Р Е Ш Е Н
И Е
№ 120
София, 11.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на осми март през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Здравка
Първанова
при
участието на секретаря Теодора Иванова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 3625 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. П. от с. О.,община Ч. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 10.03.2008г. по гр.д. №18/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Й. Д. П. иск за признаване правото на възстановяване на собствеността върху гора в м.”К” с площ 9.2 дка и гора в м.”Ч” с площ 16.4 дка на наследниците на Х. П. Д.
С определение №139/25.02.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за приложното поле на разпоредбите на чл.2 ЗВСГЗГФ и чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ в хипотеза на гори,включени в държавни горски стопанства по реда на чл.20 от Закона за г. от 1925г.,който обуславя и разрешаването на въпроса за доказателственото значение на постановленията и протоколите,с които се определя предмета на горското с. по реда на този закон.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че представеното по делото ПМС №13072/1940г. не е сред допустимите доказателства съгласно чл.13,ал.3,т.3 ЗВСГЗГФ за доказване правото на собственост върху гори преди национализацията им. Поддържа,че при липса на доказателства за отчуждаване г. на наследодателя при действието на Закона за г. от 1925г./отм./ следва да се приеме,че същият е запазил собствеността си до момента на национализиране на горите. Поддържа също така,че именно в такива хипотези правото на собственост се възстановява по реда на чл.14,ал.1 и ал.4 ЗВСГЗГФ в границите на частните гори и земи от горския фонд за територията на съответното землище,определени с Постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти по чл.20 от Закона за г. /ДВ.бр.124/1925г./. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от нея иск бъде уважен.
Ответниците по касационна жалба О. с. “Земеделие”-гр. Чепеларе,Д. г. с.-Хвойна и Р. д. по горите-гр. Смолян не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ Й. Д. П. е предявила иск за признаване право на възстановяване върху имоти, включени в горския фонд.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че предвид редакцията на чл.13,ал.3,т.3 ЗВСГЗГФ протоколите за определяне предмета на горското с. ,издадени въз основа на чл.20 от Закона за г. от 1925г./отм./ не представляват доказателство,годно да установи правото на собственост. Прието е,че представеното по делото Постановление №13072/1940г. на МЗДИ представлява именно такъв протокол,чрез който се определя предмета на горското с. в с. О.. Прието е,че от същото не се установява наследодателят Х да е бил собственик на претендираните гори,а оттам и че не са налице предпоставките за възстановяване на имотите като отнети от бивш собственик.
Въпросите,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касаят приложното поле на ЗВСГЗГФ и по-специално на чл.2 от този закон,а оттам и доказателственото значение на съставените при действието на Закона за г. от 1925г./отм./ протоколи и постановления,определящи г. , включени в предмета на горското стопанство. Тези въпроси са поставени на разглеждане,тъй като в касационната жалба се поддържа,че посочените в Постановление №13072/1940г. гори на наследодателя не са били заменени с общински дялове,нито отчуждени по предвидения в Закона за г. от 1925г./отм./ ред и следователно са включени в горското с. не по установения ред,а оттам и че постановлението може да се приеме като доказателство,установяващо принадлежността на правото на собственост върху посочените в него гори към патримониума на наследодателя и наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността по предвидения в ЗВСГЗГФ ред,вкл. и с оглед разпоредбите на чл.14,ал.1 и ал.5 ЗВСГЗГФ.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС приема,че възможността за признаване правото на възстановяване на земи и гори,включени в държавния горски фонд по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ не намира приложение по отношение на имоти,включени в държавния горски фонд по реда на Закона за г. от 1925г./отм./,като съображенията за това са следните:
По реда на ЗВСГЗГФ на възстановяване подлежи правото на собственост само върху имоти,включени в държавния горски фонд по реда на изрично посочените в чл.2,ал.1 ЗВСГЗГФ нормативни актове. Включването на имотите в горския фонд по друг ред,вкл. по реда на Закона за г. от 1925г./отм./ не е основание за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ,независимо дали след включването в предмета на горското с. по реда на чл.20 от Закона за г. от 1925г./отм./ имотът е бил надлежно отчужден по реда на чл.33 от същия закон или незаконно завзет или отнет не по установения в закона ред. От значение е обстоятелството към кой момент и по реда на кой нормативен акт имотът е бил включен в държавния горски фонд,респ. в предмета на държавното г. стопанство. Извършеното преди 1946г. включване на имота в държавното г. с. не е основание за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ.
Когато в съответния закон,по реда на който имотът е включен в предмета на горското с. ,е предвиден специален ред за замяна на частния имот с общински дялове или за отчуждаването му,неспазването на установения в закона ред за отнемане на имота обуславя наличие на основание за възстановяване на собствеността само когато това е изрично предвидено. ЗВСГЗГФ обаче не предвижда възможност,аналогична на чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ за възстановяване на собствеността върху имоти, отнети без законово основание или отчуждени не по установения в закона ред. Освен това дори да се приеме,че отнемането не по установения в закона ред може да обуслови наличие на основание за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ,същото би било релевантно и би попадало в приложното поле на този закон само ако е извършено след 1946г.,т.е. в периода,който разпоредбата на чл.2,ал.1 от закона визира,тъй като ЗВСГЗГФ изрично предвижда възстановяване на собствеността само върху имоти,включени в държавния горски фонд в определения от посочените в чл.2,ал.1 нормативни актове период. Включването на имота в горския фонд преди 1946г. при наличието на специален ред за отчуждаване,респ. замяна изключва ефекта на национализацията по реда на изрично посочените в чл.2 ЗВСГЗГФ нормативни актове.
Разпоредбата на чл.33 от Закона за г. от 1925г./отм./ предвижда специален ред за заменяване или отчуждаване със спешност на завладяването за сметка на респективните собственици или владетели на чужди земи /ниви,ливади,гори и др./,находящи се из вътрешността на отредените за предмет на горското с. държавни,общински и други обществени гори и пасища и за онези,които ще се включат при закръгляването на границите им. Включването на такива имоти в горското с. без да е проведено производство по замяна или отчуждаване, т.е. ако липсва решение на комисията по чл.33,ал.3 от Закона за г. от 1925г./отм./ сочи на завземане на имота от държавата не по установения в закона ред към момент,предхождащ национализацията на г. , извършена след 1946г.,което изключва възможността правото на собственост да бъде възстановено по реда на ЗВСГЗГФ. Поради това и съставените по реда на Закона за г. от 1925г. протоколи,имащи за цел определяне предмета на горското с. и издадените по реда на чл.20 от същия закон постановления не представляват доказателства,въз основа на които да се приеме,че към 1946г. наследодателят е притежавал правото на собственост върху имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ,вкл. с оглед разпоредбите на чл.14,ал.1 и ал. 5 ЗВСГЗГФ. Тези разпоредби предвиждат възможност за възстановяване на собствеността само по подадено до ОСЗ заявление при липса на доказателства за право на собственост по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ,като в тази хипотеза ОСЗ завежда отделен регистър на заявленията и възстановява правото на собственост в границите на частните гори и земи от държавния горски фонд за територията на съответното землище,определени с Постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти по чл.20 от Закона за г. от 1925г./отм./. Постановлението по чл.20 от Закона за г. от 1925г./отм./ очертава следователно само територията на съответното землище,в пределите на която може да се възстановява правото на собственост на лицата,чиито заявления за заведени в регистъра по чл.14,ал.2 ЗВСГЗГФ.становен е и специален ред за възстановяване на собствеността в подобни хипотези именно с оглед на обстоятелството,че имотите са включени в територията на съответното г. с. по време на действието на Закона за г. от 1925г./отм./. Само ОСЗ е компетентна да извърши анкетна проверка по реда на чл.14 ,ал.4 ЗВСГЗГФ за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността,като съгласно чл.14,ал.7 ЗВСГЗГФ нейните решения са окончателни и не подлежат на обжалване. Така установеният специален ред изключва възможността в исковото производство по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ съдът да извърши проверка дали включените в територията на горското с. по реда на Закона за г. от 1925г./отм./ частни имоти са били отчуждени,респ. заменени с общински.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
За да се приеме,че предявената по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ претенция е основателна,по делото следва да бъде установено на първо място,че претендираните имоти са включени в държавния горски фонд по реда на изрично изброените в разпоредбата на чл.2,ал.1 ЗВСГЗГФ нормативни актове. В случая територията,на която се намират процесните имоти е включена в предмета на горското с. , определен с Постановление №13072/1940г., поради което следва да се приеме,че е налице фактическо завземане преди 1946г.,което е пречка признаване правото на възстановяване на собствеността по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ. Представеното по делото Постановление №13072/1940г. на Министерство на земеделието и държавните имоти има за цел определяне предмета на горското с. и включването на имоти на частни лица в този предмет преди 1946г., поради което правилно въззивният съд е приел, че същото не е сред допустимите доказателства по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ и че не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху описаните в същото имоти на наследниците на Х. П. Д. Правото на собственост върху такива имоти би могло да бъде възстановено само по реда на чл.14 ЗВСГЗГФ. По съдебен ред правото на възстановяване не би могло да се признае само въз основа на данните,съдържащи се в Постановление №13072/1940г.
Неоснователен е доводът,че посредством т.ІІІ на Постановление №13072/1940г. се определя не предмета на горското с. ,а частните гори,които се включват в общинските. По смисъла на чл.20 от Закона за г. от 1925г./отм./ целта на издаване на постановление от Министерство на земеделието и държавните имоти е именно определяне предмета на горското с. ,като по реда на цитирания в т.ІІІ чл.33 от този закон се уреждат отношенията по повод чужди земи /ниви,ливади, гори и др./,находящи се из вътрешността на отредените за предмет на горското с. държавни,общински и други обществени гори и пасища и за онези,които ще се включат при закръгляването на границите им,т.е. и тези чужди гори,които по силата на постановлението се включват в общинските,попадат в предмета на горското с. ,макар и по специален ред.
Изводите на въззивния съд за правното значение и последици на релевантните за спора факти,вкл. за приложното поле на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ и доказателствата,посредством които може да се установи принадлежност на правото на собственост към патримониума на наследодателя към меродавния по смисъла на чл.2 ЗВСГЗГФ момент са правилни и законосъобразни,поради което съгласно чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 10.03.2008г. по гр.д. № 18/2008г.
Председател:
Членове: