Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                            № 115                               София, 25.02.2010 година        Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и десета година, в състав:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                  ВЕСЕЛКА МАРЕВА   при участието на секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 889 по описа за 2009 година, за да се произнесе  съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Х. М. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 1266/08 от 12.11.2008 г. по гр.д. № 5* от 2007 г. на Върховния касационен съд, Пето гражданско отделение и оставеното с него в сила решение 164 от 18.07.2007 г. по гр.д. № 178 по описа за 2007 г. на Окръжен съд-Кърджали и решение № 63 от 27.03.2007 г. по гр.д. № 321 от 2006 г. на Районен съд М. , с което е уважен предявения от М. М. Д. и Х. М. Д. против И. М. Д., Х. М. Д. и Х. М. Д. установителен иск за собственост по отношение на имот пл. № 1* находящ се в урбанизираната територия на с. Б., кв.”М”, община К. с площ от 1005 кв.м. и построените в него двуетажна жилищна сграда с площ 69.94 кв.м., паянтова сграда със застроена площ 57.49 кв.м. и паянтова сграда с площ 25.30 кв.м. В молбата е обосновано основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като молителят узнал, че е съществувал период от няколко години, през който ищците не са се завръщали в Република България, като се поддържа, че това обстоятелство е от значение за изводите, че собствеността е придобита чрез давностно владение. Ответницата по молбата М. М. Д. и Х. М. Д. оспорват същата, а И. М. Д. и Х. М. Д. изразяват становище за основателността й. За да уважи предявения иск, съдът е приел, че ищецът М наследодателя на ответниците М, поч.1999 г. са били братя, като целия имот е бил с площ от 2412 кв.м. и в разписния списък към кадастралния план от 1977 г. е записан на името на М. Д. Счетено е, въз основа на свидетелските показания, че към 1977 г. М. Д. ремонтирал съществуващата в спорната част едноетажна жилищна сграда, в която по-рано живеели родителите му и я надстроил с един етаж, построил стопански постройки, а дворът в тази част от около 1 дка бил ограден и по този начин отграничен от частта на брат му М. Д. По този начин ищците са демонтстрирали, че упражняват фактическата власт за себе си и са придобили собствеността по давност. Изложени са съображения, че е неотносимо обстоятелството, че през 1996 г. ищците са се заселили в Т. , тъй като от това не следва, че упражняваното от тях владение е прекъснато по смисъла на чл.81 ЗС, доколкото те не са изгубили фактическата власт върху имота и са продължили да манифестират, че го считат за свой, като са го заключили, отсядали в него и го ползват, когато си идват в България, декларирали са го на свое име през 1998 г. и плащат данъци. Прието е, че съгласно чл.83 ЗС, който владее в различни времена се предполага, че владее и в промеждутъка и тази презумпция не е оборена, поради което дори ищците да не са живели постоянно в България, те са доказали, че са вледели имота непрекъснато още от 1977 г. Основанието по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК е приложимо, когато след влизане в сила на решението се открият нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В случая от една страна на молителя е било известно обстоятелството, че от 1996 г. ищците са се заселили и живеят в Република Т. , поради което същият е можел да се снабди с доказателствата кога М. М. Д. и Х. М. Д. са се завръщали в Република България и колко време са отсъствали. От друга страна последното обстоятелство е неотносимо към изводите на съда, че ищците са доказали, че са владели имота дори и в периода когато са отсъствали от територията на страната, като са го заключили, а съответно това обстоятелство не се явява от съществено значение за разрешения правен спор. В обобщение молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. М. Д., с. Б., община К., област Кърджали за отмяна на влязлото в сила решение № 1266/08 от 12.11.2008 г. по гр.д. № 5* от 2007 г. на Върховния касационен съд, Пето гражданско отделение и оставеното с него в сила решение 164 от 18.07.2007 г. по гр.д. № 178 по описа за 2007 г. на Окръжен съд-Кърджали и решение № 63 от 27.03.2007 г. по гр.д. № 321 от 2006 г. на Районен съд М. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: