4 Р Е Ш Е Н И Е № 170 гр. София, 20 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря……....….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора…...........…….Тома КОМОВ….….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 402 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационна жалба на адвокати К. и Н. – защитници на подсъдимия С. Р. Р. срещу въззивно решение № 198 от 07.01.2013г., постановено по внохд № 245/12г. на Апелативен съд гр.Бургас. В жалбата се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила, ограничило правото на защита, се сочи отказът на двете инстанционни съдилища да назначат разширена съдебно - счетоводна експертиза, което довело до постановяване на съдебните актове при не изяснена фактическа обстановка и при нарушение на закона. Изтъква се, че заключението на назначената и приета по делото счетоводна експертиза е в противоречие с наличните писмени доказателства, включително с решения на Европейския съд по преюдициални запитвания. Излагат се също аргументи за допуснато от двете инстанции нарушение по прилагането на закона, тъй като според защитата в конкретния случай не се дължи възстановяване на данъчния кредит изцяло, а следва да се фактурира еднократна транспортна услуга, върху която да се начисли ДДС. Настоява се за отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване на подсъдимия. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Н. със същите доводи и искане. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че законът е бил приложен правилно, тъй като е извършено преустройство на автомобила в лек лично от подсъдимия. Подсъдимият Р. в последната си дума заявява, че е невинен, тъй като колата е купена за дейността на фирмата. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 251 от 04.10.2012г., постановена по нохд № 263/12г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, подсъдимият С. Р. Р. бил признат за виновен в това, че на 12.10.2009 год. в [населено място], в качеството си на съуправител на [фирма] [населено място], като затаил истина в подадена пред ТД на НАП-Бургас справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, вх. № 1211678/12.10.2009 г., избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – сумата от 9 086,34 лв., представляваща дължим по чл.79, ал.3 от ЗДДС данък в размер на приспаднатия данъчен кредит за придобит лекотоварен автомобил, марка „Х.”, модел „ФР-В Комфорт”, поради което и на основание чл. 255, ал.1, т.2 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” и ал.3 от НК, чл.2, ал.2 от НК му било наложено наказание пробация, при следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца, с периодичност два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. Със същата присъда подсъдимият С. Р. Р. бил признат за невинен в това, че на 13.11.2007 год. и 10.12.2007 год. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на съуправител на [фирма], избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери, като приспаднал неследващ се данъчен кредит по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗДДС – общо в размер на 9 086,34 лв. за МПС марка „Х.”, модел „ФР-В Комфорт”, като потвърдил неистина в справки декларации по чл. 125, ал.1 от ЗДДС, с вх. № 975579/13.11.2007г. и вх.№ 980699/10.12.2007г., подадени пред ТД на НАП-Бургас, поради което и на основание чл. 304 от НПК бил оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 255, ал.1, т.7 вр. чл. 26, ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия Р. било образувано внохд № 245/12г. по описа на Апелативен съд гр.Бургас. С решение № 198 от 07.01.2013г. първоинстанционната присъда била потвърдена. Касационната жалба е основателна. Както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия е поискала назначаването на разширена счетоводна експертиза, което е било отказано със съображения, че се иска произнасянето на експертите по правни въпроси. С това е било ограничено правото на защита на подсъдимия, тъй като защитната му теза е останала непроверена. В рамките на първоинстанционното производство са били събрани многобройни доказателства за извършеното преустройство на автомобила на 16.09.2009г., при което предназначението му било променено от такъв за превоз на товари в такъв за превоз на пътници. Въпреки, че в мотивите на съдебните актове на двете инстанции е споменато заключението на автотехническата експертиза, не е бил коментиран фактът, че към момента на огледа от експерта – 18.03.2011г., процесният автомобил е оборудван като товарен, съответно на регистрацията му, което потвърждава заявеното от подсъдимия, че преоборудването в лек е било инцидентно за датата 16.09.2009г. В този смисъл е останал неизяснен основният въпрос от значение за съставомерността на деянието – дали при еднократна временна промяна на предназначението на автомобила, за подсъдимия е възникнало задължение да състави надлежен протокол по чл.66, ал.1 от ППЗДДС, който да опише в дневника за продажби и в ежемесечната справка – декларация и съответно да внесе данък в пълен размер на приспаднатия данъчен кредит. Такъв въпрос не е бил поставян на вещите лица. В устните си разяснения пред първоинстанционния съд експертът А. е заявил, че правилникът за приложение на ДДС не предвижда хипотеза за повторно придобиване на данъчен кредит за същата вещ, освен ако не бъдат оформени повторно документи за закупуване. Основавайки правните си изводи върху мнението на експерта, че във всички случаи – постоянна или инцидентна промяна на предназначението на вещта, се дължи съответно съставяне на протокол и възстановяване на данъчния кредит, първоинстанционният и въззивният съд са допуснали нарушение на процесуалните правила, тъй като съгласно нормата на чл.152, ал.1 от НПК заключението на експертизата по поставените в нея въпроси следва да бъде писмено, а в устните разяснения вещото лице може да даде допълнителни пояснения по представеното писмено заключение. Допуснатото от двете съдилища съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимия, може да бъде отстранено от въззивната инстанция, чрез назначаването на допълнителна експертиза по поставените от защитата въпроси в съдебното заседание на въззивния съд, като в състава на експертизата се включи и данъчен експерт. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 198 от 07.01.2013г., постановено по внохд № 245/12г. на Апелативен съд гр.Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: