Р Е Ш Е Н И Е № 364 гр.София, 27.10.2015г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА любка андонова при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3309 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 12.09.2014г. на П. К. А. и Р. К. Н. на влезлите в сила решения от 24.04.2008г. по гр.д.№450/2006г. на РС Бяла Слатина, допълнително решение от 28.05.2009г. на същия съд по същото дело и решение от 27.12.2013г. по гр.д.№172/2013г. на ОС Враца на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът Х. Д. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: С решение от 30.12.2010г. по гр.д.836/2010г. е оставена без уважение молбата на П. К. А. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 69 от 24.04.2008г. на Белослатински районен съд по гр.д. № 450/2006г. на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Молителката е сочела като основание за отмяна новооткрити /намерени преди два месеца/ писмени доказателства, а именно договори от 16.03.1957г. и от 25.12.1958г. за продажба на наследствени права от наследството на П. К. Н., които доказателства е поддържала, че обосновават промяна на дяловете на съделителите. Съдът е приел, че изложенотоне води до начилие на основание по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. С решение от 18.04.2012г. по гр.д.№100/2012г., ІІ г.о. е оставена без уважение нова молбата на П. К. А., Ц. Д. Н. и Р. К. Н. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат В. В., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 69 от 24.04.2008 год. по гр. д. № 450/2006 год. по описа на Белослатинския районен съд. Молителите са поддържали наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – представени са писмени доказателства – договор за продажба на наследствени права от 27.08.1969 год. и определение № 210 от 9.06.1949 год. по ч. гр. д. № 1058/49 год. на Врачанския областен съд, за които са твърдели, че са новооткрити и от съществено значение за делото с оглед правата на съделителите, които доказателства не са им били известни при решаване на делото. Съдът е счел, че тези обстоятелства не са нови. След влизане на решението по допускане на делбата по гр.д.№450/2006г. на РС Бяла Слатина в сила, с атакуваното решение от 27.12.2013г. по гр.д.№172/2013г. ОС Враца е отменил решение от 13.07.2012 година по гр.д. № 450/2006 година по описа на РС- Бяла Слатина по извършване на съдебна делба по реда на чл. 292 ГПК/ отм./ на допуснатите до делба земеделски земи и приемайки, че делбата следва да бъде извършена „по колена“ и по реда на чл. 289 ГПК / отм./ е постановил ново решение , с което след съставянето на 4 равни дяла, е обявил за окончателен съставения проект за разделителен протокол. С определение по гр.д.№2990/2014г. ІІ г.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на същото решение. В молбата за отмяна молителите поддържат, че със споразумение по нохд№416/2014г. на РС Бяла Слатина П. П. Б. е призната за виновна за това, че в качеството си на длъжностно лице-главен специалист в Общинска администрация в [община], в кръга на службата си е съставила официален документ-удостоверение за наследници №90/12.01.2007г. за наследниците на П. К. нетовски,като не е вписала всички законни наследници и документа е използуван като доказателство по гр.д.№450/2006г. на РС Бяла Слатина-престъпление по чл.311, ал.1 НК, което съставлява основание по чл.303 ал.1, т.2 ГПК за отмяна на атакуваните решения. Представят препис от споразумението. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна. С решението по гр.д.№172/2013г. ОС Враца е приложен един от установените в закона способи по извършване на делбата , след като е прието, че е налице хипотеза при която останалите способи за ликвидиране на съсобствеността/ чл. 288 ал.1 ГПК / отм./ чл. 288 ал. 2 или 3 ГПК / отм./ и чл. 292 ГПК / отм./ на имотите / движими или недвижими/, допуснати до съдебна делба с влязлото в сила решение по допускане на делбата, са неприложими , тъй като делбата на сънаследствените земеделски имоти следва да се извърши „по колена“ , т.е. чрез обособяването на дялове в натура за наследниците на всяко едно от децата на наследодателя/ а не и чрез обособяване дялове на техните наследници/. С това решение е приключила втората фаза на делба по извършването й същото има конститутивно действие. Решението във втората фаза на делбения процес се извършва в параметрите на решението по допускане – от гледна точка на обектите на правото на собственост, лица -съсобственици и техните права съсобствеността .С решението по чл. 289 ГПК / отм./ се определят само дяловете, обособени от спорната съсобственост, а в последяващия етап - тегленето на жребий ще се определи кои от наследниците в съответното коляно ще получат съответния дял и дали с оглед стойността на този дял ще има и стойностно уравнение. При така установените обстоятелства настоящият състав намира, че установената неистинност на документ - удостоверение за наследници на П. К., в случая не съставлява основание за отмяна на решенията по допускане на делбата и това по нейното извършване на основание чл.303, ал.1,т.2 ГПК. От решението се установява, че делбата ще се извърши по „колена”, а едва в последващ процес всяко коляно ще трябва да си подели получените в дял имоти, т.е. в случая е без значение обстоятелството кои и колко са наследниците в едно коляно. Непосочването в удостоверението за наследници на починалата съпруга на общия наследодател - П. П. К., не е довело до неправилно определяне броя „колена” между които следва да се извърши делбата и съответно до неправилност на атакуваните решения. Този факт, който не е отразен в документа признат за неистински, не е от съществено значение за изхода на спора за делба. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.2 ГПК, за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на това основание, трябва да е налице престъпление, което да е обусловило съдържанието на решението в атакуваната част, каквато обусловеност в случая не е налице. В случая всички наследници на П. К. и П. Н. са от едно коляно и след като бъде получен дял за това коляно при извършване на нова делба ще следва тези наследници да установяват какви са правата помежду им. На основание чл.78, ал.3 ГПК молителите следва да заплатят на ответника Х. Д. Н. сумата 800 лева разноски пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът Р е ш и : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна от П. К. А. и Р. К. Н. , и двамата от [населено място], на влезлите в сила решения от 24.04.2008г. по гр.д.№450/2006г. на РС Бяла Слатина, допълнително решение от 28.05.2009г. на същия съд по същото дело и решение от 27.12.2013г. по гр.д.№172/2013г. на ОС Враца, на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК. ОСЪЖДА П. К. А. и Р. К. Н. да заплатят на Х. Д. Н. сумата 800 лева разноски пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: