Р Е Ш Е Н И Е   № 168   София, 12.04. 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на 17 февруари  две хиляди и десета  година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                            АЛБЕНА БОНЕВА     при участието на секретаря  Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова гр.дело № 896/2009  година и за да се произнесе съобрази следното:   Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1* от 19.08.2009г постановено по настоящето гр.д. № 896/2009г, Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд от 19.03.2009г по гр.д. № 46/2009г на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК-т.е. че съществения за спора материално правен въпрос дали при сключен трудов договор и допълнителен договор за обучение, работникът или служителят дължат връщане на дадената за обучение сума,ако не са изпълнили поетото задължение да останат на длъжността,за която са били изпратени да се обучават- е бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата в страната /всъщност съгласно Т. Р. № 1/2009г основанието за допустимост е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,а не по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,както е посочено в титулната част на определението/. Върховният касационен съд след проверка на изложените в касационната жалба основания за касиране на въъззивното решение на Габровския окръжен съд,прие следното: Оплакванията за необоснованост , допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и незаконосъобразност-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК- са основателни. В исковата си молба „Р”А. гр. С. е твърдяло,че по силата на сключен договор между него като работодател и ответника Б. С. Б. като работник-трудов договор сключен на 09.09.2002г- били възникнали правоотношения във връзка с постигнатото между тях споразумение за повишаване квалификацията на работника Б. С. Б. за обучение във фирмата „ЩОЛ” гр. Р. за времето от 27.06.2004г до 24.07.2004г. Работодателят се задължил „да поеме всички разходи-пътни, дневни и квартирни, свързани с обучението , а „Лицето се задължава да работи в „Р” АД-страната която сключва договора,не по-малко от 5 години от датата на завършване на обучението”. Съгласно точка 3 от сключения на 25.06.2004г договор, „ При неспазване на задълженията по т.2 от настоящия договор ,лицето се задължава да възстанови всички разходи, извършени за обучението” Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да работи не по-малко от 5 години от датата на завършването на обучението,,защото на 7.05.2008г подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение с „Р” А. гр. С.,ищецът молел съда да постанови решение,с което да осъди Б. С. Б. да му заплати сумата 4 395.36 лева,представляваща направените от работодателя,разходи,за неговото обучение в Германия. Претендирал законна лихва върху главницата и направените по делото разноски. Изложените в исковата молба твърдения ,са били доказани от представените по делото писмени доказателства . Бил е представен трудов договор от 09.09.2002г,от който е било видно,че Б. С. Б.-начинаещ,без никакъв трудов стаж и с висше техническо образование човек, първоначално е бил назначен на длъжността „техник” за срок от 6 месеца. След това трудовият договор очевидно е бил продължен и за това на 25.06.2004г е бил сключен нов договор за квалификация на работника,който договор е бил допустим и съобразен с разпоредбите на чл.234 от Кодекса на труда.. Представена е била и заповед № 51 от 25 юни 2004г за „оперативна командировка в Германия гр. Р.,фирма „ЩОЛ” на техника Б. С. Б. „ със задача обучение във фирмата „ЩОЛ” Германия и писмени доказателства за извършените разходи за самолетни билети,дневни и квартирни пари. Безспорно по делото е било,че командировката се състояла и че ответникът е бил на обучение в Германия на издръжката на своя работодател. С допълнително споразумение от 29.11.2004г при вече набран две годишен стаж-2 г, 1 мес.16 дни- работникът от длъжността „техник”с основно трудово възнаграждение от 150 лева преминал на новата длъжност „технолог в производството” и с основно месечно възнаграждение 350 лева. Допълнителното споразумение било връчено на работника на 29.11.2004г и той го е приел. След около 4 години,обаче, без да са били изтекли 5-те години на поетото задължение да работи в „Р” А. гр. С.,на 07.05.2008т,той подал молбата си за прекратяване на трудовото правоотношение. Срокът,който поел при сключване на договора за повишаване на квалификацията, включвал периода от 24.07.2004г до 24.07.2009г По гр.д. № 572/2008г на Севлиевския районен съд са били приложени двете длъжностни характеристики за „техник по ремонта и поддържането на плетачна техника” и за” технолог в цех „Плетачен”. В нарушение разпоредбите на чл.236 ал.2 ГПК решаващият съд не е извършил преценка на всички доказателства и в нарушение и на логическите правила необосновано е приел,че договорът за повишаване квалификация бил сключен с цел повишаване квалификацията на техника, но не и на технолога. Ако съдът беше сравнил двете длъжностни характеристики,щеше да стигне до друг извод: че именно с изпращане на курс за повишаване на квалификацията и при наличното висше образование, работникът-техник- е бил вече годен за по-отговорната длъжност „технолог” в цех „Плетачен”. Ако за длъжността „техник” се е изисквало да прави профилактични прегледи на плетачните машини и съоръжения на територията на цеха, да извършва дефектация, шлосерска обработка и ремонт на плетачните машини,,да подменя износените части с нови, когато това е необходимо,да извършва демонтаж,регулиране,монтаж и изпитване на механизмите на машините,да почиства и смазва плетачните машини, да изпълнява основните и работни процедури по внедрената в дружеството Система за управление на качеството, касаещо тяхната работа, за другата длъжност изискванията са били аналогични: технологът е бил длъжен да знае „ технологията на основното производство, техническите характеристики, конструктивните особености на изделията и на всеки елемент, състоянието и възможностите в цех „Плетачен”, състоянието и проблемите на производството и особеностите на суровините, материалите, приспособленията, технологичното оборудване в цеха и пр.”-т.е. ставало е въпрос за усъвършенствани умения на същата длъжност и за по-големи изисквания към заемащото я служебно лице. При това положение, Габровският окръжен съд неправилно е приел,че ставало въпрос за едностранно изменение на трудовия договор от страна на работодателя и че в този случай работникът не носел отговорност за изпълнение на поетите с договора за повишаване на квалификацията,задължения за работа не по-малко от 5 години. Работодателят по този договор е бил изправната страна,а работникът-ответник Б. Б. е бил длъжен да поеме разходите,които са били направени за неговата по-добра и на по-високо равнище професионална квалификация. Съгласно т.3 от постигнатото споразумение с подписването на договора от 25.06.2004г, „При неспазване на задълженията по т.2 от настоящия договор,лицето се задължава да възстанови всички разходи,извършени за обучението”. Видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с дата 09.06.2008г то е било прекратено от работника с предизвестие по чл.326 ал.2 КТ. От така изяснената фактическа обстановка се налага крайния извод : че тогава когато един работник или служител е сключил договор със своя работодател за повишаване на квалификацията си и съобразно този договор се е задължил да работи при същия работодател за определен срок от време,но не повече от 5 години,когато повишението е станало в друга държава и след завръщането си е приел да работи по-високо платена длъжност с оглед повишената квалификация,а обучението е било на разноските на работодателя, тогава,този работник или служител ако не е спазил задължението да продължи да работи при него,дължи разходите,направени за повишаване квалификацията си. В подобен смисъл е било и приложеното решение на ВКС № 948 от 18.07.2008г по гр.д. № 773/2005г 3-то гр.отд и оставеното от него в сила решение на Софийския апелативен съд от 13.12.2004г по гр.д. № 306/2004г. При постановяване на решението си Габровският окръжен съд е допуснал нарушение на материалния закон- чл.20а ЗЗД и чл.234 КТ и това е основание-както и допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността по чл.293 ал.2 ГПК да се отмени въззивното решение и да се постанови ново решение с уважаване на исковете,така както са били предявени: 630.69 лева пътни, 1877.59 лева дневни и 1848.25 лева квартирни разходи,съобразно представения авансов отчет. Върху общата сума от 4 395.36 лева както е поискано,се дължи и законна лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда,която играе ролята на покана по смисъла на чл.84 ал.2 ЗЗД. Дължат се и направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 832.30 лева. Върховният касационен съд на основание гореизложеното       Р Е Ш И:     ОТМЕНЯВА решението на Габровския окръжен съд от 19.03.2009г по гр.д. № 46/2009г,вместо което постановява: ОСЪЖДА Б. С. Б. от гр. С. с ЕГН ********** да заплати на „Р” А. гр. С. сумата 4 395.36 / четири хиляди триста деветдесет и пет 0.36 /лева,представляваща разходите, направени за повишаване квалификацията му в Германия за времето от 27.06.2004г до 24.07.2004г,ведно със законната лихва,считано от 25.08.2008г до окончателното й изплащане и направените по делото разноски за всички инстанции до сега в размер на 832.30 /осемстотин тридесет и два 0.30 / лева. Настоящето решение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: