О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 161 София, 20.04.2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4628 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Т., чрез пълномощника й адвокат Р. Н., против решение № 265217 от 3.08.2021 г., постановено по гр. д. № 16034 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 547182 от 27.11.2018 г., поправено с решение от 31.10.2019 г. по гр. д. № 67599/2016 г. на Софийски районен съд, 85-ти състав в атакуваната му част и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от М. Т. Т. против Л. Л. Т., А. Г. П. и Н. Д. Т. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за собственост въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том XXХ, дело № 4751/1983 г., евентуално на придобивна давност на реална част с площ от 126 кв.м., разположена по протежението на северната граница и североизточния ъгъл на собствения й имот пл. № * в кв. 190, м. В. „Б. “ по плана на [населено място] с идентификатор ***, която реална част е заключена в контур на точки 5, 4, 3, 7, 6, 5, представляваща част от ПИ с идентификатор ***, съгласно комбинирана скица-Приложение № 5 към съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. К. /намираща се на л.190 от делото на СРС/, неразделна част от решението, както и че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-108/02.12.2010 г., издадена от изпълнителния директор на АГКК-гр. София относно границата между ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по отношение на тази част от 126 кв.м., като дворищно-регулационната граница между имот пл. № * и пл. № *, определена по плана от 1959 г., е изместена, която реална част е включена неправилно в имот с идентификатор ***, и е отбелязана в комбинираната скица-Приложение № 5 на вещото лице, заключена в контур на точки 5, 4, 3, 7, 6, 5, Л. Л. Т., А. Г. П. и Н. Д. Т., чрез пълномощника си адвокат Г. Г., са подали писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното: В касационната жалба не е оспорена възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, а именно: Ищцата се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор *** с нотариален акт за дарение № 43, том XXХ, дело № 4751/1983 г. на парцел * в кв. 19 по плана на [населено място], местността „В. Б. “, а праводателката й (нейна майка) П. Д. Н. е наследник на Д. Н. О., починал 18.04.1981 г. и А. Р. Х., починала през 1983 г., които с нотариален акт № 107, том XI, дело № 2092/1953 г. от 16.12.1953 г. са закупили югоизточната половина част с пространство 995, 50 кв.м. от нива находяща се в землището на София-Б., м. „П.“, цялата по нотариален акт с пространство 1 991 кв.м., с посочени граници на целия имот и на продадената реална част. Въз основа на нотариален акт № 74, том XI, дело № 2059/1953 г. от 11.12.1953 г., договор за доброволна делба от 17.05.1993 г. и нотариален акт № 81, том LLXXXII, дело № 26613/93 г. от 20.10.1993 г. за покупко-продажба с купувач Л. Л. Т., ответниците Л. Л. Т., А. Г. П. и Н. Д. Т. се легитимират като съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***. Експертното заключение, проследило кадастралното заснемане и регулационни отреждания за съседните имоти на страните, установява, че в първия кадастрален план от 1956 г. имота на ищцата е нанесен с пл. № * и спорната площ е включена в границите му, а имота на ответниците не е бил заснет като самостоятелен и представлява източната част от имот пл. № *. През 1959 г. е одобрен регулационен план (действащ и понастоящем)1, по който за имота на ищцата е отреден парцел * от кв. 19, който е с площ 991 кв. м. (с придаваема площ от южната страна от имот на трето за настоящия спор лице, за която са уредени сметките по регулацията), като спорната площ е включена в този парцел. За имота на ответниците по този план е отреден парцел * с площ от 784 кв. м. (а с изменение от 1961 г. парцел *) Със заповед № 214 от 26.06.1972 г. е одобрено частично изменение на кадастралния и регулационен план с което се премества имотната граница и границата на дворищната регулация между имот пл. № * (парцел * на ищцата) и имот пл. № * (парцел * на ответниците), като спорната площ преминава към урегулирания имот, собственост на ответниците. Със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. е одобрена кадастралната карта на района, в която имотът на ищцата е нанесен с идентификатор *** и площ 817 кв. м., а имотът на ответниците е нанесен с идентификатор *** и с площ от 938 кв. м. и границата между тях преминава по границите на изменението на регулационния план от 1972 г. Материализираната на място граница между имотите на страните не съвпада с нито една от границите, отразени в кадастрален и регулационен план и пресича спорните 126 кв. м., като в имота на ищцата попадат 59 кв. м. от тях, а в имота на ответниците – 67 кв. м. Писмените доказателства по делото – молба от 6.11.1970 г., технически протокол от 12.12.1970 г. и заповед № 214 от 28.06.1972 г. – установяват, че изменението на кадастралния и регулационен план от 1972 г. е инициирано от общата праводателка на ответниците С. В. Г., легитимираща се с н. а. № 74, том XI, дело № 2059/1953 г., за нанасяне на верните имотни граници, като техническия протокол е подписан от праводателите на ищцата Д. О. и А. Х. като собственици на имот пл. № * и А. Х. като собственик на имот пл. № * и със Заповед № 214 от 28.06.1972 г. относно „попълване на кад.основа и изменение на регулации“, на основание § 60, т.1 от ППЗПИНМ, протокол 8, срт.51/28.03.1963 г. на ИК на СГНС, вр. § 58, ал.1, т.1, б. „б“ ППЗПИНМ, е одобрено попълването на кадастралната основа с точните граници между имоти с пл. № *, * и * по черните линии „А-В“, „В-С“, „С-Д“ и премахването на знаците за общност върху линиите „В-С“ и „С-Д“ и изменението на дворищната регулация между парцели *, * и * в кв. 19, м. „Б. “ на [населено място] по зелено-защрихованите линии – така, както е означено в приложената към заповедта скица, представена по делото. Съдът е отчел и събраните гласни доказателства, като според св. Л. оградата е поставена около 1975 г. и не е местена, а според св. К. към 1993 г. оградата е била права линия, а през 2013 г. забелязал, че оградата е леко на дъга и е извита в долната част към имота на ищцата. При така възприетите факти въззивният съд е направил извод, че спорната реална част принадлежи към имота на ответниците, доколкото имотната граница между двата имота съвпада с границата по изменението на кадастралния и регулационния план от 1972 г., а съответно липсва допусната в кадастралната карта грешка. Посочил е, че съгласно § 5, ал. 1 ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в ТР № 2/1993 г., ОСГК на ВС и ТР № 3/2010 г., ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите. В случая с изменението от 1972 г. е отстранена грешка в кадастралния план, послужил като основа на регулацията, като е изменена и регулацията, така че регулационната граница да съвпада с вярната кадастрална граница, като изменението е извършено със съгласие на праводателите на страните. Съдът е посочил и, че изводът на вещото лице, че с изменението от 1972 г. от имота на ищцата се придават 126 кв. м. към имота на ответниците, е правен и не обвързва съда, който следва да прецени правните последици на заповедта за изменение на регулацията от 1972 г. По отношение на евентуално заявеното придобивно основание – давностно владение на спорната реална част, въззивният съд го е намерил за неоснователно с оглед действалите във времето нормативни забрани за придобиване по давност на реална част от урегулиран имот по чл. 40 ЗПИНМ-отм., чл. 59 ЗТСУ-отм. и чл. 200 ЗУТ. Допълнително е посочил, че с оглед установеното от вещото лице местоположение на оградата и противоречието в свидетелските показания дали същата е местена, не може да се направи извод, че ищцата е владяла спорната реална част. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) длъжен ли е съдът да обсъди и оцени всички събрани и приети по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, да обсъди доказателствата и защитните позиции на страните и да изложи мотиви; 2) следва ли съдът да направи анализ на свидетелските показания при наличие на противоречия в тях и да посочи защо кредитира показанията на едни свидетели, а на други не и следва ли съдът да кредитира показанията на свидетели без да анализира начина, по който свидетелят е придобил информация за установените факти; 3) може ли съдът да приеме, че е приложен регулационен план при условие, че придаваемите части не са заети и не се владеят по границите, определени с плана и стойността им не е заплатена на собственика на имота, от който се отнемат. По поставените въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е обоснован с тезата на касаторката, че съдът е пренебрегнал заключението на вещото лице, че с изменението на кадастралния и регулационен план през 1972 г. от имота на ищцата се придават спорните 126 кв. м. към имота на ответниците и няма уреждане на сметките по регулация между страните, като независимо, че в заповедта от 1972 г. е посочено, че се отстранява грешка, то с нея се отнема реална част от имота на ищцата и се придава към имота на ответниците, като всички предхождащи тази заповед планове, отразяват граница, съответстваща на приблизителната площ на имота по документ за собственост и нямат разлика помежду си, която да обоснове „грешка“. С оглед посочената обосновка липсва противоречие на въззивното решение с посочената от касаторката практика на ВКС, с която се дава тълкуване по поставения първи въпрос. Съдът е обсъдил в мотивите си посочените доводи, но ги е намерил за неоснователни с оглед установените по делото факти, а именно, че отстраняването на грешката в кадастралната основа на действащата регулация и изменението на регулацията така, че парцелната граница да съвпада с вярната кадастрална граница, е извършено със съгласието на праводателите на ищцата Д. О. и А. Х., които в техническия протокол от 12.12.1970 г. са посочили, че това е действителната граница между имотите. Правният извод, направен от касаторката, че с изменението от 1972 г. е налице придаване на спорната площ от нейния имот към парцела на ответниците не съответства на приетите от съда факти и от една страна се основава на мнение на вещо лице, без да отчита, че вещото лице е компетентно с оглед специалните си знания само да установи как са отразявани границите на съседните имоти по плановете и дали по дворищно-регулационния план администрацията е отразила наличие на придаваеми части, а изводите дали в действителност са налице придаваеми части и приложим ли е § 8 ПР на ЗУТ са правни и зависят от изводите на съда за границите на правото на собственост при урегулиране на имотите, а от друга – на отразената в документ за собственост площ на имота, без да съобрази, че площта не е индивидуализиращ белег на правото на собственост, а функция на границите му. Вторият въпрос е неотносим към изхода на спора, доколкото евентуалното придобивно основание е прието за неосъществено, поради наличие на нормативни забрани през целия период, в който се претендира упражнявано владение, за придобиване по давност на реална част от урегулиран имот в границите на населените места, съответно дори да се приеме, че допълнително изложените съображения, че ищцата не е доказала осъществяваното владение са неправилни, това не би се отразило на извода, че не е собственик по давност на спорната реална част. Третият поставен въпрос е неотносим, тъй като предпоставя наличие на придаваема по регулация част от имота на ищцата към имота на ответниците, а съдът е приел, че имотната и регулационна граница след изменението от 1972 г. на дворищнорегулационния план и отстраняване на грешката в кадастралната му основа, съвпадат. Ответниците по касационната жалба не претендират разноски, поради което такива за настоящото производство не следва да се присъждат. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265217 от 3.08.2021 г., постановено по гр. д. № 16034 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: