Р Е Ш Е Н И Е   № 366   гр.София, 06 юли  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети юни   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора   СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 280/2010 година, за да се произнесе, взе предвид:   Производството е образувано по искането на защитника на осъдения П. И. М. за възобновяване на нохд № 191/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на решение № 70/12.04.2010 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Поддържа се, че въззивният съд неправилно не е възприел доводите на защитата за липса на мотиви на първоинстанционния съд и е определил повторението на мотивите при първото разглеждане на делото само като „ преповтаряне на някои от мотивите”, включително възприетото от инстанциите по същество, че подс. Пенев е работил като пазач на язовира, както и неправилното преповтаряне и утвърждаване на превратно тълкувани данни по делото, конкретизирайки приетата като доказателство служебна бележка от „Б”ООД. С посочените касационни основания се мотивира необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на осъдения М. по предявеното му обвинение.     Прокурорът от Върховната касационен прокуратура оспорва основателността на искането. Поддържа,че мотивите в обжалваното решение отговарят на изискванията за съдържание, включително относно доказаността на обвинението и законосъобразността на извода за приложимия материален закон. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Панагюрският районен съд с присъда № 55/10.06.2009 год. по нохд № 255/2008 год. признал подсъдимите Й. , Д. , П. и М. за виновни в това, че на 17.04.2008 год. в землището на с. П. колонии в съучастие като извършители /подс. М. като помагач и при повторност в немаловажен случай, а П. като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си/ чрез използване на МПС и технически средства извършили кражба на имущество от владението на „А”АД, гр. П. на обща стойност 1 415,43 лева. На основание чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 вр.чл.20, ал.2 за Й. Д. и П. /за посл. и чл.63, ал.1, т.3 НК/ вр.т.4 за М. при предпоставките на чл.54 НК ги осъдил: Йорданов, Д. и П. на по 1 година лишаване от свобода, изпълнението на които наказания на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, а подс. Мулешков-на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Приложил чл.59, ал.1, т.1 НК за времето на предварителното задържане на подс. М. , чл.68, ал.1 НК за наказанието лишаване от свобода, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 325/2005 год. на Панагюрския районен съд и чл.59, ал.1, вр.чл.61, ал.1, т.3 ЗИНЗС. Произнесъл се по въпроса за дължимите разноски и за приложението на чл.53, ал.1, б. А НК-за веществените доказателства и за автомобила, собственост на М. Пазарджишкият окръжен съд с решение № 203/19.10.2009 год. по въззивно нохд № 522/2009 год., образувано по протест на прокурор от Панагюрската района прокуратура и жалба на подсъдимия М поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата, отнасящи се до квалификацията на поведението на подсъдимия М в мотивите, отменил присъдата и върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Панагюрският районен съд с присъда № 8/26.01.2010 год. по нохд № 257/2009 год. признал подсъдимите за виновни по предявеното обвинение и им наложил съответните наказания като квалифицирал поведението на подсъдимия М по чл.20, ал.4 НК, в който смисъл изложил съображения, съответстващи на изразеното в диспозитива решение, че дейността му е осъществена като помагач, а не като съизвършител, каквото е било и повдигнатото му обвинение. За да изпълни указанията в отменителното решение, както и процесуалното си задължение по чл.13 и чл.107, ал.1 НПК съдът провел задължителното за първоинстанционен съд съдебно следствие. Разпитал подробно подсъдимите за фактическите обстоятелства по обвинителния акт, всички свидетели и вещото лице, посочени от прокурора, допуснат е и е разпитан като свидетел по искане на прокурора в съдебното заседание св. Р за обстоятелства, относими към предмета на доказване предвид възражение, направено от оспорващия обвинението подсъдим М. , приети са представени нови писмени доказателствени средства – служебни бележки от фирми за изкупуване на гъби, предявени са събрани на досъдебното производство писмени доказателствени средства, приети и прочетени са събраните по предвидения процесуален ред доказателствени средства на досъдебното производство и тези при първото разглеждане на делото. Събраният доказателствен материал, за който е направил извод, че е достатъчен и възможния, е съпоставил и анализирал поотделно и в неговата съвкупност. Изложил е приетата от него за установена фактическа обстановка, че на посочената дата подсъдимите Й. , Д. и П. след като са облекли работни облекла били откарани лично от подсъдимия М със собствения му автомобил „Ф” в близост до сградите на „А”АД, гр. П., след което последният се върнал на язовира, а тримата проникнали през отвор в сградата навътре до място, където са се намирали медни електрически кабели. Подсъдимият Д. осветявал пътя с фенерче, а нарязването на кабелите извършил с клещи, които се намирали на обекта. Тримата подготвили и изнесли осем топчета кабел с дължина 706.60 м /четирижилен и десетжилен/, които с автомобила, управляван от подсъдимия М, били закарани на стопанисвания от него микроязовир в землището на гр. П.. Действията по сваляне, подготовка и запалване с цел обгаряне на покритието на кабела били забелязани от св. Н. Те сигнализирали служители на МВР, които пристигнали на място преди тях и задържали лицата, вкл.подс. М. , в момент, когато предприел действия за напускане на обекта с автомобила. Въззивният съд възприел така установената фактическа обстановка, която определил като съответстваща на тази, която е била описана в отменения първоинстанционен съдебен акт, макар и тази констатация да не е била необходима с оглед правомощията му да се произнася по обжалвания и подлежащ на проверка-присъдата, постановена след предходното отменително въззивно решение. Обосновал извода, че оценката на обясненията на подсъдимите и показанията на разпитаните свидетели, включително тези на св. Ц, е в съответствие с действителния смисъл. Позовал се на съдържанието им, с което се подкрепят приетите фактически обстоятелства за конкретната дейност на всеки от подсъдимите или се опровергават направените възражения за невиновност. В оценъчната си дейност съдът не е допуснал нарушение и изводът за неоснователност на доводите, че М. не е автор на деянието не е произволен, макар и да е пропуснал да извърши оценка на събрано в съдебното следствие на първоинстанционния съд доказателствено средство, отнасящо се до свидетеля Ц. Този пропуск обаче не е довел до нарушаване на процесуалните права на подсъдимия, защото поначало със съдържанието на приетите служебни бележки, издадени от фирма „Т”ООД се опровергава достоверността на твърденията му, че към инкриминираната дата е бил в трудовоправни отношения. В останалата част показанията му, съпоставени с обясненията на подсъдимия М, със справката от „М” за проведен разговор между двамата, който противно на твърденията им е в 15:57:53 ч, когато групата е била задържана, както показанията на св. Н, М. и обясненията на подсъдимия П правилно са оценени като недостоверни, противоречиви и не даващи основание да се направи извод за невиновност. Оценката, направена след съпоставка на доказателствения материал, съдържащ данни за относими към поведението на подсъдимия М обстоятелства, е вярна, правилна и съответства на изискванията по чл.107, ал.3 НПК и по чл.14 НПК за изграждане на вътрешното убеждение. Не може да се определят мотивите на въззивния съд като изложени по начин и със съдържание, противоречащо на изискванията по чл.339, ал.2 НПК. По убедителен и недвусмислен начин съдът е заявил съгласието си с направената оценка за достоверността на доказателствените материали, за степента на годност на всяко едно от доказателствата да обоснове относимо към предмета на доказване обстоятелство, както и за оценката на определените като недостоверни и изолирани, дадени в подкрепа на възприетата позиция на защита от подсъдимия М. Неоснователно поради горните съображения е твърдението в искането за допуснато нарушение на процесуалните правила с приемането от въззивния съд на обстоятелство, което не е установено по предвидения процесуален ред-отнасящо се до подсъдимия П. Дали е работил или не на стопанисвания от подсъдимия М микроязовир не е обстоятелство, което да се отразява по какъвто и да било начин върху изводите за вина. От оценените като достоверни за относими обстоятелства, поради което и като годно доказателствено средство, обясненията на този П. , дадени пред съдия, този факт не се съдържа. Съобщен е от него в предходните му обяснения ине е потвърден, но това и не се е налагало. Същественото, което е установено, че там е имал стари работни дрехи, че там се е преоблякъл, т.е. че посещението му не е инцидентно, независимо от поводите и с приемането на посочения факт не е д опуснато съществено процесуално нарушение. Неоснователно се поддържа в искането, че е допуснато съществено процесуално нарушение при оценка на писмените доказателствени средства от фирмите, занимаващи се с изкупуване на гъби. Вярно е, че в мотивите се съдържа извод за удостоверяване „сезонът за бране” на растящите в Панагюрския район видове гъби, а не за действително съдържащите се в тях данни, за „изкупвателния сезон” на диворастящите гъби за 2008 година. Правилно, въпреки констатираното различие, въззивният съд е направил извод, че твърденията на подсъдимите за предприетото посещение в района на обекта не е по повод бране на гъби, а с цел извършване на инкриминираното престъпление. Това следва не само от данните, че е извършено на 18.04.2008 год., т.е. почти месец преди дейността по изкупуване на събрани гъби, които независимо от начина на съхранение не могат да имат необходимата годност за такъв дълъг период от време, но и защото това възражение се опровергава от данните, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието и разположението на мястото на обекта, от който е извършена кражбата - различно от посоченото в обясненията на подсъдимите Д. и Й. , от обясненията на подсъдимия П, както и от установеното наличие на специфичен сив прах върху дрехите, с които са били облечени по време на престъплението и задържането, който се съдържа във въздуха на помещението, обект на нападение. Затова макар и оценката да не е направена с необходимата прецизност, а така е възприета и от въззивния съд, след като изводите са направени въз основа на други доказателствени средства, съдържащи данни за относимите обстоятелства, чиято оценка е направена според предписанията на чл.107, ал.3 НПК, няма нарушение. От изложеното следва, че въззивният съд като инстанция по същество е проверил събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал и процесуалната дейност на първоинстанционния съд по оценката му по начина, предписан в НПК. След като е установил, че няма допуснати съществени нарушения е направил законосъобразния извод, че вътрешното убеждение по въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК са правилно решение по начина, съответстващ на изискванията по чл.14 НПК да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Предвид изложеното за липса на касационни основания за отмяна или изменение на въззивното решение искането следва да бъде оставено без уважение и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения П. И. М. за възобновяване на нохд № 191/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, наказателна колегия и отмяна на въззивно решение № 70/12.04.2010 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: