Р Е Ш Е Н И Е № 390 гр.София, 19.10. 2011г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Ю.Г. изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 174/ 2011г. по описа на ВКС. Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 29.10.2010г. по гр.д.№ 320/ 2010г., с което ОС Стара Загора, е отхвърлил предявения от П. Г. П. иск срещу [фирма]- Стара З. и Национална агенция „Пътна инфраструктура” [населено място] за сумата 10 000 лева обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД. С определение от 10.06.2011г. по гр.д.№174/2011г. ВКС е допуснал касационно обжалване по материалноправния въпрос относно предпоставките, при наличие на които строител - възложител по смисъла на чл.163, ал.4 ЗУТ, може да носи отговорност по чл.49 ЗЗД на основание чл.280, ал.1, т., ГПК. Жалбоподателят – П. Г. П. поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено като бъде уважен предявения от него иск. Ответникът [фирма]- Стара З. в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от П. Г. иск срещу [фирма]- Стара З. за сумата 10 000 лева обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД. Установено е по делото, че ищецът е отдал под аренда собствената си нива на ТПК „Съгласие” – [населено място], като сключил договор за аренда за срок от четири стопански години, като процесният недвижим имот се намира в непосредствена близост до автомагистрала „Т.”. Със споразумение между ТПК „Съгласие” [населено място] и [фирма] [населено място] на 01.02.2007г., подизпълнител на участъци от автомагистралата, дружеството е получило съгласие да насипва върху определени парцели, в които влизал и имотът на ищеца, материали от изкоп – хумус. След това насипният материал трябвало да бъде заравнен с механични средства, съгласно уговорките в договора. От заключението съдебно-техническа експертиза е установено, че са извършени действия по депонирането на земни маси върху имота, в резултат на което той е относително затревен и заравнен, насипани били пръст, камъни и примеси на други материали и имало проведена подготовка за насипване с хумус, но такова не било извършено. В съдебно заседание експертите са заявили, че не е в компетентността им да определят категорията на земята, но евентуална нейна прекатегоризация няма да се отрази съществено на пазарната стойност на процесния имот, тъй като тази стойност е в много по-голяма степен функция от местоположението на имота, в близост до основна пътна артерия, каквато е автомагистрала „Т.”. Установено е по делото, че ответникът [фирма] [населено място] е сключил договор за подизпълнение с [фирма] [населено място], за построяването на участък от магистралата минаващ покрай [населено място]. Съдът е приел, че строителството на този участък е било извършено от подизпълнителя и на строителния обект работници на ответника не са присъствали, като всички действия по строителството на пътя са извършвани от служители и работници на дружеството - подизпълнител [фирма] [населено място]. При тези данни, съдът като е приел, че съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа и че тази отговорност касае чужди виновни противоправни действия и се поражда при наличие на няколко предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, е изложил съображения, че ответникът [фирма] [населено място] не би могъл да отговаря за действия извършени от работници, с които не е в трудови или други правоотношения, обуславящи отговорността му като възложител и разпоредбата на чл.163, ал.3 ЗУТ, касаещ отговорността за щети на лице, което по “писмен договор с възложителя изпълнява строежа”. Изложени са съображения и за това, че вредите на ищеца, ако са настъпили такива биха могли да обусловят претенции към арендатора ТПК ”Съгласие”-с.К. поради лошо изпълнение на поети от него договорни задължения, но такъв иск не е предмет на разглеждане в настоящето производство. По материалноправния въпрос, обословил допускането на касационното обжалване относно предпоставките, при наличие на които строител - възложител по смисъла на чл.163, ал.4 ЗУТ, може да носи отговорност по чл.49 ЗЗД, настоящия съдебен състав намира, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие със задължителна практика на ВКС изразена в решение от 12.01.2011г. по гр.д.№1932/2009г. ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че отговорността по чл. 163, ал.3 ЗУТ не е пряко обусловена от наличие на писмен договор с възложител в инвестиционния процес. Настоящият състав намира, че искът за обезщетение при вреди, настъпили в резултат на строителни работи, е на разположение на лицето, който търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя, като качеството строител по смисъла на тази разпоредба не е изключено за лице, явяващо се едновременно и инвеститор на строежа. Пасивната легитимация, свързана с качеството „строител” подлежи на установяване с всички доказателствени средства, в която насока имат значение констатациите по актовете на държавно приемане или санкция във връзка със осъщественото строителство, издавани по реда на отменения З., ППЗТСУ(отм) и ЗУТ и съответната по време на действието им подзаконова уредба. При така дадения отговор на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящия състав намира, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на ВКС, като е приел в противоречие със материалния закон, че ответникът [фирма] [населено място] не би могъл да отговаря за действия извършени от работници, с които не е в трудови или други правоотношения, когато има качеството на възложител с оглед разпоредбата на чл.163, ал.3 ЗУТ. Въззивният съд неправилно е приел, че ответникът не носи отговорност на основание чл.49 ЗЗД за причинените на ищеца вреди на неговите земеделски земи, в резултат на строителни дейности. Съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение като не е посочил в доклада си по делото на всяка от страните от какви обстоятелства произтичат претендираните права и възражения, не е дал правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника, от което е следвало да се определи и доказателствената тежест между страните. Не е взел предвид и факта, че цената на земеделската земя се се формира в зависимост от много фактори, като категорията на земята, площта, локацията, добива и дохода, който се получава от нея, като за целта следва да се ползуват услугите на агрономи и оценители на земята, вписани от Министърът на земеделието и храните в списъка по чл.19а, ал. 8 ЗСПЗЗ, а не инженери геодезисти, какъвто подход е приложил първоинстанционния съд за да определи размера на търпените от ищеца вреди. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд на основание чл.293, ал.3 ГПК, за извършване на следващото се съдопроизводствено действие – да извърши подробен доклад по делото, както и да изслуша при спазване разпоредбата на чл.195, ал.1 ГПК, комплексна съдебно - оценителна експертиза от посочените по-горе специалисти, която да извърши преценка за размера на вредите, настъпили в резултат на строителни работи, по отношение земеделската земя на ищеца, като вземе предвид категорията на земята, площта, локацията, добива и дохода, който би могъл да се получава от нея и други относими към оценката на земята фактори. Предвид изложените съображения, съдът р е ш и : от м е н я решение от 29.10.2010г. по гр.д.№ 320/ 2010г. на Окръжен съд Стара Загора в р ъ щ а делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: