4 Р Е Ш Е Н И Е № 234 София, 19.10.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора....................като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 735 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място], представлявано от А. И. Ф. и Д. С. Н.,действащи заедно в качеството на управители на дружеството, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Г. срещу решение от 6.11.15г.по в.гр.дело № 2414/15г.на Варненския окръжен съд.С него е отменено решение № 2148 от 11.05.15г.по гр.дело № 5300/14г.на Варненския районен съд,ХХІ състав и вместо него е постановено друго,с което е прието за установено в отношенията между А. Ж. С. и [фирма],че Б. Т. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.309 ал.1 НК,като е съставил и използвал неистински частни документи – договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 3.11.2008г.;поръчка № 1/14.11.08г.към договор от 3.11.08г.;споразумение от 19.11.08г.,приемо-предавателен протокол между „М.П” и клиент; договор № 40621,фактура №[ЕИК]/19.11.08г.;погасителен план от 17.12.08г.,на основание чл.124 ал.5 ГПК. С определение № 351 от 7.04.16г.настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост, за която касационният съд следи служебно – т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС. К. поддържа,че заявеният от ищеца в настоящото производство правен интерес не е налице,тъй като е постановено и влязло в сила съдебно решение,основано на процесните документи,които той не е оспорил до изтичане на преклузивните процесуални срокове и съответно въззивното решение е постановено по недопустим иск. Ответникът по касационната жалба А. С. счита,че въззивното решение е допустимо и моли да бъде оставено в сила. Ответникът Б. Ц. не заявява становище. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че предявеният установителен иск е допустим по следните съображения: С решение № 182 от 22.04.10г.по т.д.№ 1617/09г.на В. А. С. е осъден да заплати на [фирма] сумата 3072.97 лв,представляващи разходи по застраховка „каско”на л.а.марка”Я.”,сумата 29 434.13 лв, представляваща неустойка за забавено плащане на лизингови вноски, сумата 19889.73 лв договорна неустойка за вреди от предсрочно прекратяване на договора,както и разноски по делото.С постановление от 2.12.13г.по ДП № 383/12г.на Р. А. е прекратено досъдебното производство,водено срещу Б. Т. Ц.,за престъпление по чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК – съставяне и използване на неистински частни документи / договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 3.11.2008г.;поръчка № 1/14.11.08г.на л.а.”Я.”към договор от 3.11.08г., погасителен план и приемо-предавателен протокол/,тъй като лицето се намира в психично състояние,което не му позволява правилно да възприема фактите,които имат значение за делото и да дава правилно и достоверно обяснение за тях.Въззивният съд е приел,че за ищеца е налице интерес от водене на установителния иск,предмет на настоящото производство,тъй като при евентуално положително за него решение би могъл да поиска отмяна на решението по т.д.№ 1617/09г.на В. на основание чл.303 ал.1 т.2 пр.1 ГПК- неистинност на документ. По същество на спора съдът е приел,че Б. Ц. се е явил пред служител на [фирма] ,подписал от името на А. С. процесните документи,като по този начин установил мнима облигационна връзка между дружеството и ищеца,по повод покупка на лизинг на лек автомобил.Направен е извод,че Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.309 ал.1 НК – съставил,подписал частните документи и употребил същите,за да докаже съществуването на едно правно отношение,като деянието е извършено умишлено,тъй като безспорно е съзнавал всички съставомерни признаци на деянието. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че обжалваното решение е процесуално недопустимо по следните съображения: Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.5 ГПК за установяване в отношенията между страните,че Б. Т. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.309 ал.1 НК,като е съставил и използвал неистински частни документи.Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с възможността да инициира производство по отмяна на влязлото в сила решение по т.д.№ 1617/09г.на В.,което е неблагоприятно за него,при успешен изход на спора по настоящото дело. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 14.11.12г.на ОСГТК на ВКС –т.3 недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124 ал.4 изр.1 ГПК,ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото,по което документът е бил представен,но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193 ал.1 ГПК. Видно от решението по т.дело № 1617/09г.ответникът по него А. С. е пропуснал да оспори истинността на документите,предмет на настоящото производство,поради настъпила преклузия,поради което решаващият съд е приел,че подписаните от негово име документи следва да се приемат за автентични изявления,които го обвързват. Настоящият състав приема,че в случая следва да намери приложение разрешението,дадено в т.3 от ТР № 5/12г.на ОСГТК на ВКС,тъй като престъпното обстоятелство,чието установяване се иска по реда на чл.124 ал.5 ГПК,се състои в установяване неистинността на документи,които са били вече представени по приключилото с влязло в сила решение по т.д.№ 1617/09г.на В.,но не са оспорени. Приложената от касатора съдебна практика,постановена по реда на чл.290 ГПК не е относима към разглеждания случай.Тя е в смисъл,че преценката относно вероятната основателност на молбата за отмяна,която евентуално би предявил ищецът по иск с правно основание чл.124 ал.5 ГПК не следва да се прави от сезирания съд с иска по чл.124 ал.5 ГПК,а такава винаги следва да се прави само и единствено от съда,компетентен да се произнесе по нейната основателност по реда на чл.303 и сл.ГПК. В настоящото производство съдът не извършва преценка на вероятната основателност на евентуална молба за отмяна,а на допустимостта на предявения иск. По изложените съображения производството по делото следва да бъде прекратено,а постановените решения – да бъдат обезсилени на основание чл.293 ал.4 във вр.с чл.270 ал.3 ГПК. С оглед изхода на делото в полза на касатора- ответник по делото следва да се присъдят направените разноски за трите инстанции в размер на 1680 лв,които следва да се възложат в тежест на ищеца – ответник по жалбата А. С.. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1835 от 6.11.15г., постановено по в.гр.дело № 2414/15г.на Варненския окръжен съд и отмененото с него решение № 2148 от 11.05.15г.по гр.дело № 5300/14г.на Варненския районен съд,ХХІ състав по иска,предявен от А. Ж. С. против [фирма] [населено място] и Б. Т. Ц.,с правно основание чл.124 ал.5 ГПК. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА А. Ж. С.,Е. [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на [фирма],със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 1680 лв/хиляда шестстотин и осемдесет лв/съдебни разноски за трите инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.