Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
София, 12.06.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело 7122 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.307 ал.2 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх.№34879/29.07.2014 г. с правно основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК от Б. А. К., Й. И. К., И. Л. К., А. Л. Д., чрез пълномощника им адв.Н. А., срещу решение № 85/29.04.2014 г. по гр.д.№6746/2013 г. на ВКС, І г.о.
Молителите твърдят,че са извършили изрично проучване и се снабдили с документ от държавен архив,представляващ препис от протокол, от който е видно кои имоти или части от тях са били отчуждени от бившето ТКЗС „Тракийска слава”,като същите са подробно изброени.В него не фигурира процесния имот пл.№861, намиращ се в местността „С. Т.”, понастоящем@@5@ [населено място]. Поддържат,че този документ представлява ново писмено доказателство, което дава ясен отговор на въпроса дали същият е бил включен в ТКЗС. Молят решението да бъде отменено.
Ответникът молбата - [община], писмен отговор и писмени бележки, подадени чрез главен юрисконсулт Е. Л. я оспорва. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
ВКС, състав на ІІІ г.о., установи по делото следното :
След допуснато по касационна жалба на молителите касационно обжалване на въззивно решение по гр.д.№1667/2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, с атакувания съдебен акт ,постановен ВКС ,същото е потвърдено.Даден е отговор на обуславящия правен въпрос,според който ефектът на реституцията настъпва по право и реституционният способ на чл.2 ал.2 вр.с ал.3 ЗВСОНИ не съдържа в своите предпоставки провеждането на административна процедура по възстановяване правото на собственост.ВКС е приел ,че с оглед отговора на този въпрос въззивният съд е обсъдил предпоставка, каквато реституционният закон не предвижда и е отхвърлил установителните искове по съображения,че не е проведена административна процедура по възстановяване на собствеността. Същевременно е намерил за правилен извода,че в тежест на молителите е било да докажат,че спорният имот представлява реална част от нивата, която наследодателката Т. Л. К. е закупила. Обсъждайки доказателствата по делото е приел,че имот пл.№ 861 не включва реалните части от нивата, обект на разпоредителните сделки на сключени от наследодателката и че при провеждане на отчуждителните процедури по ЗПИНМ/отм./ в периода 1965-1968 г. този имот е бил съставен от реални части от нивата й и от имот, включен в масива на ТКЗС-с.П..Посочил е,че действително във въззивното решение е спестено обсъждането на събраните доказателства, но въпреки това крайният извод,че молителите не са успели да проведат пълно доказване на релевантния факт е правилен.Намерил е за обосновани изводите му, че спорният имот представлява реална част от имотите, включени в масива на ТКЗС-с.П.,които също са били обект на отчуждаване по ЗПИНМ”отм./ и че не е част от нивата, която наследодателката е закупила през 1954 г.
С определение №101/24.03.2015 г. по настоящото дело е допуснато разглеждане на молбата.
Разгледана по същество, като поддържана на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК поради новооткрито писмено доказателство, същата е неоснователна.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Твърдяното новооткрито писмено доказателство няма такива характеристики. Централен държавен архив,като дирекция от ДА „Архиви”, респективно регионалните дирекции, съхраняват в своите фондове и предоставят за ползване различни по своя характер документи. Достъпът до тях за обслужване на граждани и получаване на справки е ежедневен.Следователно още преди започване на процеса по предявените от молителите установителни искове, те са били във възможност да се снабдят и да представят като доказателство по делото сочения сега документ.Това,че не са го сторили не се дължи на обективна невъзможност или препятстване, което не се и твърди.Не може да се приеме и че писменото доказателство не е могло да бъде известно на молителите, тъй като при своевременно извършена справка, те биха узнали съществуването му.Производството по отмяна е извънинстанционно и чрез него по делото не могат да се представят доказателства, които страната не е ангажирала поради свой пропуск.А.,че исковете са отхвърлени въпреки очакванията на молителите за обратен резултат, не открива законова възможност за попълване на делото с нови доказателства. Останалите доводи за необоснованост на фактическите изводи на съда не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78 ал.8 ГПК искането на ответната страна за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде уважено.
Поради изложеното настоящият състав на ВКС, ІІІг.о.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна с правно основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК от Б. А. К., Й. И. К., И. Л. К., А. Л. Д., срещу решение № 85/29.04.2014 г. по гр.д.№6746/2013 г. на ВКС, І г.о.
ОСЪЖДА Б. А. К., Й. И. К., И. Л. К., А. Л. Д. да заплатят на [община] сумата 300 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: