9 Р Е Ш Е Н И Е № 558 гр. София, 17.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на девети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 2641 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите Д. К. Д., М. Б. М., В. Щ. М., Й. В. Б., А. А. Я., Х. А. Я. и М. Т. С., всички против въззивно решение № 143/14.04.2011 г. на Софийски апелативен съд, НК, 1 състав, постановено по ВНОХД № 75/2011 г. С въззивното решение е била изменена присъда № 40/03.11.2010 г. по НОХД № 544/09 г. на Софийски окръжен съд, НО, 4 състав, с която касаторите са били признати за виновни в това, че на 10.10.2007 г., в складов район в [населено място] (към Изпълнителна Агенция „Д.с.” при Министерство на отбраната), в съучастие като съизвършители (вкл. с неподалите касационни жалби Д. И., И. Д., Я. Г. и Я. А.) и при опасен рецидив (само за Д. Д., Й. Б. и А. Я.), отнели чужди движими вещи – акумулаторна скрап с тегло 5730 кг. на стойност 8 766. 90 лв. от владението на МОЛ Б. Г., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване и деянието е придружено с нанасяне на средна телесна повреда на В. Г. и на Х. Т., КАТО СА БИЛИ НАМАЛЕНИ НАЛОЖЕНИТЕ ИМ НАКАЗАНИЯ, както следва: - на Д. К. Д., Й. В. Б. и А. А. Я. за престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК - от 6 на 3 години лишаване от свобода - на М. Б. М., В. Щ. М. и Х. А. Я. за престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК – от 6 на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода - на М. Т. С. за престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК - от 5 на 2 години лишаване от свобода с прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 4 години. В жалбите на всички подсъдими, поддържани пред ВКС лично от явилите се или чрез защитниците им, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Изложени са алтернативни претенции за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, оправдаването им от касационната инстанция или намаляване на наложените им наказания. Прокурорът от ВКП намира жалбите на всички подсъдими за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: По касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК: Във всички касационни жалби са релевирани доводи за допуснати процесуални нарушения, свързани с правилното изясняване участието на всеки един от касаторите, което е довело до неправилно квалифициране на деянието им по чл. 199 ал. 1, т. 3, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Същностните твърдения са, че не е имало доказателства те да са постигали предварително съгласие за осъществяване на принуда спрямо пазачите на склада, а още по-малко за причиняването на средна телесна повреда на двама от тях. Нито един от касаторите не е присъствал по време на нанасяне на ударите, довели до съставомерните последици, нито е нанасял такива. Затова е поддържано, че те не са имали общ умисъл за извършване на грабеж, придружен със средна телесна повреда, а само за кражба, поради което и неправилно са били осъдени за престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 3, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. ВКС намира, че част от изложените аргументи за неправилна квалификация на деянието на касаторите (с изключение на Й. В. Б.) са основателни. От мотивите на въззивната инстанция, преповторила тези на първата, се изяснява, че на 09.10.2007 г. групата на подсъдимите (общо 12 човека, от които касатори са само 7, тъй като 4 не са обжалвали, а за 1 наказателното производство е прекратено) се събрали в гр.Ел.п. и около полунощ се придвижили с четири автомобила до складовете в село К., за да отнемат и продадат за скрап съхраняваните там бракувани акумулатори от военни машини. При пристигането им един от тях срязъл катинара на портала с арматурна ножица , след което всички проникнали в обекта. Подсъдимите Я. А., И. Д., Я. Г. и Й. Б. се отделили от групата и влезли в помещението, където стояли тримата охранители на обекта, които не били въоръжени. Отправили към тях заплахи и закани, че ако мръднат ще бъдат убити, заклани, накарали ги да извадят от джобовете си всички вещи. Част от нападателите носели маски на главите си, а подсъдимия А. носел сабя, с която ударил св. Г. и св. Т.. През това време останалите подсъдими проникнали в складовете и изнесли на два курса бракувани акумулатори с тегло 5730 кг., които на следващия ден били предадени за скрап в гр.Б., за което бил издаден документ на името на подсъдимия Хр. Я.. В резултат на ударите, нанесени със сабята, на св. Г. било причинено счупване на лявата ябълчна кост с разместване на фрагментите, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за около 40 дни, а на св. Т. – счупване на носните кости с разместване, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тази фактология е била правилно изведена от доказателствените източници, които са били обсъдени от окръжния съд с нужната обективност и пълнота, поради което и не е имало основание апелативния съд да не я възприеме. В тази връзка са изложени и подробни съображения от въззивната инстанция, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Всъщност, за това, че измежду седмината касатори единствено Й. Б. (с прякор „З.”) е бил единият от четиримата, които са се отделили от общата група и са отишли при пазачите, по отношение на които е била осъществена принуда, като всички останали са се заели с изнасянето на акумулаторите от складовите помещения, съществени противоречия в доказателствената съвкупност не е имало. Същото се отнася и до това, че ударите със сабята, довели до съставомерните увреждания на св. Г. и Т., са били нанесени от необжалвалия подсъдим Я. А. (по прякор „С.”) по времето на принудителното задържане на пазачите в помещението, където те обичайно са пребивавали вечер. При изясняване механизма на деянието е очертано важното обстоятелство, че принудата е осъщестявана на място, различно от това, откъдето касаторите Д. Д., М. М., В. М., А. Я., Х. Я. и М. С. са изнасяли вещите. При тези факти правилно са били отхвърлени възраженията на подсъдимите, вкл. на седмината касатори понастоящем, че умисълът им е бил насочен единствено към извършване на кражба, а не към грабеж, включващ прилагане на сила и заплашване. Изложените в тази посока аргументи от въззивната инстанция, свързани цялостната организация на деянието и основно с числеността на групата, начина на придвижване до портала, ползваните средства за проникване, носената от подсъдимия А. сабя, а от други маски за прикриване на лицата, разпределянето на задачите – четирима да неутрализират невъоръжените охранители, за да могат останалите спокойно да се заемат с изнасянето на акумулаторите, съвсем определено насочват за ясно знание на всички участници, че кражбата на чуждите вещи ще бъде съпътствана от принуда в двете й форми. Затова, независимо, че шестимата касатори Д. Д., М. М., В. М., А. Я., Х. Я. и М. С. пряко не са участвали в принудата, но са съзнавали, че упражняването на такава с оглед конкретните обстоятелства е необходимото условие, за да осъществят безпрепятствено своите задачи по отнемането на вещите, то изводът на Софийския апелативен съд, че те следва да носят отговорност за грабеж и няма ексцес на умисъла от страна на извършителите, упражнили сила и заплашване, е поначало законосъобразен. Конкретния случай се различава от този, разглеждан в Решение № 62/11.06.1992 г. на ВС Вж. Решение № 62/11.06.1992 г. по надз. дело № 56/1992 г. на ВК на ВС, петчленен състав. (цитирано в жалбата на подсъдимия М.), тъй като данните по настоящото делото са обуславяли не само и единствено предварителен сговор за кражба, при който ексцесът принуда да е реализиран без знанието на останалите съучастници и поради което това особено обстоятелство налага ангажиране отговорността само на дейците, упражнили принудата. Общият умисъл тук е за грабеж и същият е бил логически изводим въз основа на комплексната оценка на поведението им, очертано от доказателствената съвкупност. Въпреки направения извод за съдържанието на умисъла на тези дейци обаче (вж. конкретно л. 9-10), по съвсем неясни съображения и причини САС е приел, че всичките 11 подсъдими са осъществили състава на чл. 199 ал. 1, т. 3, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК – грабеж, придружен със средна телесна повреда. Съвсем ясно е, че при осъществяване на принудата в двете й форми са участвали подсъдимите Я. А., Д. И., Я. Г. и касатора Й. Б.. Без всякакво съмнение е, че Я. А. е ударил двамата пострадали със сабята, причинявайки им средни телесни повреди, което доколкото е осъществено по едно и също време и на място, където и останалите трима са присъствали и въздействали психически и физически върху тримата пазачи, предопределя извода за мълчаливо съгласуване на проявите им, а оттук и отговорност за общия престъпен резултат т. е. за грабеж, придружен със средна телесна повреда по чл. 199 ал. 1, т. 3 от НК. Останалите шестима касатори Д. Д., М. М., В. М., А. Я., Х. Я. и М. С. обаче нито са били там, нито за тях са били установени каквито и да са данни те предварително да са се съгласили спрямо пострадалите да бъде упражнен такъв интензитет на сила, че да се достигне до причиняването на средна телесна повреда на двама от пазачите. Обективно настъпилия резултат вследствие поведението на Я. А., Д. И., Я. Г. и касатора Й. Б. съвсем не е достатъчно основание за подобно разрешение, но дори и това не личи да е било обсъждано в мотивите на двете инстанции. Силата има различно измерение и тя може да бъде изразена както в обикновено физическо въздействие, така и в телесна повреда – тежка или средна, или в убийство. Съгласието на всички дейци да бъде неутрализирана съпротивата на охранителите чрез употреба на сила и заплашване, за да се улесни отнемането, не означава автоматично съгласие с причиняването на някой от по-тежките резултати - в случая средна телесна повреда на двама от тях. В нито един доказателствен източник не се съдържат фактически данни касаторите Д. Д., М. М., В. М., А. Я., Х. Я. и М. С. да са взели решение за използването на сабята по начина, по който това е направил подсъдимия Я. А., причинявайки на двама от пазачите средни телесни повреди Вж. в този смисъл Решение № 403/16.11.2009 г. по н. д. № 404/2009 г., НК, ІІ н. о. на ВКС.. Това негово решение, изпълнено по описания начин в комбинация с действията и на останалите трима, вкл. касатора Б., което е довело до общия престъпен резултат, явно надхвърля предварителния умисъл за грабеж, включващ употребата на сила и заплашване, за което се посочи, че са се съгласили шестимата горепосочени касатори. Съответно, налице е ексцес на умисъла на четиримата при упражняване на принудата под формата на сила, ескалирала до причиняване на телесните увреждания на св. Г. и Т., за което само те следва да понесат отговорност по чл. 199 ал. 1, т. 3 от НК. Останалите шестима касатори, които нито са участвали в принудата, нито са се съгласявали тя да бъде приложена в такъв интензитет, че да резултира в телесна повреда, не могат да носят отговорност по този текст. Поради това деянието на подсъдимите Д. Д. и А. Я., което е извършено при опасен рецидив, следва да бъде преквалифицирано в такова по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, а деянието на подсъдимите М. М., В. М., Х. Я. и М. С. – по чл.198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, като всички те бъдат оправдани по обвинението за извършване на грабеж, придружен със средна телесна повреда съгласно чл. 199 ал. 1, т. 3 от НК. Липсва основание за ревизия на правната квалификация на деянието на подсъдимия Й. Б., което осъществява признаците на състава по чл. 199 ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК поради изложените по-горе съображения. В жалбата на подсъдимия А.Я., изготвена и поддържана от адв. С., са застъпени оплаквания за процесуални нарушения по чл. 91 ал. 3, т. 1 от НПК поради това, че адв. Г. е била защитник на трима подсъдими с противоречиви интереси и неяснота на отговорите на въззивната инстанция в тази връзка. ВКС намира, че няма никаква причина да се произнася по посочените оплаквания. Те не са обвързани с нарушаване процесуалните права на подсъдимия Я., чийто защитник е адв. С., а защитаваните от адв. Г. подсъдими - И. Д., Д. И. и Я. Г. не са обжалвали въззивното решение. По касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК: В жалбите на всички касатори, с изключение на подсъдимия Й. Б., са релевирани доводи за несправедливост на намалените им от въззивната инстанция наказания, аргументирани с незаконосъобразно осъждане по по-тежка правна квалификация, както и несъобразяване на обема и значението на установени по делото смекчаващи обстоятелства. ВКС намира, че проверката на оплакванията за наказанията следва да бъде обвързана с променената правна квалификация на деянието, извършено от всеки един от касаторите, доколкото е налице промяна в параметрите на предвидената санкция. Така, за подсъдимите Д. Д. и А. Я., което е извършено при опасен рецидив по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б” от НК, като същите са оправдани по обвинението по чл. 199 ал. 1, т. 3 от НК, предвидените граници на наказанието остават в пределите от 5 до 15 години, а с оглед приложението на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК – от 3 месеца до 5 години. С въззивното решение наказанията на тези двама касатори е намалено на 3 години лишаване от свобода. Промяна в пределите на наказанието е налице за касаторите М. М., В. М., Х. Я. и М. С. – по чл.198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Границите по този текст са от 3 до 10 години, а с приложения от САС чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК – от 3 месеца до 3 години. С въззивното решение наказанията на първите трима е било намалено на 2 години и 6 месеца, а на последния – на 2 години лишаване от свобода с прилагане на чл. 66 от НК за срок от 4 години. ВКС намира, че дори и при променената правна квалификация на деянието на всеки един от касаторите, наложените им от САС наказания не са явно несправедливи. Индивидуалната тежест на деянието е добре съпоставена с обема на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства за всеки от подсъдимите, отчетен е приноса им, свел се до активно участие в отнемането на чуждите вещи. За всеки един от тях е приложен чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, основно поради дългата продължителност на производството и характера на отнетите вещи като бракувани. В касационните жалби не се сочат обстоятелства със смекчаващо значение, които да са останали извън вниманието на инстанциите по същество и да пораждат нужда от по-голямо намаляване на наказанията. С оглед изложеното ВКС намери, че са налице основанията по чл. 354 ал. 2, т. 2 от НПК за изменение на въззивното решение по отношение правната квалификация на деянието на подсъдимите Д. Д., М. М., В. М., А. Я., Х. Я. и М. С. в аспектите, подробно посочени по-горе и оставянето му в сила в останалата част, касаеща техните наказания и в цялостност за отговорността на подсъдимия Й. Б.. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 2 и ал. 1, т. 1 от НК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 143/14.04.2011 г. на Софийски апелативен съд, НК, 1 състав, постановено по ВНОХД № 75/2011 г. КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимите Д. К. Д. и А. А. Я. по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б” от НК, както и ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимите М. Б. М., В. Щ. М., Х. А. Я. и М. Т. С. по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, КАТО ОПРАВДАВА всеки един от тях по обвинението по чл. 199 ал. 1, т. 3 от НК грабежът да е придружен с нанасяне на средна телесна повреда. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.