Р Е Ш Е Н И Е № 453 Гр.София, 25.10.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ЛАКОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1679/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5. С решение № 95/07.05.13 г..,постановено по В.Н.Ч.Д.358/12 г..по описа на АС-Велико Търново, в производство по чл.457,ал.7 НПК вр.чл.44,ал.12 ЗЕЕЗА е отменено определение № 152/03.12.12 г.,постановено от ОС-Велико Търново и не е прието за изпълнение наказание лишаване от свобода в размер на 10 години, намалено по реда на чл.457,ал.4 НПК на осем години лишаване от свобода по присъда № 2/05 г., съответно изпълнителна присъда № 30/06 г.по сл.д.8/03 г.на Централен следствен съд № 3 Мадрид, Кралство Испания, по отношение на осъдения Т. М. А., гр.В.Т., [улица]. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ за възобновяване на В.Н.Ч.Д.358/12 г.по описа на АС-Велико Търново, с релевирани касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се възобновяване на посоченото наказателно производство, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият и неговият защитник изразяват несъгласие с основателността на същото, доколкото при разглеждане на наказателното производство в Кралство Испания са допуснати флагрантни нарушения на правото на защита на А.. В тази насока се представя и писмено становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо като подадено по силата на чл.422, ал.1,т.5 вр. 5 вр.чл.419,ал.1 вр.чл.341,ал.1 вр. чл.457, ал.2-5 и 7 НПК вр.чл.44,ал.12 ЗЕЕЗА. Освен това то е депозирано в предвидения в закона шестмесечен срок от влизане на съдебния акт на второстепенния съдебен състав в сила-07.05.13 г. Погледнато по същество, искането е и основателно. Видно от материалите по делото, по образувано по Н.Ч.Д.154/11 г.по описа на ОС-Велико Търново, по производство по Европейска заповед за арест /ЕЗА/, изготвена от съответен компетентен орган на Кралство Испания въз основа на окончателна присъда № 2/05 г., съответно изпълнителна присъда № 30/ 06 г. на Централен следствен съд № 3, Мадрид, във връзка с осъждане на Т. М. А. за престъпление по чл.386,ал.1 и 2 и чл.387 от испанския НК, е постановено решение № 154/23.03.11 г. от посочения окръжен съд. Съгласно същото, на основание чл.40,ал.1, т.4 ЗЕЕЗА е отказано изпълнение на ЕЗА и е прието да се приведе в изпълнение наказанието по испанската присъда, като по отношение на А. е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода по цитираната испанска присъда. За да пристъпи към отказ от изпълнение на издадената ЕЗА, съдът е преценил, че исканото лице е български гражданин и се е съобразил с неговото изявление, депозирано в открито съдебно заседание /л.106 от първоинстанционното съд.д.на гърба/, че желае да търпи наложеното му от испанския съд наказание в РБ. Ето защо, при изпълнение на изискванията на чл.40, ал.1,т.4 ЗЕЕЗА, на основание чл.44,ал.8 ЗЕЕЗА е прието да се приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода. Третираното решение е влязло в законна сила и като неподлежащо на атакуване по извънреден процесуален способ, по отношение на него е отказано образуване на касационно производство поради недопустимост /л.133 и сл. първостепенното съд.д./. По-нататък, на основание чл.44,ал.11 ЗЕЕЗА окръжният прокурор на Велико Търново като представител на окръжна прокуратура по местонахождение на лицето, след получаване на препис от влязлото в сила решение /чл.44,ал.10 ЗЕЕЗА/, е внесъл предложение до ОС-Велико Търново, за разглеждане по реда на чл.457,ал.2-5 НПК,както е указано в нормата на специалния закон. Същото е разгледано от съответния първоинстанционен съд по местонахождение на лицето и с определение е приведена в изпълнение присъдата на испанския съд. Постановено е А. да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от осем години за извършено престъпление по чл.244,ал.1 НК, което да стане при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като е зачетено и предварителното задържане на лицето. Точно това определение, по жалба на осъдения, е отменено с решението, с разрешенията по което Главният прокурор на РБ изразява несъгласие. В същото е постановено,че наказанието лишаване от свобода за срок от десет години, намалено по реда на чл.457,ал.4 НПК, на осем години, не се приема за изпълнение и са изложени аргументи за нарушаване правото на осъдения да присъства лично на съдебния процес, провеждан в Кралство Испания. В тази връзка е обсъдено Рамково решение 2009/299 ПВР на Съвета от 28.02.09 г.за изменение на Рамкови решения 2002/584/ПВР; 2005/214/ПВР; 2006/783/ПВР; 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес. Споделима е изложената в искането за възобновяване теза, че с критикуваното решение апелативният съд се е произнесъл по въпроси по ЗЕЕЗА, по които има влязъл в сила съдебен акт по приемане за изпълнение на присъдата на испанския съд. Третираната проблематика вече е бил решена с описаното по-горе решение на ОС-Велико Търново по реда на чл.44,ал.8 вр. чл.40,ал.1,т.4 ЗЕЕЗА, и то предвид изразеното от самия осъден съгласие да търпи наказание лишаване от свобода, наложено му по присъда на испански съд, в Република България. Оттук насетне, след като на основание чл.40, ал.1,т.4 ЗЕЕЗА е отказано изпълнение на ЕЗА, А. сам е възпрепятствал възможността да бъдат разглеждани възражения за пороци, с оглед негово неучастие в провежданото срещу му наказателно производство, приключило с постановена осъдителна присъда. Такава би била налице в осъдилата го държава, по съответния предвиден в същата процесуален ред, след реално изпълнение на процедура по екстрадиция. Имайки предвид изложеното, настоящата инстанция се съгласява, че аргументацията по обсъжданото решение води до извод за недопустимо смесване на две различни процедури. Апелативният съд се е произнесъл извън възможните за преценка въпроси по законосъобразно или не прилагане на разпоредбите на 457,ал.2-5 НПК. Ето защо няма да бъдат разглеждани възраженията срещу искането за възобновяване, изтъкнати в писменото изложение на защитника на осъдения до тази инстанция, които не са относими към процесната процедура. Освен това трябва да се заключи, че с поведението си въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, ограничавайки процесуалните права на една от страните по делото-прокуратурата. Последната е била приканена от окръжния съд да стартира процедура по чл.44,ал.11 ЗЕЕЗА, а сетне- към нея, макар и косвено, а и съвсем процедурно неправилно, са били отправени незаконосъобразни изисквания да съобразява цитираното Рамково решение, в контекста на лично неприсъствие на осъдения в съдебно заседание пред испански съд, от АСІ-Велико Търново. Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр. чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение намира,че следва да възобнови въззивното наказателно производство, да отмени постановения по него съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Велико Търново. Затова Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.Ч.Д. 358/12 г.по описа на АС-Велико Търново. ОТМЕНЯВА решение №95/07.05.13 г., постановено от АС-Велико Търново по В.Н.Ч.Д.358/12 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/