Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр.София, 14 април 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 322/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано реда на чл. 346, т. 4 от НПК по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на частния обвинител Р. Б. Л., чрез неговия повереник адвокат С. С. от САК, срещу въззивно решение от 31.01.2014 год. по внохд№ 5215 /2013 год. на Софийски градски съд, 15-ти състав, с което е отменена присъда от 18.06.2013г., постановена по нохд№ 9371/2011г., СРС, н.о., 2-ри състав и наказателното производство по делото е прекратено.
С отменената присъда от 18.06.2013г. по нохд№ 9371/2011г., на Софийския районен съд, н.о.,2-ри с-в, подсъдимият Е. Б. Л., е признат за невиновен в това, на 21.09.2010г. в [населено място] на [улица] да се е заканил с убийство на Р. Б. Л., като е замахнал с ръчен трион за рязане на дърва към него и му е казал: "Умри, гад!", а след това е размахвал брадва срещу него и му е казал: "Сега ще те убия, ще те ликвидирам и няма да доживееш да се разделим" и това заканване да е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.
По протест на прокурора от СРП и по жалба от повереника на частния обвинител е образувано внохд№ 5215 /2013 год. на Софийски градски съд, 15-ти състав, по което с решение №120/ от 31.01.2014 год. е отменена изцяло оправдателната присъда от 18.06.2013г., постановена по нохд№ 9371/2011г., СРС, н.о., 2-ри състав и е прекратено наказателното производство по делото, образувано по обвинителен акт срещу Е. Б. Л. за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
В касационната жалба на частния обвинител Р. Л. атакуваното решение се оспорва като неправилно относно постановеното с него прекратяване на наказателното производство. Претендират се допуснати съществени процесуални нарушения ; неправилно е приложен чл. 24, ал. 1,т. 6 от НПК за прекратяване на наказателното производство по делото; повдигнатото фактическо обвинение срещу подсъдимия Е. Л. е за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК по данни, които нямат тъждество с обстоятелствата на обвинението по прекратеното нчхд№11746/2010 год. на Софийския районен съд, 7-ми състав, образувано срещу Е. Л. за престъпление по чл. 131, ал. 1,т.12 от НК. Макар и по двете наказателни дела обстоятелствата на обвинението да описват един и същи конфликт между същите страни, развил се по едно и също време и място, фактическото обвинение по всяко едно от делата е за различни фактически състави на престъпления, които се преследват и по различен ред. С обвинителния акт по нохд№ 9371/2011г., СРС, н.о., 2-ри състав е внесено обвинение с фактически данни , описващи състав на закана с убийство, освен причиняване на леки телесни повреди по дланите на ръцете на частния обвинител. Макар производството да е прекратено, в жалбата се правят и доводи, че ; оправдателната присъда е основана само на показанията на свидетелите на защитата и на обясненията на подсъдимия Л.; не е дадена вяра на непредубедената свидетелка Х. С.; неправилно е интерпретирано заключението на СМЕ за начина на получените наранявания от подсъдимия и частния обвинител; неправилно е прието, че подс.Е. Л. се е защитавал от нападение с трион от частния обвинител Р. Л., вместо обратното.
Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане за правилно приложение на материалния и процесуален закон.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ частният обвинител Р. Л. и повереникът му адвокат С. от САК се явяват лично и поддържат жалбата. Според тях, е налице отказ от правосъдие от страна на въззивната инстанция; производството по обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3 от НК няма връзка с прекратеното частно наказателно дело по обвинение за друго престъпление - по чл. 130 от НК между същите страни. В своя лична защита Р. Л. иска отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.
Подсъдимият Е. Л. се явява лично. Устно и в писмено възражение оспорва доводите в жалбата като неоснователни и моли решението да бъде оставено в сила. Позовава се законосъобразност на прекратяването на наказателното производство поради действието на правилото „нон бис ин идем” и на съдебната практика на ВКС в решения по нохд№417/12 год. на второ н.о. и по нохд№651/12 год. на трето н.о. Претендира присъждане на направените разноски в тази инстанция.
Прокурорът от ВКС дава заключение за неоснователност на жалбата. Правилно производството е прекратено по реда на чл. 21, ал. 1, т. 6 от НПК.
В правото на последна дума подсъдимият Е. Л. моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ОПЛАКВАНЕТО В ЖАЛБАТА, ВЪЗРАЖЕНИЕТО СРЕЩУ НЕЯ, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО:
Касационната жалба на частния обвинител е ОСНОВАТЕЛНА:
Въззивната инстанция неправилно е извела, че наказателното производство по нохд№ 9371/2011г., СРС, н.о., 2-ри състав, образувано по обвинителен акт срещу Е. Л. за престъпление по чл. 144, ал.3,вр. ал.1 от НК е недопустимо. Неизвършване проверка по оплакванията в жалбата на частния обвинител и по протеста, както и липсата на цялостна проверка на атакуваната присъда са довели до съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на държавното и частно обвинение да обоснове обвинителната теза в процеса.
В съдебната практика и правна теория трайно е изяснено съдържанието на правилото по чл. 24, ал. 1,т. 6 от НПК: в кои случаи се приема, че спрямо същото лице, за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Не е спорно, че това правило се прилага единствено с оглед на описаните факти, предмет на приключилото / прекратено или решено с осъдителна, респ. с оправдателна присъда/ или висящо наказателно производство, а не с оглед на тяхната правна квалификация. Правилно е прието, че без значение е основанието, на което е прекратено или решено предишното производство, както и органът, постановил акта, или стадият на наказателното производство, в който е постановен актът. Съставът на СГС е дал вярно и задълбочено тълкуване на тази правна норма, като е изхождал от строго теоретичната постановка, че и в теорията, и в съдебната практика еднозначно се приема принципното положение правилото non bis in idem да се прилага не с оглед правото, т.е. правната квалификация на престъплението, което е предмет на обвинението, а с оглед на фактите, които обуславят определена правна квалификация. Няма никакво съмнение, че решенията : Р-559/95 год. на І н. о., Р-198/58 год. на ІІ н. о., Р-197/58, на ВС на РБ; н.д. № 651/2012г. на ІІІ н.о. и в решение по н.д. №417/2012г. на ІІ н.о. на ВКС на РБ са коректно цитирани. Правилно е посочена и практиката на ЕСПЧ: Lauko v. Slovakia; Ozturk v. Federal R. of G.; Sergey Zolotukhin v. R. ; Ц. Ц. срещу България, че единствената отправна точка за сравнение налице ли е същото престъпление са единствено и само фактите на обвинението. Тази част от мотивите следва да бъде адмирирана.
След направената проверка, съставът на ВКС прие, че посочените примери от практиката в проверяваното въззивно решение, не кореспондират с конкретната фактология, установена по делото. Влязлото в сила определение за прекратяване на наказателното производство / поради неявяване на частния тъжител без уважителна причина, съгл. чл.24, ал.4,т.5 от НПК/ по нчхд№ 11746/2010г. на СРС, 7-ми с -в, образувано по частна тъжба от Р. Л. срещу подсъдимия Е. Л., не е било пречка за образуване на наказателното производство по нохд№ 9371/2011г., СРС, н.о., 2-ри състав, тъй като двете дела нямат идентичен предмет на доказване. Това определение няма действие спрямо образуваното дело от общ характер, което няма за предмет ”същото престъпление” какъвто е имало производството по прекратеното дело. Ето защо, не може да бъде споделена тезата в решението, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение поради неприлагане на правилото non bis in idem. Сравнението на фактическото обвинение по всяко едно от двете наказателни производства, макар и да се отнася за събития, произлезли от един и същи конфликт между подсъдимия и частния обвинител, развил се на едно и също място и по едно и също време, не води до извод за тъждество на описаната в частната тъжба и в обвинителния акт престъпна деятелност. Със съдебното решение на въззивната инстанция са изяснени предметите на обвинението по двете производства. Изяснено е, че на 16.09.2010 год. по частна тъжба от Р. Л. е образувано нчхд№ 11746/2010г. на СРС срещу неговия брат - Е. Л. за това, че на 12.09.2010г., в [населено място], на [улица], около 19.30ч., по хулигански подбуди с трион за рязане на дърва Е. Л. е причинил на Р. Л. следните телесни повреди: по дланната повърхност на дясната китка в областта между показалеца и палеца една до друга, на разстояние около 1-2мм. неправилни линейни порязвания повърхностни рани с дължина 0.8-1.2 см.; под тях по дланта в областта на дланната кост на показалеца две драскотини с червеникав цвят и дължина по около 0.3 см. и 0.2 см.; по повърхността на пети пръст на лявата ръка, в областта на ставата между нокътната фаланга и втората костица линейна дъговидна повърхностна рана с назъбени ръбове и обща дължина от около 1 см.; в областта на нокътната фаланга на лявата ръка дълбоко охлузване с отнемане на повърхностния слой на възглавничката на палеца на лявата ръка с три отделни охлузвания едно до друго със забелване на епидермиса и дължина 0.3 см и 0.5 см., за което деяние е поискано осъждане на подсъдимия Е. Л. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Наред с тези данни е изяснено и, че в обстоятелствената част на частната тъжба е посочено извършването и на действия с трион за рязане на дърва, и изричането от обвиняемият Е. Л. към частния тъжител Р. Л. на думи със заканителен характер: "Умри, гад.”; че „Р. Л. е успял да издърпа триона от ръцете на брат си Е. Л.; последният е взел брадва, вдигнал я е срещу него и му се заканил и с думите : "От тук няма да излезеш жив”; „Сега ще те ликвидирам, няма да доживееш да разделим къщата.” В мотивите на въззивното решение не е направен анализ, че тази част от частната тъжба съдържа и обстоятелства за престъпление, фактическото описание на което е за извършване на действия и за изричане на думи от подсъдимия спрямо частния тъжител, които биха могли да възбудят основателен страх за осъществяване закана с убийство. По този начин описаното в частната тъжба престъпно поведение е следвало да се отнесе не само до обвинение за засягане на телесната неприкосновеност, но и свободата на личността. Следователно, описаното поведение сочи на съвкупност от престъпления. Обект на посегателство са две различни групи обществени отношения, които представляват два различни непосредствени обекта на престъпления - срещу телесната неприкосновеност и срещу свободата на личността. Фактическите обстоятелства на второто престъпление не могат да бъдат предмет на обвинение, инициирано по тъжба на пострадалия, в производство от частен характер, тъй като съответстващото им престъпление не се преследва по тъжба на пострадалия, а по общия ред – по обвинителен акт на прокурора. Следователно, влязлото в сила на 16.03.2011г. определение от 28.02.2011г. за прекратяване на нчхд№ 11746/2010г. на СРС между същите страни няма характер на правно основание, изключващо образуването на наказателно производство между същите страни по факти за престъпление срещу свободата на личността на пострадалия, което се преследва по общия ред. Ето защо, забраната non bis in idem e неотносима към обвинението в акта по чл. 219 от НПК за привличането на Е. Л. като обвиняем с постановление от 13.04.2011г. по досъдебно производство № 3543/2010 год. на 02 РУП СДВР и спрямо обстоятелствата в обвинителния акт по нохд№ 9371/2011 г. на СРС. Обстоятелствата на фактическото обвинение на престъплението, за които е привлечен подс.Е. Л. съдържат описание на поведение закана с убийство, че : „на 12.09.2010г., в [населено място], на [улица], Е. Л. се е заканил с убийство на Р. Б. Л., като е замахнал с ръчен трион за рязане на дърва срещу него и му казал: "Умри, гад", размахвал брадва и вдигнал брадвата срещу Р. Б. Л. и му казал: "Сега ще те убия, ще те ликвидирам и няма да доживееш да се разделим", и това заканване би могло да възбуди основателен страх у пострадалия за осъществяването му”. Тези обстоятелства не са идентични с фактите в частната тъжба по прекратеното нчхд№ 11746/2010г. на СРС, за това, че по същото време и място, по хулигански подбуди, с трион за рязане на дърва Е. Л. е причинил на Р. Л. посочените в частната тъжба телесни повред, по които обективно е могло да се води наказателно производство срещу подсъдимия Е. Л., но не и по обвинение за закана с убийство спрямо същото лице.
Сравнението на фактическото обвинение по двете наказателни производства, макар и да се отнася за един и същи конфликт, няма тъждество на обвинителните факти, каквото неправилно е изведено от въззивната инстанция. Неправилно е прието в мотивите на въззивното решение, че не е от значение редът, по който производството е образувано и се е движило – дали той е общ или частен ред. Той има значение за обхвата от компетентности, които законът предоставя на оправомощените от него органи или лица за започване на действия за наказателно преследване, като е диференцирал и вида на престъпленията - предмет на тези действия. Твърдението за нанасянето на порезни рани с трион за рязане на дърва - предмет на доказване по прекратеното наказателно дело от частен характер, сочи евентуално на признаци на състав на престъпление против телесната неприкосновеност, а обстоятелствата за закана с действие и вербална закана с убийство е посегателство срещу свободата на волята на пострадалия и е престъпление от общ характер. Тъждество на престъплението, по смисъла на разпоредбата на чл. 24, ал. 1,т.6 от НПК, е налице само когато става въпрос за същата дейност. Правилният критерий за отграничаване на различията или за извеждане на тъждеството на фактическото обвинение по двете производства, е тъждеството или не и на засегнатите, или застрашени обществени отношения, които са непосредствен обект на посегателство от описаната престъпна деятелност. В решението си въззивната инстанция поначало априорно е теоретизирала изводите си относно това – кога е налице тъждество на фактите, предмет на висящо или приключило наказателно производство, вместо да анализира конкретните обвинителни факти по процесните две наказателни производства и в контекста на застрашените или засегнатите с тях обществени отношения, които не сочат на тъждество , а са различни. Игнорирани са и правилата, при които е образувано всяко от двете наказателни производства срещу подсъдимия Е. Л. /от частен и от общ характер/ и за липсата на конкуренция между постановените по тях съдебни актове на основание правилото на чл. 24, ал. 1,т.6 от НПК.
Не са релевантни за търсене на тъждество на фактите по двете обвинения данните, които очертават причините, подбудите, времето, мястото, условията на конфликта и пр., извън признаците на престъпното действие или бездействие. Посоченото в обвинителния акт по нохд№ 9371/2011 г. на СРС, че конфликтната ситуация между двамата братя е настъпила заради желанието на подс. Е. Л. да се прикачи към електромера на частния обвинител, заявено и в тъжбата по нчхд11746/2010г. на СРС, неправилно е анализирано в групата на фактите, сочещи идентичност на обвинението.
Неправилно е прието, че е нарушен и чл. 4 от Протокол 7 към ЕКПЧОС (ратифициран със закон, приет от НС, обн., ДВ, бр. 87/24.10.2000 г. и в сила от същата дата) въвеждащ забрана да се образува наказателно производство и изискване да се прекрати образуваното наказателно производство, ако срещу същото лице и за същото престъпление е имало влязло в сила определение за прекратяване на производството. Не е имало пречка, след като на 28.02.2011г. е влязло в сила определението за прекратяване на наказателното дело от частен характер и съдебният акт е добил задължителна материална и формална доказателствена сила, да се образува и друго наказателно производство - от общ характер, по което, макар и между същите страни и за същия конфликт са описани фактически обстоятелства, които очертават и друга престъпна деятелност, която е съпътстваща и/ или последваща конфликта, предмет на прекратеното наказателно производство. Тези обстоятелства следва да се разглеждат като фактическо обвинение в идеална или в реална съвкупност. В противен случай би се елиминирал института на съвкупността от престъпления.
Предвид изложените мотиви, нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е приложена незаконосъобразно. Неправилен е изводът на въззивната инстанция, че след прекратяването на производството от частен характер с влязло в сила определение за деяние по чл. 131, ал. 1 от НК, с оглед на правилото non bis in idem, следващият общ наказателен процес срещу същия деец за деяние по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК не следвало да продължи.
Констатираното касационно основание е по чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК - съществено нарушение на процесуалните правила - отказано е правосъдие и с това са ограничени процесуалните права на частния обвинител, предвидени по чл. 79 от НПК.
Необходима е отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Естеството на допуснатото касационно основание изключва проверка на оплакването относно нарушението на материалния закон. При новото разглеждане на делото, следва да бъдат проверени доводите в жалбата и в протеста срещу правилността на присъдата на първоинстанционния съд, които са отнесени към неправилна проверка и оценка на доказателствената съвкупност; игнориране на показанията на свидетелите Т., Т., Л. и на свидетелката Х. С., която е странична на конфликта и извън роднинския кръг свидетели по делото и на заключението на СПЕ-за, според което отправената закана обективно е могла да възбуди в пострадалия основателен страх за осъществяването й. Съставът на ВКС припомня, че правилната процесуална дейност на съда по разкриването на обективната истина е предпоставка и за правилното приложение на материалния закон.
Воден от тези мотиви и съгласно чл. 354, ал. 3, т.2 от НПК, съставът на ВКС , ІІІ-то н.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение от 31.01.2014 год., постановено по внохд№5215/ 2013 год. на Софийски градски съд, 15-ти състав, с което е отменена присъда от 18.06.2013г. по нохд№ 9371/2011г., СРС, н.о., 2-ри състав и наказателното производство по делото е прекратено И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, В ДРУГ СЪСТАВ, ОТ СТАДИЯ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
|