3 Р Е Ш Е Н И Е № 163 С., 29.03.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 346/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 912 от 20.10.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 16.11.2009 г. по в. гр. д. № 669/2008 г. на Добричкия окръжен съд по касационната жалба на И. А. И., Г. Ж. Ж. и М. Ж. Ж.. От ответниците по касация Е. Г. А., П. Д. Е. и В. Д. А. считат жалбата за неоснователна, Е. В. Е. не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е отменено решение № 48 от 26.06.2008 г. по гр. д. № 121/2007 г. на Б. районен съд и са отхвърлени предявени от И. А. И. искове за делба на дворно място и жилищна сграда в[населено място], [община], за обявяване относителната недействителност на договор за покупко-продажба на същия имот до размер на 1/2 ид. ч. от прехвърленото, сключен с н. а. № 144/2006 г. и искане за отмяна на н. а. № 52/2006 г. за собственост по давност до размер на 1/2 ид. ч. от описания в него имот. По предявения иск за делба ищцата, сега касатор, се е позовала на наследствено правоприемство от А. Д. С., починал на 16.01.1996 г. - неин наследодател и на първоначалния ответник Д. А. С. /заместен в хода на делото на основание чл. 120 ГПК /отм./ от процесуалните си правоприемници Е. Г. А., П. Д. Е. и В. Д. А./. Впоследствие е уточнила, че общият наследодател е бил собственик към момента на смъртта си по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Ответникът не е оспорил наследствения характер на имота, но е заявил, че приживе на наследодателя е установил свое владение и с н. а. № 52 от 17.07.2006 г. бил признат за собственик по наследство и давностно владение. С н. а. № 144 от 18.08.2006 г. той и съпругата му Е. Г. А. продали имота на своята дъщеря П. Д. Е., по време на брака й[населено място] Е.. Въззивният съд приел, че не е доказана съсобственост на основание наследствено правоприемство от А. Д. С., който, макар да бил записан за собственик в разписния лист към плана от 1950 г., не се е позовал приживе на осъществявано от него владение чрез снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, чрез предявяване на иск за собственост или чрез противопоставяне на възражение по предявен срещу владелеца собственически иск. Затова позоваването на посоченото придобивно основание след смъртта на наследодателя от негов наследник е ирелевантно. Ирелевантни са и декларирането от Д. С. през 1998 г. на спорния имот като сънаследствен с ищцата и по-късното му снабдяване с нотариален акт по наследство и давност. Не е установено и придобиване от наследодателя чрез одворяване по реда на ЗУСНИЮД от 1942 г. или действалите преди него наредби за земите на преселниците от С. Д.. По отношение на съделителите Г. и М. Ж. - деца от предходен брак на втората съпруга на А. С., съдът приел, че те биха имали права върху имота в случай на придобиване на собствеността по давност от А. Д. С. по време на сключения през 1949 г. брак с майка им П. М. С.. Това не е установено с оглед възприетото становище, че придобивната давност няма автоматично действие, а поражда такова само след изрично позоваване от самия владелец. Тъй като не е доказана съсобственост на основание наследствено правоприемство, то и исковете с правно основание чл. 76 ЗН, и искането за отмяна на нотариалния акт за собственост на първоначалния ответник Д. Ат. С., са неоснователни. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за действието на придобивната давност за недвижими имоти. С решение № 176 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 3057/2008 г. на ВКС на РБ, I.-то г. о., е прието, че владението върху имота след изтичане на законния срок за придобиването му по давност се превръща автоматично в право на собственост, с правомощията и начина на предявяването и защитата й. С решение № 781 от 23.10.2009 г. по гр. д. № 3580/2008 г. на ВКС на РБ, I.-то г. о., е прието, че независимо от липсата на титул за придобивния способ за наследодателя - придобивна давност, след смъртта му е възникнала съсобственост на основание наследяване. Настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., споделя посочената съдебна практика, която съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, се явява задължителна за съдилищата - решенията са поставени в производство по чл. 290 и сл. ГПК. Съгласно основното правило на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Друг елемент фактическият състав на придобиването на недвижим имот по давност не съдържа. Съгласно чл. 84 ЗС правилата на чл. 113, 115, 116, 117 и 120 ЗЗД за погасителната давност се прилагат съответно за придобивната давност. Според чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Необходимо е заинтересованата страна да се позове на нея пред органа, сезиран за защита на субективното право, за да прояви тя погасителния си ефект. Съответното приложение на тази разпоредба при придобивната давност не включва позоваването като елемент от състава й. То е необходимо при спор за собственост с цел яснота за титуляра й, чрез констатирането й за имота, но не и за самото придобиване на правото на собственост по давност. С оглед даденото разрешение на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. Порокът му произтича от неправилното разбиране, че не е установено, по аргумент от чл. 120 ЗЗД, придобивното основание на наследодателя, поради което и доказателствата за него са останали необсъдени. За да установи принадлежността на имота към наследството на Ат. Д., съдът е следвало да изгради собствени изводи въз основа на всички данни по делото, като преди всичко съобрази фактическите твърдения на страните при отделяне на спорното от безспорното. Изхождайки от въведените от ищцата обстоятелства, на които е основан искът за делба, и от заявените от ответника възражения, следва да се приеме, че спор между страните за наследствения характер на имота фактически не е съществувал. На този извод сочи и обстоятелството, че при снабдяването с констативния нотариален акт за собственост през 2006 г. ползуващият се от акта сънаследник се е позовал на наследство и давностно владение. Щом съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство, въззивният съд е трябвало да се произнесе по правопрекратяващото възражение на първоначалния ответник Д. А., че е станал изключителен собственик на имота на оригинерното придобивно основание, удостоверено с н. а. № 52/2006 г. Като не е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните в релевантната за спора насока, а именно дали ответникът Д. А. е придобил наследствения имот, упражнявайки владение само за себе си, което е довело до изгубване на собствеността от ищцата, евентуално и от конституираните впоследствие съделители Г. и М. Ж., въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При него съдът следва да прецени налице ли е съсобственост с оглед на така въведеното правопрекратяващо възражение и в зависимост от даденото разрешение да се произнесе и по валидността на последващото разпореждане с имота с н. а. № 144/2006 г., предмет на иска с правно основание чл. 76 ЗН. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 16.11.2009 г. по в. гр. д. № 669/2008 г. на Добричкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: