Р Е Ш Е Н И Е №. 106 гр. София, 13.10.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1931 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Т. и М. А. Т., действаща лично и със съгласието на законния й представител и нейна майка – Р. П. П. срещу решение №21 от 18.02.2019 г. по в.гр.д.№663/2018 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №193 от 13.06.2018 г. по гр.д.№70/2017 г. на ОС Стара Загора в частта, с която са отхвърлени предявените от С. А. Т. и М. А. Т. срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД искове за заплащане на всеки от тях на разликата между присъдените суми от по 100 000 лв. до предявените размери от по 170 000 лв., част от претенции от по 220 000 лв., обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на баща им, причинена при ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.01.2017 г. до окончателното й изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на принципа на справедливост, прогласен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, при приемане наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, като се иска отмяна на решението в посочената част и уважаване на предявените искове в пълен размер, както и присъждане на направените разноски при разглеждане на делото. Ответникът по касация ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД не заявява становище. С определение №432 от 19.06.2020 г., решението в посочената част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и за задължителното излагане от страна на съда на съображения за определяне на същия. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновност на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на наследодателя на ищците, и между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия ищец. Посочил е, че спорни въпроси във въззивното производство са тези, относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и относно наличие на доказан принос на пострадалия наследодател към вредоносния резултат и в какво се изразява този принос. Изложил е съображения, че ищците преживяват тежко внезапната загуба на баща им, с когото са имали силна емоционална връзка - към датата на инцидента ищецът е бил на 16 навършени години, а ищцата на 11 навършени години, като баща им е починал на 42 години. Установил е, че независимо че родителите на ищците са били разведени и родителските права са били предоставени на майката, починалият им баща до последно се е грижел за тях, предоставял им средства за издръжка, посрещал е нуждите им, постоянно през почивните дни и ваканциите ищците са били при него и между тях е съществувало разбирателство и силна привързаност, като след неговата смърт ищецът си е направил татуировка с надпис „никога няма да те забравя татко“, а ищцата постоянно носела негова снимка. Счел е, базирайки се на експертното заключение по делото, че емоционалната връзка между децата и баща им приживе е била много силна и те преживяват изключително тежко и болезнено внезапната му загуба, причинила им психична травма, тъй като не са били подготвени за такова събитие и крехката им възраст е предпоставка за загуба на сигурност и подкрепа от липсващия баща, а емоционалното им състояние показва високо ниво на невротизъм, депресия, тревожност, раздразнителност и емоционална лабилност. В този смисъл и като е отчел, че ищцата страда от „Смесена тревожно-депресивна реакция“ /което състояние се характеризира с депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране и с намаляване на успеха в училище/, както и крехката възраст на ищците, които са били лишени от грижите и емоционалната и материална подкрепа на техния баща и от основен фактор в живота им за формиране на мирогледа и личността им в годините на съзряване /значимостта, на която тяхна загуба и обстоятелствата, при които е настъпила, бележи негативно целия по-нататъшен техен живот, като и понастоящем емоционалното им състояние е силно разклатено и те преживяват изключително тежко и болезнено внезапната загуба на близкия им човек, с когото са имали силна емоционална връзка и от когото са получавали обич, грижи и сигурност/, е достигнал до извод, че справедливо обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди от загубата на баща им е в размер на по 125000 лв. за всеки от тях. Във връзка с твърденията за наличие на съпричиняване въззивният съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗДвП /приложима и за движението по автомобилните пътища, съгласно чл.60 от ЗДвП/ предвижда, че водачът на пътно превозно средство, принуден да спре по независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или авариен сигнал, а при невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от пътя по най-бърз начин. Посочил е, че в случая се е установило, че към момента на произшествието починалият е ремонтирал аварирал мотопед, позициониран в южната лента на пътя, като починалият се е намирал от страната на банкета, а мотопедът не е бил сигнализиран чрез поставяне на светлоотразителен елемент – триъгълник или лента, и технически неправилно е бил осветяван от фаровете на спрелия в насрещната лента за движение лек автомобил /вместо този автомобил да спре зад мотопеда в лентата за движение и по този начин да го осветява/, още повече, че пострадалият е могъл да забележи приближаващия лек автомобил към момента на навлизането му в правия участък от разстояние около 200-250 м. максимум, което в случая е по-малко, поради ангажиране на вниманието им с ремонта на мотопеда. В този смисъл е достигнал до извод, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като в разрез с правилата за движение по пътищата е извършвал ремонт на авариралия мотопед на пътното платно, вместо да вземе мерки за изтеглянето му от пътя по най-бързия начин, като при това не е сигнализирал мотопеда по изискуемия се начин, нито е съобразил движението на пътните превозни средства по пътя при наличие на обективна възможност своевременно да забележи приближаващия автомобил и да се отстрани на безопасно разстояние, с което е създал предпоставки за настъпване на произшествието и произтеклите от него вреди. При преценката относно степента на съпричиняване въззивният съд, след като е анализирал поведението на пострадалия и на делинквента /управлявал под алкохолно въздействие, влияещо на ориентацията му в тъмната част на денонощието при изкуственото осветление от фаровете на автомобила му/ е изразил становище, че приносът на пострадалия следва да се определи на 20%, с колкото размерът на обезщетенията следва да се намали на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. По въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана константна, в т.ч. и задължителна съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др./, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинена смърт, от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди - следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Въззивното решение е постановено в отклонение с цитираната задължителна практика по тълкуването на разпоредбата на чл.52 ЗЗД поради неотчитането от въззивния съд в тяхната цялост на визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди. В този смисъл и тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, вкл.: възрастта на починалия към момента на произшествието – 42 години; крехката възраст на ищците към същия момент – съответно на 16 и 11 години; обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на баща им; силната емоционална връзка на обич, доверие, привързаност и разбирателство между деца и баща, от която връзка децата са били лишени безвъзвратно и което несъмнено бележи по негативен начин по-нататъшния им живот, лишен от подкрепата, сигурността и обичта, която баща им е предоставял; реакцията на децата след трагичния инцидент и изключително тежкото и болезнено преживяване на внезапната загуба, разклатила емоционалното им състояние и причинила им силна психична травма, както и застрахователните лимити към момента на ПТП, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на понесените от всеки от ищците неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща им, възлиза на сумите от по 150 000 лв. С оглед установеното по делото поведение на пострадалия, който в нарушение на правилата за движение по пътищата е извършвал ремонт на авариралия мотопед на пътното платно, без да вземе мерки за изтеглянето му от пътя по най-бързия начин, без да сигнализира мотопеда по изискуемия се начин и без да съобрази движението на пътните превозни средства по пътя при наличие на обективна възможност своевременно да забележи приближаващия автомобил и да се отстрани на безопасно разстояние, настоящият състав споделя изводите на въззивния съд, че пострадалият е създал предпоставки за настъпване на произшествието и произтеклите от него вреди, като извършените действия са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, а конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес, води до извод, че приносът за настъпване на вредоносния резултат, е в размер на 20%, респективно обезщетението за неимуществени вреди е в размер на по 120 000 лв. за всеки от ищците. В светлината на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е потвърдено решение №193 от 13.06.2018 г. по гр.д.№70/2017 г. на ОС Стара Загора в частта, с която са отхвърлени предявените от С. А. Т. и М. А. Т. срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД искове за заплащане на всеки от тях на разликата между присъдените суми от по 100 000 лв. до сумите от по 120 000 лв., част от претенции от по 220 000 лв., обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на баща им, причинена при ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците допълнително суми в размер на по 20 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 09.01.2017 г. до окончателното й изплащане В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, отхвърлящо исковете за разликата между сумите от по 120 000 лв., до сумите от по 170 000 лв., част от претенции от по 220 000 лв., решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на ищците за производството пред ВКС не се дължат, с оглед липсата на доказателство за извършването им. Разноски по чл.38 от ЗА пред ВКС също не се следват, доколкото след постановяване на въззивното решение /подлежащо на принудително изпълнение/, а и след влизането му в сила по отношение на присъдените суми от по 100 000 лв. за всеки от ищците, последните не са материално затруднени лица по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Стара Загора, държавна такса в размер на още 1 600 лв., по сметка на АС Пловдив, държавна такса в размер на 800 лв. и по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 800 лв. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците на основание чл.38а от ЗА сумата от още 804 лв. с ДДС за производството пред въззивния съд. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №21 от 18.02.2019 г. по в.гр.д.№663/2018 г. на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение №193 от 13.06.2018 г. по гр.д.№70/2017 г. на ОС Стара Загора в частта, с която са отхвърлени предявените от С. А. Т. и М. А. Т., действаща лично и със съгласието на законния й представител и нейна майка – Р. П. П. срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД искове за заплащане на всеки от тях на разликата между присъдените суми от по 100 000 лв. до сумите от по 120 000 лв., част от претенции от по 220 000 лв., обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на баща им, причинена при ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.01.2017 г. до окончателното й изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД[ЕИК] да заплати на С. А. Т. [ЕГН] и М. А. Т. [ЕГН], действаща лично и със съгласието на законния й представител и нейна майка – Р. П. П. [ЕГН] допълнително сумите от по 20 000 лв. /разликата между сумите от по 100 000 лв. до сумите от по 120 000 лв./, част от претенции от по 220 000 лв., обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на баща им, причинена при ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.01.2017 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД[ЕИК] да заплати по сметка на ОС Стара Загора, държавна такса в размер на още 1 600 лв., по сметка на АС Пловдив, държавна такса в размер на 800 лв. и по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 800 лв. ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД[ЕИК] да заплати на „К. и С. - адвокатско дружество“ БУЛСТАТ177167721, на основание чл.38а от ЗА, сумата от още 804 лв. с ДДС за производството пред въззивния съд. ОСТАВЯ В СИЛА решение №21 от 18.02.2019 г. по в.гр.д.№663/2018 г. на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение №193 от 13.06.2018 г. по гр.д.№70/2017 г. на ОС Стара Загора в частта, с която са отхвърлени предявените от С. А. Т. и М. А. Т., действаща лично и със съгласието на законния й представител и нейна майка – Р. П. П. срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД искове за заплащане на всеки от тях на разликата между сумите от по 120 000 лв. до сумите от по 170 000 лв., част от претенции от по 220 000 лв., обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на баща им, причинена при ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.01.2017 г. до окончателното й изплащане. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.