О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
[населено място], 27.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на eдинадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 560 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н/, представлявано от синдика М. И. Н., чрез пълномощника адв.Т.Т. против определение № 444/23.11.2017г. по в.ч.т.д. № 316/2017г. на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено определение № 86/ 07.09.2017г. по т.д. № 82/2017г. на ОС-Бургас за връщане на исковата молба по делото и прекратяване на производството по същото.
В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Излагат се съображения, че предявеният иск е иск за попълване масата на несъстоятелността на ищеца, поради което не се дължи държавна такса при завеждането му. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението към частната касационна жалба е формулиран следният правен въпрос: „ Искът за собственост върху капитала на еднолично акционерно дружество, предявен от дружество в открито производство по несъстоятелност, следва ли да се определи като иск за попълване масата на несъстоятелността, в който случай държавната такса следва да се определи при условията на чл.620, ал.5 ТЗ – същата да не се внася предварително?“ Частният касатор се позовава на допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция ДВ бр.86/2017г./, поради противоречие на атакувания съдебен акт с практиката на ВКС, обективирана в Определение № 479/29.12.2008г. по ч.т.д. № 339/2008г. на ВКС, II т.о.; Определение № 498/21.07.2014г. по ч.т.д. № 1701/2014г. на ВКС, II т.о., Определение № 267/07.05.2009г. по ч.т.д. № 139/2009г. на ВКС, II т.о. и Определение № 309/21.11.2008г. по т.д. № 312/2008г. на ВКС, I т.о. Според последната искове за попълване масата на несъстоятелността са не само действия или искове по раздел I на глава 41 от ТЗ, а всички, които имат за последица увеличаване на възможността за удовлетворяване на кредиторите, в т.ч. и установяване на имуществото и съхраняването на правата на несъстоятелния длъжник. Частният касатор се позовава и на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК на обжалваното определение.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението си въззивният съд е приел, че по т.д. № 82/2017г. на ОС-Бургас [фирма] е предявил иск срещу М. В. С. за установяване, че ищецът е собственик на 598 359 обикновени поименни акции с право на глас, всяка с номинална стойност от 100 лв., които представляват 100% от капитала на [фирма]. В хода на производството спрямо ищеца е постановено решение по чл.630, ал.1 ТЗ, а в последствие и по чл.630, ал.2 ТЗ. Според въззивния съд държавна такса по висящото производство се е дължала още към момента на подаване на исковата молба, когато ищцовото дружество не е било обявено в несъстоятелност. Освен това БАС е приел, че искът не е за попълване на масата на несъстоятелността. Предмет на иска са права по чл.181 ТЗ, които акциите дават, а не право на собственост върху ценните книги като имущество. С оглед на изложеното решаващият съд е намерил, че неизпълнението на дадените от първоинстанционния съд указания до ищеца за внасяне на дължимата държавна такса, е основание за връщане на исковата молба като нередовна.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване.
Поставеният правен въпрос попада в обхвата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е мотивирал въззивния съд да приеме, че към предявения иск не следва да се прилага правилото на чл.620, ал.5 ТЗ. Постоянна е съдебната практика на касационната инстанция /Определение по ч.т.д.№ 2413/2016г. на І т.о. на ВКС и цитираните в него съдебни актове/ по приложението на чл. 620, ал. 5 ТЗ, според която не се дължи предварително държавна такса по предявени чрез синдика на дружеството в несъстоятелност искове за попълване масата на несъстоятелността, а такива могат да бъдат освен отменителните искове и исковете за обявяване недействителност на действия и сделки, целящи връщане на имущество в масата на несъстоятелността, така и преки искове - за изпълнение на договор, за плащане на задължение, косвен иск по чл.134 ЗЗД. Законодателят не е направил разграничение относно способите на защита, а е въвел общ критерий - те да са насочени към попълване масата на несъстоятелността, от което би се увеличила и възможността за удовлетворяване на кредиторите. В Раздел І на Глава 41 от ТЗ - “Попълване на масата на несъстоятелността”, са уредени хипотези относно действия, чрез които се осъществява попълването на масата на несъстоятелността, но изброяването им не е изчерпателно. Касае се до действия по иницииране на съдебни производства, имащи за цел възстановяване и съхраняване масата на несъстоятелността, основани на идеята за консолидиране на цялото имущество на несъстоятелния длъжник в обща маса и осъществяване на универсално принудително изпълнение върху него с оглед възможно най-справедливо удовлетворяване на всички кредитори, без да се натоварва масата на несъстоятелността с разноски, които биха довели до намаляването й.
На осн. чл.614, ал.1 ТЗ масата на несъстоятелността обхваща имуществени права на длъжника. Според чл.158, ал.1 ТЗ капиталът на акционерното дружество е разделен на акции. Акцията от своя страна е законово уредена като ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на АД- чл.175 ал.1 ТЗ, а също така и материализира членствените права на акционера-чл.181 ТЗ, които могат да бъдат имуществени: право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерно с номиналната стойност на акцията или неимуществени: право на глас в общото събрание, право на сведения по чл.224 ГПК, право на участие в управлението и др. Акционерът може да се разпорежда с притежаваните от него акции по реда на чл.185, ал.1 и ал.2 ТЗ. В случай, че разпоредителната сделка страда от порок, който води до недействителност на същата, и формално приобретателят се легитимира като акционер, респ. органите на акционерно дружество оспорват правата на прехвърлителя като акционер, защита на последния може да се осъществи с установителен иск по чл.71 ТЗ срещу търговското дружество, в рамките на който ще се провери и валидността на сделката. При евентуално положително решение по него акционерът ще може да упражни всички права по притежаваните акции, вкл. имуществените – да получи дивидент, ликвидационен дял, респ. ще може да реализира приход при разпореждане с акциите си. В хипотеза на открито производство по несъстоятелност за ищеца по един такъв иск, решението по него ще е насочено към консолидиране масата на несъстоятелността, а оттук за нейното по-лесно осребряване. Следователно ще представлява иск за попълване на масата на несъстоятелността.
За да се определи дали предявеният иск по т.д. № 82/2017г. на ОС-Бургас, отговаря на горепосочените условия и представлява иск за попълване на масата на несъстоятелността, преди всичко е необходимо същият да е допустим. Видно от исковата молба частният касатор е изложил твърдения, че притежава 100% от капитала на [фирма] като ответникът М. С. формално се легитимира като едноличен собственик на капитала на дружеството, тъй като на изброените основания сделката за прехвърляне на акциите от ищеца на ответника не е породила действие. Обосновал е правен интерес от завеждане на установителен иск за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на всички акции от капитала на ЕАД, с възможност след постановяване на съдебно решение в негова полза да се легитимира пред всички трети лица и държавни органи като едноличен акционер. При тези данни ВКС намира, че исковата молба е нередовна. Заявеният правен интерес не може да се удовлетвори със завеждане на посочения иск само срещу лицето, което формално се легитимира като акционер. Решението ще има действие между страните по спора и не ще обвърже ЕАД, собствеността върху капитала на което е обект на установяване. Следвало е първоинстанционният съд да укаже на ищеца да уточни правния си интерес от предявяване на иск само срещу посоченото физическо лице като съобрази целения краен резултат и с оглед на това да насочи иска си срещу надлежните ответници.
Гореизложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на БОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от което, състав на Първо отделение на ТК на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 444/23.11.2017г. по в.ч.т.д. № 316/2017г. на Апелативен съд-Бургас и потвърденото с него определение № 86/ 07.09.2017г. по т.д. № 82/2017г. на ОС-Бургас.
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия от етапа на проверка на допустимостта на предявения иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|