Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 4 Р Е Ш Е Н И Е № 198 С., 20.07. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1165 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Ю. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Р. от АК-С., против въззивно решение № 538 от 01.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 224 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което като е оставено в сила решението от 10.11.2010 г. по гр.д. № 3055/2009 г. на Софийски градски съд, І-11 с-в, са отхвърлени предявените от Ю. Ю. В. срещу Столична дирекция на вътрешните работи, искове с правно основание чл. 255, ал. 2 ЗМВР за сумата от 12 965,52 лв. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 500 лв., за периода 26.11.2007 г. – 27.02.2008 г. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно. В съдебно заседание пълномощникът на касаторката адв. Р. поддържа оплакването си за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна и уважаване на исковете. С определение № 345 от 06.03.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос от значение за изхода на спора - кога смъртта на държавен служител в МВР е настъпила при и по повод изпълнение на служебните му задължения и е основание на наследниците му да бъдат изплатени обезщетения по чл. 255, ал. 2 ЗМВР. Ответникът по касационната жалба Столична дирекция на вътрешните работи, [населено място], чрез пълномощника си юриск. В. Г. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 255, ал. 2 и ал. 5 ЗМВР в размер на 12 965,52 лв. и с правно основание чл. 86 ЗЗД в размер на 500 лв., за периода 26.11.2007 г. до 29.02.2008 г. като неоснователни, въззивният съд е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между смъртта на наследодателя на ищцата Ю. В. и конкретната изпълнявана от починалия работа по служебното правоотношение, тъй като смъртта му е настъпила в резултат на общо заболяване – мозъчен инсулт По поставения материалноправен въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 369 от 22.11.2011 г. по гр.д. № 1579/2010 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, която настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС приема като правилна с оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 ГПК, а постановеното въззивно решение е в противоречие с нея. В решение № 369/2011 г. е прието, че смъртта на Ю. И. В., наследодател на ищцата, настъпила на 11.11.2007 г. на работното му място, е в пряка причинна връзка с изпълняваните от него служебни задължения като старши полицай в Оперативна дежурна част на Второ ПУ на СДП. Съображенията са, че за уважаване на иска по чл. 255, ал. 2 ЗМВР следва да се установи наличието на следните кумулативни предпоставки: че починалото лице е държавен служител в МВР; че е загинал при и по повод изпълнение на служебните си задължения; че е налице причинна връзка между смъртта и извършваните действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал. В § 1, т. 4 ЗМВР е дадена легална дефиниция на понятието „загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения”. Това е лице, чиято смърт е настъпила при обстоятелствата по т. 2 и т. 3 на § 1 от закона. Съгласно § 1, т. 2 „действия при изпълнение на служебни задължения” са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, а съгласно § 1, т. 3 „действия по повод изпълнение на служебни задължения” са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях. Данните по делото сочат, че на 11.11.2007 г. в сградата на Второ РПУ – СДП – [населено място] по време на нощно дежурство е починал старши полицай Ю. И. В. вследствие мозъчен кръвоизлив. От гласните доказателства е установено, че работата му се е състояла в ръководство на дежурните екипи и оперативните групи и е била свързана с нервно напрежение. Нощното дежурство, по време, на което е починал, е било второ по ред. Независимо, че смъртта на В. е естествена, а не е в резултат на травматични причинители, тя е настъпила по време и по повод изпълнение на функциите му като полицай, поради което на основание § 1, т. 4 от ДР на ЗМВР следва да се приеме, че е загинал по повод изпълнение на служебните си задължения. По изложените съображения, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС приема, че касационната жалба е основателна. Обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде решено от касационната инстанция съгласно чл. 293 ГПК. По делото е установено, че жалбоподателката Ю. Ю. В. е законна наследница на Ю. В. – дъщеря. Съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 2 ЗМВР на преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в системата на МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер на 12 месечни възнаграждения. От представената служебна бележка от 06.04.2010 г. на СДВР – сектор „П.” [населено място] се установява, че брутното трудово възнаграждение на Ю. И. В. за месец октомври 2007 г. възлиза на сумата от 751,60 лв., а размерът на претендираното обезщетение възлиза на сумата 9 019, 20 лв. От тази сума следва да се приспадне сумата от 2 833 лв./1/3 от 8 500 лв./, представляваща присъдено застрахователно обезщетение по застраховка „Живот” по гр.д. № 3186/2008 г. на СГС или дължима остава сумата от 6 186 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2007 г. до окончателното изплащане, като въззивното решение в останалата му обжалвана част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по исковете следва да заплати на ищцата – жалбоподател разноските по делото съобразно уважената част в размер на 1 103 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 538 от 01.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 224 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Ю. Ю. В. от [населено място] срещу Столична дирекция на вътрешните работи – [населено място] иск с правно основание чл. 255, ал. 2 ЗМВР за сумата от 6 186 лв. ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи – [населено място] да заплати на Ю. Ю. В., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, сумата от 6 186/шест хиляди сто осемдесет и шест/, обезщетение по чл. 255, ал. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2007 г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 1 103/хиляда сто и три/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :