5 Р Е Ш Е Н И Е № 112 гр. София, 12 февруари 2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Спас Иванчев ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Антоанета Близнакова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №247 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД №358/2022 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, отмяна на въззивна присъда №18/04.10.2022 г., с която е отменена присъда №101 от 04.12.2018 г., постановена по НОХД №370/2017 г. по описа на РС- Дупница и И. С. Р. е признат за невиновен в това, че на 10.10.2011 г., в качеството му на управител на фирма „П.“ Е., в производствено помещение в [населено място], на [улица], без съгласието на притежателя на изключителното право върху търговската марка P. - P. R. D. Sport, „Т. енд Т.“ О. е използвал без разрешение в търговската си дейност по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 ЗМГО- съхранявал с цел продажба, без правно основание по чл.13, ал.1 ЗМГО, различни стоки с търговска марка P. на обща стойност 120 280 лева, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.172б, ал.1 НК. В искането се твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.14, ал.1 НПК като не е изследвал всестранно всички обстоятелства по делото и е възприел фактическа обстановка, която не съответства на събраните доказателства. Поддържа се, че съдът неправилно е постановил изцяло оправдателна присъда, като не е съобразил, че Р. е бил управител на дружество, което в собствено помещение е съхранявало с цел продажба стоки, с поставени знаци, сходни на тези, за които е било налице защитимо право. В искането се оспорват изводите на съда, че липсват данни тези стоки да са предлагани за продажба, като се твърди, това че те действително не са били опаковани, нямали са обявени цени и са се намирали в кашони не са обстоятелства, които изключват възможността стоките да са били обект на продажба. Поддържа се, че доколкото трикотажните изделия носят знаци, идентични с отличителните знаци на марката- обект на защитените права, са налице предпоставки да бъде заблуден евентуален купувач. Като допълнителен аргумент се сочи и това, че количеството и общата им стойност дават основание да се направи извод, че те не са били предназначени за лична употреба. На тези основания се твърди, че решаващият съд е трябвало да потвърди постановената първоинстанционна присъда, а не да оправдае привлечения към наказателна отговорност Р.. Предлага се приключилото наказателно производство да бъде възобновено, атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа искането и моли то да бъде уважено по съображенията, изложени в него. Поддържа, че въззивния съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в непълен и неправилен анализ на доказателствата и при липса на мотиви, съответстващи на изискванията на чл.339, ал.3 НПК. Предлага искането да бъде уважено, атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на привлечения към наказателна отговорност Р. моли искането да не бъде уважено. Поддържа, че то не отговаря на изискванията на закона, тъй като всички доводи в него се отнасят до необоснованост на атакувания съдебен акт, а не до допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По съществото на отразените в искането оплаквания твърди, че въззивният съд е анализирал вярно доказателствените източници, като правилно е приел, че помещението, където са се намирали процесните стоки не представлява магазин, а стоките открити в него не са имали елементи- идентични с теза на защитената марка. Поддържа, че липсват каквито и да е доказателства инкриминираното деяние да е осъществено от субективна страна. На тези основания предлага искането да не бъде уважавано. Привлеченият към наказателна отговорност Р. поддържа, че инкриминираните вещи са били бракувани бройки и никога не са били предлагани за продажба. Моли искането за възобновяване да не бъде уважавано. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането за възобновяване Настоящото искане е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който съгласно чл.419 НПК може да бъде разглеждан по реда на гл. ХХХІІІ НПК. Касационният съд констатира, че основните оплаквания, отразени в искането, за които се твърди, че са относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешен доказателствен анализ. При преценка на допустимостта на искането следва да се посочи, че касационната инстанция, не само в класическото касационно производство, но и в производството по чл.422, ал.1, т.5 НПК е инстанция единствено по правото, а не по фактите. Касационният съд няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствените източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По оплакванията за допуснати процесуални нарушения при извършване на доказателствения анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. Оплаквания с такова съдържание в искането са направени, което е и причина този съдебен състав да прецени, че то е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество, като се провери дали въззивният съд правилно е ценил доказателствата и въз основа на действителното им съдържание е установил релевантните за изхода на производството факти. По основателността на искането за възобновяване Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. В рамките на така очертаните по- горе предели на проверка, съдът намира, че в аналитичната си дейност въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил фактите по делото. Централният въпрос в приключилото наказателно производство е свързан с един от елементите от обективна страна на обвинението по чл.172б, ал.1 НК и конкретно с това дали привлеченият към наказателна отговорност Р. в качеството му на управител на фирма „П.“ Е. е използвал в търговската си дейност без съгласието на притежателя на изключителното право по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 ЗМГО стоки с означения, идентични с търговската марка P.. Въззивният съд правилно е анализирал събраните в хода на производството доказателствени източници и вярно е приел, че те не позволяват да бъде прието по несъмнен и категоричен начин това, че процесните стоки са били обявени за продажба и по този начин са използвани в търговската дейност на дружеството. Информация за мястото, където са се съхранявали тези стоки, неговата достъпност, начина на опаковането им и възможността там да бъде осъществена продажба се съдържат в показанията на свидетелите К., К. и Г., обясненията на Р. и в протокола за оглед и приложения към него фотоалбум. От посочените по- горе гласни доказателствени източници се установява, че при извършената на инкриминираната дата проверка в помещение, намиращо се в промишлената част на сградата са били открити различни трикотажни стоки, върху които имало означения на търговската марка P. и които представлявали стари модели (излезли от производство от значителен период от време) на предлагани от дружеството носител на марката стоки. В показанията си свидетелите поддържат, че са възприели помещението, в което са се намирали стоките като магазин, като са се обосновали с това, че в съседните помещения е имало заготовки на такива стоки, а в това те са били вече произведени. Свидетелите поддържат, че помещението изглеждало като магазин, защото им е било известно, че в повечето трикотажни предприятия имали такова магазини. Всеки един от разпитаните свидетели е категоричен, че не е възприел извършване на продажба, но според тях стоките имали обявени цени. В показанията си те не дават информация за това къде са били поставени цените, какъв е бил начина на обявяването им и в каква валута са. При така депозираните свидетелски показания правилно въззивният съд е преценил, че същите не установяват по несъмнен и категоричен начин това, че инкриминираните стоки са били обект на търговска дейност и са били предназначени за продажба. Правилно съдът е преценил, че преценката на свидетелите за предназначението на помещението не почива на обективни факти. Вярно съдът е приел, че по делото са останали неизяснени въпросите дали в помещението е имало документация, в която са регистрирани евентуално извършените продажби, дали е имало служител, който е осъществявал тази дейност, както и липсват данни намиращите с в помещението стоки да са били с обявени цени. В тази връзка (макар, че въззивният съд в мотивите на атакуваната въззивна присъда не е отбелязал изрично) очевидно е ценил протокола за оглед и изготвения към него фотоалбум, а не показанията на посочените по- горе свидетели, като съобразил това, че в тези процесуални документи липсва отразена информация за открити обявени цени на стоките, а и такива не са видими на направените множество снимки в изготвения фотоалбум. Няма спор, че в тази им част показанията на свидетелите К., К. и Г. се опровергават от протокола за оглед, който съдържа обективна информация за това дали откритите стоки са били явно обявени за продажба и дали са имали цени. При така събраните доказателства вярно въззивният съд е приел, че обвинението срещу Р. не е доказано, тъй като в хода на производството не е установено по несъмнен и категоричен начин, че инкриминираните стоки са били предназначени за търговска дейност, като са били съхранявани с цел продажба. В тази връзка правилно са ценени обясненията на Р., от които се установява, че управляваното от него дружество в предходен период е било страна по договор с друго гръцко дружество за изработка „на ишлеме“ на стоки, идентични или сходни с тези- обект на настоящото производство, като същите са били изработвани легално след като материалите за това са били предоставяни от дружеството съконтрахент. В подкрепа на възприетото от въззивния съд е и обстоятелството, че помещението, за което в искането се поддържа, че е представлявало магазин се е намирало в промишлена част на сградата (която няма данни да е имала друго предназначение), в близост до производствените халета и достъпа до помещението не е бил свободен (доколкото за достигане до него е следвало да се влезе в охраняван промишлен двор, на входа на който е имало бариера). В тази връзка от всички гласни доказателства- в това число и показанията на свидетелите се установява, че помещението по никакъв начин (нито на неговия вход, нито на което и да е друго място) не е било означено като магазин или търговски обект. Предвид изложеното съдът прецени, че въззивният съд при анализа на събраните доказателства и доказателствени средства не е допуснал нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Релевантните за изхода на делото факти са установени на базата на действителното съдържание на доказателствените източници и правилно съдът е приел, че в хода на воденото наказателно производство не е установено по смисъла на чл.303, ал.2 НПК факта на извършване на престъпление от страна на привлечения към наказателна отговорност И. Р.. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД №358/2022 г. по описа на Окръжен съд -Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.