Ключови фрази
отрицателен установителен иск * електроенергия


5




Р Е Ш Е Н И Е

N 30

гр.София, 23.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1118/2014година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. С. с ЕГН [ЕГН], действащ като ЕТ с фирма ”С. – А. С.”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници адвокат Т. К. и С. И., срещу решение № 1955 от 03.12.2013 г. по в.гр.д.№ 2790/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив, VІІІ граждански състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 3248/19.07.2013 г. по гр.д. № 21685/2013 г. на Районен съд – Пловдив, е отхвърлен предявеният срещу [фирма] – П. иск за установяване недължимост на сумата от 4 000 лв. с ДДС, съставляваща стойност на незаплатена ел.енергия за м. май 2012 г., включена в издадената корекционна фактура № 10840842209/08.11.2012 г., както и в частта по отношение на разноските.
В частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за недължимост от страна на ЕТ на сумата 6 665.16 лв., съставляваща разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 10 665.16 лв., въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствени правила. К. счита, че липсва правна възможност за едностранна корекция на сметката от страна на доставчика на електроенергия за изминал период от време и няма методика, по която да се преизчислява консумирана ел.енергия за минал период. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт М. Ч., счита въззивното решение за правилно. Съображения в подкрепа на това становище са изложени в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
С определение № 667 от 24.11.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия материалноправен въпрос, свързан с възможността на доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя на електрическа енергия за минал период от време.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият състав Окръжен съд – Пловдив е приел за недоказан периода на грешно отчитане на ел.енергия, както и какво е реалното потребление на обекта, при констатирана липса на законово регламентирана технология за корекция на сметки за минал период и съответно за неприложимост на представените по делото Общи условия на дружеството – ответник. Въпреки тези констатации, отчитайки данните за манипулация върху измервателното устройство, въззивният състав е предположил, че не е отчетена цялата действително потребена ел.енергия и ищецът е ползвал повече от вече заплатеното и затова носи отговорност за заплащането му. Независимо от липсата на нормативно уредена методика за установяване на размера на неотчетената ел.енергия, прилагайки разпоредбата на чл.162 ГПК чрез съпоставяне заплатената вече ел.енергия от ЕТ и установения процент на грешно отчитане – 49.77 %, съдът е направил извод за допълнително дължима сума в размер на 4 000 лева. За тази сума е отхвърлен отрицателният установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Произнасянето на въззивния съд по обуславящия за изхода на спора материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, противоречи на задължителната практика на ВКС, Търговска колегия, формирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения – решение № 165 от 19.11.2009 г., решение № 104 от 05.07.2010 г. по т.д. № 885/2009 г., решение № 189 от 11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г., решение № 79 от 11.05.2011 г. по т.д. № 582/2010 г./ представени от касатора/, решение № 57 от 28.05.2012 г. по т.д. № 436/2011 г., решение № 12 от 11.02.2013 г. по т.д. № 1080/2011 г., решение № 200 от 30.12.2013 г. по т.д. № 983/2012 г. и други. В цитираните съдебни актове, постановени от различни състави на двете отделения в Търговска колегия на ВКС е застъпено категорично становище, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /ДВ бр.107/ 09.12.2003 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че корекцията на сметки само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяне електрическа енергия от средството за търговско измерване собственост на доставчика, без да е доказано виновно поведение на потребителя, водещо до неправилно отчитане, е недопустимо, тъй като нарушава принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и законовия принцип по чл.82 ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност.
В отклонение от цитираната задължителна практика, която се споделя изцяло от настоящия състав, въззивният съдебен състав е постановил частично отхвърляне на предявения установителен иск за недължимост на корекционната сума за електрическа енергия, допълнително фактурирана на ищеца за м.май 2012 г. Независимо от констатацията на решаващия съд за недоказаност на периода на грешно отчитане и липсата на доказателства за реалното потребление на електрическа енергия от страна на потребителя,както и за неприложимост на представените по делото Общи условия, въззивният съд неправилно се е позовал единствено на обективния факт на констатирано от служители на ответното електроснабдително дружество неточно отчитане на доставяна на обекта на ищеца в [населено място] поле, ул.”38-ма” № 1, обл. П. електрическа енергия. Неправилно не е съобразена липсата на доказателства за извършени от касатора действия, водещи до неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и съответно до неправилно отчитане на преминаващата електроенергия. Извършването на такива виновни действия от страна на касатора не се твърдят от ответното електроснабдително дружество, нито се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и от констативния протокол за техническа проверка и от експертизата на средството за измерване от 22.08.2012 г.
С оглед липсата на законово основание за извършване на едностранна корекция на количествата и стойността на потребена за м.май 2012 г. електрическа енергия от страна на ЕТ- касатор и съобразявайки задължителната практика на ВКС, настоящият състав приема, че касаторът не дължи на ответника и сумата 4 000 лв., в който размер въззивният съд неправилно е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск.
Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени като неправилно и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия следва да се постанови ново решение по същество, с което да се уважи исковата претенция за недължимост и на сумата 4 000 лв.
При този изход на делото, ответникът по касация дължи на касатора разноски за въззивното и касационно производство – общо в размер на 760 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 1955 от 03.12.2013 г. по в.гр.д.№ 2790/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив, VІІІ граждански състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 3248/19.07.2013 г. по гр.д. № 21685/2013 г. на Районен съд – Пловдив, е отхвърлен предявения от А. И. С., в качеството на ЕТ с фирма „С.-А. С.” срещу [фирма] – П. иск за установяване недължимост на сумата от 4 000 лв. с ДДС, съставляваща стойност на незаплатена ел.енергия за м. май 2012 г., включена в издадената корекционна фактура № 10840842209/08.11.2012 г., както и в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на [фирма] – П. сумата 628.44 лв. разноски по делото, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма] – П., че А. И. С., в качеството на ЕТ с фирма „С.-А. С.” не дължи сумата 4 000 лева, представляваща част от начислена коригирана стойност на консумирана електрическа енергия за м.май 2012 г. по корекционна фактура № 10840842209/08.11.2012 г.
ОСЪЖДА [фирма] – П. да заплати на А. И. С., в качеството на ЕТ с фирма „С.-А. С.” сумата 760 лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: