Р Е Ш Е Н И Е № 29 [населено място] ,01.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1725 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.47 т.2 и т.6 ЗМТА . Образувано е по иск на Столична община, за отмяна на решение от 19.07.2016 год. по арб.дело № 126/ 2015 год. на АС при БТПП , с което Столична община е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 35 524,82 лева - една втора от стойността на изпълнени и неплатени строително-монтажни работи по договор № РД 55 – 656 / 03.11.2011 год. и на [фирма] сумата от 35 524,82 лв. – на идентично правно основание, като са отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер, както и са отхвърлени предявените от Столична община насрещни искове за сумата от 119 796 лева , като остойностяваща разходи за отстраняване на недостатъци в изпълнението на ищците по преждепосочения договор. Ищецът твърди липса на валидно арбитражно споразумение, което да обуславя подведомственост на спора на АС при БТПП - чл.47 т.2 ЗМТА, евентуално, че формирането на арбитражния състав не е станало по реда, предвиден в арбитражната клауза, т.е. е налице нарушение на арбитражната процедура по смисъла на чл.47 т.6 ЗМТА. Мотивите относно липсата на валидна арбитражна клауза са следните: арбитражното споразумение обвързва страните, които са го сключили и се отнася само за споровете за които е уговорено.Съгласно пар.1.1 вр. с пар.24 от Условията на договора , сключен между Столична община, в качеството на възложител и Консорциум „С. 05 „ ЕООД - [фирма] – в качеството на изпълнител, споровете „на първа инстанция” се решават еднолично от арбитър, определен съвместно от възложителя и изпълнителя, като всяка от страните може да оспори решението на арбитъра пред арбитражна институция, която се явява „втора инстанция” за разглеждане и решаване на спора, спрямо решението на едноличния арбитър, без последното да има сила на пресъдено нещо ,а единствено функцията да разрешава противоречия възникнали между страните, в хода на изпълнението на договора / пар.25 ал.2 вр. с пар.1.1 от Условия на договора /. За такава арбитражна институция, обаче, е посочена БТПП / т.17 от Информация по договора /, а не Арбитражния съд, който единствено има качеството на арбитражна институция и функционира към БТПП.Навеждат се и аргументи за нищожност на арбитражната клауза, доколкото същата предвижда БТПП като втора инстанция, а арбитражното производство е едноинстанционно. Следователно и ако би се приел за компетентен АС при БТПП, волята на страните за ангажирането му като втора инстанция се явява в противоречие както със ЗМТА , така и с Правилника на АС на БТПП. Наред с преждепосоченото се твърди, че съгласно пар.24 и пар.25 от Условията на договора, предвидените за разрешаване чрез арбитраж спорове, не са правни спорове, а такива за факти, свързани с управлението на проекта от страна на определения ръководител.Разрешаването на такива спорове е известно като „арбитраж за качество„, който българското законодателство не забранява. Като е разгледал исковете за възнаграждение за изпълнени СМР, АС на БТПП е постановил решение , противоречащо на волята на страните относно предмета на подлежащите на разрешаване от арбитраж спорове.В подкрепа на основателността на такъв довод се сочи аналогично произнасяне на друг състав на АС при БТПП – по арб. дело № 81/2014 год., производството по което е прекратено поради липса на компетентност с определение, приложено към исковата молба . Мотивите по основанието по чл.47 т.6 ЗМТА,поддържано в евентуалност от изхода на спора по основанието на чл.47 т.2 ЗМТА , са следните : Според пар.24.1 от Условия на договора, ако изпълнителят смята, че решение на Ръководителя на проекта е неправилно или извън правомощията му, има право в 14 –дневен срок да обжалва решението му пред едноличен арбитър. Процедурата за съвместно избиране от страните на едноличен арбитър ищецът твърди , че не е спазена и няма произнасяне на такъв арбитър по спора. Поради това и АС при БТПП не е имал основание да приеме и разгледа исковете на изпълнителя. Ответниците – [фирма] и [фирма] – оспорват исковете, като считат , че ищецът се позовава на стеснително и неотговарящо на действителната воля на страните тълкуване на спорните клаузи от договора,действително непрецизни в редакцията си. Тълкуването, обаче, съгласно чл.20 ЗЗД, следва да бъде извършено въз основа на всички документи, инкорпориращи споразумението между страните, посочени в пар.2.1 от Условия на договора и преценявани в посочения от клаузата йерархичен ред. Така ответниците се позовават на съдържанието на приемателно писмо № 2600-6821/24.10.2011 год. , както и на т.16 и т.17 от Информация по договора, в които изрично се посочва компетентност на АС при БТПП и определимост на възнагражденията, според правилата на АС при БТПП. Използваните в договора понятия „първа„ и „втора„ инстанция, според ответниците са включени единствено с житейския си смисъл на осъществима поредност : първоначално – но без правни последици, задължително обвързващи страните при несъгласие, респ. като продукт на общото им съгласие, разрешаване на технически по характер въпроси, доколкото пред едноличния арбитър се оспорват решения на Ръководителя на проекта, а същият / пар.1.1 от Условия на договора / отговаря за надзора върху изпълнението и цялостното администриране на договора / и последващо разрешаване на правни въпроси, при непостигнато от страните съгласие ,с обвързващи ги правни последици, като резултат от правораздавателната воля на арбитражната институция. В този смисъл ответниците оспорват довода за уговарянето й като втора арбитражна инстанция, в противоречие с едноинстанционния характер на арбитражното производство. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че исковете са предявени в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, считано от връчване на арбитражното решение, чрез процесуалния представител на страната - на 10.07.2016 год. / приложено известие обратна разписка /, при подадена на 29.08.2016 год. искова молба. За да се произнесе по исковете, настоящият състав съобрази следното : Между Столична община – като възложител и Консорциум „ [фирма] – „Е. АД – е сключен договор № 55 0656 от 03.11.2011 год., за изпълнение на СМР по изграждане на общностен център за деца и семейства в рискови групи, на територията на кв. О. купел. Чл.1 от същия изрично визира Условията на договора, материализирани върху отделен документ, като негова неразделна част. Пар.1.1 от Условия на договора дефинира понятията „арбитър„ и „арбитражна институция„, използвани в същите, както следва : „ Арбитър” е лицето, определено съвместно от възложителя и изпълнителя, за да разрешава спорове на първа инстанция, съгласно предвиденото в параграфи 24 и 25 от Условията. „Арбитражна институция” е институцията, чиито арбитражни процедури ще се ползват за разрешаване на спорове на втора инстанция, съгласно предвиденото в пар.25 от Условията.Съгласно пар.1.1 „ръководител на проекта„ е лицето, определено в Информацията по договора / или което и да било друго компетентно лице , назначено от възложителя и за което изпълнителят е уведомен, да действа като заместник на ръководителя на проекта / , което е отговорно за надзора върху изпълнението на строителните работи и администрирането на договора. Съгласно дефиницията за „ договор „ , същият се състои от документите, изброени в пар.2.3 , но такъв представените Условия не съдържат. Пар.2.1 от Условията на договора,обаче,сочи че документите, съставляващи договора , подлежат на тълкуване в следния йерархичен ред : договор за изпълнение, приемателно писмо, тръжно предложение на изпълнителя,информация на договора, спесификации , технически чертежи , количествена сметка или разписание на дейностите, всеки друг документ, посочен в Информацията по договора, като съставна част на договора. Следователно, всички преждеизброени съставляват неразделни части от договореното. Съгласно пар.24, ако изпълнителят смята, че решение на ръководителя на проекта е било извън правомощията,дадени му по силата на договора или е неправилно, това решение се отнася до арбитъра, в срок до 14 дни от уведомлението за решението на ръководителя на проекта. Арбитърът издава решение до 28 дни от получаване уведомление за възникване на спора. Всяка от страните може да отнесе решението на арбитъра за разглеждане от арбитражна институция в рамките на 28 дни след издаване на писмено решение от арбитъра.Ако нито една от страните не отнесе спора за разглеждане от арбитражна институция, решението на арбитъра е окончателно и поражда правни последици. В пар.25.3 изрично е посочено, че арбитражът се провежда в съответствие с арбитражната процедура, оповестена от институция, посочена и определена в Информацията по договора. Последната – т.17 – сочи като институция, чиито арбитражни процедури ще се ползват – БТПП – [населено място], в т.16 – че хонорари и разходи заплащани на арбитъра ще се определят съгласно правилата и условията на АС при БТПП, а в т.19 – че орган, назначаващ арбитъра е БТПП. Ответникът в арбитражното производство – настоящ ищец – Столична община, с отговора на исковата молба е възразила срещу компетентността на арбитража, поради липса на валидна арбитражна клауза,евентуално поради нищожност на същата,както и по останалите съображения, наведени и в настоящото производство.В исковата молба не се упоменава предходна процедура по назначаване на едноличен арбитър и взето от него решение, с което ищецът е в несъгласие. За да аргументира компетентността си арбитражният състав, с определение от 13.07.2015 год. ,относно вида на споровете, отнесени от страните за разрешаване пред арбитраж,приема, че страните са договорили двустепенно разрешаване на различни правни спорове .Споровете на първо ниво се решават от арбитър, назначаван от БТПП измежду представители на АС при БТПП . Пред него се оспорват решения на ръководителя на обекта, които са неправилни или извън правомощията му.Съгласно определението в пар.1.1 от Условията на договора , арбитражният състав намира,че ръководителят на проекта се произнася по технически въпроси, без правен характер. Клаузата предпоставя арбитърът да е по-скоро специалист в съответната област, а не юрист и по същество е способ за доброволно уреждане на разногласия, свързани със строителния процес. Споровете на второ ниво, видно от систематичното тълкуване на т.17 от Информация по договора и пар.1.1 от Условията, подлежат на разрешаване от АС при БТПП и съгласно Правилника й. Докато решението на арбитъра поражда правни последици само като резултат от общото съгласие на страните с него, арбитражната институция се намесва, когато страните не са постигнали споразумение, вкл. със съдействието на арбитъра.АС при БТПП разрешава правни, а не технически спорове, поради което и производството по разглеждането на спор от АС при БТПП не е „второинстанционно”. Арбитражният състав е приел, че до извод за формирана от страните воля АС при БТПП, в качеството на арбитражна институция, по смисъла на пар.1.1 от Условията на договора, да разглежда правните спорове помежду им, се стига въз основа на цялостното й тълкуване и използваните от тях термини.Съставът е приел за ирелевантно обстоятелството, че липсва доказано предходно производство по разрешаване на спора от арбитър, доколкото има значението на доброволно уреждане на спора по съгласие на страните, а липсата на такова не би могло да изключи компетентността на арбитража, тъй като би съставлявало „сериозно препятствие пред упражняване правото на всяка страна на правораздаване, което е недопустимо”. По довода за липса на валидно арбитражно споразумение : Сключеният между страните „договор за изпълнение” не съдържа изрична арбитражна клауза, но и не изчерпва съдържанието на договореното, тъй като неразделна част от същото са и останалите документи, упоменати в пар.2.1 от Условия на договора. Посочването им в йерархичен ред предпоставя тълкуване, при което противоречие между същите ,в уредбата на конкретен аспект на правоотношението, ще следва да се разрешава, прилагайки с предимство съдържанието на упоменатия по-напред документ. Така между противоречие между Информацията по договора и Условията на договора, предимство ще има първата пред вторите. Противоречие между тях, обаче, относно наличие на изразена воля на страните, за разрешаване на възникнали помежду им спорове от арбитраж, няма. Информацията по договора съдържа съответна клауза, изрично препращаща / цифра вдясно, в скоби / към съответна клауза от Условията на договора, относима към визираната в пар.1.1 от Условия на договора „арбитражна институция”, като разглеждаща спорове на „втора инстанция” / т.17 и т.18 от Информация по договора вр. с пар.25.2 и пар.25.3 от Условия на договора/.Взаимното непротиворечиво препращане между двата документа безпротиворечиво изразява волята на страните за разглеждане на спорове помежду им от арбитражна институция и то от тая арбитражна институция, чиито арбитражни процедури ще се използват. За такава институция Информацията по договора сочи БТПП. Доколкото самата БТПП не разполага с арбитражни процедури, а такива са изготвени и прилагани от независимата правораздавателна институция АС при БТПП, формирана към БТПП , и като счита, че при тълкуване волята на страните следва да се изхожда от добросъвестното им желание да постигнат действителна, а не минирана с порок, уговорка относно приложимия арбитраж, т.е. тълкувайки волята им в съответствие с добрите нрави , настоящият състав намира, че посочването на органа, към който е изграден и функционира, макар и независим като институция Арбитражен съд, достатъчно ясно и непротиворечиво изразява волята им именно същият този съд да бъде ангажираната при спор арбитражна институция. Видно е, с оглед изрично посочено в Информацията препращане към конкретни разпоредби на Условията / вдясно, в скоби към всяка точка /, в смисъл на относими към съответната разпоредба от Информацията, че т.19 е приложима само и единствено при необходимост от замяна на арбитър, в хипотезите на пар.26.1 от Условията на договора, определяйки кой е назначаващия, в тези случаи на спор между страните, орган. С тази й приложимост, изрично посочена, т.19 от Информацията не влиза в противоречие с дефиницията в пар.1.1 от Условията, според която „арбитърът”, разглеждащ спорове на „първа инстанция„, се избира по взаимно съгласие от Възложителя и Изпълнителя. Ако не би било това изрично препращане на т.19 към пар.26.1 от Условията, клаузата на т.19 може да се възприеме и като воля за ангажиране на едноличен арбитър на АС на БТПП, вместо състав от арбитри, какъвто избор е допустим според Правилника на АС при БТПП – чл.15 вр. с чл.13.Такъв довод ,обаче, не се изтъква от никоя от страните, нито е предмет на иска по чл.47 т.6 ЗМТА.Безспорно установимо от кумулативното приложение на гореупоменатите разпоредби от Информацията и Условията е, че „арбитърът„ като „първа инстанция„ е винаги назначим от страните и само при непостигнато от тях съгласие – от назначаващия орган по т.19 от Информацията. В обобщение, настоящият състав приема,че Информацията по договора , в съответствие с разпоредбите на Условията на договора към които изрично препраща , ясно посочва избраната арбитражна институция по смисъла на пар.1.1 от Условията на договора и това следва да се счита АС при БТПП, с място на арбитража – в [населено място] / изрично определено, доколкото по молба на страните същото може да е и другаде – чл.21 от Правилника на АС при БТПП / и с приложимост на процедурните правила на АС при БТПП / доколкото страните имат избор за прилагане и на различни от тези на АС при БТПП правила, стига изрично да са ги уговорили – чл.3 от Правилника на АС при БТПП /, неразделна част от които,съгласно Правилника на АС при БТПП са и правилата относно такси и разноски – последните изрично предвидени и за арбитъра – т.16 от Информацията ,с препращане към пар.25.2 от Условията на договора. Несъстоятелен е доводът, че постигнатата уговорка за арбитраж е нищожна, тъй като противоречи на едноинстанционността на арбитража според ЗМТА и съобразно Правилника на АС при БТПП. Действително ЗМТА , съответно и Правилника на АС при БТПП, уреждат разглеждането на спора, с обвързващи за страните окончателни и задължителни правни последици. Такава – окончателна и задължителна - обвързаност с решението на „арбитъра”, по смисъла на пар.1.1 от Условията на договора, в случая не е налице и само по взаимната воля на страните решението му би било изпълнимо.Това е поддържаната теза от всяка от страните по спора. Следователно, както правилно е преценил арбитражния състав, процедурата пред арбитър съставлява възможност за доброволно уреждане на спор, не и арбитраж, доколкото на последния са по начало присъщи окончателност и задължителност на решението. Не се касае за две арбитражни производства в съотношение на подчиненост помежду си.Произнасянето на АС при БТПП по никакъв начин не е предпоставено от и съобразимо с произнасянето на арбитъра, нито подчинено на общи процедурни правила, уреждащи инстанционност и правила на същата за всяка инстанция, т.е. е напълно самостоятелно.Настоящият състав намира, че законодателството ни не забранява подобна възможност, доколкото същата не противоречи на никоя разпоредба или правен принцип. По довода за наличие на основание за отмяна по чл.47 т.6 ЗМТА: Отмяната на това основание предполага образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура да не е съобразено със споразумението на страните, а ако такова няма – с разпоредбите на ЗМТА.Според настоящия състав, ако АС при БТПП е компетентен да разгледа спор от вида, с който е сезиран / възнаграждение по договор за изработка и обезщетение за недостатъци в изработеното – по предявените насрещни искове /,по така въведения довод подлежи на преценка единствено начина на сформиране на арбитражния състав на тази арбитражна институция и приложената от нея арбитражна процедура . Ищецът,обаче, не е въвел доводи за нарушение на споразумението между страните, респ. на приложимия Правилник на АС при БТПП, при сформиране на арбитражния състав и разглеждането на спора. Компетентността на АС при БТПП следва да се преценява извън и независимо от уговорената от страните поредност в ангажирането на двата самостоятелни способа за разрешаване на спорове и преценката за наличието й се свежда до това, дали арбитражното споразумение между страните ограничава уговорения арбитраж при АС на БТПП, като компетентен само за конкретна група спорове и доколко настоящите искове попадат в това ограничение, бидейки същевременно имуществени правни спорове,по смисъла на чл.19 ал.1 ГПК, подведомствени на арбитраж. Пар.24.1 от Условията на договора предпоставя разглеждането на спорове от „арбитър” , респ. от „арбитражна институция„ / АС при БТПП /, като породени от несъгласие не само с неправилни, но и с решения на ръководителя на проекта, излизащи извън правомощията му.Предмет на арбитражното производство са спорове относно окончателно възнаграждение на изпълнителите по договора за изработка, респ. отговорността на същите, за изпълнение с недостатъци. Както е приел и арбитражният състав, компетенциите на ръководителя на проекта се свеждат до администриране на изпълнението и надзор върху същото, вкл. необходимите във връзка с изпълнението дейности,разноски или корекции.Окончателен разчет на взаимоотношенията на страните, съобразно преценката за точно изпълнение на договора, не е предвиден в компетенциите на ръководителя на проекта. Следователно,същите и по логиката на пар.25 вр. с пар.24 от Условията на договора, дори ръководителят на проекта да би се произнесъл недопустимо, биха били в компетенциите на договореното доброволно уреждане на спорове /от т.нар.арбитър/, респ. от изрично предвидения арбитраж.Противно на логиката е недопустимо произнасяне по правен спор да би било задължително условие за предприемане доброволното му уреждане или за възникване компетентност на уговорения арбитраж, още повече, че в Информацията по договора, ползваща се с предимство пред Условия на договора, съгласно пар 2.1 от последните, ангажирането на арбитражната институция е визирано безусловно. От друга страна и както се посочи по-горе, спазването на уговорената от страните поредност между двата способа за уреждане на спорове , по начало не попада в дължимата по основанието на чл.47 т.6 ЗМТА преценка, тъй като назначаването и произнасянето на „арбитъра„,, без задължително обвързващи правни последици , по съвпадащото разбиране за съдържанието на волята им на самите страни , не е част от подчинена на ЗМТА арбитражна процедура, респ. част от процедурата по формиране и правораздаване от състава на АС при БТПП. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените от Столична община против Консорциум [фирма] - [фирма] искове за отмяна на решение от 19.07.2016 год. по арб.дело № 126/ 2015 год. на АС при БТПП , на основания по чл.47 т.2 и т.6 ЗМТА. ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на всяка от ответните страни - [фирма] и [фирма] разноски в размер на 2860 лева или общо разноски от 5 720 лева . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :