Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 568                                                        Гр.София, 22 декември  2009 г.                                                                                         В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември,  две хиляди и девета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ПАВЛОВА  В присъствието  на прокурора БУМБАЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.464/ 2009 г. И за да се произнесе,взе предвид следното:   С решение № 197/ 15.06.09 г., постановено по В. Н. Д.173/09 г., САС, НО, 7 състав, е изменил присъда №30/ 16.10.08 г., постановена от ОС-Кюстендил, постановена по Н. Д.441/07 г., като е преквалифицирал деянието, за което подсъдимият Р. Т. А. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.3 и т.11 вр.чл.115 НК в такова по чл.116,ал.1,т.6,пр.3 вр.чл.115 НК. Определено е наказанието лишаване от свобода за срок от осемнадесет години да се изтърпи в затвор. Потвърдена е присъдата на ОС-Кюстендил в останалата част, в която А. е бил оправдан да е извършил вмененото му убийство при наличие на квалифициращото обстоятелство по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 вр.чл.20,ал.2 НК; определен му е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода; зачетено е времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение Задържане под стража; приложен е чл.25 НК и чл.25,ал.2 НК във връзка с изтърпяно наказание по Н. О. Х. Д. 420/07 г.по описа на ДРС. Със същата присъда подсъдимият Н е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и 3, т.11 вр.чл.115 вр.чл.20,ал.2 НК. Срещу решението е постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия, в която се релевират основанията на чл.348,ал.1,т.1 и 3 НПК. Според нанесените увреждания на пострадалия и начина на настъпване на смъртта му се твърди, че липсва квалифициращият признак “особена жестокост”; настоява се за липса на пряк умисъл, както е приел второинстанционният съдебен състав; извършеното от подсъдимия следва да се квалифицира като престъпление по чл.124,ал.1 НК; наложеното му наказание е явно несправедливо и целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с по-малко като дълготрайност лишаване от свобода. Моли се решението на САС да бъде отменено и да се постанови нова присъда по чл.124 НК /не се сочи на какво процесуално основание се иска това/ или да бъде изменено, като се наложи минимално наказание за деянието, за което деецът е осъден. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият з. настояват само за намаляване на наложеното наказание. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно и моли решението на САС да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в жалбата доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като упражни правомощията си в рамките на процедурата по чл.347 НПК, намира за установено следното:   Съдебният състав на въззивния съд е отговорил на всички възражения, отправяни и до него, свързани както с липса на възможност за преквалификация на деянието по отношение на А. от такова по чл.116, ал.1, т.6 НК в такова по чл.124 НК, така и с присъствието на квалифициращия признак “особена жестокост”. Касационната инстанция се съгласява изцяло с тях и не намира за нужно да ги повтаря. Единствено желае да акцентира върху факта, че “особената жестокост” е качество на дееца, свързано с конкретните неговия проявления, оформящи начина на извършване на убийството. Затова то не съществува в пряка зависимост от изпитваните болки и страдания на пострадалия, отнасящи се, когато са прекомерни, към друг квалифициращ признак. Макар и само да е отбелязано в рамките на опровергаване на приетото от второстепенния съд досежно субективната с. на престъплението по чл. 116 вр.чл.115 НК, възражението за обмислен от с. на САС пряк умисъл при осъществяване на деянието има основание. И то не защото този умисъл трябва да бъде отнасян като установен или не, в сравнение с претендираната непредпазливост по отношение на настъпилата смърт на пострадалия, а поради факта, че за първи път с въззивния съдебен акт е посочена тази форма на умишлената вина. В обстоятелствената част на обвинителния акт и в мотивите към присъдата на първостепенния съд категорично се иска и е възприета тезата за извършване на убийството от с. на А. при наличието на евентуален умисъл. Преценката на доказателствената съвкупност, осмислена като непорочна от ВКС, дава повод да се изведат заключения и за формата на умишлената вина като евентуален умисъл. Подсъдимият е нанесъл тежък побой над потърпевшия, като пряката цел е била да излее гнева си от отправената му забележка по повод блъскането му от пияния А. и да елиминира съпротивата на възрастния мъж. В хода на изпълнение на това решение деецът е допускал, че е възможно да настъпи и смъртта на П. Д. Предвид обстоятелството, че става дума за приложение на правото в рамките на инкриминираната правна квалификация, този съд намира,че няма пречка да вземе отношение по мотивите на САС в обсъжданата част и да приеме позицията за наличие на пряк умисъл за незаконосъобразна- основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК.   Основното възражение, отправено пред тази инстанция, е свързано с явна несправедливост на наложеното но А. наказание. Второстепенният съд е преценил, че отмерено в размер на 18 години, определеното от ОС-Кюстендил наказание лишаване от свобода, е в състояние да изпълни прогласените в чл.36 НК цели. К. правилна е осмислена преценката на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства във връзка с чл.54 НК, направена в контекста на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Макар и въззивният съд да е приел,че подсъдимият не е извършил инкриминираното му убийство по хулигански подбуди и по този начин законосъобразната правна квалификация на осъщественото от него да е свързана с един-единствен квалифициращ признак, обосноваващ приложението на чл.116,ал.1 вр.чл.115 НК, той не е пристъпил към намаляване на наложеното от първата инстанция наказание. ВКС се солидаризира с това становище. Вярно е, че А. е млад човек, но и в рамките на тази си характеристика демонстрира динамичен престъпен стереотип. Конкретното престъпление се отличава с такова дръзко погазване на нормите, отнасящи се до съхраняване на чуждия телесен интегритет и дължимото поведение към възрастен човек в едно цивилизовано общество, че обяснимо предизвиква негативен обществен резонанс. Възражението по обстоятелството, за което защитата настоява да бъде отчетено като смекчаващо такова, а именно, че в зависимост от причинените увреждания на Д. , последният не е изпитвал силни болки и страдания, е неоснователно. И това е така, защото неизпитването им се дължи на действията на самия деец, който е привел пострадалия в състояние на безпомощност и невъзможност да промени състоянието на тялото си и по този начин да предотврати вдишването на кръв, от асфиксия в каквато връзка в крайна сметка е умрял. Финално, ВКС намира, че не е допуснато нарушение на чл.348,ал.1,т.3 вр.ал.5 НПК, поради което на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197/15.06.09 г., постановено от САС, НО, 7 състав по В. Н. Д.173/09 г.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/