2 Решение на Върховен касационен съд III г.о РЕШЕНИЕ № 152 [населено място], 14.06.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари, през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 3493 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Я. от [населено място], приподписана от адв. Г. П. от АК-С., против решение от 07.04.2008 г., постановено по гр.д. № 574/2007 г. на Софийски градски съд, И-Г с-в, с което е оставено в сила решение от 10.01.2007 г. по гр.д. № 4037/2006 г. на Софийски районен съд, 33 с-в, с което са отхвърлени предявените искове от Н. В. Я. срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗоД/, за установяване наличието на пряка дискриминация, както и за осъждане на ответника да преустанови това нарушение. Предявеният иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗоД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв. не е предмет на касационната жалба. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв. П. поддържа касационната жалба като подробни съображения са изложени и в писмена защита. Ответникът по касационната жалба ''Първа инвестиционна банка"АД [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. П., оспорва жалбата и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Подробни съображения са изложени в писмена защита. С определение № 226 от 05.03.2009 г. по делото е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос, дали възрастовата клауза, съдържаща се в общите условия на ответната банка, по силата на която лица над определена възраст нямат право да получат ипотечен кредит, съставлява пряка дискриминация спрямо тези лица при упражняване на правото им на достъп до услуги, който въпрос е обуславящ изхода на спора, решаван е противоречиво от съдилищата и разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1,т.2ит. ЗГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да постанови обжалваното решение, с което е оставил в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предявените от Н. В. Я. срещу ответната банка искове, с правно основание чл. чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗоД, за установяване наличието на пряка дискриминация, основана на признак "възраст", за осъждане на ответника да преустанови това нарушение, са неоснователни и ги е отхвърлил. Приел е, че в случая не се касае за неравно третиране на гражданите, а заплаха за печалбата и капитала на банковата институция. Банката има право и задължение по силата на Наредби № 3, № 8 и № 9 на БНБ да прецени дали да сключи договор за кредит въз основа на факторите, влияещи на заплахата за капитала на финансовата институция. По поставения материалноправен въпрос е налице противоречива съдебна практика. Според едното становище, не е налице дискриминация, основана на признак „възраст" по смисъла на чл. 4 ЗЗоД, когато в Общите условия на банката за сключване на ипотечни заеми като условие за предоставянето им е предвидена пределна възраст от 65 години за кредитополучателите, тъй като не се касае за неравно третиране на гражданите, а за заплаха за печалбата и капитала на финансовата институция, каквото е становището възприето и в обжалваното въззивно решение. Според другото становище налице е пряка дискриминация, основана на признак „възраст" по смисъла на чл. 4 ЗЗоД, когато в Общите условия на банката за сключване на ипотечни заеми като условие за предоставянето им е предвидена пределна възраст от 65 години за кредитополучателите, тъй като определена категория физически лица априори се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите лица при извършването на този вид услуги. Върховният касационен съд в настоящият съдебен състав приема за правилно второто становище. Съдебното исково производство е инициирано от Н. Я. от [населено място], роден през 1938 г., който твърди, че изискването на ответната банка - [фирма] [населено място], за максимална възраст при отпускане на ипотечен кредит съставлява различно третиране на лица и форма на пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 ЗЗоД, съдържаща се в Общите условия за отпускане на ипотечни кредити, поради което и на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗоД е поискал да бъде установено неравното третиране, основано на признака възраст, както и да бъде осъдена банката на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗоД да преустанови нарушението, изразяващо се в наличието на изискването в Общите условия на банката за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица за максимална възраст на кредитополучателя от 65 години и за в бъдеще да се въздържа от такова нарушение, както и на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от закона да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от нарушението в размер на 500 лв. Последният иск не е предмет на касационното производство. Предявените искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗоД са основателни. По делото е установено по безспорен начин, че с предвиденото в Общите условия на ответната банка изискване кредитополучателят да е на максимална възраст от 65 години, представлява пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 ЗЗоД, основана на признака възраст. Това е така. тъй като в Общите си условия банката директно е поставила в неравнопоставено положение лицата на определена възраст. Като е заложила това изискване на практика банката третира гражданите над определена възраст по-неблагоприятно от всички останали като ги лишава от възможност за получаване на кредит. Именно това неравнопоставено третиране има за цел да предотврати и преустанови ЗЗоД като забранява всякакви форми на 3 Решение на Върховен касационен съд I..о тази причина не се налша ищ^ци. ^ разместване на доказателствената тежест по чл. 9 ЗЗоД. Освен това фактът, че на ищеца му е отказано отпускането на ипотечен кредит, поради възрастта му е приет за безспорен и в този смисъл наличието на неравно третиране е доказано, поради което искът с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗоД следва да бъде уважен. Основателен е и предявеният иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от същия закон. Наличието на такова неправомерно поведение от страна на ответната банка е нежелано. В този смисъл ЗЗоД доразвива общо заложеното в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Конституцията на РБ правило за недопустимост на дискриминацията като несъвместима с принципите и основите, на които се гради едно демократично общество, а така също и със закрепването на равнопоставеността mpwttv хопата като фундамент на цивилизованите общества. Ето защо ответната банка следва да Оъде осъдена да up^viu..vU., нарушението, изразяващо се в неравнопоставено третиране на физическите лица на основание тяхната възраст, чрез поставяне на изискване за максимална възраст при ипотечните кредити и за в бъдеще да не допуска такова нарушение. В тази връзка следва да се отбележи, че възможностите на кредитополучателя да изпълнява възникналите по договора задължения не зависят от неговата ВЪЗраС!, 1ьи i4.cii.v_» i« ж»в » xpii-rapnii oq dmwqHroR oecvoc и обезпеченост. Преценката на приемливия за банката риск при отпускане на кредити е оправдана само, ако се основава на данни за възможностите за обслужване на кредита. Обективно тези ВЪЗМОЖНОСТИ НЯ1УШ1 riHJ_U,\_» v оъзраотп-а, nnn^PUfl В ЬТШКТЛР ГНИЯ случай и данните за материалните възможности на ищеца, поради което установеното ограничение съставлява неравно третиране на лицата-потребители при хипотеза на пряка дискриминация на основание възраст, деисштслии оапкит ^^«^«^„„о ,,о,«т^и финансов институт със специфична, строго регламентирана дейност като кредитирането е основен вид банкова дейност с високо рисков характер. Не може да бъде споделен довода обаче, че изискването за максимална възраст при ипотечните кредити, заложено в Общите условия на банката е пряко свързано с обективната възможност за погасяване на задълженията по тях. Действително банковата — — гтлптшапя ня особени поавила и е безспорно, че преценката на кредитоспособността на получателя на финансов ресурс е от съществено значение, както за отпускане на кредита, така и за неговия размер, но в конкретния случай следва да се приеме, че възрастта като изрично посочено по общите условия основание да се елиминира от потребителския сектор една голяма част от потребителите до договаряне, е форма на нарушение на правото на всеки един на равно третиране, поради което в случая се касае до дискриминационна директива на общите условия на ответната банка, което съставлява нарушение на чл. 4, ал. 2 и чл. 37 ЗЗоД, обуславящо основателността на предявените искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗоД. По изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и предявените искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗоД следва да бъдат уважени. На касатора не следва да бъдат присъдени разноски по делото, тъй като такива не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивно решение от 07.04.2008 г., постановено по гр.д. № 574/2007 г. на Софийски градски съд, И-Г с-в, с което като е оставено в сила решение от 10.01.2007 г. по гр.д. № 4037/2006 г. на Софийски районен съд, 33 с-в, са отхвърлени предявените искове от Н. В. Я. срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗоД/, и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Н. В. Я., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] предявен по реда на чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация, против [фирма] [населено място], [улица], че изискването в Общите условия на [фирма] за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица за максимална възраст на кредитополучателя от 65 години, представлява пряка ч^4"*" "r-v л * _ , изискване в Общите условия на банката за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица за максимална възраст на кредитополучателя от 65 години и за в бъдеще да се въздържа от такова нарушение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: