Р Е Ш Е Н И Е № 641 София, 29 февруари 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2869/2011 година. Касационното производство е образувано по касационен протест на прокурор при Военно-апелативна прокуратура и касационна жалба от гражданския ищец- Министерство на отбраната, представлявано от Гл. юрисконсулт ст.л-т С. Й. Д. против решение № 54 от 12.10.2011 год. по внохд № 56/2011 год. на Военно-апелативния съд на Р.България. процесуалния представител на В протеста се сочи основанието за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Нарушен е законът, тъй като незаконосъобразно е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда по отношение на подсъдимия кап. К. Д. Д.. В подкрепа на соченото основание се излага довода, че приетите за установени фактически положения и направените въз основа на тях констатации за недоказаност на обвинението, не се извеждат от доказателствата по делото, т.е. въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение за невиновността на подсъдимия в нарушение изискванията на чл. 14 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на допуснатото нарушение на материалния закон. Недоволството на гражданския ищец се изразява във факта, че с присъдата и потвърдителното въззивно решение исковата претенция срещу подсъдимия е отхвърлена като недоказана и необоснована. Счита, че съдилищата не са изпълнили в пълнота задълженията си да направят задълбочен и пълен анализ на събрания доказателствен материал, поради което предявеният иск за имуществени вреди е отхвърлен незаконосъобразно. Иска се отмяна на присъдата в гражданската част, като касационната инстанция уважи изцяло предявения срещу подсъдимия граждански иск за причинени на Министерството имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното от него престъпление предмет на обвинението. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП и на гражданския ищец поддържат съответно протеста и жалбата по изложените в тях доводи и съображения. Защитникът на подсъдимия и самият Д. изразяват становище, че протестът и жалбата са неоснователни, тъй като постановеният въззивен съдебен акт е правилен и законосъобразен и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 95 от 28.07.2011 год. по нохд № 141/2011 год. Пловдивският военен съд е признал подсъдимия К. Д. Д. за невинен в това, че за периода от м. ноември 2006 год. до м.октомври 2009 год., при условията на продължавана престъпна дейност, на 34/тридесет и четири/ пъти във военно формирование 38640-К., с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение в Командира на военно формирование 38640-К. подполковник Л. М. или на неговите заместници майор Д. М., майор Н. К., майор Н. Д. и майор И. И. чрез посредничеството на командира на 2-ра САБТр на военно формирование 38640-К. ст. лейт. В. Г., началниците на отделение „Тактическо”- ст. лейт. Я. П., капитан М. Б. и капитан П. П. или Началника на щаба м-р И. И. и на Зам. Началниците на щаба в поделението капитан В. В. и майор Н. Д., чрез посредничеството на отделение „Личен състав” на военно формирование 38640-К. капитан Д. Р. и капитан М. Г. или на техния старши помощник капитан Н. Каравастев и чрез посредничеството на началник отделение „Финанси” на военно формирование 22180-К. капитан П. П. или неговите заместници цивилен служител И. Г. или мл. серж. Н. Х., че пътува с обществен междуселищен автобусен транспорт за периода от м. ноември 2006 год. до м. октомври 2009 год. от [населено място] до [населено място] и обратно като представил във военното формирование общо 1019 броя нередовни билети за автобусен превоз и с това да е причинил на Министерство на отбраната и на военно формирование 38640-К. имуществена вреда в размер на 3093,75 лв., поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С присъдата е отхвърлен предявения срещу подсъдимия граждански иск от гражданския ищец- Гл. юрисконсулт ст.лейт. С. Й. Д. за сумата от 3093,75/три хиляди деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, собственост на Министерство на отбраната и на военно формирование 38640-К., представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането -05.11.2009 год., до окончателното й изплащане, като неоснователен. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и произнесъл по направените по делото разноски, които да останат за сметка на държавата. С протестираното и обжалвано въззивно решение на Военно-апелативния съд първоинстанционната присъда е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира касационния протест за неоснователен. Решението на въззивния състав е законосъобразно. От мотивите към него е видно, че съдът е извършил обстоен анализ на доказателствата по делото и е изложил съображения, на какво се основават приетите от него фактически положения. Като втора решаваща по фактите инстанция Военно-апелативният съд е възприел изцяло установените от Пловдивския военен съд фактически положения и е стигнал до същите правни изводи относно фактите, има ли извършено деяние, съставлява ли това деяние престъпление и извършено ли е от подсъдимия Д. виновно, като съдът е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК- при потвърждаване на присъдата да посочи основанията, поради които не възприема доводите в подкрепа на въззивния протест. Събирането и проверката на доказателствата по делото е извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като при изграждане на вътрешното убеждение на втората решаваща по фактите инстанция не са допуснати нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК и законът е приложен правилно. В правомощията на касационната инстанция е да проверява правилното приложение на закона само в рамките, установени от въззивния съд фактически положения, но не и да установява нови такива. В тези граници касационният състав констатира, че няма допуснато нарушение. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по искане от подсъдимия и одобрено съгласие от съда по реда и условията на чл. 371, т. 1 от НПК. Освен доказателствените източници-гласни, писмени и експертни заключения, съдът е подложил на анализ и приложените по делото веществени доказателства-инкриминираните от обвинението нередовни билети за превоз на различни транспортни фирми, с променен от неизвестно лице номинал, което обстоятелство е било установено от назначената в досъдебното производство съдебно-техническата експертиза. Предявеното обвинение срещу подсъдимия, съобразно формулировката му залегнала в обвинителния акт е по основния състав на измамата- с целта да набави за себе си имотна облага, с формите на изпълнително деяние е възбудил и поддържал заблуждение у командира на под. 38640-К. подп. Л. М. и неговите заместници чрез посредничеството на множество поименно изброени лица от командирския и административния състав на военно формирование под. 38640-К., че през инкриминирания период е ползвал автобусен превоз от [населено място] до [населено място] и обратно, с което причинил имотна вреда в размер на 3093,75лв. на същото формирование и на Министерството на отбраната. Така формулираното обвинение е неясно, не е конкретно, хипотетично и правно неиздържано, доколкото от него не става ясно с какви конкретни действия и спрямо кого и как персонално от изброените в диспозитива на обвинителния акт лица, подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение с престъпната цел по чл. 209 НК, което да е довело до съответното неправомерно разпореждане с парични средства на ощетеното министерство, респ. на военното формирование. За неяснотата на обвинението още повече допринася и формулираната в диспозитива на обвинителния акт алтернативност и предположения за измамливи действия по отношение на въведените в заблуда командири и началници или на техните заместници, както и употребения термин ”посредничество” на други лица от командния състав, чрез които е извършена измамата. В теоретичен аспект т.нар. "посредствено извършителство" е тогава, когато се използва чрез мотивиране или улесняване наказателно неотговорно за извършеното престъпление лице, което в случая действа като "оръдие" поради това, че не съзнава общественоопасния характер на извършеното и неговите вредоносни последици-такива са малолетният, невменяемият или заблудените лица. От фактите изложени в обвинителния акт не става ясно, как подсъдимият е заблудил и в какво престъпно поведение той е мотивирал командира на 2-ра САБТр на военно формирование 38640-К. ст. лейт. В. Г., началниците на отделение „Тактическо” ст. лейт. Я. П., капитан М. Б. и капитан П. П. или Началника на щаба м-р И. И. и на Зам. Началниците на щаба в поделението капитан В. В. и майор Н. Д., чрез посредничеството на отделение „Личен състав” на военно формирование 38640-К. капитан Д. Р. и капитан М. Г. или на техния старши помощник капитан Н. Каравастев и чрез посредничеството на началник отделение „Финанси” на военно формирование 22180-К. капитан П. П. или неговите заместници цивилен служител И. Г. или мл. серж. Н. Х.. На следващо място, в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени фактически положения, които да съответстват на тези от диспозитива му за начина, по който конкретното физическо лице/в лицето на командира като бюджетен разпоредител/ е въведено в заблуждение и то е извършило имуществено разпореждане с финансови средства, с което като краен резултат е прието, че е ощетено юридическото лице /Министерство на отбраната/. Липсата на тези факти, представляващи елементи от престъпния състав на престъплението по чл. 209 НК, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото е довело до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство и е съставлявало основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза по реда на чл. 249, ал. 2, във вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 или по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК от съдията-докладчик от първоинстанционния съд. Това нарушение въззивната инстанция правилно е отчела за несъществено, с оглед постановената оправдателна присъда спрямо Д., с която в по-голяма степен е охранено правото му на защита. Правно неиздържана е и правната конструкция на обвинението, което от една страна приема, че измаменият е командира на под. 38640-К. подп. Л. М., а от друга, че на М. като свидетел по делото не следва да се дава вяра на обстоятелствата, за които той е дал показания/ че лично и непосредствено се е убедил, че подсъдимият през инкриминирания период е ползвал маршрутните автобуси, тъй като и той заедно с други военнослужещи са пътували заедно/, понеже и срещу М. за сходни измамливи действия се води наказателно производство. В случая, съдилищата правилно са приели, че деянието е несъставомерно, поради липсата на обективната и субективната страна на престъпния състав по чл. 209, ал. 1 НК. За да са налице двете форми на изпълнителното деяние на измамата, както се твърди в протеста е необходима съзнателна проява на инициатива от страна на дееца, и на базата на вече създадено заблуждение, то да се поддържа като едно трайно състояние на взаимоотношение между измамника и жертвата. Показанията на М. сочат, че от обективна страна у него не са формирани от подсъдимия неверни представи за дадени факти и обстоятелства, които да го заблудят и мотивират да извърши акт на фактическо разпореждане с имущество-елементи от обективната страна на престъплението. Друг е въпросът, ако той е съзнавал неистинността на определени факти и обстоятелства изнесени му от подсъдимия и въпреки това, той да е предприел неправомерни действия с разпореждане на повереното му чуждо имущество. При тази хипотеза в зависимост от установените правно значими фактически обстоятелства би могло да се разсъждава на плоскостта на съучастието по смисъла на чл. 20, ал. 1 от НК, а именно -за съвместна, задружна, усложнена, координирана и комплексна дейност на две и повече лица в извършването на определено друго умишлено престъпление, но не и за такова по чл. 209 от НК. Това предполага, обаче, съзнание у участника за осъществяване на определено престъпление заедно с други умишлено действащи в тази насока лица и съответно ангажиране на наказателната му отговорност. Изводите за съставомерността на деянието, обаче, не могат да почиват на фактически обстоятелства извън изложените в обвинителния акт или изменено по реда и условията на чл. 287 НПК/ още повече за престъпление извършено в съучастие по чл. 20, ал. 1 НК с лице, на което въобще не е предявявано такова обвинение/. Не може да се сподели виждането изложено в касационния протест, че съдът се е предоверил на показания на свидетелите редн. С. Г., редн. К. Н. и серж. Н. Н.- всичките от под. 38640-К., които подкрепят тезата на защитата, за начина на ползването на транспортни средства по маршрута, за получаването и отчитането на билетите от получените транспортни услуги по довода, че тези свидетели се явяват заинтересовани от изхода на делото с факта, че по обвинение за същото престъпление, те са признати за виновни и осъдени. Вярно, че може да съществуват такива съмнения, но първо, същите тези свидетели са призовани да свидетелстват от страна на обвинителната власт, второ, преди да бъдат разпитани от органа на дознанието те са били предупредени за отговорността по чл. 290 от НК, и трето, съдът е изградил вътрешното си убеждение не само на тези доказателствени източници, но и на други такива събрани в хода на досъдебното производство. Въззивната инстанция е посочила, какви обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени материали и е изложила правни съображения за взетото решение. Обясненията на подсъдимия, с което е оспорил обвинението с твърдението, че не фиктивно, а реално е ползвал маршрутни автобуси по направленията и е получавал билети от шофьорите за извършения превоз, които по-късно е представил пред съответните служби в поделението и въз основа на които в един по-късен етап, съгласно Заповед № ОХ-448/23.06.1999 год. на Министъра на отбраната е получавал компенсационни суми на сметката си с картов превод, е възприето от съдилищата за достоверно и подкрепено от гласните доказателства на разпитаните по делото седемнадесет свидетели-военнослужещи/поименно посочени на л. 17 от мотивите на присъдата/, ползвали в същия период и маршрут такъв транспорт. При неустановеното авторство на подсъдимия да е подправял по номинал представените от него в поделението билети и при съществуващата твърдяна възможност други, неустановени по делото лица/извършващи пряко транспортната дейност/ да са манипулирали билетите за транспорт, с цел лично облагодетелстване/така, както са изложени съображения на стр. 16, абз. 2 от мотивите на присъдата и стр. 6 от мотивите на въззивното решение/, съдилищата законосъобразно са заключили, че обвинението срещу подсъдимия е недоказано, както от обективна, така и от субективна страна. Неоснователна се явява и касационната жалба на гражданския ищец. Исковата му претенция се основава на причинено непозволено увреждане в резултат на умишлено и виновно извършено от подсъдимия деяние. При липсата на установена и причинена вреда, която да е функция от извършено от подсъдимия деяние квалифицирано като престъпление по чл. 209 от НК, то тя правилно е преценена като неоснователна, защото гражданската отговорност в наказателния процес е деликтна и акцесорна-зависима от вината доказана в хода на наказателното производство. Ето защо, касационният протест и жалба на гражданския ищец са неоснователни, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54 от 12.10.2011 год. по внохд № 56/2011 год. на Военно-апелативния съд на Р.България. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: