Р Е Ш Е Н И Е №211 гр. София, 31 октомври 2016 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 987 по описа за 2016г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационни жалби от подсъдимите чрез защитниците им срещу въззивно решение № 154/26.04.2016г. по ВНОХД № 113/2016г. по описа на Варненски апелативен съд. В жалбата на подс.П. П. се навежда наличието и на трите касационни основания- нарушение на закона, съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Позовава се на доводите, изложени във въззивната жалба пред Варненски апелативен съд, а също така и на обстоятелството, че не е издаден ревизионен акт за действията му като управител. Възраженията на дееца по фактура № 105/30.11.2006г. не са обсъдени от инстанциите задълбочено, което нарушило правото му на защита. Твърди, че не е могъл да прецени и да има знание за действителността на фактурирано количество стока по тази фактура. Оспорва възприемането на СГЕ № 13, като определя изводите в тази връзка като повърхностни и формални, а самото заключение като спорно. Свидетелските показания във връзка с фактурата не били еднозначни. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Подс.П. П. чрез защитата си визира същите касационни основания. Настоява, че извършеният анализ по делото не е цялостен, в нарушение на чл.305,ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК, извършено е превратно възприемане на фактите, в противовес на формалната логика. Твърди, че съдилищата следва да се съобразят и да презумират наличието на формална доказателствена сила на актовете (заключенията) на данъчните органи. Според защитата позоваването на ТР № 1/07.05.2009г. на ОСНК при ВКС, е неудачно, тъй като не държи сметка за конкретния казус и за съществена разлика между заключението на административен орган от една страна и претендираното по обвинителния акт, от друга. Не са съобразени и разпоредбите на чл.177, ал.3 от АПК, както и чл.297 от ГПК, съобразно препращане по чл.144 от АПК. Наличието на пряк умисъл и съставомерната специална цел според защитата са коментирани формално и лаконично, и съответно умисълът е бил мотивиран с интелектуалния момент, без съдът да отговори какви са фактическите и правни основания, за да достигне до изводи за наличието на умисъл. Позовава се и на твърдението на подсъдимия, многократно изразявано, че от формална и практическа гледна точка има условия по Закона за счетоводството да се приемат и четирите сделки като реални. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание моли да се оставят без уважение и двете касационни жалби срещу въззивното решение. Според него въззивният съд правилно е приложил закона, извършил е обстоен анализ и с основание е приел наличието на виновно поведение и е потвърдил осъдителната присъда по отношение на двамата подсъдими. По отношение на подс.П. П. е установено, че като управител е съставил и използвал документ с невярно съдържание, фактура № 105/2006г., тъй като доставката не била извършена. Този документ е изготвен с цел осчетоводяване и получаване на право за приспадане на данъчен кредит, недействителността на фактурата се знаела от дееца, в този смисъл са и показанията на свидетелите Ж. и В., както и заключението на експертизите по делото. По отношение на подс.П. П. заявява, че като управител на дружеството е избегнал плащане на данъчни задължения по ДДС в големи размери, като съставил и ползвал документи с невярно съдържание, седем броя пътно-прехвърлителни разписки. Прокурорът твърди, че това се установява от показанията на свидетелите по делото, както и от трите заключения по делото. Мотивите и на двете инстанции били правилни и законосъобразни, поради което определя възраженията на защитата за незаконосъобразност като неоснователни. Оспорва твърдението за допускане на съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, установява обективна,пълна и всестранна правна дейност по анализ на доказателствата, наличието на ясни мотиви, както и произнасяне по направените възражения. За наказанието прокурорът твърди, че то е справедливо определено, с прилагането на най-благоприятния закон и чл.55 от НК, с оглед продължителността на съдебното производство. Мотивите за размера на наказанието и приложението на чл.66 от НК според прокурора са законосъобразни и няма основания за допълнително смекчаване на наказанието. Моли решението да бъде оставено в сила. Подсъдимият П. П., редовно призован, не се явява и не се представлява, не дава становище по делото. Подсъдимият П. П. не се явява, представлява се от защитник, който пледира да се уважи касационната жалба по изложените съображения. Защитата твърди, че не е избегнал плащането на данъчни задължения. Според подсъдимия извършеното от него е в съответствие с търговската практика. Защитата изразява несъгласие с обстоятелството, че административните органи не са установили наличие на задължение и избягване на данъчни задължения, като в такъв случай деецът не следва да бъде обвиняван в извършване на престъпление. Твърди че ТР № 1/2009г. на ОСНК при ВКС не е напълно приложимо в този случай, тъй като има наличие на всички формални предпоставки. Моли за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 24/25.11.2015г.. по НОХД № 243/2014Г. НА Добрички окръжен съд подс.П. П. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.255 ал.З вр. ал.1 т.6 и т.7 от НК, като му е определено наказание по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК от две години лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. Подс. П. П. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.255 ал.З вр. ал.1 т.6, т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК. Определено му е при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца, също при условията на чл.66, ал.1 от НК с определен изпитателен срок от пет години. Съдът от първата инстанция се е произнесъл и по съдебните разноски, както и относно веществените доказателства по делото. С атакуваното с двете жалби въззивно решение № 144/05.07.2016г. по ВНОХД № 113/2016г. състав на Варненския апелативен съд е потвърдил изцяло посочената присъда. Касационната инстанция намери, че жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. Преценени по същество, жалбите се явяват неоснователни. Касационната инстанция се произнася по касационните основания въз основа на фактическите обстоятелства, установени от предходните инстанции, с изключение, разбира се, на хипотезата на чл.354,ал.5 от НПК. Установяването на фактите също така следва да е съпроводено със спазване на процесуалните изисквания в това отношение. Въззивната инстанция не може да бъде упрекната в едностранчив подход към анализа на събраните по делото доказателства, които са в обема, необходим за установяване на относимите към обвинението факти. Такова възражение в действителност не се и открива при касационното обжалване, касаторите по начало са съгласни с фактическите констатации на съдилищата. При извършения доказателствен анализ съдилищата, в частност въззивната инстанция, не са пренебрегнали нито едно значимо обстоятелство, като защитните позиции на двамата подсъдими не са ощетени, Твърдението на подс.П. П. в касационната му жалба относно това, че възраженията му и твърденията по повод на възприетото от съда за фактура № 105/30.11.2006г. не са били обсъдени подробно и задълбочено, са голословни. Съдилищата нямат задължение да възприемат именно защитната теза, тяхното задължение е да и отговорят надлежно съобразно доказателствата по делото. Това те са сторили напълно добросъвестно. Изводът на въззивната инстанция относно възраженията за действителност на сделката за покупка на 340 тона слънчоглед от фирмата [фирма] се споделя напълно от касационния състав, тъй като документалното отразяване на тази сделка съвсем не е достатъчно, за да може да се направи извод, че тя е и действителна. Това е необходимо условие, за да се установи и плати данъчно задължение и същевременно именно това е начинът, да се избегне установяването и плащането, когато последно е целен резултат. Въззивната инстанция целенасочено е използвала събраните по делото доказателства, ценейки съответно и доводите на първата инстанция, за да достигне до извод, че ф.№ 105/30.11.2006г. е документ с невярно съдържание. Без да се коментира и анализира в дълбочина търговската целесъобразност на извършваните сделки, може да се отбележи, че покупката (документално, разбира се) от [фирма], със управител собственик на капитала С. С. на голямо количество слънчоглед и препродажбата на част от него, но пак в значителен обем на [фирма] чрез [фирма], която не е разполагала с повече от двама души нает персонал и собствен транспорт, без собствени бази, съвсем не е било нужно да се извърши чрез посредници. Свидетелството на сключилия сделката В. К. е особено показателно, по отношение на 990 тона слънчоглед, който не знае откъде е закупен и с какъв транспорт е придвижван, като част от количеството бил качен на кораб, който не е точно този, който е оперирал в този период на пристанището, а иначе били основни поддоставчици на базирана в [населено място] фирма- „Б. олива“, чиито бази пък ползвали. Въззивната инстанция е оценила тези показания идентично с първата инстанция, като касационният състав не намира основание да не се съгласи с тях. В тази посока е и обстоятелството,че собствеността на първата фирма от данъчната верига по казуса е сменявана многократно, а също така непосредствено преди издаване на спорната фактура, респективно сключване на сделката, и няколко месеца след това. За действителните възможности на фирмата да извършва сравнително мащабни сделки, това е особено показателно. Инстанциите по същество са се позовали и на съответните експертни заключения. С тях те не се са имали основание да не се съгласят и с установените с тяхна помощ съществени разминавания - до пълно противоречие на базите за товарене, посочени в справка към фактура № 609/22.11.2006г. на [фирма] и тези на [фирма] – така заключение на 18,т.10-ти на д.п-во. Фирмата „А.“ е посочила разтоварване на моторния кораб „В. М.“ с отбелязване, че транспорта е за сметка на доставчика, [фирма] – на кораб „Г.“ (понастоящем „А.“) с отбелязване,че транспорта е за сметка на продавача. За формиране на изводи относно наличието на субективна страна в действията на подс.П. П., за неговото виновно поведение, естеството на показанията на св.И. и св.К. несъмнено имат съществено значение. Не по-малко значение имат и обстоятелствата относно дерегистрацията по ДДС на фирмите, които участват в данъчната верига, а по отношение на първата фирма от тази верига [фирма] това се е случило скоро след сделката - 27.06.2007 година. Дистанцията на времето е също така сигурен показател, освен за жизненоспособността, така и за целта на създаваните вериги от посредници и данъчно задължени лица, като крайният резултат от тяхната дейност е дерегистрация, изпадане в несъстоятелност, съчетана с продажба на собствеността, както всъщност се е случило и с [фирма], впоследствие преобразувано в еднолично дружество с ограничена отговорност - в този смисъл и показанията на св.В. П.. С оглед на това изводите на въззивната инстанция относно наличието на виновно поведение у подс.П. П. следва да се споделят, те са основани както на гласните доказателства по делото, така и на съответните заключения на счетоводната и графическата експертизи. Това, че подс.П. П. е съставил текста на фактура № 105, не следва да се надценява, но това, че не я е подписал той, пък е твърде показателно за естеството на този документ и какви обстоятелства установява той, както не е подписана и съответната справка - декларация. Деецът се е постарал да избегне личното подписване на документи с невярно съдържание, макар това да не променя качеството му на субект на престъплението по чл.255 от НК, така т.3 от ТР № 4/2015г. на ОСНК, ВКС. Така или иначе целта, за която е създадена фактура №105/30.11.2006 година, е реализирана, тъй като освен в дневника за покупки, е била включена и в справката – декларация с вх.№0821944/13.12.2006г. в териториалната дирекция на НАП-Д.. По отношение на подс.П. П. въззивната инстанция е била съвсем изчерпателна, което всъщност потвърждава и защитата пред настоящата, като в този смисъл липсва допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Фактите по делото са установени с надлежни доказателствени способи и средства, които не се оспорват и очертават обстановка на декларирани сделки, за които има осчетоводени три броя фактури и които не са били реализирани. Първата фактура - № 1/22.01.2007г. се придружава от седем броя пътно-прехвърлителни разписки, за които по надлежен начин е установено авторството на текста в една от тях и при подписа за всички, с изключение на една, чрез съответната графическа експертиза. С фактурирането и на трите броя се е целяло постигането на данъчна изгода, каквато не се е следвало, поради което наказателната отговорност на подс.П. П. законосъобразно е ангажирана. Отговорът на въззивната инстанция по възражение за неотносимост на ТР № 1/2009г. и с оглед постановените решения по административни дела – крайно решение на ВАС № 7598/08.06.2010г. по адм.дело № 1035/2010г., е в унисон с разрешението на закона и очертания предмет на доказване в наказателното производство. Задължителната съдебна практика е обосновала наличието на автономност и независимост на административното и наказателното производство в областта на данъчните правоотношения, като изрично е указано, че резултатите от проведеното административно производство не са обвързващи за наказателното производство. Ако има установена зависимост, тя е в рамките на административното производство и възможността за спиране му, до приключване на преюдициалното производство, в случая наказателното. Пак там е посочено, че дори и да няма установени в рамките на едно административно производство данъчни задължения, със средствата и способите на наказателния процес може да бъде установено укриване на данъци или избягване на данъчни задължения. Установените по отношение на обвинението на подс.П. П. обстоятелства са еднопосочни и показанията на св.И. И. и И. И. не са били опровергани. Съставянето на пътно-прехвърлителните разписки удостоверяват желанието и намерението на подс.П. П., а не реално извършени превози във връзка с доставката по фактура № 1/22.01.2007г., удостоверяваща сделка между [фирма] и [фирма]. Относно вторият данъчен период от обвинението на подс.П. П. фактите са безспорно установени- с показанията на св.М. М. и на св.В. М., съответно по фактури № 22/31.05.2007г. и № 44/22.04.2007г., и които не се оспорват. Направените изводи от инстанциите по същество са еднопосочни и верни, няма никакво основание да се възприеме допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при анализа на доказателствата в тази връзка. Доказателствата са анализирани в тяхната цялост, в съответствие с правната и житейска логика, липсва превратно тълкуване на спорни обстоятелства, а за втория период такъв спор напълно отсъства. Виновното поведение на подс.П. П. се извлича от реално извършените действия, от включването на фактури, по които няма реално извършени сделки, в справките декларации, представени пред данъчните власти. Това може да се извърши единствено с цел да се избегне плащането на данъчни задължения. Формалното съставяне на документите не е в състояние да предизвика в съзнанието на дееца представа за реално извършена сделка, след като е налице знание за липсата и в действителността, в този смисъл възраженията на защитата са неоснователни. Наложените наказания са съобразени с всички относими към тази дейност обстоятелства, отчетено е чистото им съдебно минало след настъпила реабилитация, процесуалното им поведение и забавянето на провеждането на наказателното производство във времето, като законосъобразно е приложен чл.55, ал.1, т.1 от НК, а така също и чл.66,ал.1 от НК. Наложените наказания и на двамата подсъдими не са явно несправедливи, тъй като липсва очевидно несъответствие на обществената опасност на когото и да е от двамата подсъдими и на деянието най-вече. С приложението на чл.66 от НК могат да бъдат постигнати целите по чл.36 от НК, най-вече поправителната функция на наказанието, а също така надеждно се защитава обществото и в частност данъчната система, от възможен рецидив на подобни прояви през определения изпитателен срок. Изложените факти, които са безспорно установени, в рамките на предявеното обвинение и извършеният прецизен правен анализ от страна на въззивната инстанция, логично и закономерно са довели при правоприлагането до неизбежния и логичен резултат, свързан с потвърждаване на осъдителната присъда и наложеното, и според касационната инстанция, справедливо наказание. С оглед на последното съдът приема, че касационните жалби и на двамата подсъдими относно наказанието се явяват неоснователни, също както възраженията им за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и следва да бъдат оставени без уважение в цялост. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 144/05.07.2016г. по ВНОХД № 113/2016г. по описа на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове