Ключови фрази
Ревандикационен иск * придобивна давност * намерение за своене * общинска собственост * земеделска кооперация * мораториум придобивна давност * Организация по параграф 12 ПЗР, ЗСПЗЗ


Р Е Ш Е Н И Е

№ 151

София, 25.11.2016 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1818 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. П. чрез пълномощника му адвокат Д. С. против решение № 31 от 5.02.2016 г., постановено по гр.д. № 622 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 423 от 23.10.2015 г. по гр.д. № 493 от 2014 г. на Районен съд-Ловеч за отхвърляне на предявения от И. Б. П. против [община] ревандикационен иск по отношение недвижим имот с идентификатор 00299.90.9.1 – селскостопанска сграда-обор, краварник с Р. 1617 кв.м., построена в парцел № 1009, стопански двор на [населено място], [община], имот с идентификатор 00299.90.9.
В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, евентуално за неправилност, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
[община] не е изразила становище в настоящото производство.
С определение № 244 от 13.06.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1) следва ли ищецът, който се позовава на придобивна давност спрямо имот на бивше ТКЗС, неразпределен между правоимащите, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е изразил намерението си за своене срещу правоимащите или общината или намерението му за своене се предполага на основание чл.69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79, ал.1 ЗС.
2) приложим ли е мораториума за придобиване по давност на имот частна държавна или общинска собственост за имот-сграда, част от имуществото на бивше ТКЗС, неразпределена между правоимащите.
3) по приложението на чл.30 ЗСПЗЗ
Въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване са относими към изхода на настоящото дело, образувано по исковата молба на И. Б. П., в която са изложени твърдения, че ищецът е придобил собствеността на процесната сграда чрез давностно владение от 2000 г., а ответната община оспорва правата му като е съставила акт за частна общинска собственост и е предприела действия на разпореждане. За да постанови решението си, въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства и експертно заключение и е приел, че е сезиран с ревандикационен иск. Изложил е мотиви, че няма спор между страните, че процесната сграда, разположена в стопанския двор, е част от имуществото на бившето ТКЗС, а като такава е подлежала на разпределение между лицата с право на дял от прекратените организации - § 12 ПЗР ЗСПЗЗ /ДВ бр.28 от 1992 г./. Ликвидацията на последните е възложена на ликвидационни съвети, чиято дейност е прекратена с влизането в сила на § 28, ал.1 ЗИД ЗСПЗЗ и е постановено служебното заличаване на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ. В конкретния случай Ликвидационният съвет на ТКЗС в ликвидация-с.А. е заличен от регистъра при Фирмено отделение на Ловешки ОС с решение от 22.05.1992 г. по гр.д № 262/1992 г. След прекратяване на ликвидационните съвети правомощията по разпределение на имуществото са преминали върху Общото събрание на правоимащите, или на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, като по силата на § 28, ал.2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ имуществото на заличените организации е обявено за съсобствено между тези лица съобразно правата им. С новата ал.8 на § 29 /ДВ бр.98/1997 г./ е предвидено, че общото събрание на лицата по чл.27, ал.1 определя срок на пълномощниците за разпределяне на имуществото на организациите по § 12 ПРЗ ЗСПЗЗ, но не по-късно от 1997 г. Изрично е регламентирано, че когато разпределянето на имуществото не е приключило, областният управител свиква общо събрание на лицата по чл.27, ал.1 в двумесечен срок от влизане на закона в сила. Такова събрание е било свикано от областния управител и проведено на 11.12.2006 г., но е видно от приложените документи, че процесната сграда, заедно с още няколко, не е била разпределена, поради липса на желаещи правоимащи да я получат срещу дялово участие. Към този момент сградата принадлежи на правоимащите бивши член-кооператори на ТКЗС [населено място] или на техните наследници. Съдът е приел, че няма доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че е започнал да упражнява фактическа власт върху процесната сграда от 2000 г. /най-ранния момент, установен от свидетелските показания е от 2002 г./, няма и доказателства, че към този момент е изразил ясно намерението си да свои вещта и това да е станало достояние на нейните собственици – правоимащите, които през 2006 г. обсъждат въпроса с разпределението на останалото имущество на бившето ТКЗС. В края на 2006 г. е станало и предаването на имуществото от тричленната комисия на кмета на селото за отговорно пазене, а на основание чл.30 ЗСПЗЗ – и безвъзмездно предоставяне на [община]. Според чл.30 ЗСПЗЗ имуществото на заличените организации по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, което лицата по чл.27, ал.1 не желаят да получат в дял и което не може да бъде продадено, се предоставя безвъзмездно на общината, в която то се намира, като след изтичане на 5-годишен срок от предаването, то става общинска собственост. Съдът е приел за установено, че събранието на правоимащите е продължило да търси начини да получи финансово измерение на правата си от имуществото на прекратеното ТКЗС, което се потвърждава и от приложеното гр.д. № 789/2009 г. на РС-Ловеч, предмет на което са обективно съединените искове на общото събрание на правоимащите за обявяване за окончателни на сключените от тяхно име предварителни договори за продажба на сгради в стопанския двор на бившето ТКЗС [населено място]. Липсват доказателства, че към този момент ищецът е осъществявал владение на процесния имот, което да е противопоставил на правоимащите, а впоследствие и на [община], която е издала акта за частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС и чл.30, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ. В акта е цитиран и протоколът от 11.12.2006 г. на общото събрание на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ.
Наред с тези изводи съдът е изложил съображения, че с § 1 ЗД ЗС /ДВ бр.46/6.06.2006 г./, в сила от 1.06.2006 г. се спира за срок до 31.12.2017 г. течението на давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост. Нормата е императивна и с оглед ограничението за придобиване по давност на правото на собственост върху имот частна държавна или общинска собственост /процесният имот на 23.12.2011 г. е актуван като частна общинска собственост/, съдът е направил извод, че ищецът не би могъл да придобие на основание давностно владение правото на собственост върху имота.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпросите:
1) следва ли ищецът, който се позовава на придобивна давност спрямо имот на бивше ТКЗС, неразпределен между правоимащите, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е изразил намерението си за своене срещу правоимащите или общината или намерението му за своене се предполага на основание чл.69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79, ал.1 ЗС.
2) приложим ли е мораториума за придобиване по давност на имот частна държавна или общинска собственост за имот-сграда, част от имуществото на бивше ТКЗС, неразпределена между правоимащите.
3) по приложението на чл.30 ЗСПЗЗ.
С прекратяването на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ законодателят създава и нормативна уредба, целяща да уреди възникналите вследствие на това прекратяване имуществени отношения. Възприетият подход е имуществото да се разпредели между лицата, имащи принос в придобиването му /лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ/ чрез предоставяне на конкретни обекти в собственост или чрез осребряване и разпределение на паричната им стойност. С новата разпоредба на § 28, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ /ДВ бр.45/1995 г./ имуществото на прекратените организации по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ е обявено за съсобствено на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, а с новата ал.8 на § 29 ПЗР ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/97 г., доп. бр.124/97 г./ е определен краен срок за разпределение на имуществото не по-късно от 31.12.1997 г. Контролът по провеждането на общите събрания и спазването на срока по § 29 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва от областния управител. Хипотезата, при която и след 31.12.1997 г. е останало неразпределено имущество, е уредена с § 12 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр.88/1998 г./, а впоследствие с новата ал.6 на чл.56 ППЗСПЗЗ /ДВ бр.18/1999 г./ – областният управител свиква общо събрание на лицата по § 29, ал.1 и определя срок за разпределение на имуществото до 6 месеца, считано от провеждане на събранието. В случай, че никое от правоимащите лица по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ не желае да получи собствеността на имущество и същото не може да бъде продадено, то съгласно чл.30 ЗСПЗЗ то се предава безвъзмездно на общината по местонахождението му и става общинска собственост след изтичане на пет години от предаването.
Целта на посочената уредба – да се уредят в определен срок имуществените отношения, възникващи с прекратяването на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, като имуществото, което не може да бъде разпределено или осребрено се запази преди да премине в собственост на общината – обуславя извод, че в петгодишния срок от предаването на общината до придобиването на собствеността от нея, това имущество продължава да бъде съсобствено на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, които могат да се разпореждат с него и да защитават собствеността си, а общината го ползва и стопанисва, т.е. упражнява правото на владение, предоставено й по силата на закона, което може да защитава, ако някой от имотите е завладян по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС от трето лице. Когато трето лице установи без правно основание фактическа власт с намерение за своене върху имот, съсобствен на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ и щом я осъществява по начин, който дава възможност на всеки заинтересуван да научи за действията му, то владението е явно и в полза на това лице тече придобивна давност. Ако владението не бъде прекъснато до изтичане на съответния срок по чл.79 ЗС, такова трето лице може да се позове на давността и да придобие правото на собственост считано от момента на изтичане на давностния срок. Ако обаче давностният срок не е изтекъл към момента, в който общината придобива собствеността на основание чл.30, ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на такъв имот давността ще спре да тече на основание § 1 ЗД ЗС.
По основателността на касационната жалба:
Основателен е довода в касационната жалба, че съдът е дал неправилна правна квалификация на иска. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е завладял процесния имот през 2000 г., а правният спор е възникнал от издаването на акт за общинска собственост през 2011 г. и предприемане на действия от ответната община по продажба на имота. Заявеният петитум е да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик, която собственост ответникът да бъде осъден да отстъпи. Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.108 ЗС, независимо от възражението на ищеца по доклада, че предявения иск е установителен. Доводите за неправилна правна квалификация са заявени и във въззивната жалба, но са намерени за неоснователни от окръжния съд без излагане на съображения по тях, с което е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Тълкуването на волята на ищеца въз основа на заявените фактически твърдения и петитум налага извод, че е предявен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, доколкото в исковата молба не се поддържа, че установената през 2000 г. фактическа власт е била отнета от ответника, което да обуслови интерес от предявяването на ревандикационен иск. Неправилната правна квалификация не се е отразила върху допустимостта на възивното решение, тъй като искът по чл.108 ЗС е идентичен в установителната си част с иска по чл.124, ал.1 ГПК и съдът е разгледал именно фактите, на които ищецът е основал претендираното право.
Изводите на въззивния съд относно правата на страните са неправилни, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила /необсъждане на доводите на ищеца относно решенията на общото събрание на правоимащите от 11.12.2006 г. и липсата на пълномощия на трите упълномощени лица да предадат имущество на общината, както и неустановяване кога е станало предаването на имуществото, поради липса на дата на приемо-предавателния протокол/, довело до неправилно приложение на материалния закон.
Предпоставка за безвъзмездно предаване на имущество на заличените организации по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ на общината, от който момент започва да тече и петгодишния срок по чл.30, ал.2 ЗСПЗЗ, е никое от правоимащите лица по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ да не желае да го получи в дял и имуществото да не може да бъде продадено. Тази предпоставка е налице ако в шесмесечния срок от провеждане на общо събрание на правоимащите лица по чл.56, ал.5 ППЗСПЗЗ съответното имущество не е разпределено или продадено или при наличие на изрично решение на общото събрание на правоимащите лица за безвъзмездно предаване.
В настоящия случай общо събрание по чл.56, ал.6 ППЗСПЗЗ не е свиквано и проведено.
Общото събрание, проведено на 11.12.2006 г. е свикано от областния управител на област Л. на основание § 12, ал.1 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр.88/1998 г./ и е взело решение сградния фонд на бившето ТКЗС [населено място] да бъде продаден при условията на търг или при директно преговаряне с потенциални купувачи, като за целта е упълномощило избраните трима пълномощници да сключват договори за покупко-продажба на недвижими имоти и граждански договори /със счетоводител и юрист/, когато това е необходимо, да договарят и сключват както предварителни, така и окончателни договори от името и за сметка на правоимащите, както и договори за покупко-продажба за цена каквато намерят за добре, но не под оценката на лицензиран оценител. По силата на ал.5 на § 12 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ правомощията на новоизбраните пълномощници са за не повече от шест месеца. Същите пълномощници са предали с приемо-предавателен протокол недвижимито имущество, вкл. и процесния имот, на основание чл.30 ЗСПЗЗ са [община], като протокола е без дата и в него е отбелязано, че предаването се извършва въз основа на решение на общото събрание на правоимащите от 11.12.2006 г.
При тези факти неотносими към изхода на спора са доводите на ищеца относно валидността на провеждането и вземането на решенията на общото събрание от 11.12.2006 г., поради което съдът не ги обсъжда. Релевантно е налице ли е предаване на имуществото по смисъла на чл.30, ал.1 ЗСПЗЗ и съответно от кой момент е започнал да тече срока по чл.30, ал.2 ЗСПЗЗ. На общото събрание от 11.12.2006 г. не са взети решения, които да позволят същото да бъде квалифицирано като общо събрание по чл.56, ал.6 ППЗСПЗЗ, нито общото събрание е изразило воля, ако имуществото не бъде продадено до изтичане на определения в закона срок на пълномощията на новоизбраните пълномощници, имуществото да бъде предадено безвъзмездно на [община] на основание чл.30 ЗСПЗЗ. Следователно не може да се приеме, че към 23.12.2011 г., когато е съставен акта за частна общинска собственост № 53270 е изтекъл срокът по чл.30, ал.2 ЗСПЗЗ и процесният имот е станал общинска собственост, съответно че след тази дата по отношение на него не тече срока за придобивна давност на основание § 1 ЗД ЗС.
От показанията на ангажираните от ищеца свидетели се установява, че най-късно към 2002 г. И. П. е завладял процесната сграда, която понастоящем е единствената с покрив, като всеки от тримата свидетели е бил допуснат от ищеца и е ползвал сградата в различни периоди до 2012 г. Липсват доказателства след 2012 г. фактическата власт на ищеца да е била отнета от ответната община или от трето лице. Ангажираните от ответника гласни доказателства не допринасят за изясняване на фактическата обстановка относно упражняването на фактическата власт. К. Т. и К. К. свидетелстват за начина, по който е извършено разпределението на имуществото и опитите да се продадат неразпределените сгради, а твърдението им, че оборите не се ползват от никой се основава на обстоятелството, че са ограбени и разнебитени и че при инцидентните си минавания покрай тях не са виждали никого, а А. В. – само за впечатленията си от огледа, констатациите от който са обективирани в протокол от 16.12.2010 г. във връзка с инициирана процедура по чл.195 и чл.196 ЗУТ. Установено е и, че ищецът е декларирал данъчно сградата през 2005 г., като от изслушаното по делото експертно заключение е видно, че декларираната от него и актуваната от ответната община сграда са идентични и това е единствената сграда с покрив, макар понастоящем да няма врати и прозорци. Обстоятелството, че освен ищецът и представителите на правоимащите лица, а впоследствие ответната община са заплащали данъците за имота само по себе си не допринася за изясняване на фактическата обстановки
При горните доказателства следва да се приеме, че най-късно към 2002 г. ищецът е установил владение върху процесната сграда, което владение е осъществявал чрез трети лица, които е допускал да ползват имота. Нормата на чл.68, ал.1 ЗС изрично допуска владението да се осъществява чрез другиго, поради което неоснователен е довода на ответника, че тези действия не съставляват владение. Без правно значение е и довода, че ищецът е знаел, че сградата е на правоимащите, като бивши членове на ликвидираното ТКЗС, тъй като владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС /фактическо упражняване на действия, които поначало принадлежат на носителя на вещно право/ може да се осъществява само върху чужда вещ, като в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС е без правно значение знанието или незнанието, че вещта е чужда.
Неоснователно е и възражението, че владението не е било явно. Ангажираните от ищеца свидетели установяват извършваните от тях конкретни действия по ползването на сградата, които действия /поставяне на пчелни кошери; сушене на билки, производство на котли и парна инсталация/ са продължавали в период от по няколко години и са можели да станат достояние на всеки заинтересован. Протоколът от 16.12.2010 г., на който се позовава ответната община, не удостоверява отразеното в него обстоятелство, че сградите не са ползвани повече от 15 години, тъй като участвалия при съставянето му и разпитан като свидетел А. В. изнася в показанията си, че констатацията е направена защото нямало дограма, врати и прозорци, без да е влизано в сградите, т.е. касае до умозаключение, а не за наличие на преки впечатления относно ползването.

С оглед установените по делото факти следва, че ищецът е завладял процесната сграда през 2002 г. и към момента на предявяване на иска – 20.03.2014 г. – когато се е позовал на придобивната давност, срокът по чл.79, ал.1 ЗС е изтекъл през 2012 г., от когато е придобита и собствеността. По делото липсват доказателства към този момент общината да е била собственик на основание чл.30, ал.2 ЗСПЗЗ, поради което не съществуват пречки за придобиване на сградата по давност.
Поради изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявения установителен иск за собственост.
[община] следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 882.35 лв., съставляващи заплатени държавна такса и депозит за вещо лице.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 31 от 5.02.2016 г., постановено по гр.д. № 622 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Ловеч и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община], 5500 Л., [улица], че И. Б. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] е собственик въз основа на давностно владение на следния недвижим имот: селскостопанска сграда – обор, краварник с Р. 1617 кв.м. /1519 кв.м. по скица от кадастралната карта/, построева в парцел № 1009, стопански двор на [населено място], [община], съставляваща сграда с идентификатор 00299.90.9.1, построена в поземлен имот с идентификатор 00299.90.9.
ОСЪЖДА [община], 5500 Л., [улица] да заплати на И. Б. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за съдебното производство в размер на 882.35 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: