5 Р Е Ш Е Н И Е № 310 София, 12 февруари 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1166/2017 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на повереника на частния тъжител С. К. Н. срещу въззивно решение № 425/11.10.2017 г., постановено по ВНЧХД № 38/2017 г. от Окръжен съд – Смолян. В жалбата се сочи, че въззивният съд неправилно е разтълкувал разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК и при допуснато нарушение на процесуалните норми е отменил първоинстанционната присъда и е прекратил наказателното производство. Тези свои доводи жалбоподателят подкрепя с решение № 1/09.02.2010 г., постановено по н.д. № 673/2009 г. от Върховния касационен съд, II н.о. Отправеното искане е за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция частният тъжител С. Н. и неговият повереник не се явяват, редовно призовани. Постъпило е писмено становище от повереника на частния тъжител, с което същият моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие и заявява, че поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Подсъдимият Я. А. С. не се явява, редовно призован. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : I. Районният съд – Смолян с присъда № 10/13.04.2017 г., постановена по НЧХД № 517/2016 г., признал подсъдимия Я. А. С. за виновен в извършено от него на 03.12.2015 г. престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 78а от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева. С присъдата подсъдимият С. е осъден да заплати на частния тъжител Н. обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди от деянието в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2015 г., като до пълния предявен размер от 20 000 лева искът е бил отхвърлен. По жалба на подсъдимия С. е било образувано въззивно производство. С атакуваното сега въззивно решение окръжният съд отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт, и вместо това на основание чл. 24, ал. 4, т. 2 (сега ал. 5, т. 2 ) от НПК прекратил наказателното производство. II. Жалбата е неоснователна. За да отмени присъдата и прекрати наказателното производство, окръжният съд е приел, че тъжбата, въз основа на която е образувано производство от частен характер е била подадена от частния тъжител Н. след изтичане на срока, установен по чл. 81, ал. 3 от НПК. В подкрепа на този извод втората инстанция е приела, че частният тъжител е узнал за престъплението клевета на 07.12.2015 г., когато е дал писмени обяснения в хода на извършваната проверка по подадения от подсъдимия С. сигнал, а частната тъжба е постъпила в районния съд на 28.06.2016 г. Отрекъл е наличието на втората от предвидените в процесуалната разпоредба хипотези, тъй като по преписката не било образувано досъдебно производство. Именно последният извод на въззивния съд се оспорва от касатора с твърдението, че срокът за подаване на тъжбата тече от 30.12.2015 г., на която дата частният тъжител е бил уведомен с постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. Доводите, предложени в жалбата, биха имали своето основание, ако процесуалната ситуация по настоящето дело е идентична с тази, разгледана в цитираното касационно решение, от което те са заимствани. От данните по делото е изводимо, а и така е отразено в тъжбата, че инкриминираното деяние по чл. 147, ал.1 от НК е извършено на 03.12.2015 г., на която дата подсъдимият С. е подал сигнал в РУП – Девин, чрез който разгласил позорно обстоятелство и приписал престъпление на частния тъжител. По повод подадения сигнал е била разпоредена проверка, в рамките на която на 07.12.2015 г. са били снети обяснения от Н.. Така последният е узнал за автора на сигнала и съдържащите се в него обстоятелства, за който сигнал е образувано и производството по частната тъжба. С постановление от 30.12.2015 г. прокурор от Районна прокуратура – Девин на основание чл. 213 от НПК е отказал да образува досъдебно производство, приемайки че липсват данни за извършено от С. Н. престъпление, поради което е прекратил образуваната пр. преписка № 681/2015 г. Изложението на тези данни не е самоцелно, защото имат отношение към поставения въпрос – от кой момент започва да тече срокът за подаване на частната тъжба. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК (и след изменението на закона, публ. в ДВ, бр. 63/2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) урежда две отделни хипотези, установяващи началната дата на срока за подаване на тъжба. Посочените по-горе данни не дават основание да се приеме приложимост на втората от хипотезите, макар и не по изтъкнатия от окръжния съд мотив – че по преписката не е образувано досъдебно производство. Регламентираната в закона хипотеза има предвид случаите, когато прокуратурата е сезирана за извършено спрямо частния тъжител престъпно посегателство и то в рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуване на производство от частен характер. Досъдебното производство следва да е прекратено, съответно да е отказано образуване на такова именно на посоченото в закона основание – защото престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Иначе казано, става дума за едно и също деяние, от което частният тъжител се явява пострадал. По настоящето дело предмет на прокурорската проверка, приключила с отказ да се образува досъдебно производство, са били твърденията, отразени в сигнала на подсъдимия, за извършени от частния тъжител действия по отношение на непълнолетно лице. Тоест, предмет на прокурорската проверката не е престъпното посегателство клевета, инкриминирано с тъжбата. Ето защо, касаторът не може да претендира, че срокът за подаване на частната тъжба започва да тече от деня (30.12.2015 г.), когато е постановен отказ да се образува досъдебно производство за описаните в сигнала негови действия. С оглед на тези съображения настоящият състав намира, че началната дата на шестмесечния срок за подаване на тъжбата е деня, когато частният тъжител Н. е узнал за извършеното престъпление клевета, а именно- 07.12.2015 г. Данните по делото сочат, че не са спазени изискванията за допустимост на частната тъжба, съгласно разпоредбата на чл. 81 от НПК, относно съблюдаване на шестмесечния преклузивен срок за възбуждане на производство от частен характер, поради което и правилно е постановено неговото прекратяване. За изчерпателност на касационната проверка настоящият състав намира за необходимо да вземе отношение и по гражданския иск, предявен от частния тъжител. Приемането за съвместно разглеждане на гражданския иск в наказателния процес е възможно само при допустимо наказателно производство, което е образувано по частна тъжба на пострадалия, отговаряща на изискванията по чл. 81 от НПК. При положение, че производството по делото е образувано при отсъствие на предвидените в закона предпоставки, както е в конкретния случай, няма процесуално основание за допустимост и на гражданския иск. С отмяната на присъдата и прекратяване на наказателното производство за частния тъжител, който е и граждански ищец, остава процесуалната възможност да предяви претенцията си, основана на чл. 45 от ЗЗД, по реда на ГПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 425/11.10.2017 г., постановено по ВНЧХД № 38/2017 г. от Окръжен съд – Смолян. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.