О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 207 София, 25.03.2022 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 4245 по описа за 2021г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба от Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“, [населено място], представлявано от директора В. Б. П., чрез адвокат К. К., срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд №316/16.07.2021г. по в.г.д.№21/2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Насрещната страна П. А. В., чрез адвокат Л. Г., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по въпроси, които са в противоречие с практиката на ВКС, нито по въпроси в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, нито пък разрешеният казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи, че в изложението на касационните основания не е посочено на кои други решения противоречи обжалвания съдебен акт, нито от кои съдилища са постановени. Не е посочено и кои са материално правните и процесуални въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след като е отменил решението на първостепенния Районен съд Гоце Делчев, Хасково, е постановил друго, с което е уважил предявените от П. А. В. срещу СУ „Никола Йонков Вапцаров“ – [населено място] искове, като е признал за незаконно и е отменил уволнението извършено със Заповед № РД-16-782/02.08.2019г. на директора на СУ „Никола Йонков Вапцаров“ – [населено място]; възстановил е П. А. В. на заеманата преди уволнението длъжност – заместник директор административно стопанска дейност при СУ „Никола Йонков Вапцаров“ – [населено място] и е осъдил СУ „Никола Йонков Вапцаров“ – [населено място] да заплати на П. А. В. сумата от 9 211,08лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 02.09.2019г. до 02.03.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното ѝ заплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ Страните са били в трудово правоотношение от 2014г., като към датата на прекратяването му ищецът е заемал длъжността „заместник директор – административно стопанска дейност“ с място на работа СУ „Никола Йонков Вапцаров“ – [населено място]; 2/ Със Заповед №РД-16-746/01.08.2019г. на директора на СУ „Никола Йонков Вапцаров“ – [населено място] са извършени промени в щатното разписание на училището, като е закрита длъжността с код НКПД 23596001 –„заместник директор – административно-стопанска дейност“. Със същата заповед е утвърдено ново щатно разписание, считано от 01.08.2019г. Към заповедта е приложено новото щатно разписание, в което длъжността заемана от ищеца не фигурира. По делото е представено и поименно длъжностно щатно разписание, в което името на ищеца не е посочено. 3/ С предизвестие №566/02.08.2019г. на директора на СУ „Никола Йонков Вапцаров“ – [населено място], връчено на ищеца с обратна разписка на 06.08.2019г., същият е бил уведомен, че на основание чл.326 от КТ във вр. с чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ, след изтичане на уговорения /или законния/ срок от 30 дни ще бъде прекратено трудовото му правоотношение. 4/ От представеното Удостоверение изх.№7/03.10.2019г., издадено от Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България - [община] е видно, че ищецът П. А. В. е бил член на Общинската организация на съюза на работодателите в системата на народната просвета в [община] от 05.03.2015г. и към датата 01.10.2019г. редовно е плащал членски внос. 5/ С уведомително писмо изх.№567/02.08.2019г., вх.№6/20.08.2019г. на директора на СУ „Никола Йонков Вапцаров“ – [населено място], Председателя на Общинската организация на съюза на работодателите в системата на народната просвета в [община] е бил уведомен за взетото решение за премахване на длъжността „заместник директор – административно стопанска дейност“ в СУ „Никола Йонков Вапцаров“ – [населено място]. В същото е посочено, че длъжността се заема от ищеца, който е уведомен за съкращаване на щата на 06.08.2019г. и след изтичане на 30 дневния срок, трудовото му правоотношение ще бъде прекратено. 6/ Не е спорно, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните е бил действащ представения по делото Колективен трудов договор за системата на училищното и предучилищно образование ДО1-100/11.06.2018г. със страни МОН, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и Сдружение на директорите в средното образование в Република България, като работодатели и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от друга страна. 7/ От представената от НАП справка за трудовите договори на ищеца и служебна бележка от Агенция по заетостта се установява, че за процесния период П. А. В. е останал без работа. 8/ От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за един месец, изчислено на база месец юли 2019г., съобразно изискването на чл.228, ал.1 от КТ, е в размер на 1 535,18лв. Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което ищецът е останал без работа – 02.09.2019г. до 02.03.2020г. е 9 211,08лв. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото са установени наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с атакуваната заповед, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Приел е, че представения по делото колективен трудов договор е влязъл в сила от датата на подписването му, поради което неговите клаузи са релевантни за уволнението на ищеца П. А. В.. В чл.10, т.3 от същия е предвидено прекратяването на трудовите правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ с членове на синдикатите – страна по договора, да се извършва след предварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната институция. Предвид изложеното и доколкото по делото е безспорно установено, че П. В. е бил член на Общинската организация на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в [община], то за него, като член на тази синдикална организация се прилага разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ. Предвид изложеното съдът е приел, че за да извърши уволнението работодателят е следвало да изиска предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Посочил е, че защитата е предварителна, защото предхожда уволнението, като то може да бъде извършено само след получаването на това разрешение. То се иска писмено от работодателя и следва да се получи писмено от компетентния синдикален орган. Предвид изложеното и на основание чл.344, ал.3 от КТ съдът е приел, че когато такова съгласие се изисква предварително и то не е било искано или дадено преди уволнението, заповедта за уволнение подлежи на отмяна като незаконна само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество. В хода на производството работодателят не е доказал законосъобразността на упражненото от него потестативно право на уволнение на ищеца на безвиновното основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. По тези съображения съдът е намерил предявените искове за основателни и ги е уважил. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Как следва да се преценява ползването на защита/закрила при уволнение на работник или служител, ако същият е член на работодателска организация, страна по колективен трудов договор, и ползват ли се членовете на „Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България“, от такава съгласно чл.333, ал.4 от КТ? 2/ Налице ли е неправилност или необоснованост на постановеното решение при произнасянето от въззивната инстанция за уважаване на исковете, след като последната е формирала изводи за обстоятелството, че ищецът е член на „Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България“, а не на синдикална организация, от чиято защита се ползват членовете само на синдикална организация страна по колективния трудов договор? Твърди, че разрешението дадено от въззивния съд противоречи на други решения на съдилищата, които са влезли в сила и са от значение за разрешаването на конкретния спор. Същите са от значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, като отговорите им биха допринесли за установяване на трайна и непротиворечива съдебна практика. Искането е основано на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 т.2 и т.3 от ГПК. Съдът намира, че първият поставен от жалбоподателя въпрос е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което обжалването следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като въпросът бъде уточнен от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ в следния смисъл: „Прилага ли се защитата по чл.333, ал.4 от КТ по отношение на работници и служители членове на работодателска организация, страна по колективен трудов договор?“. Вторият поставен в изложението на касационните основания въпрос е обусловен от твърденията за неправилност и необоснованост на решението, които не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В заключение, касационно обжалване следва да се допусне. Касаторът Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“, [населено място] следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 234,22 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 316/16.07.2021г., постановено от Благоевградски окръжен съд по въззивно гр.д. № 21/2021 г. УКАЗВА на касатора Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса в размер на 234,22 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: