РЕШЕНИЕ № 295 гр. София, 29.03.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 09.11.2016 (девети ноември две хиляди и шестнадесета) година в състав: Председател: Борислав Белазелков Членове: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1178 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 830/21.01.2016 година, подадена от [община], срещу решение № 612/16.12.2016 година на Окръжен съд Плевен, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 929/2015 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Плевен е потвърдил решение № 124/24.09.2015 година на Районен съд Никопол, постановено по гр. д. № 196/2015 година, с което прекратяването на трудовия договор на И. З. И. от длъжността „Главен специалист Информационно обслужване” в [община], извършено със заповед № ЧР-03-205/13.05.2015 година на Кмета на [община], на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, е признато за незаконосъобразно и като такова е отменено, а И. е възстановен на заеманата преди това длъжност, като общината е осъдена да му заплати сумата от 266.40 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 14.05.2015 година до 31.05.2015 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2015 година до окончателното плащане. В подадената от [община] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от И. З. И. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени. Ответникът по касационната жалба И. З. И. е подал отговор на същата с вх. № 2539/07.03.2016 година, с който е изразил становище, че тя е неоснователна и е поискал оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. [община] е била уведомена за обжалваното решение на 21.12.2015 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 830/21.01.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 631/22.07.2016 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това дали трябва да се счита за законосъобразна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, когато преди да заведе делото работникът или служителят е бил наясно с причините за уволнението. Така формулирания въпрос е основно във връзка с излагането на мотиви към заповедта за уволнението. Основанията, на които работодателят може да упражни правото си да прекрати трудовите договори са изрично посочените в КТ. Законосъобразното упражняване на това право подлежи на контрол от съда, в случаите, когато е оспорено от работника или служителя чрез иск по чл. 344, ал. 1 от КТ. Тъй като правото на прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя се реализира с връчването на предизвестието или на самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в случаите на неспазено предизвестие, преценката за законосъобразното му упражняване се извършва именно към този момент. За извършването й обаче трябва да съществува яснота, на което от предвидените в закона основания работодателят е упражнил правото си. Това налага изискването във всички случаи на прекратяване на трудовия договор работодателят да излага мотиви за основанието, на което извършва прекратяването. При спор за законосъобразност на извършеното прекратяване на трудовия договор от значение ще е именно посоченото в мотивите на заповедта основание за прекратяването, а не друго такова дори и то да е съществувало реално към момента на прекратяването. Задължението за излагането на мотиви към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е свързано на първо място с осигуряване на възможността на работника или служителя да защити правата си при оспорване на прекратяване и на второ място с различните правни последици на отделните основания за прекратяване. Конкретното съдържание и обема на мотивите са различни с оглед на отделните основания за прекратяването на трудовия договор. Доколкото изложените към заповедта за прекратяване на трудовия договор мотиви са именно във връзка с осъществяване на правото на защита на работника или служителя то липсата на такива ще е основание за незаконност на прекратяването. Ако обаче изложените мотиви са неточни, непълни или неясни, но се установи, че работодателят е извършил сериозна предварителна подготовка на уволнението, че е довел своевременно до знанието на работника или служителя точното основание за уволнението и че преди да заведе делото работникът или служителят е бил наясно относно причините на уволнението и основанието, довели до прекратяване на трудовото му правоотношение, не може да се приеме, че уволнението е незаконно само поради обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното основание за прекратяване на трудовия договор, което изрично е посочено в решение № 4/27.01.2014 година, постановено по гр. д. № 4608/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В този случай, а и във всички останали, когато работникът или служителят е бил наясно с причините за уволнението въпросът дали правото на прекратяване на трудовия договор е упражнено в съответствие със закона ще зависи от това дали са се осъществели правнорелевантните факти от значение за основанието, на което е прекратен договора. С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Плевен е неправилно по следните съображения: И. З. И. е бил в трудовоправни отношения с [община], където въз основа на трудов договор № ЧР-03-210/10.06.2011 година и допълнително споразумение № ЧР-03-535/30.12.2011 година е заемал длъжността „Главен специалист Информационно обслужване”. По делото е представена длъжността характеристика за заеманата от И. длъжност. В същата е отбелязано, че на 21.04.2015 година той е отказал да я подпише като този отказ е удостоверен с подписа на трима свидетели. Последните, а именно М. Л. Т., Л. М. Г. и М. В. Т. са разпитани като свидетели по делото като са заявили, че на 21.04.2015 година са направили опит да връчат на И. З. И. длъжностната характеристика. Той се е запознал с нея и е отказал да я подпише, като е заявил, че ще направи това само в присъствието на адвоката си. След този отказ той не е получил препис от длъжностната характеристика, а и не я е подписал впоследствие. На 13.05.2015 година на И. З. И. е била връчена заповед № ЧР-03-205/13.05.2015 година на Кмета на [община] за прекратяване на трудовото му правоотношение считано от 14.05.2015 година. В същата е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ като е разпоредбата е посочена с цифри, а като причина за прекратяването е посочено: „служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа”. За да уважи предявените от И. З. И. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, съставът на Окръжен съд Плевен е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на И. З. И. не е мотивирана. В същата било посочено само, че уволнението се извършва на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради това, че служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. За да се приемело, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е надлежно мотивирана било необходимо да се посочи при коя от двете или и при двете хипотези на правната норма се извършва прекратяването, какво образование по вид и степен или професионална квалификация се изисква за заеманата длъжност и защо работникът или служителят не отговаря на тези нови изисквания, поставени от работодателя, със закон или с друг нормативен акт. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предвиждала две алтернативни основания за прекратяване на трудовото правоотношение като нямало пречка прекратяването да се извърши и на двете основания, като в такъв случай съдът бил длъжен да изследва съществуването и на двете. Не било обаче възможно в самата заповед за прекратяване на трудовия договор двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ да се сочат алтернативно, както било в конкретния случай, без да става ясно каква е действителната воля на работодателя. Липсата на такова разграничение представлявала форма на немотивиране на заповедта и водело до отмяна на уволнението на формално основание. От една страна липсата на мотиви затруднявала защитата и поставяла в неравностойно положение работника или служителя при оспорване на прекратяването на трудовото правоотношение по съдебен ред, а от друга затруднявала и правела невъзможна преценката за законосъобразност на прекратяването, която се извършвала от съда. В случая от самата заповед не ставало ясно при коя от двете хипотези на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на И. З. И.. Този порок на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не можел да бъде отстранен едва в хода на исковото производство по оспорването на уволнението. В тази връзка не са възприети доводите на [община], че И. З. И. е бил запознат с действителното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй като му е бил връчен препис от новата длъжностна характеристика, поради което твърдяната липса на мотиви не може да доведе до незаконосъобразност на уволнението. Както е посочено в решение № 838/13.11.2009 година, постановено по гр. д. № 288/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ след като има промяна в изискванията за заеманата длъжност и тази промяна е настъпила след сключване на трудовия договор. Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предполага промяна на изискванията за образование и квалификация и освен ясното им посочване в заповедта, не е необходимо посочването и на други мотиви за прекратяването. В разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ са предвидени две самостоятелни основания за безвиновно прекратяване на трудовия договор, доколкото промяната на изискванията за образование не свързана задължително с промяна и на изискванията за квалификация, както и обратното. Тези основания не се изключват взаимно и затова прекратяването на трудовия договор може да бъде извършено едновременно и на двете. В този случай обаче работодателят ще трябва да посочи, че прекратяването се извършва и на двете основания. В другия случай, когато прекратяването се извършва само на едно от тях то ще трябва да се посочи в какво се състои липсата, дали работникът или служителят не притежава необходимото образование или пък не притежава необходимата квалификация. Само от посочените в заповед № ЧР-03-205/13.05.2015 година на Кмета на [община] причини за прекратяването на трудовото правоотношение на И., а именно: „служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа” не установява точно кое от двете основания за прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е искал да приложи работодателят. Тези причини обаче трябва да бъдат тълкувани съвместно с посоченото в заповедта правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Законовият текст на разпоредбата предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. От сравнението на законовия тест и посочените в заповедта причини за прекратяване на трудовото правоотношение на И. е видно, че заповедта е мотивирана със законовия текст на т. 6 на чл. 328, ал. 1 от КТ, като са изпуснати само думите: „когато работникът или”. От това следва изводът, че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение на И. З. И. е мотивирана чрез посочване на правното основание за това, а именно чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, и чрез самия текст на разпоредбата. Затова работодателят [община] е прекратил трудовото правоотношение на И. З. И., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, но не е посочил точно кое от двете предвидени в разпоредбата основания прилага, а не ги е приложил алтернативно както е приел съставът на Окръжен съд Плевен. Това е видно и от предизвестието за прекратяване на трудовия договор № 9400-1492/13.05.2015 година, което е връчено на И. на 13.05.2015 година, едновременно със заповедта за прекратяване на договора. В него е посочено, че то се отправя във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, като е цитиран и текста на разпоредбата. С оглед на дадения по-горе отговор на правния въпрос само по себе си посочването на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ без да е конкретизирано, кое от предвидените в нея две основания се прилага не е основание за незаконност на уволнението. В случая от показанията на посочените по-горе свидетели се установява, че е правен опит за връчване на новата длъжностна характеристика на И. З. И., при което той се е запознал с нея, като е отказал да я получи, без да се консултира с адвокат. От това следва, че той е бил запознат с новите изисквания за образование за заеманата от него длъжност „Главен специалист Информационно обслужване” и е бил наясно с фактическото основание за прекратяване на трудовото му правоотношение и е могъл да организира защитата на правата и интересите си. Това е направено с предявяването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като от обстоятелствената част на исковата молба е видно, че И. е в известност за това на какво основание е прекратено трудовото му правоотношение с [община] и е изложил възраженията си срещу него, като е навел и довод за злоупотреба с право от страна на работодателя при изменение на изискванията за заемане на длъжността. От това следва, че при прекратяване на трудовото му правоотношение И. З. И. е бил наясно с причините за това и точното основание за уволнението му. Затова не може да бъде прието, че прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконосъобразно само поради това, че в заповедта за прекратяването не е посочено точното основание за това, както е прието от състава на Окръжен съд Плевен. То би било незаконно, ако не са се осъществили фактите, включени в хипотезата на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „Главен специалист Информационно обслужване” е посочено, че за заемането и се изисква висше образование с образователно-квалификационна степен бакалавър и специалност по информатика, компютърни системи и технологии, информационни технологии. Същевременно от представените по делото доказателства е видно, че И. З. И. има висше образование с образователно-квалификационна степен бакалавър и специалност аграрна икономика, а също така и средно професионално образование по организация и управление на туризма. С оглед на това притежаваното от И. образование не съответства на необходимото за заемана на длъжността „Главен специалист Информационно обслужване”. От показанията на посочените по-горе свидетели е видно, че се касае до нова длъжностна характеристика като по делото не е представена предшестващата такава. В показанията си свидетеля М. Л. Т. е заявил, че преди това за заемане на длъжността се е изисквало средно образование, а свидетелката М. В. Т. е, заявила, че се е изисквало висше образование по икономика. Независимо от това разминаване в показанията на двамата свидетели от тях се установява, че с новата длъжностна характеристика са изменени изискванията за образование за заемане на длъжността „Главен специалист Информационно обслужване”, който факт не се оспорва и от И. З. И.. Длъжностната характеристика е утвърдена от секретаря на [община], но е изготвена въз основа на изрично възлагане от Кмета на [община], който е посочил и това какви трябва да са изискванията за образование за заемането на длъжността „Главен специалист Информационно обслужване”, в който смисъл са показанията на посочените по-горе свидетели. Предвид на всичко гореизложено е налице валидна промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността „Главен специалист Информационно обслужване”, на които условия И. З. И. не отговаря. Промяната на изискванията за заемане на дадена длъжност, в случаите, когато те не са установени с нормативен акт, е право на всеки работодател и се основава на неговата преценка с оглед на конкретните нужди за осъществяване на дейността му. Съдът не компетентен да се произнася за това каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, включително и забраната за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 от КТ. Именно такъв довод е въведен от И. З. И. като се твърди, че прекратяването на трудовото му правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е извършено с цел да се заобиколи предварителната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ, от която той в качеството си на трудоустроен се ползва. В тази връзка е представил експертно решение № 2096/25.05.2016 година на ТЕЛК при УМБАЛ [фирма] [населено място]. В същото е посочено, че на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ ако И. е трудоустроен се ползва с предварителната закрила при уволнение, като такова е нецелесъобразно поради затруднената адаптация при промяна на условията на труд, което може да се отрази неблагоприятно на еволюцията на заболяването. Това решение обаче е издадено по повод на писмо № 2600-31/07.05.2015 година на [община], с което е искано мнението на ТЕЛК за прекратяване на трудовото правоотношение на И. З. И. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Поради това същото не установява, че работодателят е искал да прекрати трудовото правоотношение на И. З. И. на друго основание и след като не е успял поради предварителната закрила при уволнение, от която той се ползва е прибягнал да прекратяването на правоотношението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ единствено с цел заобикаляне на предварителната закрила. С оглед установената в чл. 8, ал. 2 от КТ презумпция за добросъвестност доказателствената тежест за установяване на недобросъвестността на работодателя се носи от И. З. И., който обаче не е ангажирал други доказателства и други твърдения в тази насока освен посочените по-горе. С оглед на това по делото не е установено, че при прекратяване на трудовото правоотношение на И. З. И. от длъжността „Главен специалист Информационно обслужване” [община] е действала недобросъвестно. Още повече, че въведените изисквания за образование съответства на предвидените за длъжността „Главен специалист Информационно обслужване” трудови функции. С оглед на посоченото така предявеният от И. З. И. срещу [община] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и като такъв трябва да се отхвърли, а като зависещи от него трябва да се отхвърлят и предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Това налага обжалваното решение на Окръжен съд Плевен да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Предвид изхода на делото И. З. И. ще трябва да заплати на [община] сумата от 825.00 лева разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯВА изцяло решение № 612/16.12.2016 година на Окръжен съд Плевен, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 929/2015 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от И. З. И. от [населено място], област П., [улица], с ЕГН [ЕГН] срещу О. Г. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване на прекратяването на трудовия му договор от длъжността „Главен специалист Информационно обслужване” в [община], извършено със заповед № ЧР-03-205/13.05.2015 година на Кмета на [община], на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, за незаконно и за отмяната му като такова, за възстановяване на заеманата преди това длъжност, и за осъждане на [община] да му заплати сумата от 266.40 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 14.05.2015 година до 31.05.2015 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2015 година до окончателното плащане. ОСЪЖДА И. З. И. от [населено място], област П., [улица], с ЕГН [ЕГН] да заплати на О. Г. сумата от 825.00 лева разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.