Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60114
София, 22.12.2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 197 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.
С. Ц. Ц. и Н. Г. Ц., и двамата от [населено място] , чрез процесуалния им представител адв. С. А. АК Б. обжалват и иска да се отмени Решение № III -250 от 24.08.2020 година, постановено по В. гр.д. № 1294/2020 год. на ОС-Бургас в производство по чл. 124, ал.1 ГПК. Поддържат доводи за необоснованост на обжалваното въззивно решение като несъответстващо на изложените по делото от фактическа и правна страна твърдения на страните, поради необсъждане на всички възражения на ищцовата страна – понастоящем в качеството на касатор, релевирани във въззивното производство; несъобразяване на събраните по делото доказателства –поотделно и в тяхната съвкупност и то до степен, че решението е абсолютно немотивирано. Искат отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което се уважи заявения от тях иск за собственост.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите : 1./ придобил ли е ответникът правото на собственост по отношение на процесния имот по способите, предвидени в закона- респ. чл. 25 ЗСПЗЗ, чл. 19 ЗСПЗЗ ? 2./ Коя е приложимата правна норма- тази на § 4а, ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или тази на чл. 25 ЗСПЗЗ, в случаите когато ползувателят не е заплатил на бившия собственик стойността на предоставената му за ползване земеделска земя и бившият собственик не е заплатил на ползувателя стойността на законно построената от него вилна сграда.
Допустимо ли е в тези хипотези Общината да придобие правото на собственост върху определения от ПМС недвижим имот - предоставен по съответния за това ред като вещно право на ползване, на основание чл. 25 ЗСПЗЗ ? Какъв е характера - императивни или диспозитивни – на разпоредбите на §4а ЗСПЗЗ, § 61, ал.10 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.декември 1997 година за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, ДВ. бр.122 от 1997 година, § 31, ал.6 от ПМС № 234 от 16.12.1999 год. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и длъжна ли е Общината да изнесе имота на публична продан?
В хипотезите, когато ползувателят не е заплатил на бившия собственик стойността на земята , а бившият собственик не е заплатил на ползувателя стойността на законно изградената от него вилна сграда , и имотът заедно с постройката не е изнесен на публична продан , тече ли придобивна давност в полза на ползувателя ? с довод за противоречие с Решение № 69 от 23.07.2015 година по гр.д. № 6268/2014 на ВКС, I г.о.; Решение № 271 от 30.10.2012 год. по гр.д. №477/2012 година на ВКС, II г.о.; Решение № 297 от 21.06/.2011 година по гр.д. № 294/2010 год. на ВКС….,както и с довод, че липсата на съдебна практика обуславя искането за произнасяне от страна на ВКС, а последното ще доведе до еднаквото и точно прилагане на закона, в случаите когато не са изпълнени хипотезите на § 4а, ал.2 и 3 ЗСПЗЗ; както и на основание чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса : за възможността ползувателят на недвижим имот, намиращ се в терен по §4 ЗСПЗЗ да придобие собствеността на същия имот на основание давностно владение, в контекста на тезата за придадено обратното действие на закона( ПЗР на ЗСПЗЗ ) по силата на което като правен резултат се отнема вече придобита собственост (права) и се легитимира възможността за отнемане на собственост от Общината без равностойно обезщетяване, в противоречие на общите принципи на правовата държава, предмет на произнесеното Решение № 5/1996 година на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 4/1996 год.
С писмен отговор ответникът по касация – Община Бургас оспорва релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поддържа се, че обжалваното решение на въззивния съд е правилно и постановено в съответствие с практиката на ВКС, позовавайки се на Решение № 427 по гр.д. № 3255/2008 год. на ВКС, II г.о.; Решение № 109 по гр.д. № 356/2016 год. на ВКС, I г.о. и др., излагат се обстойни фактически и правни доводи относно неоснователността на релевираните основания за отмяна на обжалвания съдебен акт на втората инстанция. Претендират се разноски за защита пред касационната инстанция.
Третите лица –помагачи редовно призовани, не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените от страните доводи и правни съображения по законосъобразността на обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция, и в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира :
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по реда на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция, с което е отхвърлен предявения от С. Ц. и Н. Ц. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и искане да се приеме за установено по отношение на Община-Бургас, че същите са собственици, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 39/2007 год., ( и при условията на евентуалност на основание придобивна давност ) на следния недвижим имот : УПИ – ** в кв. VII по плана на [населено място]- вилна зона „Б.“, общ.Б. с площ от 600 кв.м понастоящем ПИ с идентификатор ***, с площ от 617 кв.м., находящ се в [населено място], в.з. „Б.“, кв. Б., ул. „6-та“ №12, при граници : ПИ № № ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ищцовата страна С. М. Д. и Р. И. Д..
Съдебното исково производство е образувано по искова молба на съпрузите Н. Г. Ц. и С. Ц. Ц. , от [населено място] СРЕЩУ Община Бургас с искане да им бъде признато право на собственост по отношение на следния недвижим имот : УПИ – ** в кв. VII по плана на [населено място]- вилна зона „Б.“, общ.Б. с площ от 600 кв.м, понастоящем ПИ с идентификатор ***, с площ от 617 кв.м., находящ се в [населено място], в.з. „Б..“, кв. Б., ул. „6 - та“ №12, при граници : ПИ №№ ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, на основание договор за покупко-продажба по НА № 39/2007 год., както и при условията на евентуалност, е поддържана теза за придобиване правото на собственост върху същият имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Правният интерес от заявения положителен установителен иск е обоснован от оспорване собствеността от страна Общината и записването и разписния лист като собственик на имота, без да е налице вписан по партидата на имота акт за общинска собственост ( АОбС).
С писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК Община Бургас оспорва иска, възразявайки, че ищците не са могли да придобият правото на собственост върху имота, тъй като са го закупили от несобственик. Правото на собственост принадлежи на Общината доколкото по отношение на процесния имот не е налице трансформация на правото на ползване в право на собственост в полза на бившия му ползвател К. Н. И., поради неприключила административна процедура. По тази причина вещното право на собственост не е наследено от сина на ползвателя- Д. К. И., първоначалния продавач. В подкрепа на този довод е оспорен, като неверен констативен НА № 33/2004 год. за собственост от г.т. на липсата на настъпил вещно-транслативния ефект. Общината възразява, че процесният имот е частна държавна собственост, по силата на ненастъпилата трансформация съгласно § 42 ПЗР ЗИД на ЗОбС /в сила от 05.11.1999г./ . След деактуването му като частна държавна собственост със заповед на Областния управител на Бургаска област, е актуван като частна общинска собственост съгласно № АЧОбС 1901/ 14.10.2000г на основание чл. 156, ал. 3 от ППЗДС /отм./ вр. с §7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, като за имота е съставен АЧОбС № 1901/14.10.2000г.
За да се приеме тезата за неоснователност на заявения положителен установителен иск, решаващият въззивен съд приема от фактическа страна, че съпрузите Н. Ц. и С. Ц., по време на брака си, са закупили с договор за покупко-продажба на недвижим имот по НА № 39/ 14.11.2007 год. следния недвижим имот - ПИ с идентификатор № ***, с площ от 617 кв.м., находящ се в [населено място], в.з. „Б.“, кв. Б. от лицата С. и Р. Д. (привлечени по делото като трети лица –помагачи). Прехвърлителите установяват легитимацията си на собственици на имота с договор за покупко-продажба по НА № 134/ 2004 год., с които договор са закупили имота от К. К., който пък го купува с НА № 6/ 2004 год. от Д. К. И., син и наследник на К. Н. И. признат за собственик на имота с констативен НА № 33/ 2004 година .
Няма спор, че Община Бургас издава през 2009 година на името на ищците Н. Ц. и С. Ц. Разрешение за строеж за пристройка и надстройка на съществуваща в горепосочения имот вилна сграда и разрешение от 2010 год. за строеж на ограда на същия недвижими имот. Видно от Удостоверение от 17.06.2015 год. извършеният в процесния имот строеж, изразяващ се в пристройка и надстройка на съществуващата в имота вилна сграда, на основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ е въведен в експлоатация.
