4 Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 14 април 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря……...…..Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....…......Петя МАРИНОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1840 по описа за 2014 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Д. М. С. чрез защитника му адв. С. С. срещу въззивна присъда от 09.10.2014 г., постановена по внохд № 529/14г. на окръжен съд гр.Русе. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се аргументи, че изводите за виновността на подсъдимия се базират на негодни доказателствени средства; че липсва умисъл за осъществяване на престъплението; няма доказателства за съзнателно отглеждане на растенията и липсва сериозен и задълбочен анализ на доказателствата по делото. Настоява се въззивната присъда да бъде отменена и делото се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Пред касационния съд подсъдимият С. и защитникът му адв. С., редовно призовани, не се явяват. Представителят на ВКП намира подадената жалба за неоснователна. Дава становище, че въззивният съд е взел предвид всички налични по делото доказателства, от които следва извод, че касаторът е отглеждал конопа целенасочено. Счита, че съдът е спазил изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, поради което не са налице основания за отмяна на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 134 от 03.07.2014г., постановена по нохд № 315/14г., на районен съд [населено място], подсъдимият Д. М. С. бил признат за виновен в това, че на 10.07.2013 г. в [населено място], обл.Р., без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество марихуана с тегло 960гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 1.0 тегловни процента, на стойност 5760.00лв., поради което и на основание чл.354а, ал.3 т.1 и чл.54 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца и "глоба" в размер на 2500лв. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" било отложено за срок от три години и шест месеца. Със същата присъда подсъдимият Д. М. С. бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.354в, ал.1 от НК. В полза на държавата бил отнет предметът на престъплението - марихуана с тегло 960гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент- тетрахидроканабинол 1.0 тегловни процента В тежест на подсъдимия С. било възложено заплащането на разноските по делото. По протест на прокурор от районната прокуратура срещу оправдателната част на присъдата и жалба на подсъдимия срещу осъдителната й част, било образувано внохд № 529/14г. по описа на Русенски окръжен съд. С присъда от 09.10.2014г. въззивният съд: - отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият С. бил признат за невинен и оправдан за престъплението по чл.354в, ал.1 от НК; - признал подсъдимия Д. М. С. за виновен в това, че през периода м.05.2013 г. - 10.07.2013 г. в [населено място], обл.Р., отглеждал растения от рода на конопа - марихуана с тегло 960гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент- тетрахидроканабинол 1.0 тегловни процента, на стойност 5760.00лв., в нарушение на установените в чл.27, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, поради което и на основание чл.354в, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на две години „лишаване от свобода” и глоба в размер на 5000 лв. - на основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК наложил на подсъдимия С. общо наказание в размер на две години „лишаване от свобода” и глоба в размер на 5000 лв., като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за изпитателен срок от четири години.; - потвърдил присъдата в останалата й част. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата на подсъдимия С. е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Пределите на касационната проверка в случая се свеждат единствено до обвинението за престъпление по чл.354в, ал.1 от НК, по което има постановена обратна присъда от въззивната инстанция. Осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК с първоинстанционната присъда е било потвърдено с въззивния съдебен акт, който в тази част има характеристиката на решение и остава извън обхвата на касационния контрол по чл.346 от НПК. Разгледана по същество относно обвинението по чл.354в, ал.1 от НК, касационната жалба се явява неоснователна. Доводите в жалбата относно липсата на процесуална годност на протокола за оглед на местопроизшествие се споделят от касационния съд. В разпита си като свидетели пред районния съд, поемните лица Р. и Б. са заявили, че не са присъствали от началото на това процесуално – следствено действие, а са възприели лично само наличието на изнесени стръкове от коноп извън оранжерията. Не могат да бъдат възприети обаче твърденията, че въззивният съд е изградил изводите си относно фактите върху негодни доказателствени средства. Фактическите обстоятелства, относими към предмета на доказване, могат да бъдат установени с помощта на всички допустими от процесуалния закон доказателства. Изключването на протокола за оглед на местопроизшествие от доказателствата по делото не променя изводите относно основния факт, че конопените растения са били намерени от полицейските органи вътре в оранжерията. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на св. Т., от протокола за доброволно предаване от подсъдимия и не на последно място от обясненията на С. пред първоинстанционния съд, че растенията израсли след разсада в оранжерията, че той ги отсякъл и оставил да изсъхнат на същото място (л.24 от съд. дело). За да приеме от обективна страна, че семената от канабис са били засети именно от подсъдимия окръжният съд е анализирал наличните по делото косвени доказателства. По делото не е спорно, че подсъдимият е единственото лице, работещо в оранжерията. Израстването на конопените растения до констатираната височина от около два метра, според агрономическата експертиза сочи, че те са били засети около два месеца преди намирането им. По това време съгласно обясненията на подсъдимия, оранжерията вече е била завита, а според експертите в затвореното пространство не е възможно проникването и самозасяването на семена от канабис. Преценката на доказателствата в тяхната съвкупност и излагането на съображения, поради които съдът е кредитирал доказателствата, налага извод, че не са допуснати нарушения по смисъла на чл.13 и чл.14 от НПК, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Оплакването в жалбата за нарушение на закона се свързва с липсата на субективна страна на престъплението. Твърди се, че подсъдимият приел стръковете конопени растения за плевели и не знаел какво представляват в действителност. Тази теза не кореспондира с обясненията на подсъдимия пред първостепенния съд, в които С. заявил, че огледал плевелите и ги разпознал като марихуана, каквато растяла и на други места в селото. След отсичането им, стръковете били оставени да съхнат в оранжерията, пак според подсъдимия в продължение на около десет дни преди идването на полицейските служители. Факт по делото е, че други отсечени плевели, оставени да съхнат, не са били установени в оранжерията. Така установените обстоятелства сочат, че подсъдимият е действал с наличието на пряк умисъл за осъществяването на престъплението по чл.354в, ал.1 от НК. С приетата от въззивния съд правна квалификация на извършеното от С. по посочения текст от НК, законът е приложен правилно. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда 09.10.2014г., постановена по внохд № 529/14г. на окръжен съд гр.Русе. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: