Р Е Ш Е Н И Е № 92 Гр. София, 27 юни 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора И. Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 357/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационен протест на Апелативна прокуратура – Велико Търново против присъда № 23/04. 02. 2019 год., постановена по в. н. о. х. д. № 442/2018 год. на Апелативен съд – Велико Търново. С протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НК. Поддържа се, че съдът е интерпретирал превратно доказателствата по делото и необосновано е възприел едни от тях за сметка на други, които е пренебрегнал изцяло. Оспорват се изводите, че оръжието и боеприпасите са закупени единствено с цел участието на подсъдимия във възстановки на исторически събития, както и че двете монети, представляващи археологически обекти, са били подарени на подсъдимия. Твърди се, че са подценени количеството на боеприпасите и историческата характеристика и начина на намиране на монетите. Поддържа се, че е пренебрегнат и фактът, че подсъдимият е извършил две престъпни посегателства в условията на реална съвкупност. По тези съображения прокурорът, подал протеста, настоява за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания по приложението на закона. В писмено възражение от подсъдимия, депозирано чрез защитника му, се изразява несъгласие с доводите в протеста и се поддържа, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК намира приложение по отношение на всички престъпления в особената част на НК, а апелативният съд е направил законосъобразен извод, че предпоставките ѝ са налице по отношение на двете престъпления. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подс. М. К. моли съда да потвърди оправдателната присъда на Великотърновския апелативен съд. Защитникът му счита, че касационният протест е неоснователен и тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен правилно, настоява съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 39/17. 10. 2018 год., постановена по н. о. х. д. № 455/2018 год. Окръжният съд – Русе е признал подс. М. А. К. за виновен в това, че на 28. 09. 2010 г. в [населено място] държал археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал.1 от Закона за културното наследство (ЗКН) – 1 бр. монета – мед, /вид/, неясна монетарница, 323-281 г. и 1 бр. монета – мед, българско имитативно монетосечене, тип В, /населено място/, 1204-1207 г., които не са идентифицирани и регистрирани по реда на чл. 96-99 от ЗКН и по чл. 4, ал.1 от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, пр. 1, ал. 3, б. „б“ и чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК го е осъдил на пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, при явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него лице с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 28. 09. 2010 год. в [населено място] държал огнестрелно оръжие – пушка „марка“, преработена за стрелба с патрони кал.16 и боеприпаси – 4 бр. халосни патрони кал. 7,62х39мм., 18 бр. халосни патрони кал.7,62х54мм. и 1 бр. патрон кал.8,2х66мм., без да има затова надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл. 339, ал.1, пр. 2 от НК вр. чл. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил най-тежкото измежду така определените наказания – три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и е възложил възпитателните грижи за осъдения на РПУ на МВР по местоживеенето му. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с присъда № 23/04. 02. 2019 год., постановена по в. н. о. х. д. № 442/2018 год. на Апелативен съд – Велико Търново, е отменен, като М. К. е оправдан по всички обвинения. Касационният протест е неоснователен. Незаслужен е упрекът на държавното обвинение за игнориране на част от доказателствата. В протеста това оплакване е заявено бланкетно, а внимателният прочит на материалите по делото не дава основание за подобен извод. Въззивната инстанция е интерпретирала коректно обясненията на подсъдимия и свидетелските показания без да им придава смисъл какъвто те не притежават. Отчетена е двойствената роля на обясненията на подсъдимия и е проверено доколко същите са последователни, логически съгласувани и изчерпателни. След като не е установил наличие на вътрешни противоречия, апелативният съд е потърсил и открил съответствие между твърденията на М. К. относно целта на закупуване на пушката и боеприпасите и представените от защитата писмени доказателства за участие на подсъдимия във възстановки на исторически събития и за членството му в ангажираното с родолюбиви каузи Национално дружество „име“. Такава корелация е установена и с показанията на свидетелите И. Х. и И. К.. Същевременно е съобразено, че не са налични други доказателства, които да противостоят на обясненията на подсъдимия и свидетелските показания относно коментираните обстоятелства; направена е и вярна констатация, че отсъстват доказателства, които да опровергаят и посоченото от подсъдимия, че двете инкриминирани монети са му били подарени от съмишленици и че са били използвани единствено като нагледен материал в уроците по родолюбие, изнасяни от него в училищата в русенския регион. При положение, че аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от пороците, описани в протеста, не може успешно да се поддържа, че тя е довела до неправилно приложение на материалния закон. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. На първо място въззивната инстанция е направила законосъобразен извод, че макар формално да осъществява признаците на състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, деянието на подс. К. е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Безспорно, ако се отчитат единствено количеството на боеприпасите и разнообразието на техния калибър, както и фактът, че подсъдимият е държал освен тях и оръжие, преработено в огнестрелно, тезата за малозначителност на деянието би била трудно защитима. Прогласеният в чл. 14, ал. 1 от НПК принцип за обективност, всестранност и пълнота на изследването обаче задължава да бъдат отчетени всички правно значими обстоятелства и именно при такъв комплексен подход въззивният съд е достигнал до законосъобразен извод, че в случая обществената опасност на деянието е явно незначителна. За подобно заключение от съществено значение са характеристиките на държаните от подсъдимия патрони – същите не са бойни, а халосни и макар според експертите при изстрел от близко разстояние да е възможно да нанесат поражения, рискът за околните от това е значително по-малък. Именно поради това и на дружеството, чийто активен член е подсъдимият, е дадено разрешение да използва такива боеприпаси при пресъздаването на събития, свързани с българската бойна слава и тъкмо с такава цел К. е държал боеприпасите в дома си. Пак с оглед участието в исторически възстановки подсъдимият се е снабдил и с пушката „марка“, като не е установено преправянето ѝ да е извършено от подсъдимия, нито той я е ползвал извън тези мероприятия и с други боеприпаси освен с халосни такива. Несъстоятелен е доводът на държавното обвинение, че чл. 9, ал. 2 от НК би бил приложим само ако пушката е била представена за обезопасяване по реда на чл. 91 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. С оглед съдържащата се в чл. 4, ал. 2 от същия нормативен акт легална дефиниция за огнестрелно оръжие и предвидените изключения от нея, в разглежданата от прокурора хипотеза пушката изобщо не би представлявала годен предмет на престъплението по чл. 339 от НК. Констатацията за малозначителност на деянието не може да бъде оборена и с аргумент, че оръжието е старо и това го прави опасно при употреба дори и с бутафорна театрална цел. Претендираният от прокуратурата извод за наличие на по-голям риск от употребата на пушката заради годината ѝ на производство е произволен и почиващ на недопустими предположения, защото данни за това не се съдържат нито в заключението на балистичната експертиза, нито в разясненията на вещите лица, дадени по време на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие. Несподеляеми са аргументите в протеста и по отношение на обвинението за престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК. Твърдението на прокурора, че стойността на предмета на престъплението няма отношение към степента на обществена опасност на деянието, защото посегателството не е против собствеността, а против реда на държавно управление, се основава на неверен прочит на закона. Безспорно, с оглед систематичното място на чл. 278, ал. 6 от НК паричният еквивалент на археологическите обекти няма водещо значение и представлява само допълнителен критерий за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Именно в такъв аспект е бил обсъждан този факт от апелативния съд. С много по-голяма тежест за извода, че деянието, макар и да разкрива признаците на престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК, е с явно незначителна обществена опасност, са редица други обстоятелства, които са били отчетени коректно от въззивната инстанция. Определящи в разглеждания казус се явяват участието на подсъдимия в Национално дружество „име“ и дейността му по популяризиране на българската история, с която са пряко свързани придобиването и държането на двете инкриминирани монети. Отсъствието на доказателства, че К. е ангажиран с незаконно търсене, придобиване и разпространение на културни ценности също рефлектира върху степента на обществена опасност на деянието. Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че един от двата обекта – медната монета, датирана от времето на второто българско царство, е от емисии, сечени в стотици хиляди екземпляри и поради това е много разпространена. Този факт наред с лошото ѝ състояние пряко рефлектира върху научната ѝ стойност и археологическата ѝ ценност и също представлява аргумент в подкрепа на извода за малозначителност на деянието. Подалият протеста прокурор акцентира върху откритите и иззети от дома на подсъдимия множество други предмети със старинен произход, за да обоснове тезата си за висока степен на обществена опасност на деянието. Това обстоятелство обаче не дава основание да се приеме, че въззивната инстанция е приложила неправилно закона, първо, защото извън инкриминираните две монети всички останали вещи не представляват археологически обекти по смисъла на чл. 146 от ЗКН (което очевидно е причината прокуратурата да не повдигне и поддържа обвинение за тях) и второ, защото държането им следва да се разглежда в светлината на дейността му по опазване културно-историческото наследство и съхраняване на традициите. Доводът за висока степен на обществена опасност на дееца, произтичаща от повдигнатото обвинение за две престъпления, също не може да бъде противопоставен успешно на констатацията за малозначителност на деянието. Освен че данните за личността на дееца поначало нямат водеща роля и съществено значение при преценката за наличие предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, в настоящия казус положителната характеристика на М. К. е безспорно установена посредством представените от защитата множество грамоти и благодарствени писма по повод просветителската му дейност. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 23/04. 02. 2019 год., постановена по в. н. о. х. д. № 442/2018 год. на Апелативен съд – Велико Търново. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.