От правна страна е прието, че вещно-правният ефект на разпоредителните сделки с процесния недвижим имот не е настъпил, доколкото няма валидно трансформирано право на ползване в право на собственост в полза на лицето ползувател, което да се транслира към правоприемниците по сделките. При възникналата конкуренция на правото на собственост между страните по делото, е установено, че прехвърлителят Д. К. не се легитимира като носител на правото на собственост по наследство от баща си след като не са били изпълнени условията на закона, за да се приеме че е налице трансформация на правото на ползване на имот, намиращ се на територията по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ в правото на собственост, нито е могъл на собствено основание да придобие собствеността на основание давностно владение.

По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване

За да даде отговор на въпроса коя от страните в спор за собственост на земеделска земя е носител на вещното право при конкуренция на придобивните правни основания, от една страна следва да се изследват предпоставките на ЗСПЗЗ, при които законодателят е предвидил възможността терен – земеделска земя, предоставен за ползване по силата на разпореждане на МС, акт на Президиум на ДС на Република България и др. да се трансформира от държавна в частна собственост, а от друга да се изследва правния режим на трансформация на държавната собственост, на такъв терен в общинска собственост, съгласно правилата на ЗСПЗЗ и ЗМСМА.
Съгласно § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ предоставеното право на ползване върху земеделски земи въз основа на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет се прекратява. С § 4а, ал. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е предоставена възможност на бившите ползватели, които са построили сграда до 01.03.1991 г., да придобият собствеността върху земята, ако заплатят цената й на собственика чрез общината в определените ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му срокове. Когато ползвателите не реализират тази възможност, съгласно пар. 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ собственикът на земята придобива собствеността на сградата, ако я заплати чрез общината на ползвателя или на неговите наследници. Ако никой от правоимащите не се възползва от предоставената му възможност и стойността на земята, съответно на сградата и подобренията, не бъдат заплатени, отношенията се уреждат от пар. 4а, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първоначално разпоредбата е предвиждала ползвателят, построил сградата, да придобие правото на собственост само върху нея, отделно от мястото, като заплати в полза на държавата предвидената в ал. 2 прогресивно нарастваща такса съобразно разгънатата застроена част на сградата в размер, определен от Министерския съвет /ДВ, бр. 28/1992 г., до изменението с ДВ, бр. 98/1997 г./. В същия смисъл е и §30, ал. 6 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 28/1997 г./. С изменението на пар. 4а, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г. и ДВ, бр. 99/2002 г., изискването за заплащане на такса отпадна и се предвиди сградата и принадлежащият й урегулиран поземлен имот, определен с плана за новообразуваните имоти по § 4к, да се изнасят на публична продан по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Посочената нормативна уредба създава процедура, с детайлно предвидени действия, които трябва да бъдат извършени в определени срокове, за уреждане на отношенията между ползвателя и собственика по повод на земята и сградата в имоти, попадащи в терени по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. От анализа на горните разпоредби следва (в тази насока е и съдебната практика), че когато никой от правоимащите не се възползва от предоставената му възможност и стойността на земята, съответно на сградата и подобренията, не бъдат заплатени, възниква разделна собственост върху земята и сградата, като отношенията се уреждат от чл. 63 и сл. от ЗС – собственост върху постройка, отделно от собствеността върху земята под нея. Именно поради това нормативната уредба на сочените правоотношения сочи, че получената при публичната продан сума се разпределя между собственика на земята и ползвателя според съотношението между стойността на земята и стойността на сградите и подобренията - § 62, ал. 10 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 122/1997 г./, съотв. пар. 31, ал. 6 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 113/1999 г./. Така създаденото състояние е временно, до предприемане на действия по изнасяне на имота на публична продан, за което кметът на общината или която и да е от страните отправя искане до съдия-изпълнителя. Дотогава обаче ползвателят, който е собственик на сградата, има право да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение – чл. 64 ЗС.
Със разпоредбите на § 4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ се урежда хипотезата, когато правото на ползвателя е учредено от посочените в § 4 актове върху общинска или държавна земя, и правото на собственост върху която не се възстановява на граждани, ползвателят придобива правото на собственост след като заплати чрез общината стойността на земята по цени, определени от Министерския съвет по реда на ал. 1, съгласно чл. 36, ал. 2, в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. В тази хипотеза не може да се приеме, че е налице разделност на собствеността на сградата и земята, доколкото последната е държавна респ. общинска собственост и по силата на чл. 92 ЗС всичко което е изградено върху тази земя се явява собственост на собственика на земята.
Съдебната практика на ВКС приема, че със ЗДС и ЗОбС се дефинират основанията и хипотезите за придобиване от Държавата и Общината на право на собственост. Принципът изисква когато основанието за придобиване на субективното материално право предполага настъпването на конкретен юридически факт или реализиране на фактически състав като в настоящия случай, които не настъпват по силата на закона, то в съответния акт за държавна или общинска собственост следва да бъде посочено и фактическото основание наред с правното основание.
Актовете за държавна и за общинска собственост се явяват официални документи, съставени от длъжностно лице по ред и форма, определени в закон- чл. 5, ал. 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и чл. 5, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Те обаче съгласно чл. 5, ал. 3 ЗДС и чл. 5, ал. 3 ЗОбС само констатират правото на собственост на държавата или общината и нямат правопораждащо действие за правото на собственост, както няма правопораждащо действие и констативния нотариален акт за собственост по чл. 587 ГПК. За да се ползват съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, като официални документи, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, тези актове следва да съдържат не само описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от държавата или от общината. Обратното - несъдържащи описание на фактическото и правно основание за придобиване на собствеността актове за държавна или общинска собственост нямат такава материална доказателствена сила.
Поради това, когато едната страна по иск за собственост се легитимира с нотариален акт, визиращ вещни права, установени с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК, а другата - с акт за държавна или общинска собственост, който се ползва с материална доказателствена сила, в тежест на всяка от страните е да докаже своето придобивно основание на право на собственост.
Разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ установява, че „ Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.“ От друга страна с разпоредбата на чл. 25 ЗСПЗЗ законодателят приема, че „земеделската земя (извън мерите и пасищата), която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.“
Установените правила за придобиване право на общинска собственост по отношение на посочените категории земеделски земи е по силата на закона. В първата хипотеза са включени земеделски земи, останали незаети след приключена процедурата по възстановяване на земеделските земи на граждани, заявили в законовия срокове правото си на възстановяване на земеделски земи. Употребената от законодателя формула на текста, не дава основание да се приеме, че това придобивно основание обхваща и земеделските земи в терен по § 4а ЗСПЗЗ. Ползувателят на земеделски имот, в спор за собственост, не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в стари реални граници на бившия собственик или неговите наследници, но може да установи наличието на предпоставките на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като само в тази хипотеза може да легитимира права върху имота и да изключи правата на бившите собственици. Това положение е следствие от установеното в закона, че ако предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не са налице, то съгласно § 4, ал. 1 от с. з. правото на ползуване се прекратява, с което отпада основанието на ползувателя да упражнява фактическа власт върху имота и същият дължи предаването му или на реституирания собственик, или на общината съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ.
Доколкото собственик на земята се явява държавата-респ. общината, то възможността да се придобива по давност имот - собственост на тези субекти е ограничена от закона. Така съгласно чл. 6, ал.2 ЗС в първоначалната му редакция (ДВ, бр. 92/1951 г.), държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик.
С чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОбС, в редакцията на ДВ, бр. 44/1996 год., общинска собственост стават и "недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен". Общината няма възможността да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респ. за общинска собственост, е да установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик - частно лице. Доказването на това обстоятелство би изключило придобиването на имота от държавата, респ. от общината, и за ползувателят - респ. неговите правоприемници не би действала забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС, във всичките й редакции, нито би се прилагала разпоредбата на § 1 от ЗДЗС, редакция приета с ДВ. бр.18 от 28. 02.2020 година. В аналогична насока е и съдебната практика на съставите на ВКС, възприета от настоящия състав. Така с Решение № 69 съставът на ВКС излага мотиви относно възможността при земеделска реституция за се придобие имота по давност, но тази практика не може да се приложи към настоящия случай, доколкото спортът е за собственост на земеделски земи, намиращи се в терен по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Решение № 271 е постановено в производство по чл. 303 и сл. ГПК и като отменителен съдебен акт не касае тълкуване приложението на правни норми, обусловили изхода на правния спор по същество (освен в хипотезата на чл. 303, ал. 1 т. 4 ГПК). Решение № 297 разглежда хипотеза по приложението на по чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ за придобивната давност върху имоти, възстановени по земеделската реституция, но когато приобретателят на възстановен по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот придобива от несобственик (най-често от ползвател, който не е имал право да изкупи земята по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ) без да е налице конкуренция на права с държавата, респ. общината, също е неприложима доколкото по делото ползувателят на имота не се е възползвал от предоставената му възможност за трансформиране правото си на ползване в право на собственост.
За пълнота на изложението следва да се констатира, че Решение № 5/1996 год. на Конституционния съд на Република България, доколкото засяга въпроса за отнемане по силата на обратно действие на закона на вече придобити права, не може да намери приложение в настоящия случай, тъй като ползувателят на имота в терен по § 4 ЗСПЗЗ, респ. неговите правоприемници в нито един момент не са придобили вещното право на собственост на терена и неговите подобрения, за да се постави въпроса за несъобразяване с придобитите на правно основание правата на страната – ищец по делото.

По основателността на касационната жалба

С оглед на изложените правни съображения по поставените правни въпроси, следва да се приеме, че крайният извод на въззивния съд, изразен с потвърдения отхвърлителен диспозитив на първата инстанция, с който не се приема от отношение на Община Бургас, че С. и Н. Ц. са собственици по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 39/2007 год., (респ. при условията на евентуалност на основание придобивна давност) на следния недвижим имот : УПИ – ** в кв. VII по плана на [населено място]- вилна зона „Б.“, общ.Б. с площ от 600 кв.м, понастоящем : ПИ с идентификатор ***, с площ от 617 кв.м., находящ се в [населено място], в.з. „Б.“, кв. Б., ул. „6-та“ №12, при граници : ПИ № № ***, ***, ***, ***, ***, *** и *** се явява правилен и законосъобразен .
Процесният недвижим имот, предмет на заявения от С. и Н. Ц. положителен установителен иск понастоящем съставлява ПИ с идентификатор *** от КККР е идентичен с УПИ **, в кв. VII, по плана на [населено място], в.з. Б. , [община] с площ от 617 кв.м., при граници: ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***. Правният спор е резултат на обстоятелството, че като собственици на този имот са записали ищцата Н. Г. Ц. - на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран с НА № 39/2007 година и Община Бургас съгласно АЧОбС № 1901/14.10.2000 год., издаден на основание § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и чл. 156, ал. 3 от ППЗДС / отм./ във вр. с § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и предходен АДС № 11676 / 20.06.1995 година .
Писмените доказателства и констатацията на изслушаната съдебно-техническа експертиза сочат, че УПИ **, в кв. VII се намира в зона, от чиято територия земеделските земи - държавна собственост в периода от до 1989 г. са били предоставяни за земеделско ползване по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в разписния лист на ползвателите на имоти по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот с пл. номер * е записано – двор на К. Н. И., съгласно удостоверение от 05.01.1987 година. При установения безспорен факт, че няма подадено заявление за провеждане на процедура за закупуване на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, нито от ползвателя К. Н. И. (30.05.2000 г.), нито от неговия наследник - сина му Д. К. К. обосновано съдилищата приемат, правото на ползване на процесният имот намиращ се в терен за земи за земеделско ползване по § 4 от ЗСПЗЗ, е прекратено, като в срок до 31 януари 1998 г. ползвателите са имали правото да изкупят имотите по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, при условие, че има построена сграда върху земята до 01.03.1991 г. и е заплатена цената на земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет. При данните, че не е реализирана възможността да се изкупи земята, предоставена за ползване и при данните, че по отношение на конкретния земеделски имот не е имало реституционни претенции от трети лица - бивши собственици, то изводите на съдилищата, че имотът е останал в патримониума до 1999 година в патримониума на Държавата и държавна собственост, съгласно съставен АДС от 1995г., а след това от 1999 г. – общинска собственост, не се опровергава от установените по делото факти.
Като наследник на лице-ползувател на земеделска земя, намираща се в терен по § 4 от ЗСПЗЗ нереализирал възможността да трансформира вещното право на ползване в право на собственост, в качеството си на продавач по сделка (прехвърлител) Д. К. К. не би могъл да наследи и респ; да се разпореди с повече права, от тези, които наследодателят му е притежавал приживе, поради което не е зачетен вещно-правния ефект на поредицата разпоредителни сделки
Решаващият съд е отрекъл възможността процесния недвижим имот да се придобие от страна на последните приобретатели на основание придобивна давност по причина, че имотът е общинска собственост по отношение на които имот се разпростира забраната за придобиването му на основание давностно владение. Изводите се базират на тезата, че в приложното поле на чл. 25 ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4 и § 4б от ПЗР ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна собственост –чл. 24 от ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона.
При заявен положителен установителен иск за собственост на имот, придобит на основание давност по чл. 79 ЗС, основателността на претенцията на владеещият имота несобственик се обуславя от прякото и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерения за своене в продължение на повече от 10 години.
Изводите на въззивния съд, базирани на приложение на чл. 7 ЗДС, с която законодателят е регламентирал възможността за придобиване по давност на такава собственост, ако тя е частна, и началният момент, от който тази давност започва да тече в контекста на въведения мораториум, спиращ теченето на срока по чл. 86 ЗС, считано от 31.05.2006 г., все още е в сила до края на 2022 година, е правилен и законосъобразен. Обосновани и в пълно съответствие с тълкувателната съдебна практика са изводите на въззивния съд, че за да се зачете ефекта на придобивната давност като оригинерно придобивно основание за правото на собственост, следва владението да е протекло спокойно и необезпокоявано последните 10 години, без да е губено за срок по -дълъг от 6 месеца. С оглед законовата разпоредба на § 1 от ЗДЗС, а именно, че давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г. , логичен и съответстващ на духа и буквата на закона е извода, че срокът по чл. 79 ЗС не е изтекъл и към този момент. Ищците – касатори в производството нямат твърдения, че са владяли и своили имота по отношение физически лица, а по отношение на Община Бургас и именно поради това е насочена претенцията им спрямо нея. Ирелевантен се явява факта дали за времето от 1995 година до днес е упражнявана трайно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на процесния имот, доколкото нито за ищците, респ. за никой от техните праводатели по посочените разпоредителни сделки не са били налице законовите предпоставки за придобиване на основание давностно владение.
Доколкото в производството по чл. 124, ал.1 ГПК чрез положителен установителен иск се търси защита на правото на собственост с оглед на заявените в исковата молба придобивни основания по см. на чл. 77 ЗС, в тежест на ищцовата страна е тяхното установяване при условията на пълно и главно доказване на фактите в процеса. Уважаването респ. неуважаването на иска за собственост изцяло е резултат на процесуалното поведение на ищцовата страна и упражненото право на защита чрез установените в процесуалния закон за това средства. Ако страната не успее да установи предпоставките за проявление на правните последици на твърдяното придобивно собствеността основание, то за съда съществува процесуалното задължение да обсъди ангажираните доказателства от страна на ответната страна, които обосновават извод за опровергаване проявлението на последиците на релевираните като защита на иска факти или права от ищеца, но не и по същество - при конкуренция на права да се произнесе дали ответната страна доказва своето право на собственост, доколкото същото не е предмет на заявения положителен установителен иск. Ето защо и релевираните в тази насока доводи с касационната жалба за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд касателно правното основание за собственост на ответника, не следва да бъдат обсъждани.
С оглед на изложеното следва, че обжалваното въззивно решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По направеното искане за разноски от страна на ответника по касация - Община Бургас. Същото е своевременно заявено и е основателно. В касационното производство като страна, Общината е осъществила защитата чрез процесуалното представителство на юрисконсулт. Съгласно чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК на страна, чието процесуално представителство и защита е осъществено чрез юрисконсулт се дължат разноски (Решение на Съда на Европейския съюз (първи състав) от 23.11.2017 година по съединени дела C- 427/16 и C- 428/16). Размерът на дължимата сума се определя като минимална за процесуална защита, съобразно т.7, ал. 5 на Наредба № 1/2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, която в случая е 400 лв. (четиристотин лв.).
По изложените съображения, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № III -250 от 24.08.2020 година, постановено по В. гр.д. № 1294/2020 год. на ОС-Бургас в производство по чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Ц. Ц. ЕГН [ЕГН] и Н. Г. Ц. ЕГН [ЕГН] да заплатят на Община Бургас ЕИК : 000056814 сумата 400 лв. (четиристотин лева), разноски за процесуална защита в касационното производство, осъществена от юрисконсулта на общината .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :