Р Е Ш Е Н И Е № 474 град София, 29.11. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2319 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на А. А. И. против въззивно решение № 107 от 29.06.2011 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 119/2011 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. Според жалбоподателя въззивният съд не е изложил мотиви защо отменя приложението на чл. 66, ал. 1 НК и не е обсъдил съвкупността от релевантни за наказанието обстоятелства. В нарушение на чл. 56 от НК е взел предвид обществената опасност на деянието, която е съобразена от законодателя и не може повторно да бъде отчитана при индивидуализация на наказанието. За сметка на това е игнорирал значимите обстоятелства за личността, които са позволявали условното осъждане и се е позовал на обстоятелства, които поначало не могат да имат значение – неупражняване на обществено полезен труд и малцинствения цигански произход на подсъдимия. Направени са алтернативни искания - за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, за приложението на чл. 66, ал. 1 НК или за намаляване по размер на лишаването от свобода. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението трябва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 9 от 20.04.2011 г. по н. о. х. д. № 157/2011 г. Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия А. А. И. за виновен в това, на 12.02.2011 г. в град Сливен да е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 340 лева и 4 ст. от владението на С. С. И., поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл.198, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Осъдил е подсъдимия да заплати на С. С. И. сумата от седем хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, зачел е предварителното задържане и в тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. С въззивно решение № 107 от 29.06.2011 г. по в. н. о. х. д. № 119/2011 г. Бургаският апелативен съд е изменил присъдата, като е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК, определил е първоначален общ режим на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип и е зачел допълнителен период от време в съответствие с чл. 59 НК. В останалата част е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. При индивидуализация на наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК са били отчетени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Същите обстоятелства, на които отново се позовава жалбоподателят са послужили като основание за решително намаляване на наказанието лишаване от свобода под минимално предвидения размер, посочен в санкцията на чл. 199, ал. 1 НК. Въззивният съд не е допуснал и нарушение на чл. 56 НК при индивидуализация на наказанието. Признаците на престъплението във всеки отделен случай могат да имат различно изражение и да предопределят различната степен на обществена опасност на конкретното деяние. Затова, продължителността и интензивността на осъществената принуда, за да се отнеме чуждото имущество, целенасоченият избор на време и място (вечерта и докато пострадалата била сама на автобусна спирка), както и подбудите за извършването на грабежа (натрупан дълг от хазарт) са такива обстоятелства, които определят не само степента на обществена опасност на деянието, но характеризират неблагоприятно и личността на подсъдимия И.. Мотивиран тъкмо от посочените данни за дееца и обстоятелствата на извършване на престъплението, въззивният съд законосъобразно е достигнал до заключение, че за поправянето и превъзпитанието, както и за постигане на останалите цели по чл. 36 НК е необходимо подсъдимият А. А. И. реално да изтърпи наказанието от три години лишаване от свобода. Ето защо Върховният касационен съд счита, че липсва явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Този извод не се променя от отделно взети съображения във въззивното решение, на които жалбоподателят правилно се противопоставя. Нито един подсъдим не може да бъде различно третиран поради етническия му произход (принцип за равенство на гражданите пред закона - чл. 6 от Конституцията и чл. 11 НПК). Съображенията обаче не са имали решаващо значение, поради което и при липсата на касационно основание, обжалваният съдебен акт на Бургаския апелативен съд следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 107 от 29.06.2011 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 119/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: