Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. София, 09.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Галина Тонева при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1262 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци, чрез техния повереник, против решение № 306 от 13.07.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 461/2016 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1-2 НПК. Твърди се, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателите въззивния съд е възприел фактическа обстановка в противоречие със събраните и проверени по делото доказателства, които не е подложил на аналитично обсъждане поотделно и при съпоставка помежду им; от фактическа страна е приел за установено, че пострадалият е осъществил нападение около предната част на автомобила, но е пропуснал да изложи убедителни мотиви каква е причината, поради която брадвата е била открита на значителна дистанция от задната част на превозното средство при извършения оглед на местопроизшествието; задоволил се е да отрази в мотивите само, че нормата на чл. 123 НК е бланкетна и „Ръководството по стрелкова подготовка” не осъществява правна регламентация на тази дейност, без да обсъди останалите правни норми, включени в обхвата на обвинението; делото е било разгледано въпреки нередовното призоваване на частния обвинител и граждански ищец Р. Н. П., чрез неговата майка и законен представител, с което е било ограничено правото на участие във въззивното производство. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание повереникът (адв. М.) поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Защитникът на подсъдимия (адв. С.) настоява за потвърждаване на решението. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като законосъобразно е прието случай на неизбежна отбрана и несъставомерност на деянието по чл. 123, ал. 1 НК, за което е повдигнато обвинение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 5042 от 5.11.2015 г. на Благоевградския окръжен съд по н. о. х. д. № 13/2015 г. подсъдимият И. Г. Л. е признат за невинен в това, на 23.03.2013 г. на път ІІ-84, на 1 км. от ж. п. спирка „Г. К.” в посока към [населено място] да е причинил по непредпазливост смъртта на Н. П. И. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – използване на оръжие при изпълнение на служебните си задължения в качеството си на старши полицай в група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” на РУ „Транспортна полиция” – [населено място], като нанесъл удар с дясната си ръка, с която държал служебно зачисленото си оръжие пистолет „М.”, кал. 9Х18мм с № ...., зареден със стоп патрон, в областта на лявото рамо на пострадалия Н. П. И., с което е нарушил чл. 73, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР и чл. 13, ал. 2 от Наредба 1з-325 от 7.02.2011 г. за реда за употреба на помощни средства от полицейските органи; чл. 74, ал. 2 ЗМВР и задължителните мерки за безопасност при използване на оръжие от служители на МВР, предвидени в Ръководство по стрелкова подготовка и чл. 7 от Инструкция за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители в МВР, като вследствие на тези нарушения е произвел със служебния си пистолет изстрел от упор със стоп патрон в горната част, вляво на шията на Н. П. И., поради което и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 12, ал. 1 НК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК. Отхвърлен е предявеният срещу подсъдимия граждански иск от Р. Н. П. чрез неговата майка и законен представител А. К. Н. и граждански иск от П. Н. П., чрез неговата майка и законен представител В. Б. В., за причинени неимуществени вреди. С решение № 306 от 13.07.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 461/2016 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Доводите по сходен начин са били представени на вниманието на въззивния съд. Преимуществена част от тях са насочени да опровергаят решението по въпроси от фактическо естество, в частност констатираните действия на пострадалия, които съдът е отнесъл към нападението срещу подсъдимия Л.. Твърдението, че нападението се е осъществило около предната част на автомобила изразява несъгласието на жалбоподателите с фактическите положения, които съдът по същество е приел за установени, а те разкриват динамично развитие на ситуацията, поради което съдът не е обвързал няколкократно предприеманите действия от страна на пострадалия за нанасяне на удари с брадвата с посочената част от превозното средство. По същината си, съображенията в този аспект, поставени в основата на довода, че възприетата фактическа обстановка не съответствала на събраните по делото доказателства, покриват оплакване за необоснованост, която не е касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК. Върховният касационен съд не разполага с правомощия да пререшава фактически въпроси и се произнася единствено по правото в рамките на приетите за установени фактически положения, когато не е било допуснато съществено процесуално нарушение. Няма основание да се възприеме и доводът за нарушено право на участие на частния обвинител Р. Н. П., действащ в производството чрез законния си представител. Формалната проверка на материалите потвърждава удостовереното в съдебния протокол, а мотивите на определението, с което е бил даден ход на делото, са напълно законосъобразни. Софийският апелативен съд е положил дължимите усилия за призоваване, чрез което да гарантира реалната възможност да се упражни правото на участие и защита. Изпратената призовка за съдебното заседание е била връчена на лице със задължение да я предаде, което е живеело на адреса, официално заявен като постоянен и настоящ от законния представител (видно от съдебното решение, представено по делото от повереника, малолетният е бил настанен в семейството на същото лице, негов близък роднина – Е. П. И., живуща на посочения адрес). При тези данни Софийският апелативен съд приел неявяване без уважителна причина, съответно недвусмислен отказ от участие във въззивното производство и като отчел, че присъствието не е задължително, пристъпил към разглеждане на делото, съблюдавайки изискванията на чл. 329, ал. 3 НПК и без да е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Наличието на причина с уважителен характер за неявяването и желание за лично участие не са били наведени не само пред въззивния съд. Доводът не е развит в тази насока и в жалбата, с която решението се атакува по касационен ред чрез повереника, надлежно упълномощен от законния представител на частния обвинител и граждански ищец. Ето защо оплакването, че Софийският апелативен съд не е изпълнил задължението си да обезпечи правото на участие в съдебното заседание поради нередовна процедура по призоваване, не може да бъде възприето. Неоснователен е и доводът, формулиран по най-общ начин за пропуск да се обсъдят и анализират всички събрани по делото доказателства, като се съпоставят писмените и гласни доказателствени материали. Прегледът на мотивите позволява на Върховния касационен съд да се убеди, че съдът по същество е подложил на аналитично обсъждане показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, излагайки достатъчно изчерпателни аргументи кои от тях и защо счита за достоверни, и кои от тях и защо намира за недостоверни. Гласните доказателствени източници е разгледал както поотделно, така и в съвкупност с писмените материали съобразно тяхната логическа зависимост, а с помощта и на експертните заключения е извлякъл кръга от съществени факти и обстоятелства от значение за правилно решаване на делото. На следващо място в жалбата се изтъква, че Софийският апелативен съд изложил съображения само по отношение на „Ръководството по стрелкова подготовка”, пропускайки да обсъди останалите правни норми, които били включени в обхвата на обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Посоченото довело до неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимия Л.. Доводите не могат да доведат до последиците, които се свързват с тях – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът по същество е приел за фактически установено, че подсъдимият е дал законосъобразно разпореждане, но починалият Н. П. И., който разпознал полицейския служител, не се подчинил и внезапно му нанесъл удар в гърдите с дръжката, последван от още два опита да го удари с острието на брадвата. Подсъдимият реагирал и предприел правомерно действия за отблъскване на нападението в пределите, необходими за своята защита, чрез употребата на физическа сила (нанасяне в областта на рамото на И. на удар с ръката, в която държал пистолета, произвеждайки при това нежелан изстрел) с цел отнемане на средството (брадва), което нападателят използвал за незаконното си посегателство, създаващо реална опасност за личността на нападнатия. В рамките на възприетите фактически положения въззивният съд е достигнал до заключение, че подсъдимият Л. е бил поставен от нападателя си в състояние на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК. Правилата за използване на помощни средства и оръжие, съществуващи в специалното законодателство към момента на деянието, за които се твърди, че съдът е бил длъжен да обсъди, не биха могли да променят този извод. Повдигнатият в жалбата въпрос би стоял само, ако в разглеждания случай не е имало реално, непосредствено и противоправно нападение от страна на И., респ. и неизбежна отбрана. Деяние, извършено при неизбежна отбрана (чл. 12, ал. 1 НК) не е общественоопасно, а при липсата на обективното качество обществена опасност, без правно значение е последващият въпрос за субективната страна на поведението на нападнатия. Затова и при причиняване на вреди по непредпазливост в състояние на неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 НК също не може да бъде ангажирана отговорността на отбраняващия се. Доколкото при условията на правомерна неизбежна отбрана в действията на нападнатия поначало няма състав на престъпление, въззивният съд не е допуснал нарушение от гледна точка на материалния закон, като е потвърдил оправдаването на подсъдимия. Съобразно фактите, приети по делото за установени, законосъобразно е бил решен и въпросът за предявените граждански искове срещу подсъдимия. Мотивите на съда отговорят на закона и на съдебната практика по неговото приложение. В т. 11 от р. І на Постановление № 12/73 г. на Пл.ВС на Република България изрично е подчертано, че „деянието, което е извършено при условията на неизбежна отбрана – чл. 12, ал. 1 НК, е правомерно, затова при причиняване от него на вреди нападнатият не носи гражданска отговорност – чл. 46 ЗЗД”. Предвид отсъствието на касационно основание, обжалваното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 306 от 13.07.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 461/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: