Р Е Ш Е Н И Е № 296 София, 27 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети септември …........... 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Даниела Атанасова ............................. .. Лада Паунова ..................................... при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ......................... КНОХД № .. 868 .. / .. 2015 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадени в срок протест от прокурор в Апелативна прокуратура – гр. Варна и жалби от стана на конституирания по делото граждански ищец – [фирма] – [населено място], подсъдимия Ю. С. и подсъдимия М. М.. Обжалва се решение № 37 от 04.03.15 г., постановено по ВНОХД № 40/14 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна. С решението е потвърдена присъда № 116 от 29.11.13 г. по НОХД № 107/10 г. на Варненския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на С. и М. по чл. 206, ал. 3 от НК. Двамата са оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК, а отделно С. и по обвинения по: чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Подсъдимата С. К.- Д. е оправдана по повдигнато и обвинение по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Прокурорът протестира решението като незаконосъобразно – основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК, във всичките му части, с които: С. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 203, ал. 1, вр. чл., вр. чл. 202, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; спрямо С. и М. е преквалифицирано престъплението от такова по чл. 212,, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК в такова по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вместо по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; К.- Д. – по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В тези части иска решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Повереникът на гражданския ищец – [фирма] обжалва решението в гражданската му част като незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 3, т. 2 от НПК. Иска на осн. чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК присъденото обезщетение за имуществени вреди да се увеличи до размера на претенцията, предявена и поддържана в предходните инстанции. От страна на подсъдимия Ю. С. решението се обжалва като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и явно несправедливо (чл. 348, ал., т. т. 1 – 3 от НПК) в частта, с която е потвърдена присъдата в осъдителната и част. Иска се да се отменят двата съдебни акта в тази им част и да се оправдае С.. Алтернативно се прави искане за намаляване на наложното наказание и прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК. Защитата на подсъдимия М. М. обжалва решението като незаконосъобразно и явно несправедливо – основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска след отмяна на предходните съдебни актове да се оправдае М. или делото да се върне за ново разглеждане на досъдебната фаза. Представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения, намира жалбата от страна на гражданския ищец за основателна, а жалбите на подсъдимите за неоснователни. В съдебно заседание не се явява представител на гражданския ищец и упълномощеният повереник, редовно призовани. От тяхна страна се поддържа жалбата, чрез приложена по делото молба. Защитата на подсъдимия С. поддържа изцяло жалбата с молба ВКС да я уважи. Пледира за неоснователност на подадения протест и жалба от страна на гражданския ищец. Защитата на подсъдимия М. поддържа жалбата и допълнението към нея с направените две алтернативни искания за отмяна на присъдата и решението и оправдаване на доверителя му или връщане на делото за ново разглеждане. Защитата на подсъдимата К.-Д. пледира за неоснователност на протеста по отношение на неговата доверителка, поради което иска да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, основанията и доводите, съдържащи се в протеста и жалбите и становищата на страните от проведеното съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда № 116 от 29.11.13 г. по НОХД № 107/10 г., Варненският окръжен съд е признал подсъдимите Ю. И. С. - [дата на раждане] в /населено място/, живущ в [населено място], български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, ЕГН [ЕГН] и М. В. М. - [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], [улица], /блок/. № , /вх./, /aп./, български гражданин, с висше икономическо образование, неженен, неосъждан, ЕГН [ЕГН] за виновни в това, че на 16.05.2006 г. в [населено място], /област/, в съучастие помежду си като съизвършители, противозаконно присвоили чужди движими вещи - горива - евродизел, бензин и газ пропан-бутан, на стойност 145107,70 лева, собственост на [фирма] - [населено място] с изпълнителен директор М. И. В., които владеели, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл.206, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК им е наложил наказание, както следва: на подсъдимия Ю. И. С. лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, а на подсъдимия М. В. М. лишаване от свобода за срок от три години чието изтърпяване на основание чл.66, ал. 1 oт НК е отложил с изпитателен срок от пет години. На основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Ю. И. С. е бил е мярка за неотклонение „задържане под стража", считано от 14.06.2006 г. до 14.02.2007 г. и с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 14.02.2007 г. до 19.06.2007 г. Подсъдимите Ю. И. С. и М. В. М. са признати за невиновни в това, че в периода от 10.04.2006 г. до 16.05.2006 г. в [населено място] и [населено място], в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители, чрез използване на неистински документи: протокол за проведено ОС на [фирма] – [населено място] от 10.04.2006 г., договор за заем от 14.04.2006 г., сключен между [фирма] – [населено място] с управител - З. М. М. и [фирма] – [населено място], представлявано от Ю. И. С. като управител, 2 бр. заявления до ВОС - Фирмено отделение, съответно заявление от 17.04.2006 г. за вписване на особен залог по реда на 3акона за особените залози върху цялото търговско предприятие [фирма] – [населено място] и заявление от 11.05.2006 г. за вписване пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие на „фирма'' – [населено място] и документ с невярно съдържание - договор за особен залог върху търговско предприятие от 14.04.2006 г., сключен между З. М. М., представлявана в договора от М. В. М. по силата на общо нотариално заверено пълномощно /per. №1999 от 31.03.2006 г./ на нотариус Д. Ж., с Per. №101 и район на действие PC – [населено място] и Ю. И. С. като управител на [фирма] – [населено място] - всички те послужили като основание за издаване на две решения на ВОС, фирмено отделение, съответно: решение на ВОС, фирмено отделение от 19.04.2006 г. за вписване в Търговския регистър, воден при ВОС по п. 16. р.1, т. 287. стр. 66 по ф. д. №1083/03 г. на [фирма] – [населено място] в полза на [фирма] – [населено място] за обезпечаване вземането му по договор за паричен заем от 14.04.2006 г. за сумата от 2 800 000 лв., ведно с лихви, неустойки и разноски и решение на ВОС, фирмено отделение от 12.05.2006 г. за вписване по п. 16, р. 1, т. 287, стр. 66 по ф.д. №1083/03 г. на [фирма] – [населено място] пристъпване към изпълнение върху цялото търговско предприятие на [фирма] – [населено място], като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, предмет на договор за особен залог върху търговско предприятие, сключен в полза на [фирма] – [населено място], per. по ф. д. №13 351/05 г. на СГС, като обезпечение на вземане в размер на 2 800 000 лв., лихви, неустойки и разноски, дължими по договор за заем от [фирма] – [населено място] на [фирма] – [населено място] и 2 броя протоколи от частен съдебен изпълнител Ст. Д. от 15.05.2006 г. за предаване на недвижим имот на заложен кредитор и от 16.06.2006 г. за предаване на движими вещи на заложен кредитор, получили без правно основание чуждо движимо имущество - горива-евро дизел, бензин и газ пропан-бутан, на стойност 744 545,03 лв., собственост на [фирма] – [населено място] с изпълнителен директор М. И. В., чрез назначения с решение на ВОС - Фирмено отделение от 12.05.06 г. за вписване по п. 16, р. 1, т. 287. стр. 66 по ф.д. № 1083/03 г. на „фирма'' – [населено място] пристъпване към изпълнение върху цялото търговско предприятие на [фирма] – [населено място] управител - И. Ж. К., с намерение да го присвоят, като имуществото е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК са оправдани по предявеното им обвинение по чл.212 ал.5 вр. ал. 4 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Подсъдимият Ю. И. С. е признат за невинен в това, че: 1. В периода от месец март 2005г. до 07.03.2006г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, сам и чрез неустановено в хода на разследването лице, съставил неистински частни документи – протокол № 11-02/02.03.2005 г., протокол № 12/20.07.2005 г. и протокол № 001/01.02.2006 г. на ОС на съдружниците на [фирма] - гр. Варна и ги употребил пред /банка/ – клон [населено място], за да докаже, че изложеното в протоколите удостоверява волята на съдружниците в [фирма] – [населено място] – Д. А. К. и М. И. В. за отпускане на инвестиционен кредит, завишаване на отпуснат овърдрафт и учредяване на договорни ипотеки от банката, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното обвинение по чл. 309 ал.1 вр. чл, 26 ал. 1 от НК; 2. В периода от 08.03.2005 г. до 31.05.2006 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление в качеството му на длъжностно лице – управител на [фирма] – [населено място], присвоил сумата от 1 435 001.40 лв., собственост на [фирма] – [населено място], с управители към момента на извършване на деянието Ю. И. С. и Д. А. К., с правоприемник към момента [фирма] с управител М. И. В., поверени му да ги управлява, като за улесняване на деянието е извършено и друго престъпление - по чл. 309 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като присвоеното имущество е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното обвинение по чл. 203 ал. 1, вр. чл. 202, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 вр. чл.20,1 вр. чл. 26 ал.1 от НК; 3. На 16.05.2006 г. в [населено място], с техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 495 000 лв. от владението на Т. Р. Д., собственост на [фирма] – [населено място] с изпълнителен директор М. И. В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетото е в големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по предявеното обвинение чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1 т. 4 от НК. Подсъдимата С. Д. К., [дата на раждане] в [населено място], живуща в [населено място], българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, ЕГН [ЕГН], е призната за невиновна в това, че в периода 15.05.2006 г. – 16.05.2006 г., в [населено място] и в [населено място], обл. Варненска, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител в района на ОС – [населено място], нарушила служебните си задължения при извършването на действия по изпълнително дело № ...../.....г. със страни [фирма] срещу [фирма] – [населено място], като нарушила чл. 323 ал. 1 от ГПК /отм./ като на 15.05.2006 г. образувала изпълнителното дело по молба от З. М. М. в качеството й на управител и представляваш [фирма] – [населено място], без представено пряко несъдебно изпълнително основание - извлечение от Централния регистър на особените залози по чл. 12 ал. 1 от Закона за особените залози /303/ за вписване на Договор за особен залог от 14.04.2006 г. между [фирма] – [населено място] и [фирма] - София, нарушила чл. 325 ал. 1 от ГПК/отм./, като не изпратила призовка за доброволно изпълнение с определен 7-дневен срок на длъжника - управител и представляващ [фирма] – [населено място]., нарушила чл. 323 ал. 1 от ГПК /отм./, като на 15.05.2006 г. и на 16.06.2006 г. описала и предала, без правно основание във владение на взискателя по делото, движимо и недвижимо имущество, посочено в протокол за опис на движимо имущество от 15.05.2006 г., протокол за предаване на недвижим имот от същата дата и протокол за опис на движимо имущество от 16.05.2006 г., собственост на [фирма] – [населено място], и превишила правата си, като на 15.05.2006 г. и на 16.05.2006 г., в нарушение на чл. 416 от ГПК /отм./, след като е намерила недвижимите имоти и съоръжения във владение на трето лице, с права за придобиване владението върху тях преди образуваното изпълнително дело е предприела изпълнение върху същите, както и в нарушение на чл. 414 ал. 1 и ал. 2 от ГПК /отм./ отнела принудително движими вещи, намиращи се във владение на трето лице и ги предала на взискателя, без представяне на доказателства, че същите са принадлежали на длъжника [фирма] – [населено място], с цел да набави имотна облага за Ю. И. С. и М. В. М. и да причини на [фирма] – [населено място], собственост на М. И. В. и Д. А. К., вреда и от това са настъпили значителни вредни последици, от които с имуществен характер 1 948 000 лв. поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по предявеното и обвинение по чл. 282. ал. 2. вр. ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Подсъдимите Ю. И. С. и М. В. М. са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] – [населено място], сумата от 145 107,70 лева /сто четиридесет и пет хиляди сто и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения граждански иск до размера на 744 545,03 лева. Подсъдимите С. и М. са осъдени да заплатят държавна такса върху уважения граждански иск в размер на общо 5 804,00 лева /пет хиляди осемстотин и четири лева/. Съдът е отхвърлил предявения от [фирма] – [населено място] граждански иск срещу подсъдимия Ю. И. С. за сумата от 495 000,00 лева, представляващ претендирано обезщетение за имуществени вреди от деянието по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 от НК. Отхвърлил е предявения от [фирма] – [населено място] граждански иск срещу подсъдимия Ю. И. С. за сумата от 1 435 001,40 лева, представляващ, претендирано обезщетение за имуществени вреди в следствие на деянието по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Отхвърлил е предявения от [фирма] – [населено място] граждански иск срещу подсъдимата С. Д. К.-Д. за сумата от 1 948 000.00 лева. представляващ претендирано обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НК. Отхвърля предявения от [фирма] – София граждански иск срещу подсъдимата С. Д. К. – Д. за сумата от 1 948 000,00 лева, представляващ претендирано обезщетение за имуществени вреди в следствие на деянието по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Осъдил е подсъдимите за направените по делото разноски. Въпреки, че в протеста е посочено единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, прокурорът в п. 1 и п. 2, а и донякъде в п. 3 развива доводи, свързани с необоснованост на съдебния акт, която не е касационно основание. Прокурорът счита, че незаконосъобразно предходните инстанции са приели, че деянието обхванато от обвинението по 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК спрямо Ю. С. е с незначителна обществена опасност. В тази насока сочи, че свидетелите К. и В. не са подписвали двата инкриминирани протокола от общо събрание на съдружниците на дружеството, послужили в последствие за сключване на договори за банкови кредити и договори за овърдрафт към тях, с които са били усвоени значителни средства, за които съдружниците К. и В. не са били уведомени и не са дали съгласие за това. Прави се извод, че малозначителност на деянието не следва да се приема, с оглед значителните средства, които са били усвоени от подсъдимия, което сочи на завишена обществена опасност на деянието. Доколкото настоящата инстанция не е такава по фактите, следва изрично да се посочи, че изводите на предходните инстанции по отношение на сочените от прокурора обстоятелства не са произволни, а са изградени на точна преценка на събраните по делото доказателства, в това число и свидетелските показания именно на К. и В.. Чрез техните показания съдът е стигнал до извод, че между съдружниците е съществувала практика да не се събират за всяко общо събрание, а протоколи от същите да се разписват от друго лице, поради обстоятелството, че К. и В. пребивавали в [населено място]. Показанията на двамата свидетели са правилно интерпретирани, поради което и въззивният съд е стигнал до заключението, че са знаели за предназначението на кредитите и договорите за овърдрафт към тях, въпреки че не са присъствали на съответни общи събрания, за да участват във вземането на решение по инкриминираните договори, като са били подписани от друго лице, за което са изложени убедителни мотиви (л. л. 201 – 202, ВНОХД). Във връзка с отразеното въззивният съд законосъобразно е приел, че извършеното от С., макар и формално да осъществява признаците на състава по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради своята явна незначителност на обществена опасност, не е престъпно, като изрично е направил разграничението между малозначителност на деянието и явна незначителност на обществената му опасност. Констатирал е и изтекла абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 от НК още преди внасянето на обвинителния акт в ОС – [населено място]. Съобразил се е с съдебната практика, че при преценката дали деянието при документните престъпления е малозначително и не е обществено опасно или обществената му опасност е явно незначителна, съдът трябва да има предвид не само факта на поправката, неистинския подпис и др., а всички обстоятелства, отнасящи се до важността на документа, с оглед целта за използването му, значението на утвърдените факти или заявления, обществената стойност на засегнатите и увредени обществени отношения, степента на тяхното увреждане, броя на подправените или издадени документи и др. Във връзка с обвинението срещу подсъдимия С. по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по което е признат за невиновен и оправдан, прокурорът сочи, че мотивите на предходните инстанции се основават на назначените по делото съдебносчетоводни експертизи по отношение на получените и разходвани средства от кредитите, отпуснати въз основа на представените документи. Проследява счетоводното движение на инкриминираната сума от 200 000 щ. д. с равностойност 326 515.86 лв., представляваща част от допълнително разрешения овърдрафт в размер на 225 000.00 евро, използвана за захранване на сметката в щатски долари на [фирма] – [населено място]. Тези парични средства на 16.12.05 г. са приведени на „фирма“ , с посочено основание търговско посредничество, като на същата дата от последното дружество са преведени на „фирма“ – [населено място], за което не са налични документи, от които да е видно основанието на така наредените средства и същите да са свързани с търговската дейност на дружеството. Според прокурора експертите са проследили счетоводни разчети, водени в дружествата, а не движението на парични средства, поради което прави извод, че С. се е разпоредил с инкриминираната сума в своя полза без налично законово основание и по този начин е извършил длъжностно присвояване, което според настоящата инстанция е предположение, което не отговаря на събраните по делото доказателства и експертните заключения и по своята същност е предположение за някакъв неуточнен и неясен присвоителен механизъм (по същия крайно пестелив начин е формулиран в обвинителния акт, л. 4, гръб). Отразеното от прокурора навежда към необоснованост на съдебния акт, която не е касационно основание. За да постанови оправдателна присъда по този пункт на обвинението, окръжният съд, а след това и втората инстанция, са преценили задълбочено обхвата на обвинението по отношение на механизъм на извършване, произход и движение на паричните средства и равностойност на предмета на обвинението. Законосъобразно са взели предвид експертните заключения, доколкото са били необходими специални знания в областта на счетоводството и контрола. На базата на последните е възприето, че инкриминираната сума от 1 435 091,14 лв. не е с произход изтеглените кредити, а е формирана от търговски отношения между посочените фирми [фирма] – [населено място], [фирма] и [фирма], с размер на средствата 1 195 988,31 лв., съответно – 21 739,58 лв., съответно – 217 363,61лв., общо 1 435 091,14 лв., на базата на разчети, като задължение на прокуратурата е било да докаже, че произхождат от сключените договори за кредит и овърдрафт към тях. В последния смисъл, вещите лица са били категорични, че изтеглените кредити са усвоени според преназначението им, поради което инстанциите по фактите правилно са възприели експертните заключения. Видно от посочените по-горе суми и техния сбор, сумата от 200 000,00 щ. д. с равностойност 326 515,86 лв., преведена на 16.12.05 г. на „фирма", не е била включена в обвинението и спрямо същата прокурорът не е упражнил процесуалното си правомощие да поиска изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК. По отношение на обвинението срещу подсъдимите С. и М. по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК прокурорът изразява пълно съгласие с извършената от предходните инстанции преквалификация на деянието по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2 от НК (изразеното съгласие очертава пределите на касационната проверка само по отношение на евентуално извършено престъпление по чл. 206 от НК), но счита, че незаконосъобразно е приета липсата на кумулативно предвидената предпоставка „особено тежък случай“, поради което извършеното от двамата не е квалифицирано по чл. 206, ал. 4 от НК. Развива доводи, свързани с практиката на ВКС, че особената тежест на случая може да се обоснове и само от изключително високия размер на стойността на присвоеното имущество, като в случая акцентира и на „предхождащите действия на подсъдимите, представляващи сложна мрежа от действия и документни престъпления, целящи умишлено и изкуствено поставяне на [фирма] – [населено място] в състояние на длъжник, като по този начин са присвоили горива не на посоченото дружество, а на [фирма]. Във връзка с посоченото следва да се подчертае, че деянието по чл. 206, ал. 4 от НК, включващо в квалификационните си признаци кумулативна наличност на критериите предметът на престъплението да е в „особено големи размери“ по смисъла на ТР № 1 от 30.10.98 г. на ВКС по т. д. № 1/98 г. на ОСНК и „случаят да е особено тежък“ по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, която норма изисква извършеното престъпление, с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи отговорността обстоятелства, да разкрива изключително висока степен на обществената опасност на деянието и дееца. От правната норма следва, че стойността на предмета на престъплението, който и в настоящия случай отговаря на критерия „особено големи размери“, не е единствената предпоставка, обуславяща приложението на по-тежко квалифицирания състав по чл. 206, ал. 4 от НК. Изисква се и обществената опасност на дееца да е изключително висока. В случая, С. и М. са неосъждани, трудово ангажирани с добри характеристични данни, което се противопоставя на възприетата от съдилищата изключителна тежест на извършеното деяние с оглед начина на извършване на деянието – „с ангажиране на неистински доказателства пред съдилищата и пред частни съдебни изпълнители“. Тежестта на извършеното деяние, собствеността на инкриминираните горива и тяхната равностойност следва да се обсъдят ведно с доводите, отразени в жалбите от страна на двамата подсъдими, които касаят именно допуснати нарушения на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходните инстанции при установяването и юридическата преценка на обстоятелства, относими към предмета на доказване и защита правата на подсъдимите. Редица доводи от страна на защитата по отношение на: извършената преквалификация на деянието от документна измама в обсебване; собствеността на инкриминираните горива и тяхната равностойност; доказателствените източници, на базата на които е направен извод, че двамата подсъдими имат фактическа власт върху предмета на престъплението на правно основание – владение или пазене, съответно предавано ли е гориво, кому е предадено и в какво количество; конкретно разграничаване участието на всеки един от тях в осъществяването на деянието и преодоляване на противоречията в доказателствения материал, защо се дава вяра на част от него и се игнорира друга; предходните им взаимоотношения, които са послужили да се направи извод, че те са се разпоредили с процесното гориво, не са получили отговор във въззивното решение или той е формален и не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК и основните принципи на наказателното правораздаване по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК, което съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК. Нарушението винаги води до отмята на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Така въззивният съд не е взел никакво отношение за възможността деянието да се преквалифицира от престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 1 от НК в такова по чл. 206, ал. 3 от НК (л. 206 – л. 208, ВНОХД) без изменение на обвинението от прокурора на осн. чл. 287, ал. 1 от НПК. Отношение по въпроса не е взел и окръжният съд (л. 330 – л. 335, НОХД). В тази част от мотивите той изчерпателно и правно издържано е посочил защо извършеното от двамата подсъдими не е документна измама, съгласно повдигнатото от прокурора обвинение, а е приел, че е обсебване, но не е отразил съображенията си възможна ли е осъществената преквалификация без намесата на прокурора. Решаващите съдилища са дължали извършването на такава преценка, тъй като принципно няма пречка със съдебния акт да бъде приложен закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, без изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, ако не е налице съществено изменение на фактическите обстоятелства по обвинението. Неизяснена по делото остава собствеността на инкриминираното гориво, неговите количество и равностойност, с оглед обстоятелствата, че обсебването е резултатно престъпление и предмета на присвояването не трябва да е изключителна собственост на извършителя, като се има предвид и разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от НК. В тази насока в обвинителния акт е отразено, че собствеността е на [фирма] на стойност 744 545,03 лв. Двамата подсъдими са осъдени за обсебване на гориво на [фирма] на стойност 145 107,70 лв. За изясняване на собствеността и равностойността на евентуално обсебеното гориво апелативната инстанция е назначила допълнителна ССчЕ със задача точно формулирана от защитата на подсъдимия С. и самия него (л. 130 – л. 131 и л. 140, ВНОХД). Заключението по тази експертиза е приложено на л. 157 – л. 166, ВНОХД и е прието в съдебно заседание, проведено на 16.01.15 г. В същото е направено разграничение на съхраняваните в базата видовете горива, собственост на същите по фирми ( [фирма], [фирма] и [фирма]) и разбивка по количество и цена. Експертизата е приета в съдебно заседание (л. 172, ВНОХД), но не е ценена от съда (л. 207, ВНОХД), тъй като вещото лице не е било взело предвид всички счетоводни документи и е обсъдило въпрос от правно естество, без да е посочено какво се има предвид. По този начин, от една страна, съдът е нарушил правото на защита на С. и М., като не е отговорил на възраженията от тяхна страна срещу обвинението, а от друга – е оставил неизяснен въпроса за собствеността и равностойността на предмета на престъплението, като е имал пълната процесуална възможност да назначи допълнителна, повторна или разширена експертиза по поставените въпроси от изключително значение за решаване на делото по същество. Неясна остава волята на въззивния съд на базата на кои доказателствени източници е направил извод за правното основание, по силата на което Г. и М. са владеели процесното гориво. По делото не е изяснен въпросът кой е владеел или пазил инкриминираното гориво. Остава неясно въз основа на какви доказателства е направен извода, че на практика движимите вещи, включително и съдържащото се в цистерните гориво, са били предадени във фактическа власт именно на подсъдимите С. и М. и те са установили владение върху тези горива. В акта си въззивният съд не е обсъдил фактическите данни, че цистерните са се съхранявали горива, собственост и на други дружества. Владението или пазенето на правно основание на присвоения предмет е съществен елемент от състава на чл. 206 от НК и същите категорично следва да се установят по делото, за да бъде реализирана наказателната отговорност на съответния извършител, подбудител и/или помагач. Не са разграничени участието, съответно разпоредителните действия на Г. и М. по отношение на източването, превоза и в последствие продажбата на горивото. В обвинителния акт е отразено, че след действията на ЧСИ в базата останали С., М., К. и двама пълначи в базата. Обвиняемите разпоредили на пълначите да започнат да изпразват наличните горива от дванадесетте цистерни и от двете ЖП-цистерни в автоцистерни и газовози, които след напълване напуснали петролната база в неизвестна посока, като подробни указания за тази дейност давали двамата обвиняеми (л. 8). В мотивите окръжният съд е отразил, че след предаването на имота Д. си тръгнала. В базата останали С., М., свид. К., майката и бащата на С.. Майката на С. повикала свидетелката Е. И., която тогава работила в „фирма“, а С. разпоредил да останат и двама от работниците – свидетелите Г. М. и М. К., пълначи в базата. На последните С. казал под ръководството на свид. И. да започнат да товарят наличните в базата горива в автоцистерни и газовози, собственост на [фирма]. Всички налични горива били разтоварени на двете бензиностанции на „фирма“ и в последствие продадени (л. 318, НОХД). Отразеното от окръжния съд изцяло е пресъздадено в решението (л. 198, ВНОХД). По този начин инстанциите по фактите са достигнали до правния извод, че С. и М. са се разпоредили, като М. е „допуснал“ да бъдат изнесени от базата горивата, а С. е организирал извозването им до собствените си бензиностанции и в последствие продадени (л. 335, НОХД и л. 207, ВНОХД). Приетата фактология от предходните инстанция, на базата на която са направени юридическите изводи, е произволна, доколкото събраните по делото доказателства в тази насока са относно: кои лица са присъствали при изготвянето на протокола за предаване от ЧСИ; кои са влезли в базата; кой кога си е тръгнал и по чие разпореждане е организирано източването на горивото; превоза му до бензиностанциите и последвалото му отчуждаване чрез продажба, са крайно противоречиви и това противоречие не е преодоляно от инстанциите по фактите съгласно изискванията на процесуалния закон. При това е останало неизяснено конкретното участие на С. и М. в разпоредителните действия. Протестира се и приетото от съда, че подсъдимата К.-Д. в качеството си на частен съдия-изпълнител (ЧСИ), въпреки че е допуснала редица нарушения е осъществила само нарушение на служебните си задължения, но не и престъпление, доколкото липсва умисъл за осъществяване на такова, поради което е оправдана по повдигнатото и обвинение по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На базата на допуснатите от същата нарушения, прокурорът счита, че прекия умисъл и специалната цел се извеждат от обективните действия на подсъдимата и от конкретното и поведение – съзнателно, при липса на законови предпоставки, ЧСИ с голям стаж като такъв и като държавен съдия-изпълнител, е нарушила множество законови разпоредби, от което е очевидно, че обективните действия на подсъдимата са били умишлени, тъй като не следва да се допусне незнание на закона и същите са подчинени да донесат полза на подсъдимите М. и С., като е настъпила вреда в размер на 1 510 000,00 лв. – стойността на търговското предприятие [фирма]. Посоченото е предположение, по силата на което и всеки прокурор би понесъл наказателна отговорност за длъжностно престъпление по служба, като направи неправилна оценка на фактите и правната квалификация на дадено деяние и от това произтекат различни негативни юридически последици – обективна отговорност, без да се изследва и докаже по предвидения в НПК ред прекия умисъл и специалната цел. По делото няма спор за допуснатите от К.-Д. нарушения на Закона за особените залози и ГПК. По тях инстанциите по фактите са изложили изчерпателно своите съображения (л. 336 – л. 341, НОХД № 107/10г. и ВНОХД № 40/14, л. 209 – л. 212), които не следва да се преповтарят и в настоящото решение. На базата на законосъобразния анализ на събраните по делото доказателства предходните инстанции са стигнали до верния извод, че липсват такива К.-Д. по време и след принудителното изпълнение да е познавала и намирала в каквито и да е било отношения с М. и С., съответно К. и В. за да се приеме, че е целяла да им набави облага, съответно да им навреди, още по-малко да набави облага са себе си, адв. Л. или на други лица. По делото не са налични доказателства и за най-малко съзнание у нея за евентуална фиктивност да договора за заем между [фирма] и [фирма], отношенията между съдружниците в [фирма] и такива между това дружество и [фирма]. При самото съдебно изпълнение е спазила процесуалните правила, в това число и лицата, които следва да присъстват. Своевременно е придвижила и жалбата, с която са обжалвани нейните действия, като е посочила и правните си съображения за извършеното. Въззивният съд е взел отношение и по имуществената вреда в размер на 1 948 000,00 лв. – стойността на търговското предприятие [фирма], твърдяна в обвинителния акт, като е приел, че не е настъпила, поради цялостната отмяна по съответния ред на действията на ЧСИ с решение на ВОС. На базата на отразеното е направен законосъобразния извод за липсата на извършено престъпление, поради липсата на пряк умисъл в действията на К.-Д. и специална цел по смисъла на чл. 282, ал. 1 от НК, като същевременно правилно е интерпретирана и цитираната съдебна практика на ВКС. Отразеното, касаещо престъплението по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2 от НК, по което двамата подсъдими са осъдени, води до процесуалния извод, че решението в тази му част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция. Доколкото реализираната деликтна отговорност на двамата подсъдими изцяло е обвързана от предходните инстанции с извършеното от С. и М. престъпление, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане и в частта, с която въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционната присъда в гражданската и част. В останалата му част, поради липса на касационни основания за ревизия, решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 37 от 04.03.15 г., постановено по ВНОХД № 40/14 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, в частта, с която е потвърдена присъда № 116 от 29.11.13 г. по НОХД № 107/10 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на С. и М. по чл. 206, ал. 3 от НК, както и в гражданскопотвърдителната му част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание, само в отменената му част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. .................................................. ОСОБЕНО МНЕНИЕ на Севдалин Мавров – докладчик по делото Подписвам решението при особено мнение, тъй като считам, че след отмяната на въззивния акт в посочената му наказателна част делото не следва да се връща на апелативната инстанция за ново разглеждане, а да се реши окончателно с оправдаването на двамата подсъдими за престъплението по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2 от НК, в каквото е преквалифицирано първоначалното им обвинение по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и връщането му на въззивната инстанция за ново разглеждане единствено в частта касаеща предявения в наказателното производство от управителя и представляващ [фирма] – Д. К., чрез търговския пълномощник П. С. и упълномощения повереник, граждански иск срещу гражданските ответници Ю. С. и М. М.. На базата на събраните по делото на досъдебното производство доказателства, прокурорът е преценил, че извършеното от С. и М. е престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Така повдигнатото и предявено обвинение е с изначално грешна правна квалификация и в това отношение изцяло споделям доводите на Варненския окръжен съд, законосъобразно приети и от въззивната инстанция, довели до оправдаването на С. и М.. Не мога да споделя, обаче, че без изменение на обвинението от прокурора по реда на чл. 287, ал. 1 от НК, окръжният съд, на базата на същите факти, е признал подсъдимите за виновни и ги е осъдил за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2 от НК. Двете престъпления, макар и включени като такива в една и съща глава V от НК – престъпление срещу собствеността, са коренно различни от обективна и субективна страни (тук не е необходимо да се очертаят съществените различия между двете престъпления, ясно посочени в закона и съдебната практика). Прокурорът е допуснал пълно несъответствие между изложените факти и правната квалификация, довело до невъзможност обвиняемите да разберат в какво точно са обвинени и правилно да организират адекватно защитата си – съществено процесуално нарушение по смисъла на закона. Съдията докладчик е бил длъжен на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на нарушението. Същото правомощие е имал и съдът на осн. чл. 288, ал. 1, т. 1 от НПК, което не е реализирано. Вместо това е постановена обсъжданата присъда срещу двамата подсъдими по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2 от НК, потвърдена от апелативната инстанция. От друга страна считам, че инкриминираното деяние е несъставомерно по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2 от НК. На базата на възприетите действия от стана на С. и М. по: сключването на фиктивния договор за заем между [фирма] и [фирма]; договора за особен залог върху търговското предприятие [фирма] в полза на [фирма] за обезпечаване на вземането и вписването му от ОС – [населено място]; подаденото от страна на З. М. заявление във ВОС, постановеното вписване на престъпване към изпълнение върху цялото търговско предприятие на дружеството-длъжник като съвкупност от права и задължения и фактически отношения, предмет на договора за особен залог и назначаването на осн. чл. 46 от ЗОЗ на И. К. за управител на [фирма]; образуването на изпълнително дело и извършеното предаване на движими вещи на заложния кредитор, собственост на длъжника [фирма] на управителя И. К., единствено на последният е предадено владението на описаните движими вещи и единствен той е бил отговорен за опазването на същите по силата на чл. 48 и чл. 49 от ЗОЗ (редакция към момента). Спрямо К. са без юридическо значение имал ли е необходимите знания и опит и какви са му отношенията с Г. и М., доколкото законът не е поставил никакви изисквания към лицето, назначено от съда за управител на задлъжнялото дружество. Единствен него прокурорът би могъл да привлече в качеството на извършител по извършено престъпление по чл. 206 от НК, а Г. и М. в качеството на подбудители и помагачи, ако се докаже тяхна съучастническа дейност. К. не е привлечен в качеството на обвиняем от прокурора като извършител, поради което е незаконосъобразно, в случая, да се търси наказателна отговорност от подбудителите и помагачите му. В тази насока предходните инстанции са приели своеобразно „посредствено извършителство“, което е недопустимо в случая, доколкото К. е пълнолетно вменяемо лице. Обвинението страда и от друг изначален проблем. При предаването на движимите вещи инкриминираните горива не са описани по вид и количество, каквато възможност е съществувала. Последващото им установяване в процеса на делото чрез разчети, фактури, кантарни бележки и др. винаги ще съдържа елемент на предположение за видовете горива, тяхното количество, цена и собственост. Изначалната несъставомерност на повдигнатото обвинение по чл. 212 от НК, липсата на изменението му от прокурора по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК в такова по чл. 206 от НК, посоченото по-горе в особеното мнение и процесуалното развитие на делото водят до извод, че връщането му за преодоляване на допуснатите процесуални нарушения и изясняване на съществени обстоятелства от значение за законосъобразното му решаване няма да доведе до друг правен изход, освен потвърждаване на присъдата по отношение първоначално повдигнатото им обвинение и оправдаването на Г. и К. по преквалифицираното такова по чл. 206 от НК (последното е в правомощията и на настоящата инстанция). С въззивния протест прокурорът е атакувал първоинстанционния акт в неговата цялост, в това число и по отношение на оправдателния диспозитив по отношение на обвинението по чл. 212 от НК. В допълнението към него (л. 76 – л. 80, ВНОХД) се е съгласил с аргументацията на окръжният съд, че деянието е съставомерно по чл. 206 от НК, но протестира присъдата в тази и част, тъй като приема, че незаконосъобразно съдът е приел правната квалификация по чл. 206, ал. 3 от НК, а не по чл. 206, ал. 4 от НК. От страна на подсъдимите присъдата е обжалвана в наказателната и гражданската и осъдителни части като незаконосъобразна, явно несправедлива и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, като са изтъкнати редица доводи, свързани със собствеността на инкриминираното гориво, неговите количество и стойност, неправилната преквалификация на деянието от престъпление по чл. 212 от НК в такова по чл. 206 от НК, обстоятелството на кого са предадени във владение горивата и кой се е разпоредил тях, както и такива, свързани с явната несправедливост на наложените наказания. Касационното производство е образувано по протест на прокурора, който атакува решението като незаконосъобразно във всичките му части, с които е потвърдено оправдаването на подсъдимите, в това число и незаконосъобразното преквалифициране на деянието от престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК в такова по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2 от НК, вместо по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2 от НК. Поискал е да се отмени частично решението в посочените пунктове и делото да се върне за ново разглеждане. Защитата на подсъдимите С. и М. са обжалвали пред касацията решението в осъдителните и части (наказателна и гражданска) с доводи идентични на тези по въззивната жалба. При очертаните предели на касационната проверка (единствено подсъдимите искат цялостна отмяна на осъждането им за престъпление по чл. 206 от НК и отхвърляне на гражданския иск) и процесуалния развой на обвинението срещу двамата подсъдими от престъпление по чл. 212 от НК в токова по чл. 206 от НК, връщането на делото за ново разглеждане съществено би накърнило правата на подсъдимите. На базата на приетите от прокурора обстоятелства не е съществувала пречка да повдигне правилно обвинение още с обвинителния акт, което не е направил. Съдията-докладчик не е констатирал допуснатото от прокурора съществено противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, грубо нарушаващи правото на защита на подсъдимите и да се възползва от процесуалната възможност по чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Не е съществувала и пречка в хода на първоинстанционното производство прокурорът да направи изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НК, макар и да не е установено при съдебното следствие основание за изменение на обстоятелствената част на обвинението. Съдът не е реагирал и съобразно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 1 от НПК, доколкото процесуалното нарушение, съставляващо грубо несъответствие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, е било очевидно. Окръжният съд е постановил осъдителна присъда срещу С. и М. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2 от НК, като е приел, че подсъдимите могат да бъдат оправдани само, когато се установи, че вменените им фактически обстоятелства не се вместват в никое престъпление по НК. Същевременно не е взел предвид, че осъждането при това положение е регламентирано от строги процесуални правила – направено изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК от прокурора, когато се установят обстоятелства, навеждащи на извод за съществено изменение на обстоятелствената част на същото или на базата на вменените фактически обстоятелства да прецени приложението на еднакво или по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В случая, обаче, се касае до коренно различни престъпления и толкова различна фактология, срещу която подсъдимите не са се защитавали, като до момента на постановяване на присъдата са организирали своята защита само срещу повдигнатото им от обективна и субективна страни обвинение по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С оглед правното съдържание на въззивните протест и жалби от материална и процесуална страни и липсата на изменение на обвинението от прокурора, апелативният съд е имал единственото законосъобразно решение да оправдае подсъдимите за вмененото им престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2 от НК, доколкото връщането на делото за евентуално изменение на обвинението би накърнило в значителна степен процесуалните права на въззивните жалбоподатели С. и М.. По-нататък, присъдата е следвало да бъде отменена в гражданската и част и делото да се върне за ново разглеждане, тъй като първоинстанционният съд не е взел никакво отношение по отношение на деликтната отговорност на двамата подсъдими, извън приетото за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2 от НК. С оглед абсолютно същите процесуални обстоятелства, считам, че настоящата инстанция следва: да отмени присъдата и решението и да оправдае С. и М. по вмененото им престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2 от НК; да отмени решението в гражданската му част и да върне делото на въззивната инстанция, като укаже, че стриктно саледва да се спазват правилата по ГПК – доказателствена тежест, в т. ч. приемане на доказателства, оспорването им и ползването на различните видове доказателствени средства; да потвърди решението в останалата му част. Този извод извеждам от начина, по който е повдигнато и поддържано обвинението спрямо Г. и М. за деяние, за което те са осъдени, с оглед пълната несъставомерност на обвинението по чл. 212 от НК, липсата на изменение на обвинението от прокурора по реда на чл. 287, ал. 1, структурата на възприетото от предходните съдилища престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2 от НК, при която С. и М. са осъдени без да е привлечен към наказателна отговорност К. и разбирането, че всяка отмяна на съдебните актове на предходните съдилища, с оглед поправяне структурата на обвинението, би повлияла негативно върху положението на жалбоподателите. С. Мавров: