Ключови фрази
Предумишлено убийство * явна несправедливост на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

гр. София, 04.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЯ МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 628/2016 г. по описа на ВКС, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. К. И., защитник на подсъдимия Ю. Р. Ю., срещу решение № 115 от 03.05.2016 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС), І наказателен състав, постановено по ВНОХД № 137/2016 г. по описа на същия съд.
С касационната жалба на защитника на подсъдимия Ю. е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Към ВКС е отправено искане да измени атакуваното решение на ПАС, като намали наказанието на жалбоподателя Ю. в предвидения от закона минимум от петнадесет години лишаване от свобода и след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК – да му определи наказание от десет години. Изложени са възражения, че наложеното на подсъдимия наказание било необосновано високо, като предходните инстанции направили неправилен анализ на обстоятелствата, значими за индивидуализацията на наказанието. Единствено високата обществена опасност на деянието, обусловена от настъпилата смърт на пострадалата, не обуславяла наказание в максимума на предвиденото. Направеното от подсъдимия самопризнание неправилно не било третирано като смекчаващо вината обстоятелство. Безспорно било, че още на досъдебното производство той съобщил, че е убил жена си, което казал и на пристигналия на местопроизшествието полицай. Според защитника твърденията му, че съпругата му се опитала да го наръга с нож, нямали отношение към направеното самопризнание. Изцяло било изпълнено изискването в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС самопризнанието да е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство още на досъдебното производство. Въззивната инстанция не обсъдила и останалите смекчаващи вината обстоятелства – добрите характеристични данни на подсъдимия, невисоката обществена опасност на дееца, здравословното му състояние, установено от медицинската експертиза.
В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият Ю. и защитникът му адв. И. поддържат жалбата по изложените в нея съображения.
Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното решение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 7 от 18.01.2016 г., постановена по НОХД № 2211/2015 г., Пловдивският окръжен съд (ПОС) е признал подсъдимия Ю. Р. Ю. за виновен в това, че на 15.04.2015 г. в землището на [населено място], [община], област П., умишлено умъртвил С. И. Ю., като деянието е извършено предумишлено, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на дванадесет години и осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Ю. е бил задържан, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест са били възложени направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 1 490. 74 лева. На основание чл. 301, ал. 1, т. 9 и т. 11 от НПК съдът се е произнесъл по приложението на чл. 53 от НК и по веществените доказателства.
По жалба на защитника на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 137/2016 г. по описа на ПАС, като с атакуваното пред настоящата инстанция решение № 115 от 03.05.2016 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил присъдата на ПОС.
Подадената от защитника касационна жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия Ю. Р. Ю. е неоснователна.
При осъществената касационна проверка настоящият състав на ВКС не установи наличието на релевираното от жалбоподателя основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Ю. наказание. Претенцията за намаляването му е декларативно формулирана, като разкрива единствено субективното несъгласие на касатора с крайния размер на определеното съгласно чл. 58а, ал. 1 по отношение на дееца наказание. В касационната жалба на практика не са изложени никакви нови доводи в подкрепа на искането за смекчаване на отмереното наказание, извън вече обсъдените от състава на ПАС при въззивната проверка (стр. 9 – стр. 10 от решението). Особеностите на конкретния случай са изчерпателно и законосъобразно преценени от предходните съдебни инстанции, смекчаващите обстоятелства не са пропуснати, нито подценени, като в съответствие с чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 2 от НК са отчетени както при избора на най-подходящото по вид наказание от трите предвидени алтернативи, така и при конкретизирането на срока на наказанието лишаване от свобода от гледна точка на съответствието на определеното на подсъдимия Ю. наказание с критериите в Общата част на НК преди редукцията. Неговото чисто съдебно минало, трудова заетост, добри характеристични данни са поначало съобразени от съдилищата и не са от естество да обусловят допълнително смекчаване на балансирано определеното му по вид и тежест наказание.
Същият извод се отнася и до неоснователните твърдения на защитника относно влошеното здравословно състояние на подсъдимия с оглед засегнатия му бял дроб при самопрострелването му след убийството на съпругата му. По отношение на това възражение следва да се изтъкне, че от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 422/2015 г. не се установява тежко здравословно състояние на подсъдимия, което да препятства възможността му за пребиваване в условията на задържане или да е пречка за участието му в наказателното производство. Вещите лица са констатирали у него „състояние след огнестрелно нараняване в лявата гръдна половина и наличието на голям кожен дефект в същата област; затваряне на кожния дефект с гранулационна тъкан”. Получените от самопричиненото огнестрелно нараняване увреждания са били последователно лекувани в УМБАЛ „Св. Г. ЕАД, [населено място], клиника по гръдно-коремна хирургия, и в СБАЛЛС, [населено място], хирургично отделение, като пациентът е бил изписан в добро общо състояние. Сред отразените при прегледа му на 30.09.2015 г. оплаквания („дърпане в лявата гръдна половина в областта на раната и частично изтръпване на лявата ръка”) не фигурират, а и не са констатирани от вещите лица индикации за нарушения в дихателната система. Данни за обективно влошаване на здравословното състояние на подсъдимия по делото няма, а в тази насока липсват и негови твърдения.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия няма как да се игнорира значителната по обем и съществена по тежестта си съвкупност от отегчаващи обстоятелства, с които се характеризира престъпното поведение на дееца и които рефлектират върху персоналната му обществена опасност, като я завишават. В мотивите на първоинстанционната присъда (гърба на л. 47) е залегнал подробен разбор на отегчаващите обстоятелства, като им е дадена обективна и справедлива оценка. Във въззивното решение същите обстоятелства са обсъдени и от състава на ПАС, като са обусловили верен извод, че по значение и относителна тежест отегчаващите обстоятелства превалират над смекчаващите. Без да съществува необходимост от преповтаряне на съображенията на инстанциите по същество, настоящият съдебен състав само акцентира върху важното значение на факта, че деянието е мотивирано от болезнена ревност, озлобление и собственическо чувство на подсъдимия към съпругата му. Преди убийството той многократно я е заплашвал, че ще я „трепе”, изнудвал я е емоционално със самоубийство, за да заживее отново с него, проявил е престъпна упоритост при осъществяване на намерението си, прострелвайки двукратно жертвата (в корема и гърдите), използвал е опасно оръжие, причиняващо тежки поражения – ловна пушка „ИЖ 58”, 16-ти калибър, заредена с патрони за едър дивеч, осъществил е деянието пред очите на св. Р. Б., лишил е от майка двете си деца. Тези обстоятелства не могат да бъдат пренебрегнати при индивидуализацията на наказателната отговорност, която подсъдимият следва да понесе, защото придават значими негативни нюанси на деянието му.
В касационната жалба неоснователно е оспорена и дадената от въззивната инстанция правилна оценка на самопризнанията на подсъдимия Ю., по отношение на които обективно е прието, че не са подпомогнали съществено разкриването на обективната истина. Не може да бъде споделено становището на касатора, че съдържанието на дадените от обвиняемия обяснения пред разследващите органи нямали отношение към преценката на самопризнанията му като смекчаващо обстоятелство. Следва да се има предвид, че в случая обясненията на подсъдимия обективно не допринасят съществено за изясняване на въпроса за авторството, тъй като деянието е било извършено пред очевидец – св. Р. Б., който се опитал да предотврати саморазправата на касатора със съпругата му, но сам бил заплашен от него с пушката. Непосредствено преди деянието подсъдимият бил забелязан от св. В. И. да се промъква към пострадалата покрай храстите с пушка в ръце, а св. И. М. го видял да вади и сглобява оръжие, оглеждайки стадото с овце, с което била пострадалата. С обясненията си за случилото се, дадени в хода на досъдебното производство, цитирани на стр. 10 от въззивното решение – че пострадалата посегнала да му вземе пушката, после взела камък, след това извадила ножка, а той стрелял, за да я уплаши, подсъдимият не е подпомогнал реално пълното доказване на престъпното посегателство, а е пресъздал тенденциозно случилото се като инцидент, провокиран от пострадалата, която размахвала ножка и му се заканвала, че ще го убие. Така лансираната от него версия за престъпното събитие е насочена към облекчаване на собственото му наказателноправно положение и по същността си следва да се интерпретира като израз на конституционно закрепеното му и гарантирано от процесуалния закон право на защита. Такова поведение обаче не представлява основание за по-благоприятно третиране по смисъла на т. 7 от ТР № 1/06.04.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, защото обективно не е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъплението и неговия извършител още в началото на разследването.
С оглед изложеното може да се обобщи, че липсва очевидна диспропорция между наложеното на подсъдимия Ю. наказание и обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Определеното спрямо него по правилата на чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода правилно е индивидуализирано при относителен превес на отегчаващите обстоятелства за срок от деветнадесет години, като след редукцията с 1/3 на основание чл. 58а, ал. 1 от НК окончателният размер на наказанието, което подсъдимият следва да понесе, е фиксиран на дванадесет години и осем месеца. Този срок е справедлив, ще допринесе за успешната реализация на целите по чл. 36 от НК и не подлежи на намаляване с оглед констатираната от съдилищата по фактите завишена обществена опасност на деянието и дееца.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 115 от 03.05.2016 г., постановено по ВНОХД № 137/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, І наказателен състав.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.