2 Р Е Ш Е Н И Е № 166/16 г. СОФИЯ 03.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 209/2016 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 515 от 29.10.2015 г. по в.гр.д. № 283/2015 г. на Смолянския окръжен съд е обезсилено като недопустимо решение № 53 от 29.04.2015 г. по гр.д. № 29/2015 г. на Районен съд- Златоград и е прекратено производството по предявения от Ш. Ю. Т. против Община - З. установителен иск за собственост. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Ш. Ю. Т. чрез неговия пълномощник адв. К. Г.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С определение № 319 от 25.05.2016 г решението на въззивния съд е допуснато до касационна проверка по въпроса въз основа на кои обстоятелства се преценява наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост на недвижим имот и как същият следва да бъде индивидуализиран в исковата молба. Ответникът по касация [община] не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба съобразно дадените му указания, като не е изложил обстоятелствата, на които претендира да е придобил имота по регулация, както и не е индивидуализирал имота, за който претендира. Приел е, че след като неколкократно исковата му молба е била оставяна без движение, ищецът е уточнил, че иска да бъде признат за собственик на основание покупко- продажба, регулация и давностно владение на 65/749 ид.части от поземлен имот № 112 с площ от 362 кв.м, а не от УПИ ХІХ- 112,113 в кв. 6 по плана на [населено място], с площ от 749 кв.м, в който е включен ПИ № 112. Уточнил е също, че претенцията му няма за предмет установяване на грешка в кадастралния план по реда на чл. 54, ал.2 ЗКИР, макар доказателствата по делото да сочат, че пътеката, за която е съставен Акт за частна общинска собственост, с площ от около 65 кв.м, която е предмет на спора, е била част от собствения на ищеца имот пл.№ 96 в кв. 2 по отменения план на селото от 1962 г., но по сега действащия план не е заснета към имот пл.№ 112, който е частично идентичен с б. имот пл.№ 96. Оттук съдът е направил извод, че след като ответникът [община] не оспорва правото на собственост на ищеца върху имот № 112 в границите му по действащия кадастрален план от 1978 г., то липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост върху идеална част от този имот. По основанието за допускане на касационно обжалване: Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск. Наличието му се преценява с оглед изложените от ищеца в исковата молба твърдения, че носител на конкретно субективно материално право, което ответникът извънсъдебно оспорва, отрича или засяга, и формулираното в съответствие с тези твърдения искане до съда за защита на това право. Когато предмет на делото е правото на собственост върху недвижим имот, правният интерес от иска се свързва твърдението на ищеца, че е собственик на конкретен имот, надлежно индивидуализиран съобразно актуалния му устройствен статут, и че с действията си ответникът оспорва правото му на собственост върху същия този имот. Съответствието на действителното фактическо и правно положение с твърденията на ищеца е въпрос по същество на спора, но няма отношение към редовността на исковата молба и към преценката за наличие на правен интерес от търсената с иска защита. В случая с исковата молба ищецът е твърдял, че по силата на предварителен договор, обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал.3 ЗЗД, е придобил правото на собственост върху имот пл.№ 112, за който, заедно с имот пл.№ 113, с плана на [населено място] от 1978 г. е бил отреден общ парцел ХІХ-112, 113 в кв. 6. Спорът за собственост с ответника [община] е породен от съставения през 2013 г. Акт за частна общинска собственост за 65/749 ид. части от УПИ ХІХ-112,113. Формулираният първоначално в исковата молба петитум е да бъде признат ищецът за собственик на 65/749 ид. части от УПИ ХІХ- 112,113. По така заявеното искане се е произнесъл първоинстанционния съд. Не кореспондира с данните по делото констатацията на въззивната инстанция за противоречие между изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава искът за собственост, и заявения петититум. С молбата- уточнение от 10.02.2015 г. ищецът не е поискал да бъде признат за собственик на 65/749 ид. части от имот пл.№ 112, както е приел въззивния съд, а изрично е заявил, че исковата му претенция е съобразена със съставения Акт за частна общинска собственост, а той визира 65/749 ид. части от УПИ ХІХ- 112,113, т.е. исковата молба не е била нередовна и съдът не е имал основание да изисква от ищеца да уточнява отново петитума на иска, като конкретизира имота, на идеални части от който претендира да е собственик, нито в случай, че претенцията му касае УПИ, да насочва иска си и срещу други ответници. Дадените в тази насока указания са некоретни, поради което неизпълнението им не може да обоснове обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото поради нередовност на исковата молба. Като е процедирал по този начин въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК за отмяна на постановеното решение като неправилно. На основание чл. 293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 515 от 29.10.2015 г. по в.гр.д. № 283/2015 г. на Смолянския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: