1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 518 София, 08.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА Като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 4134 по описа за 2021г., намира следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Е. Н. К., чрез особения й представител адвокат Х. В. от САК, срещу решение № 729 от 28.06.2021 г., постановено по гр. д. № 407/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 26137 от 25.11.2020 г., постановено по гр. д. № 8741/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92 ЗЗД, че Е. Н. К. дължи на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 58 263,58 лева – главница по дoговор за банков ипотечен кредит № 107 от 04.12.2008 г., анекс № 1 от 13.04.2010 г. и анекс № 2 от 08.06.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2017г. до окончателното изплащане; 1046,56лева – възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за кредит за периода от 20.02.2017 г. до 21.06.2017 г.; 2834,66 лева – наказателна лихва по т. 4.2 от договора за кредит за периода от 20.12.2016 до 28.11.2017 г.; 1 477,73 лева – наказателна лихва по т. 4.3 от договора за кредит за периода от 27.01.2017 г. до 28.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по гр. д. № 83630/2017 г. по описа на СРС, 68 състав, като искът е отхвърлен за главницата над 58 263,58 лева до предявения размер от 59 109,10 лв. и за договорната лихва над 1046,56 лева – договорна лихва до предявения размер от 1665,11 лева. Касаторът счита, че решението е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено процесуално нарушение и поради необоснованост, като иска въззивното решение да бъде отменено в частта, в която са уважени исковете, като вместо това същите да бъдат отхвърлени. За допускане на обжалването касаторът се позовава на 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, както и на чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК. Счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като исковата молба е подписана от неоправомощено за това лице и поради това смята, че решението се явява вероятно недопустимо. Освен това сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с определение от 28.11.2018 г. по дело C-632/2017 г. на Съда на Европейския съюз, според което е недопустимо длъжник да бъде осъден от банка в рамките на заповедно производство само на основание представени извлечения от счетоводните книги, тъй като това не съответства на изискването на правото на ЕС съдът служебно да следи за неравноправност на клаузи в потребителски договор – основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторът излага също, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК кредиторът е определил размера на вземането при предсрочна изискуемост по договора за кредит, като същият трябвало да бъде определен само въз основа на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главнцата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В изложението към касационната жалба се съдържа и позоваване за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е приел, че решението е допустимо и че са неоснователни възраженията на ответника, че исковата молба не е била подписана от надлежно оправомощено лице. Според съда пълномощникът на банката се легитимира като такъв с представяне на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК. По въззивното дело е установена валидността на облигационната връзка между „Уникредит Булбанк“ АД и кредитополучателя Е. К. и че не е доказано възражението на същата за неистинност на подписа на кредитополучателя върху общите условия към договора за кредит. Установено е, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил своите задължения за предоставяне на договорената сума, както и че на 20.12.2016 г. кредитополучателят е преустановил плащането на дължимата насрещна престация, а според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза до 28.11.2017 г. – датата на извлечението от счетоводните книги, липсват данни за плащане, тоест длъжникът е изпаднал в забава. Въззивният съд е приел, че още към юли 2017 г. (с неплащане на 7 месечни погасителни вноски, съгласно чл. 17 от Договора за кредит и чл. 7 от Общите условия към същия) за банката кредитор е възникнало правото да обяви кредита за предсрочна изискуемост. Установено е, че на 06.10.2017 г. банката е уведомила длъжника чрез връчване на нотариална покана по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Оставени са без уважение възраженията на ответника, че счетоводните книги на банката не са заверени от представител на банката, че заповедта е издадена в противоречие с правото на Европейския съюз и че са налице неравноправни клаузи в договора. Прието е, че извлечението от счетоводните книги e подписано от длъжностни лица на банката, съдържа пълна индивидуализация на сключения договор, името на длъжника, датата на последното валидно плащане, настъпилата изискуемост и размерът на цялото задължение. Съдът е посочил, че годишният лихвен процент по договора е определен от Софибор, който е обективен критерий и следователно лихвеният процент е извън контрола на банката и съответно приложното поле на разпоредбата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП е изключено. Също така е прието, че с оглед на съдебно- счетоводната експертиза в първоинстанционното производство се установява, че въпреки първоначално уговорения лихвен процент по кредита на кредитополучателя са начислявани лихви в размер по-малък от дължимите, изчислени при първоначалните условия и с оглед на това, че БЛП през процесния период е намалявал постоянно и в случая няма надвнесени суми в резултат на едностранна увеличение на лихвения процент. Във връзка със сключените анекси към договора и капитализиране на лихви са приспаднати същите от задълженията на кредитополучателя. . С тези аргументи въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение. Настоящият състав счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. На първо място, решението не е вероятно недопустимо на основание сочения от касатора порок при подписване на исковата молба. Не е нужно в пълномощно за представителство пред съд изрично да се посочва, че пълномощникът има право да подписва искови молби. Съгласно чл. 34, ал. 1 ГПК общото пълномощно дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване. В чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК са посочени изключенията от това правило, като предявяване на положителни установителни искове не е сред тях, поради което не може да се изведе твърдяното от касатора ограничение. На второ място, изложението към касационната жалба не удовлетворява общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. да е формулиран правен въпрос. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г., по тълк. д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В случая касаторът е изложил само аргументи по същество на делото, но не е посочил кои са правните въпроси по смисъла на чл. 280 ГПК и не е формулирал такива. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъдат посочени конкретно и ясно формулирани правни въпроси. Нито касационният съд, нито насрещната страна са длъжни да извеждат правните въпроси от значение за изхода на конкретно дело от твърденията и доводите на касатора. Съгласно постановките в ТР №1/2010год. на ОСГТК на ВКС непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Според настоящия състав решението не е и очевидно неправилно, както твърди касаторът. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда непосредствено – без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В конкретния случай касаторът е изложил множество аргументи по същество на делото, които обаче съдът не може да обсъжда на този етап от касационното производство. Само от въззивното решение без да се налага обсъждане на доказателствата по делото не би могъл да се направи извод, че същото е очевидно неправилно. Поради гореизложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е налице предпоставка за допускане на касационното обжалване. Право на разноски има ответника по касация, който е направил такова искане, но не е представил доказателства за заплащането на разноски за касационна инстанция. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 729 от 28.06.2021г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 407/2021 год. по описа на САС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: