Ключови фрази
Разпределяне на ползването на съсобствена вещ * разпределяне на ползването * спорна администрация * съсобственост


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 185

СОФИЯ, 03.08.2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на десети април две хиляди и дванадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА


при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1380/2010 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК.
С решение № 167 от 23.06.2010 г. по в.гр.д. № 234/2010 г. на Смолянския окръжен съд е отменено решение № 86 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 1171/07 г. на Смолянския районен съд в частта, с която на основание чл. 32, ал.2 ЗС на М. Л. А. са разпределени за ползуване ½ ид. част от котелно, ½ ид. част от ресторант с кухненски блок, ½ ид. част от фоайе, рецепция и покрита тераса и първия хотелски етаж със застроена площ 139.94 кв.м., а на А. Р. Р. – ½ ид. част от котелно, ½ ид. част от ресторант с кухненски блок, ½ ид. част от фоайе, рецепция и покрита тереса и втория хотелски етаж със застроена площ 147.49 кв.м., находящи се в сградата, построена в имот пл.№ 1586, УПИ ХVІІІ- 1586 в кв. 73 по ЗРП на [населено място], кв. Р., вместо което е постановено друго, с което котелното помещение, ресторантът с кухненския блок, фоайето, рецепцията, покритата тераса, първият и вторият хотелски етажи са предоставени за общо ползуване на двамата за съсобственици.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от М. Л. А.. Жалбоподателката счита, че решението противоречи на материалния закон и е необосновано, тъй като съдът е отказал на практика да приложи разпоредбата на чл. 32, ал.2 ЗС, като предостави на всеки от съсобствениците за ползуване реална част от съсобствения имот.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от А. Р. Р.. Изложени са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационните жалби доводи, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което да предостави за общо ползуване на страните хотелската част в съсобствената им жилищна сграда в [населено място], въззивният съд е приел, че разпределянето на обекта за ползуване в реални части не съответствува на неговото предназначение. Мотивирал се е с това, че за да запази обекта своето предназначение, хотелската част, заедно с принадлежащите й елементи- фоайе, рецепция, покрита тераса, ресторант с кухненски блок, котелното помещение, могат да функционират само в своята цялост. Приел е, че влошените отношения между съсобствениците, не могат да обосноват реално разпределение на съсобствената вещ, както и че е неприемливо целият обект да бъде предоставен за ползуване само на единия от съсобствениците срещу заплащане на обезщетение на другия.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за критериите, от които следва да се ръководи съда, при разпределение ползуване на съсобствен имот по реда на чл. 32, ал.2 ЗС. По този въпрос настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 31, ал.1 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. Известно е и от правната доктрина, и от съдебната практика, че разпределението на ползването на съсобствената вещ може да се извърши по два начина – чрез предоставяне на реална част от нея за ползване на всеки съсобственик, при което вещта се ползва едновременно от всички съсобственици, или чрез предоставянето й последователно за ползване на всеки съсобственик за определен период. Въпросът по кой от двата начина следва да се разпредели ползването е обусловен от вида и предназначението на вещта. В съдебната практика се приема, че когато се касае за движима вещ, обикновено по - удобно е да се извърши разпределение на ползването по време, а когато се касае за недвижим имот – чрез предоставяне на реална част на всеки съсобственик. Когато обаче видът, предназначението и конкретните характеристики на недвижимия имот не позволяват да бъде ползван реално от повече съсобственици, а разпределянето на ползването между тях по време се явява неудобно, искът по чл. 32, ал.2 ЗС подлежи на отхвърляне, защото съдът не може да предостави имота за ползване на един съсобственик и да лиши от ползване останалите. В тези случаи отношенията между съсобствениците следва да бъдат уредени по друг ред/ чл. 30, ал.1 ЗС, чл. 31,ал.2 ЗС, чл. 34 ЗС/.
Такъв е и настоящия случай, при който се иска разпределяне ползването по чл. 32, ал.2 ЗС на недвижим имот- хотел- ресторант. Установено е, че същият се състои от ресторант, кухненски блок, склад и котелно, разположени на сутеренния етаж; първи хотелски етаж, състоящ се от фоайе, рецепция, аусгус и пет хотелски стаи; втори хотелски етаж, състоящ се от два апартамента и четири хотелски стаи. Фоайето на хотела има два входа, но стълбището към ресторанта е в средата на помещението. Правилно е становището на въззивния съд, че за да запази предназначението си – предоставяне на хотелски и ресторантьорски услуги, обектът хотел- ресторант следва да запази своята функционална цялост, тъй като разделянето на хотелската част по етажи за реално ползване от двамата съсобственика, респ. отделянето на хотелската част от ресторанта и предоставянето им за реално ползване от всеки от тях , би променило съществено туристическия обект и условията на предлаганите в него услуги предвид специфичните за този вид обекти и дейност изисквания на Закона за туризма и Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. При това положение и с оглед даденото по- горе разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд е следвало да отхвърли иска, по чл. 32, ал.2 ЗС .
По изложените съображения въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено на основание чл. 281,т.3 ГПК. Тъй като не се налага извършването на други съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по същество на спора от касационната инстанция, с което предявеният от М. Л. А. / Р./ против А. Р. Р. иск с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен имот- хотел- ресторант, бъде отхвърлен като неоснователен.
Водим от гореизложеното съдът




Р Е Ш И :




ОТМЕНЯ решение № 167 от 23.06.2010 г. по в.гр.д. № 234/2010 г. на Смолянския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Л. А. / Р./ против А. Р. Р. иск с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен имот- хотел- ресторант, находящ се в сградата, построена в имот пл.№ 1586, УПИ ХVІІІ- 1586 в кв. 73 по ЗРП на [населено място], кв. Р..



ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: