Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  №  517                                                       Гр.София, 17 декември  2009 г.                                                                                         В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември,  две хиляди и девета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  В присъствието  на прокурора ГЕБОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.556/ 2009 г. И за да се произнесе,взе предвид следното:   С решение № 178/ 17.06.09 г.,постановено от САС, НО, 4 състав, по В. Н. Д. 207/09 г., е изменена присъда от 21.01.09 г., постановена от СГС, НО, 5 състав, като извършеното от подсъдимия С е преквалифицирано от престъпление по чл.199,ал.1,т.3,пр.2 вр.чл.198,ал.1 вр. чл.63, ал.1,т.2 вр.чл.20,ал.2 НК в по-леко наказуемо такова по чл.198 вр.чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.20,ал.2 НК и изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от една година е отложено с изпитателен срок от три години- на основание чл.69 вр.чл.66,ал.1 НК. Присъдата е потвърдена в останалата част, в която подсъдимите Д. О. , Д. Л. и Д. К. са осъдени за извършено от тях престъпление по чл.198, ал.,пр.1 вр.чл.63,ал.1,т.3 вр.чл.20,ал.2 НК и им е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година за всеки, като изтърпяването му е отложено за срок от три години- на основание чл.69,ал.1 НК. Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия О с оплаквания за допускане на нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се да се отмени решението на САС или алтернативно, да се намали наказанието на този деец. Постъпила е касационна жалба и от служебния защитник на подсъдимия Л с оплаквания за допускане на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Моли се или да се отмени атакуваното решение, или да се намали наказанието на този деец. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите не заявяват становище. Преупълномощеният от служебния защитник на подсъдимия О адвокат А настоява за разглеждане на въззивното производство, единствено в контекста на явна несправедливост на наложеното наказание. Служебният защитник на подсъдимия Л поддържа касационната жалба с всички визирани в нея основания. Представителят на ВКП моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в жалбите доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като упражни правомощията си в рамките на процедурата по чл.347 НПК, намира за установено следното:   Съгласно жалбата на Л. и първостепенният, и второстепенният съд неправилно са оценили доказателствения материал, станал основа за изводимост на авторство на деянието на подсъдимия Л. В частност, като съществено процесуално нарушение се третира обсъждането на изявленията на пострадалото лице по време на процесуално-следственото действие “разпознаване”, осъществено на досъдебното производство. Казаното не е достатъчно коректно, защото е вярно отчасти. СГС е този, който в своите мотиви е дал преимуществено вяра на депозираните изясняващи обстоятелства по време на разпознаването, в хода на което потърпевшият е отграничил ролята на всяко от лицата, разпознати от него при следственото действие. В крайна сметка, базирайки се на тези данни, държавното обвинение е преценило деятелността на Ц. като най-тежко квалифицируема и съответно наказуема. От друга страна, в съдебно заседание на 05.12.08 г. Дочев категорично заявява, че лицето, причинило му финално средната телесна повреда /макар и да уточнява участието на всички дейци в осъществяването на отнемането на инкриминирания предмет на престъпно посегателство и употребената срещу му обща принуда/, е липсващият тогава в залата подсъдим Л. Въпреки казаното, СГС е обмислил фактологията по престъпната дейност на всички дейци и респективно дължимата за всеки от тях правна квалификация в светлината на поднесеното по обвинителен акт. Същевременно САС е провел допълнително въззивно съдебно следствие, в хода на което Д. отново настоява, че средната телесна повреда му е нанесена от Л. Второстепенният съд е преосмислил позицията на първостепенния такъв и е променил съдебната позиция по възприетите факти по отношение на Ц. и Л. По същество не е утежнено положението на втория подсъдим, предвид тезата, че спрямо него не е приложена нормата на чл.287 НПК. В крайна сметка трябва да се отбележи, че съдебният акт на второинстанционния съд е този, който се атакува пред ВКС, а в основата на същия не стоят изявленията по разпознаването на досъдебното производство от страна на Д. и конкретно касателно ролята на всеки от подсъдимите. САС е взел предвид депозираните в съдебни заседания показания на потърпевшия, което е негова право, особено като се има предвид,че е мотивирал пространно акта си. Действително, поведението на Л. е отчетено като най-укоримо, но това не е повлияло на приетата за него правна квалификация от страна на СГС. А иначе, че този подсъдим е участвувал в инкриминирания му грабеж, няма никакво доказателствено съмнение. Затова не може да се счита, че доказателствата за авторство спрямо него са незаконосъобразно интерпретирани. Липсва следователно претендираното касационно основание за допускане на съществено процесуално нарушение при формиране на съдебната воля, което в проекция да е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Неснователно е оплакването и по жалбите на двамата подсъдими- Л. и О. за явна несправедливост на наложените им наказания. Решаващите съдилища /тук следва да се включи и казаното от СГС, доколкото присъдата на САС е потвърдителна в частта досежно тях/ са осмислили внимателно доказателствата, ценими в светлината на дейността по определяне на наказанието и са дадени отговори както за размера на определеното лишаване от свобода, така и за отмерения изпитателен срок. В рамките на тази преценка са отчетени младата възраст на дейците, чистото им съдебно минало, ниската стойност на отнетото, както и подбудите за осъществяване на стореното във връзка със социалната среда, в която те са израсли. В съдебно заседание пред ВКС не се навеждат някакви допълнителни доводи, които да станат база за обсъждане на необходимост от намаляване на лишаването от свобода. Затова, като се посочи, че подсъдимите поначало демонстрират динамичен престъпен стереотип, видно от актуалната им съдимост, не може да се говори за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Ако са намалят наложените им наказания, означава незаконосъобразно да бъде толерирано тежкото им противоправно поведение.   Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178/ 17.06.09 г., постановено от САС, НО, 4 състав по В. Н. Д.207/09 г.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1/     2/