Р Е Ш Е Н И Е № 352 София, 27.09.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ДИАНА ХИТОВА при участието на секретаря Райна Пенкова разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1151 /2011 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Х.,подадена чрез процесуалния му представител адв.М. Г. и по касационна жалба на Г. В. К.,В. С. К. и И. С. Ш. чрез процесуалния им представител адв. А. В. срещу решение № 140/17.0502011 г. по гр.д.№ 258/2011 г. на Хасковския окръжен съд. С определение № 525/02.05.2012 г. постановено по делото касационно обжалване е допуснато в обжалваната от Н. В. Х. част на въззивното решение, с която исковете му по чл.57 ал.2 ЗЗД са отхвърлени за разликата над 6 250 лв. до пълния предявен размер от 23 000 лв. В касационната жалба е направено оплакване,че неправилно му е присъдено обезщетение, изчислено на базата на стойността на отчуждения имот към момента на извършване на дарението.Иска се осъждане за целия размер на претендираната сума, съобразно оценката на имота към датата на предявяване на исковата молба и за направените разноски в тази инстанция. Ответниците по касационната жалба Г. В. К.,В. С. К. и И. С. Ш.,в писмен отговор, даден чрез процесуалния им представител адв. А. В. оспорват касационната жалба. Касационно обжалване е допуснато по материалноправния въпрос към кой момент следва да се определя пазарната цена на имота, която се претендира като обезщетение по предявен иск по чл.57 ал.2 ЗЗД-към момента на разпореждането чрез дарение с него или към по-късния момент на подаването на исковата молба. Прието е, че отговорът на въпроса за момента на определяне действителната цена на отчуждения имот,подлежащ на връщане, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, представляващ касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. По така поставения правен въпрос ВКС, ІV г.о. приема следното: Ако получателят на вещ я отчужди чрез дарение, след като е узнал, че я държи без основание и дължи връщането й , той следва да заплати действителната й стойност.Целта на закона е пълна реституция на това, от което е лишен обеднелия.Правилно е стойността да бъде определена към деня на подаване на исковата молба или към друг момент след разпореждането с вещта, избран от обеднелия, защото към всеки от възможните да бъдат избрани моменти, той ще е лишен от възможността да разполага с вещта, в резултат на поведението на разпоредилия се с нея получател. По касационната жалба съдът приема следното: Ищецът е наследник на К. В., починал на 18.02.2003 г.Наследодателят е предявил иск по чл. 87 ал.3 ЗЗД по гр.д.№1062/1998 г. на Хасковския районен съд за разваляне на договор за издръжка и гледане, с който процесният имот е прехвърлен на ответницата Г. В. К.. По време на процеса, на 17.12.2003 г. ответницата Г. В. К. и покойният й съпруг С. А. К. даряват имота на сина си В. К.. Договорът за издръжка и гледане е развален с влязло в сила решение до размер на ½ ид.ч., респ.1/4 ид.ч. за ищеца, като наследник на починалия наследодател. Ищецът е предявил иск по чл. 57 ал.2 ЗЗД на 27.11.2008 г. по повод на който е образувано гр.д.№ 2449/2008 г. на Хасковския районен съд, с ответници Г. В. К. и нейните деца В. С. К. и И. С. Ш.,като наследници на своя баща С. В. К.,починал на 21.06.2008 г.Искането е да му бъде заплатено парично обезщетение,представляващо действителната стойност на притежаваната от него ¼ ид.част от дарения имот към деня на подаване на исковата молба,разпределена между наследниците както следва: 16 200 лв. за първата и по 3 400 лв. за втория и третата,общо в размер на 23 000 лв. По делото е изслушана СТЕ, според която действителната пазарна цена на имота към датата на предявяване на иска е 86 300 лв., а към датата на прехвърлянето с дарение е 25 000 лв. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд, който е присъдил в полза на ищеца сумата 6 250 лв., представляваща ¼ част от стойността на имота към датата на отчуждаването му с договора за дарение,като е осъдил да му заплатят съответно : Г. В. К.-сумата 4 166,67лв. и В. С. К. и И. С. Ш.- по 1041,67 лв.С оглед отговора даден по-горе на поставения материалноправен въпрос по повод на който е допуснато касационно обжалване, то е неправилно. Следва да бъде отменено , като ответниците бъдат осъдени да заплатят действителната стойност на отчуждения имот, по оценката му към датата на предявяване на исковата молба, съобразно искането на касатора, избрал този момент за определяне действителната стойност на дарения имот. Стойността на ¼ ид.част от имота, собственост на ищеца, при така дадената оценка възлиза на 21 575 лв. Ответниците следва да му заплатят обезщетение за отчуждения имот съобразно припадащата част в съответствие с наследствените им дялове за всеки един от тях,определени по правилото на чл.9 ал.1 ЗН, както следва: 4/6 за Г. В. К. и по 1/6 за В. С. К. и И. С. Ш..Дължимата сума от първата възлиза на 14 383,34 лв., а от втория и третата е по 3 595,83 лв.Тъй като ищецът е претендирал от тези ответници по 3 400 лв., исковете против тях следва да бъдат уважени до този размер . Така редуцирана общата сума ще възлезе на 21 183,34 лв. Представени са доказателства за сумата 365 лв. направени разноски от касатора за тази инстанция. Следва ответниците по жалбата да бъдат осъдени да му ги заплатят съгласно чл.78 ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете, както следва:Г. В. К.-сумата 200 лв. и В. С. К. и И. С. Ш.- по 60 лв. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.2 ГПК ,ВКС състав на ІV г.о. РЕШИ: ОТМЕНЯ решение от 17.05.2011 г. по в.гр.д.№258/2011 г. на Хасковския окръжен съд в частите, с които е потвърдено решение № 57/28.01.2011 г. по гр.д.№2449/2008 г. на Хасковския районен съд, с което предявените от Н. В. Х. искове по чл.57 ал.2 ЗЗД са отхвърлени както следва: -За Г. В. К.- в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 4 166,67 лв., до размер на сумата 14 383,34 лв.,ведно със законната лихва за тази разлика от 27.11.2008 г.; - За В. С. К. - в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 1041,67 лв.до размер на сумата 3 400 лв.ведно със законната лихва за тази разлика от 27.11.2008 г.; -за И. С. Ш.- в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 1041,67 лв.до размер на сумата 3 400 лв.,едно със законната лихва за тази разлика от 27.11.2008 г.; и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Г. В. К. да заплати на Н. В. Х. въз основа на чл.57 ал.2 ЗЗД сумата 10 216,67 лв.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 27.11.2008 г., представляваща припадаща част от действителната стойност на дарен от нея и подлежащ на връщане недвижим имот, а именно: апартамент № *, намиращ се на адрес: [населено място], [улица] сумата 200 лв. направени разноски по делото . ОСЪЖДА В. С. К. да заплати на Н. В. Х. въз основа на чл.57 ал.2 ЗЗД сумата 2 358,33 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 27.11.2008 г., представляваща припадаща част от действителната стойност на дарен от наследодателя му С. В. К. и подлежащ на връщане недвижим имот, а именно: апартамент № *, намиращ се на адрес: [населено място], [улица] сумата 60 лв. направени разноски по делото. ОСЪЖДА И. С. Ш. да заплати на Н. В. Х. въз основа на чл.57 ал.2 ЗЗД сумата 2 358,33 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 27.11.2008 г., представляваща припадаща част от действителната стойност на дарен от наследодателя й С. В. К. и подлежащ на връщане недвижим имот, а именно: апартамент № *, намиращ се на адрес: [населено място], [улица] сумата 60 лв. направени разноски по делото . ОСТАВЯ в сила решението, в частта, с която искът предявен срещу Г. В. К. е отхвърлен за разликата от 14 383,34 лв. до размер на сумата 16 200 лв. В останалата част решението е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: