Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * ненадлежна страна


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 58

С., 17.03. 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 12 март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова


при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 946/2012 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 120 от 30.01.2013 г. по касационна жалба на Я. С. А. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 303 от 17.05.2012 г. по гр. дело № 464/2012 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 2088 от 17.11.2011 г. и допълнително решение от 17.02.2012 г. по гр. дело № 6705/2011 г. на Русенски районен съд и са отхвърлени исковете на Я. С. А. против Община [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението извършено със заповед № 5 от 31.05.2011 г. на директора на Специализирано звено „Контрол, охрана, обществен ред и сигурност” (СЗ „К.”), по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „охранител” и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2457 лева.
Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос - допустимо ли е въззивният съд да разгледа жалба на лице, което не е страна по делото и не е било конституирано като страна във въззивното производство и следва ли въззивният съд да следи служебно за процесуалноправната легитимация на страните, и ако констатира, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, с какви правомощия разполага. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС по процесуалноправния въпрос е прието, че когато нередовността на исковата молба е свързана с конституирането на страните, поради противоречие между обстоятелствена част и петитум довело до разглеждане на делото и постановяване на решението спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие, а ако порокът се констатира от ВКС, той следва да обезсили и въззивното и първоинстанционното решение и да върне делото на първата, а не на въззивната инстанция. В тази хипотеза на нередовност на исковата молба приетото в т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС не е актуално при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. В останалите хипотези на нередовност на исковата молба ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължава да е актуално.
Прието е с обжалваното решение, по въззивна жалба на СЗ „К.”- Община [населено място], че според Правилника за организацията и управлението на специализирано звено за контрол, охрана, обществен ред и сигурност в чл. 2 и чл. 13 е предвидено, че специализираното звено се явява второстепенен разпоредител с бюджетни средства, а директорът сключва, изменява и прекратява трудовите договори на служителите в звеното, както и налага дисциплинарните наказания в съответствие с Кодекса на труда. Прието е, че звеното отговоря на изискванията на § 1, т. 1 ДР КТ и следва да се определи като поделение на Общината, организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, поради което работодател на ищеца не е [община], срещу която искът е предявен, а Специализираното звено „К.” - основание, съдът да отхвърли иска като предявен срещу ненадлежен ответник по въззивна жалба на Специализираното звено, което не е конституирано като страна в производството.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на материалния и процесуален закон. Иска се отмяна на решението, връщане на делото на първа инстанция за конституиране на надлежния ответник и уважаване на исковете.
Ответникът Специализирано звено „Контрол, охрана, обществен ред и сигурност” при Община [населено място] в писмени бележки прави искане за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Решението е процесуално недопустимо.
Съдът е разгледал въззивна жалба на лице, което не е конституирано като страна в производството и е постановил решение по отношение на ненадлежен ответник.
Исковата молба е била предявена против Община [населено място] и първоинстанционният съд е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ против този ответник.
Решението е било обжалвано от Специализирано звено „Контрол, охрана, обществен ред и сигурност” при Община [населено място]. В. съд е разгледал жалбата, приел е че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, тъй като работодател на ищеца е Специализираното звено и ги отхвърлил против Община [населено място]. Тези констатации са направени в мотивите на обжалваното решение. По този начин, съдът е разгледал въззивна жалба подадена от лице, което не е било страна в процеса, произнесъл се е по същество по нередовна искова молба и е постановил недопустимо решение.
Според приетото в посоченото тълкувателно решение, когато нередовността на исковата молба е свързана с конституирането на страните и решението е постановено спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна решението е недопустиво. Ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. Това, както се посочи, не е направено от въззивния съд. Когато порокът се констатира от ВКС, както е в настоящия случай, според посоченото тълкувателно решение, се обезсилва и въззивното и първоинстанционното решение, а делото се връща на първоинстанционния съд, който да конституира надлежния ответник и разгледа исковете с негово участие.
Предвид изложеното въззивното решение и решението на първоинстанционния съд следва да се обезсилят. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия по конституиране на надлежния ответник и разглеждане на исковете с негово участие.
Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И

ОБЕЗСИЛВА изцяло въззивно решение № 303 от 17.05.2012 г. по в. гр. дело № 464/2012 г. на Русенски окръжен съд, както и решение № 2088 от 17.11.2011 г. допълнено с решение от 17.02.2012 г. и двете постановени по гр. дело № 6705/2011 г. на Русенски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенски районен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