и лек автомобил Опел „К.”, управляван от свидетеля В. Г., разположен в дясната част на същата лента. Г. управлявал лекия автомобил със скорост 20-30 км/ч, опитвайки се да премине отдясно покрай автобуса, за да избегне задръстването от трафика. Двете превозни средства се намирали на широката част на булеварда , като Г. почти достигнал предната врата на автобуса, когато покрай тях в близост до осевата линия и със същата посока на движение преминал пострадалият Е. Д., който управлявал мотоциклет марка Сузуки ,с вдигнато предно колело във въздуха и със скорост не по-малко от 60 км/ч. Свидетелят Г. възприел в продължение на около 3-4 секунди звука на преминаващия мотор и се огледал за него, но не го забелязал. В следващия момент видял началото на маневрата обратен завой, която извършвал подсъдимият Н., като веднага след това настъпил удар между мотоциклета Сузуки и достигналия разделителната линия товарен автомобил Фолксваген, който бил разположен перпендикулярно на оста на пътя [улица]и с отклонение на предните колела максимално вляво. Ударът настъпил в дясна пътна лента и бил челен за мотоциклетиста и страничен за автомобила на подсъдимия. В това положение настъпило сцепление между двете моторни превозни средства, които продължили да се движат заедно , като мотоциклетът висял на предната лява врата”. Нови обстоятелства от значение апелативният съд е приел, като според него те са: -къде точно се намира светофарната уредба, на какво разстояние е от постоянния ориентир, има ли указателна табела за автобусна спирка, и че пътната лента, в която свидетелят Г. се е движел след края на левия завой, е с широчина, която позволява заемането й от две превозни средства – малогабаритен автобус и лек автомобил, разположени по начина, по който съобщава свидетелят Г.. Приел е също, че наличието на малогабаритния автобус е ограничавало видимостта на подсъдимия в посоката на движение, която той имал преди да започне маневрата обратен завой. Кредитирал е изцяло обясненията на подсъдимия, че е избрал подходящо място за маневрата, че е изчакал светофара да спре потока от автомобили в неговата посока на движение , че не е забелязал движещо се превозно средство и е предприел маневрата при чисто платно. Не е установено по делото на какво разстояние при започването на маневрата обратен завой от подсъдимия са се намирали автомобилите, управлявани от - свидетеля Г., автобусът на градския транспорт и лекият автомобил в насрещната лента, управляван от свидетелката С., което обстоятелство е лишило инстанционните съдилища от отговора на въпроса ,към момента на започване на маневрата обратен завой налице ли е била опасност за участниците в движението, не само на пострадалия с управлявания от него мотоциклет, но и тези управлявани от свидетеля Г., свидетелката С., както и за водача на градския автобус. По този въпрос приетото от въззивния съд, че под „чистота на пътното платно настоящият състав разбира не абсолютна липса на каквито и да било моторни превозни средства на пътя, което било невъзможно да се случи, при положение, че трафикът е бил натоварен (показанията на свидетеля Г. и обяснението на самия подсъдим), а като наличие на такава(неустановена!) дистанция между него и насрещно движещото се МПС от една страна, и между него и попътно движещото се МПС от друга, която да му позволи да извърши маневрата безопасно” очевидно е произволен. Следващия извод- „съдът счита, че преценката на подсъдимия е била вярна, тъй като между него и управлявания от свидетелката С. автомобил не е настъпил вторичен удар, а такъв няма и с попътно движещия се автобус на градския транспорт и лекия автомобил Опел „К.” на свидетеля Г., независимо, че след инициалния удар товарният автомобил се е движел сам, описвайки част от кръг, без подсъдимият да е бил в състояние на въздейства върху неговата траектория чрез органите на управление”. Изводът е нелогичен и вътрешно противоречив. Вниманието и на въззивния и на първоинстанционния съд е насочено към установяване и последваща преценка за „опасност” само по отношение на мотоциклета, управляван от пострадалия, а не и за останалите участници в движението. Приема се, че обективно подсъдимият е имал възможност да възприеме ,както насрещно движещото се моторно превозно средство (автомобила, управляван от свидетелката С.), така и попътно движещия се автобус и лекият автомобил, управляван от свидетеля Г., и се е съобразил с нормата на чл.38 от Закона за движение по пътищата и със забраната да не създава опасност за тяхното движение,без да е установено отстоянието на което тези превозни средства са се намирали. Вътрешно противоречив е и изводът, че подсъдимият не е видял управляващия мотоциклета пострадал, защото лентата му за движение била заета от автобуса и автомобила на свидетеля Г., които му пречели да види мотоциклета, но пък за същите тези моторни превозни средства маневрата „обратен завой” не е създала опасност .Самия подсъдим твърди,че при започване на маневрата в неговата лента за движение не е имало пътни превозни средства ,още по малко ,че са му пречили на видимостта. Абсурден е извода ,че „положението ,посоката на движение и скоростта на другите участници в движението са установими единствено и само чрез използване от водача на неговите зрителни , но не и слухови сетива”. Няма как да бъде споделен и извода ,че „преценката на подсъдимия (за безопасност на маневрата обратен завой ) е била вярна , тъй като между неговия и управлявания от св.С. автомобил не е настъпил вторичен удар , такъв няма и с попътно движещия се автобус на градския транспорт и лекия автомобил управляван от св.Г.”.Преценката за безопасност на маневрата се прави преди започването й ,и няма как правилността й да се обвързва с настъпването на пътно транспортно произшествие(резултат). Превратно са тълкувани показанията на св.С. ,управлявала насрещно движещия се лек автомобил,която разпитана пред първоинстанционния съд ,категорично заявява –„моториста си беше в неговото платно ,не е бил в моето платно...не видях от къде дойде автомобила , с който се удариха”.В същия смисъл и показанията на св.М. –„моториста си беше в неговата лента за движение...закачат се в лентата в която се движат”.Игнорирайки тези доказателствени средства въззивния съд приема ,че пострадалия е управлявал мотоциклета на осовата линия ,разделяща двете платна за движение , появил се внезапно след започване на маневрата обратен завой от подсъдимия и го поставил в невъзможност да избегне настъпилия удар.За същото обстоятелство (мястото на пътното платно, където се е движил пострадалия) несъобразено е и заключението на експертизата ,което установявана ,че удара между мотоциклета и автомобила управляван от подсъдимия е в лентата за движение и на двамата.Неубедителни са и съображенията за отхвърляне на отговор на задача №6 от заключението. Посоченото по горе ,дава основание на Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение да приеме, че въззивния съд е допуснал нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които са съществени ,защото са попречили на правилното изграждане на вътрешното убеждение на съда(на закона и доказателствата по делото) . По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при съществени процесуални нарушения и нарушение на закона ,а жалбата на частното обвинение основателна. Ето защо и на основание чл.354 ал.3 т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение по внохд.№148/2014 г. на Апелативен съд - гр. София,с което е потвърдена присъда по нохд.№3456/2013 г. на Софийски градски съд и връща делото за ново разглеждане ,от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :