Ключови фрази
Неплащане на издръжка * противоречие между мотиви и диспозитив на съдебен акт


Р Е Ш Е Н И Е
№ 41

гр.София , 18 февруари 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИН МАВРОВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Божидар Джамбазов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1818/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения В. Б. М. за възобновяване на наказателното производство по внохд №349/2014 г. по описа на Врачански окръжен съд,НО, на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
Оплакването за съществени процесуални нарушения се аргументира с наличието на противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение,тъй като в мотивната част окръжният съд е приел ,че наложеното на осъдения М. наказание пробация следва да се намали , като пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” се намали от тринадесет на десет месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител от три на два пъти седмично, както и пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител” следва да се намали от тринадесет месеца на десет месеца.В диспозитива на решението обаче, пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” не е променена нито като срок ,нито като периодичност на явяване и подписване,а намаляване на срока е осъществено само по отношение на пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК.Моли се да бъде отменено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебното заседание пред ВКС защитникът на осъдения-адв.Х. поддържа искането по изложените в него съображения и моли то да бъде уважено.
Представителят на Върховната касационна прокуратура моли искането да бъде оставено без уважение ,тъй като според него, в съдебния акт ясно е посочено правното основание за взетото решение.
Осъденият В. Б. М. ,редовно призован не се явява пред касационната инстанция,поради което не взема становище.
Върховният касационен съд след като обсъди основанията , изложени в искането на осъдения, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното:

С присъда №26 от 23.04.2014 г.,постановена по нохд №1475/2013 г., Врачански районен съд, ІІІ наказателен състав е признал подсъдимия В. Б. М. за виновен в извършването на престъпление по чл.183 ал.1 и чл.54 от НК, за което го е осъдил на пробация, със следните пробационни мерки:- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от тринадесет месеца и с периодичност на явяване и подписване три пъти седмично ;- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от тринадесет месеца.
С присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени и направените от частния обвинител разноски.
По жалба на защитника на подсъдимия, пред ОС-Враца е било образувано внохд №349/2014 г.,приключило с решение №95 от 23.10.2014 г., с което е изменена първоинстанционната присъда, като е намалено наложеното на подсъдимия М. наказание пробация, както следва: задължителна периодична регистрация по настоящ адрес от тринадесет месеца и периодичност на явяване и подписване три пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител от тринадесет месеца на десет месеца. Присъдата е потвърдена в останалата й част.

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо,тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл.420 ал.2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл.419 ал.1 от НПК. Подадено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК.

Разгледано по същество ,искането е ОСНОВАТЕЛНО.

Налице е касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело.Оплакването за допуснато противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение досежно наказанието, което В. М. следва да понесе, е основателно.Прочитът на мотивната част на съдебния акт сочи ,че съдът е намерил основания за намаляване срока на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” и периодичността на изпълнението й ,като е счел ,че срока следва да се намали от тринадесет на десет месеца ,а броя на явяване и подписване –от три на два пъти седмично. По идентичен начин стоят нещата и по отношение на другата пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за която съдът е счел ,че нейният срок също следва да бъде намален от тринадесет на десет месеца.От диспозитива на решението обаче, е видно, че е била намалена от тринадесет на десет месеца единствено прабоцинната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, а срокът на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес /неправилно наименувана от съда- задължителна периодична регистрация по настоящ адрес/ е останал непроменен, както е останала непроменена и периодичността на явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител.
Съдебното решение е единство от диспозитив и мотиви,поради което съдът трябва да бъде последователен в своите изводи и диспозитивът трябва да произтича логично от съобразителната част на решението, като несъотвествия не се допускат. Констатираното противоречие между диспозитива и мотивите на коментираното решение представлява процесуално нарушение от категорията на съществените,тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на осъдения М., поради неясната воля на съдебния състав досежно размера на определеното му наказание.
Обстоятелството,че ОС-Враца е посочил правното основание за взетото решение- чл.337 ал.1 т.1 във вр.с чл.334 т.3 от НПК, не преодолява коментирания по-горе порок, тъй като не премахва противоречивите изводи на съда по размера на наказанието .
С оглед на изложените съображения,касационната инстанция намира , че следва да възобнови наказателното производство по внохд №349/2014 г. на Врачански окръжен съд, да отмени постановеното по него въззивно решение и да върне делото на същия съд за ново разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение


Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 349/2014 год. по описа на Врачански окръжен съд , Наказателно отделение.
ОТМЕНЯВА въззивно решение №95 от 23.10.2014 г. ,постановено по внохд №349/2014 г.на Врачански окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд ,друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1/


2/