2 Р Е Ш Е Н И Е № 528 София, 28 секември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2477/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на адв.Г., пълномощник на осъдения Т. С. за възобновяване на нохд № 4058/10г. по описа на СРС, НО- 93 състав. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Искането на осъдения е за възобновяване на производството и правилно приложение на материалния закон, като деянието се преквалифицира от престъпление по чл.354а, ал.3 от НК в такова по чл.354а , ал.5 от НК.Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Адвокат Г., пълномощник на осъдения С. поддържа искането, което намира за основателно и моли за уважаването му. Твърди, че неправилно е приложен материалният закон, налице е нарушение на чл.13 и 14 от НПК и наказанието е явно несправедливо. Осъденият С. изцяло се присъединява към становището на защитата си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била изменена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 48 от 15.12.2010г., постановена по нохд №4058/11г., СРС, НО-93 състав е признал подсъдимия Т. М. С. за виновен в това, че на 30.11.2009г. в [населено място], на [улица], без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества-марихуана, с общо тегло 2,76гр., на стойност 16,56лв. и амфетамин, с общо тегло 7,87гр., на обща стойност 236,10лв., като общата стойност на наркотичните вещества възлиза на 252, 66лева, поради което и основание чл.354а, ал.3, пр.2, алт.1, т.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.373, ал.2 от НК му е наложил наказания лишаване от свобода за срок от девет месеца и глоба в размер на 1500лева. На основание чл.61 от ЗИНЗС, съдът е определил по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда, съдът на основание чл.68 от НК е привел в изпълнение наложеното по нохд № 765/05г. по описа на СГС наказание лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 926 от 26.08.2011г., постановено по внохд № 2425/11г., СГС, НО-4 въззивен състав е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от девет на пет месеца и е отменил наказанието глоба в размер на 1500лева. Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Оплакванията, които се правят в искането за възобновяване са свързани с трите касационни основания, като се диференцират подкрепящите ги доводи. Независимо от това, се акцентира на доводите за допуснати нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанията. На първо място, се оспорва правната квалификация на деянието, като се твърди, че правилната такава е по чл.354а, ал.5 от НК, а не по чл.354а, ал.3 от НК. Развитите подробни доводи са били отправени и пред въззивната инстанция, която подробно и аргументирано ги е обсъдила, като правилно не ги е възприела. В акта си съдът е дефинирал критериите, значими при преценката за маловажност на случая, като същите ясно са разграничени от тези на чл.9, ал.2 от НК. Не е допуснато недооценяване на която и да било предпоставка, визирана в нормата на чл.93, т.9 от НК. Нещо повече, те са разгледани и преценени в контекста на установените фактически положения. Количеството и стойността на наркотичното вещество не могат да бъдат единствени и водещи критерии, необходима е съвкупна оценка на всички предпоставки. В тази връзка, посочените два критерия са били преценявани наред с наличната разнородност на наркотичните вещества, начинът по който подсъдимият е упражнявал фактическата власт върху тях, миналото му осъждане за същото по вид престъпление, установената при С. наркоманна зависимост към хероин и канабиноиди, като по отношение на първата е постигната дългогодишна ремисия. Всички тези обстоятелства, преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност не позволяват да се направи извод, че деянието, извършено от подсъдимия е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. Според защитата неправилното квалифициране на деянието е резултат и на невярна оценка на съдебнопсихиатричната експертиза. По този въпрос, настоящата инстанция намира, че решаващите съдилища не са допуснали нарушение на чл.14 от НПК, тъй като експертното заключение е вярно оценено както като самостоятелен способ за проверка на доказателствата, така и в контекста на доказателствената съвкупност. Постигнатите от подсъдимия лечебни резултати, довели до дълготрайна ремисия на хероиновата зависимост не могат да имат доминиращо значение по отношение на останалите обстоятелства, значими за квалифициране на случая като маловажен, по-точно тези, касаещи степента на обществена опасност на дееца. Същото се отнася и досежно неговата трудова и социална ангажираност. Независимо, че не е било предмет на обсъждане от въззивната инстанция, следва да се отбележи, че в показанията на двамата служители на полицията, задържали подсъдимия се съдържат данни за причините, обусловили предприемането на проверката, при която са били намерени инкриминираните вещества.Тези факти са извън инкриминираните с обвинителния акт и не се отразяват на съставомерността на деянието с правна квалификация по чл.354а, ал.3 от НК, но преценени в контекста на мястото на намиране на наркотичното вещество, не характеризират подсъдимия като личност чието поведение е болестно обусловено, а по-скоро сочат на една формална критичност към извършването на престъпни деяния, в частност от вида на вмененото му. В искането се прави довод и във връзка с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наказанието.Последното е определено от съдилищата при спазване на правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Прилагайки по-благоприятния за подсъдимия закон, първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието при хипотезата на чл.55 от НК. От своя страна, въззивният съд е констатирал правилност по отношение на приетите от първия съд смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, но е приел, че същите обуславят по-нисък размер на наложеното наказание лишаване от свобода, както и, че следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, поради което е намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от девет на пет месеца и е отменил присъдата в частта, досежно наложената на подсъдимия глоба. Дейността на въззивния съд по определяне на наказанието е правилна и съобразена с изискванията на чл.36 от НК, като касационната инстанция не намери основания за ново намаляване на наказанието, което де факто е към законовия минимум. Следва да се отбележи, че правилно СГС е констатирал нарушение при определяне първоначалния режим на изтърпяване на наложеното и приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода, както и на затворническото заведение, но липсата на протест не е позволило произнасяне по този въпрос, тъй като същият е свързан с утежняване положението на осъдения. В процедурата по възобновяване, инициирана от осъдения, за ВКС също не съществува възможност за отстраняване на горепосоченото нарушение. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения С.. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Г., пълномощник на осъдения Т. С. за възобновяване на нохд №4058/10г. по описа на СРС, НО- 93 състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: