2 Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр. София, 08.02.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Б. Цонев, гр. дело № 3860 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 3946/17.02.2014 г., допълнена с молби от 14.04.2014 г. и от 05.08.2014 г., подадени от Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д.. С молбата се иска отмяна на влязлото в сила решение № 774/11.04.2013 г. по въззивно гр. дело № 3014/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което, при постановени частична отмяна и частично обезсилване на решение № 2721/02.09.2008 г. по гр. дело № 2428/2005 г. на Варненския районен съд, като краен резултат тримата молители са осъдени да предадат на С. С. П. и Т. М. П. владението върху недвижим имот с площ 829 кв.м. в м. „З.“ в землището на[жк], [населено място] (подробно описан), на основание чл. 108 от ЗС; и са отхвърлени направените от тримата молители, възражение за подобрения на обща стойност 37 341 лв., на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, във вр. с § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и искане за признаване на право на задържане на имота до заплащане на подобренията, на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС; в тежест на молителите са възложени и разноските по делото. В молбата (предвид и допълненията ѝ), като основания за отмяна се навеждат тези по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ГПК. С влязло в сила определение № 261/16.09.2016 г. молбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в частта по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се поддържа, че молителите са се снабдили с нови (новооткрити) писмени доказателства от съществено значение за делото, а именно: удостоверения с №№ РР-13-9400-18(5)/31.10.2013 г. и РР-13-9400-18(7)/19.11.2013 г., изд. от зам.-обл. управител на област В.; протокол от 19.12.1962 г. на общ. комисия по Т. – [населено място]; списък на работници, служители и пенсионери за получаване на земя по 76-то ПМС в района на ОбНС-В., приложен към решение № 10 от протокол № 7/14.05.1980 г. на ИК на ОбНС-В.; и писмо с рег. № ФСД13001631АС-001АС/04.12.2013 г., изд. от кмета на р-н „А.“, общ. В.. Всички останали твърдения и доводи в молбата за отмяна и допълненията ѝ съставляват по своята същност касационни оплаквания и съображения за допуснати очевидни фактически грешки, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото отменително производство. Ответниците по молбата за отмяна С. С. П. и Н. Т. М. (последната – наследница и процесуален правоприемник на Т. М. П., конституирана в настоящото производство с определение № 313/24.10.2016 г.) оспорват молбата за отмяна и излагат съображения за нейната неоснователност. Ответникът по молбата за отмяна Б. Т. М. (също наследник и процесуален правоприемник на Т. М. П., съгласно посоченото определение) не заявява становище по молбата. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е неоснователна. Това основание за отмяна е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това писмено доказателство, което е било известно или е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото. Новите писмени доказателства могат и да са новосъздадени документи, стига да удостоверяват факти, които са от значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на устните състезания пред инстанцията по същество. В случая, за да уважи иска по чл. 108 от ЗС срещу молителите, окръжният съд е приел, че ищците С. С. П. и Т. М. П. се легитимират като собственици на процесния имот по наследство и земеделска реституция, извършена с решение № 533/15.07.1998 г. на Поземлена комисия (ПК)-В., като е намерил за неоснователни всички възражения за нищожност на същото. Представените от молителите удостоверения с №№ РР-13-9400-18(5)/31.10.2013 г. и РР-13-9400-18(7)/19.11.2013 г., изд. от зам.-обл. управител на област В. (като второто е за поправка на първото) удостоверяват обстоятелството, че за двете ниви по кадастралния план от 1959 г., в които попада процесният имот, реституирани с посоченото решение на ПК-В., няма издавана заповед на областния управител по чл. 78, ал. 1 от ЗДС – за отписването им от актовите книги за държавните имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 18з, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, на която неоснователно се позовават молителите, това отписване е последващо реституционната процедура и няма никакво отношение към нея, като и чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ не поставя като изискване за валидност на решението на ПК към него „да има“ заповед на областния управител по чл. 78, ал. 1 от ЗДС, както също неоснователно се поддържа в молбата за отмяна. Поради това, тези две удостоверения и удостовереното с тях обстоятелство нямат никакво значение за делото. Съгласно представения от молителите, протокол от 19.12.1962 г. на общ. комисия по Т. – [населено място], в изпълнение на ПМС № 137/20.08.1962 г., с което дейността на ТКЗС – [населено място] е преустановена и е поета от ДЗС-В., комисията е взела решение за безвъзмездно отчуждаване и причисляване към държавния поземлен фонд на земята в землището на [населено място], бивша собственост на изброени по списък лица, сред които е и общият наследодател на ищците М. С. П., срещу чието име са посочени ниви от 5 дка. Това отчуждаване също е без значение за изхода на спора по делото, тъй като в мотивите към решението си окръжният съд е приел за неоснователно възражението на молителите за нищожност съгласно § 41 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на решение № 533/15.07.1998 г. на ПК-В., като е обсъдил, извършеното през 1964-1966 г. последващо отчуждаване на терена, в който попада процесният имот, - за нуждите на държавната кариера „Беш тепе“, при което – съобразявайки се със задължителните указания по делото, дадени с отменителното решение № 240/24.09.2012 г. по гр. дело № 217/2011 г. на I-во гр. отд. на ВКС, е приел, че § 41 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е неприложим в случая, тъй като след 1979 г. земите в границите на кариерата са с възстановено предназначение като земеделски и са раздавани за лично ползване „по линия на самозадоволяването“, т.е. – преди влизане в сила на ЗСПЗЗ земята е била върната на земеделското стопанство, от което е била отчуждена, при условията на чл. 19, ал. 2 от ЗООЗП. При това положение, фактът на предходното отчуждаване – в полза на ДЗС-В., е без значение за изхода на спора, тъй като реституционната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ визира както ТКЗС, така и ДЗС. Останалите доводи в молбата за отмяна, свързани с това писмено доказателство също са несъстоятелни, тъй като молителите поддържат, че от него се установявало и обстоятелството, че общият наследодател на ищците не бил внесъл в ТКЗС (респ. – не била отчуждена в полза на ДЗС, а след това и – и за държавната кариера) земя от 5 дка, в която попада и процесният имот. В мотивите към атакуваното решение обаче, окръжният съд изрично е приел, позовавайки се на тълкувателно решение № 9/07.11.2012 г. на ОСГК, за недопустими възраженията на ответниците (молителите в настоящото производство), че общият наследодател на ищците не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, че имотът не е внесен в ТКЗС или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В мотивите към атакуваното решение окръжният съд е приел, че ответникът (молителят) Х. Д. Х. не се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на трансформация на предоставено му право на ползване по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като по делото не са представени доказателства да му е предоставено право на ползване въз основа на някой от актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, каквито доказателства не са описани и в представения по делото констативен нотариален акт за собственост. В тази връзка е прието и че е без значение предприетата административна процедура по оценка на земята и заплащането ѝ от ответника по посочена му банкова сметка, както и наличието на построена сграда в имота към 1991 г. Съдът е намерил за неоснователно и позоваването на ответниците (молителите) на придобивна давност, като е приел, че давност е могла да тече най-рано от датата влизане в сила на реституционното решение на ПК – 29.07.1998 г., като до датата на подаването на исковата молба на 18.05.2005 г. десетгодишна давност не е изтекла, а петгодишната давност е неприложима, тъй като ответниците не са добросъвестни владелци на процесния имот. В представения с молбата за отмяна, списък на работници, служители и пенсионери за получаване на земя по 76-то ПМС в района на ОбНС-В., местност „Б.“, приложен към решение № 10 от протокол № 7/14.05.1980 г. на ИК на ОбНС-В., фигурира името на молителя Х. Х. и площ от 0.6 дка. Основателни са доводите на ответниците по молбата за отмяна С. П. и Н. М., че това писмено доказателство също е без значение по делото, тъй като се отнася за местност „Б.“, а процесният имот се намира в местност „З.“, идентична с местност „Б.“. Основателно се възразява от тези ответници и че молителите са могли да се снабдят с това писмено доказателство много по-рано – още по време на процеса. Последното се отнася и до представеното с молбата за отмяна, писмо с рег. № ФСД13001631АС-001АС/04.12.2013 г., изд. от кмета на р-н „А.“, общ. В., в което не са посочени и нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Там е отразено, че ПИ 3225 с площ 600 кв.м. по ПНИ на местност „З.“ попада в стар имот (нива) № 445, възстановена на наследниците на М. С. П., и че молителят Х. Х., като „ползвател“ на същия ПИ 3225, владял 828 кв.м., като разликата от 228 кв.м. била възстановена на наследниците на М. С. П., както и че същият молител с банково бордеро от 23.09.1994 г. и въз основа на оценителен протокол № 4205/22.09.1994 г. заплатил за земя от 600 кв.м. сумата 33 000 лв., която била изплатена на наследниците на М. С. П. с протокол № 460006/20.10.2003 г. Всички тези обстоятелства са обсъдени от съда в мотивите към решението, чиято отмяна се иска. По изложените съображения, тъй като обективно не е налице наведеното от молителите по делото, основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата им за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК молителите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата за отмяна С. С. П., претендираните и направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, а именно – сумата 800 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 774/11.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 3014/2012 г. на Варненския окръжен съд; ОСЪЖДА Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. да заплатят на С. С. П. сумата 800 лв. (осемстотин лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.