Р Е Ш Е Н И Е №159/2019г. София, 04.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
при секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1534/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 407 от 25.09.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, постановено на 08.01.2019 г. по в. гр. д. № 269/2018 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което да се допусне извършването на съдебна делба при законните квоти.
Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците по касация Т. Ц. Ц., А. Т. П., Ц. Т. С., С. Б. Н. и Е. Б. Д., оспорват жалбата в подадения отговор по чл.287, ал.1 ГПК. В съдебно заседание не изразяват становище. Ответницата по касация Д. И. А. не изразява становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 05.07.2018 г. по гр. д. № 682/2016 г. на Берковския районен съд и вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу ответниците искове за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелна стая /нежилищен обект/ с обща застроена площ около * кв. м., находяща се на втория етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място].
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства, с оглед изискването за неговото пълно изясняване; дали при преценка на установените факти трябва да изложи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения и да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка.
По така поставения процесуалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор:
Въззивният съд е длъжен да обсъди събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи и възражения във връзка с изясняване на неговия предмет, като обоснове изводите си за основателността или неоснователността на наведените доводи. В този смисъл е налице произнасяне в трайно установената съдебна практика по ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решение № 46/14.06.2019 г. по гр. д. № 1913/2018 г. на първо г. о., решение № 14/04.04.2018 г. по гр. д. № 1140/2017 г., второ г. о., решение № 77/25.06.2019 г. по гр. д. № 2332/2018 г., второ г. о., решение № 98/20.05.2013 г. по гр. д. № 520/2012 г., четвърто г. о. Когато страната е навела доводи за самостоятелен статут на процесния имот, въззивната инстанция трябва да прецени установените факти, както и да изложи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. При приемането за установено на определено фактическо положение, съдът следва да изгради правните си изводи, като съобрази и установените с влязло в сила съдебно решение правопораждащи факти, които са от значение за спорното право /в случая наличието на действителна съдебна спогодба по отношение на делбения имот/.
Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:
Производството е образувано по искове за делба на съсобствен недвижим имот, предявени от С. Н. Я. срещу Д. И. А., Н. М. А. /починала в хода на въззивното производство/, Т. Ц. Ц., А. Т. П., Ц. Т. С., С. Б. Н. и Е. Б. Д.. В исковата молба са изложени твърдения, че с влязло в сила решение по гр. д. № 479/2009 г. на РС – Берковица е признато за установено по отношение на Ц. Т. С. /ответница по настоящите искове/ и С. Д. С., че ищцата е собственик на 1/4 ид. ч. от самостоятелна стая с площ * кв. м., разположена в югозападната част на жилищна сграда с идентификатор ****, като същите са осъдени да й предадат владението върху процесната идеална част. Посочено е, че ответниците притежават право на собственост общо върху останалите 3/4 ид. ч. Страните се легитимират като съсобственици на основание наследствено правоприемство от М. А., починал през 1941 г., като ищцата е дъщеря на починалия през 2004 г. негов син Н. А., а ответниците са наследници на другите низходящи на общия наследодател: Г. А., Б. А. и Д. Ц..
В отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете с твърдението, че въз основа на влязлото в сила съдебно решение по исковете по чл.108 ЗС е осъществен въвод във владение на ищцата върху притежаваната от нея 1/4 ид. ч. от имота.
По касационната жалба.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Видно от съдебна спогодба за делба, постигната по гр. д. № 388/1966 г. на Б. народен съд, извършена между наследниците на М. А., в дял на преживялата му съпруга С. Д. /дял първи/ е поставена „югозападната стая на втория етаж, със самостоятелен вход“. В протокола е удостоверено, че Техническата служба при Г. – В. е установила, че делбата може да бъде извършена, както и че обектите в съставените дялове представляват самостоятелни жилища /видно и от архитектурен проект, в който е предвиден директен подход към процесното помещение/, приложен към спогодбата. Страните не са оспорвали валидността на спогодбата. Поставените в самостоятелни дялове стаи са били ползвани за отдаване под наем на почиващи /същите са били с обща на етажа баня/. Преди постигането на съдебната спогодба страните са сключили и договор за доброволна делба от 1965 г., според който югозападната стая също е представлявала самостоятелен дял, възложен на бащата на ищцата.
С влязло в сила на 21.07.2010 г. решение по гр. д. № 479/2009 г. на РС – [населено място], е признато за установено по отношение на Ц. Т. С. и С. Д. С., че С. Н. Я. е собственик на 1/4 ид. ч. от делбения имот, а именно: самостоятелна стая с площ * кв. м., разположена в югозападната част на жилищната сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], заедно с 9,13 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението върху процесната идеална част от имота. Прието е, че съсобствеността е възникнала на основание наследствено правоприемство от С. Д. /преживяла съпруга на М. А. и баба на ищцата/, която се е легитимирала като собственик по силата на съдебната спогодба за делба.
Установява се от заключенията на изслушаните съдебно-технически експертизи, че фактически достъпът до процесната стая се осъществява през помещение /обща етажна баня, която към настоящия момент не функционира/. Описаната в съдебната спогодба стая е оцветеното със син цвят на скицата помещение. Към 1966 г. това помещение е имало самостоятелен вход – през вестибюла на стаите, оцветени с червен цвят /обозначен като вторично зазидан отвор/; оцветената в зелено част е пристроена допълнително, като впоследствие е разбит отвор и през вестибюла на тези стаи. Към настоящия момент е възможен достъпът през помещението, обозначено като баня.
Процесното помещение не е предмет на разпоредителните сделки, сключвани за апартаментите, описани в нотариалните актове като смостоятелни обекти /оцветени в зелен и червен цвят на скицата към заключението/, собственост съответно на ответницата Ц. С. и на трети лица. В описанието по документите за собственост първият апартамент включва „три стаи и входно антре“, а вторият – „разпределително антре, северо-юго-източна стая с балкон и хол и северна стая с балкон“.
Въззивният съд е приел, че процесният обект не е самостоятелен и делбата му е недопустима. Този извод е обоснован с обстоятелството, че той няма самостоятелно функционално предназначение. Посочено е, че стаята няма самостоятелен вход и представлява част от обект с идентификатор ***** /втори жилищен етаж, на който са разположени два апартамента/. Същата не е обособена като самостоятелен обект въз основа на одобрен архитектурен проект. Не отговаря на изискванията за обект, установени в параграф 5, т.39 от ДР на ЗУТ, а именно: „самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР/, както и на тези в параграф 1, т.1 от ДР на ЗКИР /в ред. на ДВ, бр.57 от 2016 г./, според които самостоятелен обект в сграда е „обособена част от сградата, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение“.
С оглед даденото разрешение на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Правните изводи на въззивния съд не са съобразени с наличието на действителна съдебна спогодба по отношение на делбения имот. Със спогодбата, постигната по гр. д. № 388/1966 г. на Б. народен съд, която има значение на влязло в сила решение /чл.234, ал.3 ГПК/, страните взаимно са се задължили да считат, че правното положение между тях е такова, каквото го прогласява същата и да не го оспорват занапред /ответниците също черпят правата си от нея/. По отношение на делбения обект спогодбата е произвела вещно-прехвърлителното си действие /ППВС № 7-1973 г.; т.8б/. Към момента на нейното сключване процесната стая е представлявала самостоятелен обект на право на собственост. В дяловете на останалите съделители също са поставени отделни стаи, използвани за отдаване под наем на почиващи и съставляващи самостоятелни жилища според одобрения архитектурен проект към спогодбата. Видът и функционалните характеристики на обектите на правото на собственост трябва да отговарят на действащите нормативни изисквания към момента на тяхното възникване. Веднъж възникнали, те съставляват годен обект на собственост. Дали един обект е самостоятелен не може да се определи само въз основа на предварително зададени белези и характеристики, изведени от пар.5, т.39 ДР на ЗУТ и пар.1, т.1 ДР на ЗКИР /обособеност от останалите съседни обособени обекти, функционално предназначение, възможност да се използва самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен обект, който обслужва/, както е приел въззивният съд и които в настоящата хипотеза също са налице. Съществуването на самостоятелен идентификатор по кадастралната карта не е такъв белег /разположените на втория етаж апартаменти също нямат отделни идентификатори/, а индиция за такава самостоятелност. Изводът за статута на обекта зависи и от другите, установени по делото обстоятелства, които следва да се изследват във връзка с особеностите на конкретния случай /в този смисъл е решение № 80 от 27.07.2018 г. по гр. д. № 3114 от 2017 г. на ВКС, второ г. о./. Делбата на процесния обект като самостоятелен обект на собственост поради изложените по-горе съображения, е допустима. Дяловете на преките наследодатели на страните /Н. А., Г. А., Б. А. и Д. Ц./ са били в размер на 1/4 ид. ч. за всеки от тях. Ищцата и ответницата Д. А. като единствени наследници съответно на Н. А. и Г. А. са наследили техните дялове. Ответниците Н. А., С. Н. и Е. Д. са притежавали по 1/12 ид. ч. всяка от тях като наследници на Б. А.. Следва да се отчете и настъпилото в хода на процеса правоприемство: починалата съделителка Н. А. е била заместена от низходящите си С. Н. и Е. Д. /същите са получили по 1/24 ид. ч. или притежават по 3/24 ид. ч. всяка от тях/. Ответниците Т. Ц., А. П. и Ц. С. като наследници на Д. Ц. притежават по 1/12 ид. ч. Квотите на страните в съсобствеността са следните: по 6/24 ид. ч. за съделителите С. Я. и Д. А., по 3/24 ид. ч. за съделителите С. Н. и Е. Д. и по 2/24 ид. ч. за съделителите Т. Ц., А. П. и Ц. С.. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК, като се допусне извършването на съдебна делба на процесния имот между съделителите при посочените квоти.
С оглед изхода на делото ответниците по касация дължат заплащане на направените разноски, които за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 555 лв. /представени са доказателства за направени разноски във въззивното и касационно производство – адвокатско възнаграждение и държавни такси/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение, постановено на 08.01.2019 г. по в. гр. д. № 269/2018 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съделителите С. Н. Я., Д. И. А., Т. Ц. Ц., А. Т. П., Ц. Т. С., С. Б. Н. и Е. Б. Д. на следния недвижим имот: самостоятелна стая /нежилищен обект/ със застроена площ * кв. м. /обозначена със син цвят на приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Колева/, находяща се на втория етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], при квоти: за съделителката С. Н. Я. – 6/24 ид. ч., за съделителката Д. И. А. – 6/24 ид. ч., за съделителката С. Б. Н. – 3/24 ид. ч., за съделителката Е. Б. Д. – 3/24 ид. ч., за съделителя Т. Ц. Ц. – 2/24 ид. ч., за съделителката А. Т. П. – 2/24 ид. ч. и за съделителката Ц. Т. С. – 2/24 ид. ч.
Осъжда Д. И. А., Т. Ц. Ц., А. Т. П., Ц. Т. С., С. Б. Н. и Е. Б. Д. да заплатят на С. Н. Я. да заплатят на С. Н. Я. от [населено място], [улица], ап.*, сумата 555 лв. /петстотин петдесет и пет лева/, представляваща направени разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|