7 Р Е Ш Е Н И Е № 50016 София, 09.03.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2691/2021 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Е. К., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 11822 от 07.08.2020 г. по в. гр. д. № 5813/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, десети състав, с което след частична отмяна в осъдителната част и потвърждаване в отхвърлителната част на решение № 3975 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 6257/2016 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-10-ти състав, като краен резултат е отхвърлен предявеният от Б. К. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над 97 500 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило на 11.10.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва от 11.10.2015 г. С определение № 50667 от 05.12.2022 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правeн въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и доказване на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че определеното от въззивния съд обезщетение не съответства на приложимите обективни критерии и установените конкретни обстоятелства по делото. Според касатора, въззивният съд не е дооценил вида, характера и тежестта на получените травматични увреждания и неблагоприятните последици от тях, липсата на възстановяване от получените усложнения на тежката черепно-мозъчна травма и проявената посттравматична енцефалопатия с общомозъчна симптоматика и координационни нарушения; трайното и необратимо намаление на слуха на пострадалия; младата му възраст към момента на ПТП. Поддържат се и доводи за необоснованост на приетото от въззивния съд съпричиняване на вредите в обем на 25 %, изразяващо се в пресичане като пешеходец в населено място в нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДвП. Касационният жалбоподател счита, че съдът не е отчел механизма на ПТП, установен от автотехническата експертиза, а от друга страна, не е зачел в пълнота влязлата в сила присъда срещу водача на лекия автомобил относно допуснатите от последния нарушения по Закона за движение по пътищата. По съображения в жалбата, поддържани от процесуалния пълномощник на касатора в проведеното на 22.02.2023 г. публично съдебно заседание, се иска касиране на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество за уважаване на предявения иск до пълния предявен размер от 150 000 лева, с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за правилност на въззивното решение, с искане за неговото потвърждаване и присъждане на разноски. Подробни съображения са развити в постъпил по делото писмен отговор, както и в публичното съдебно заседание на 22.02.2023 г. Третото лице-помагач на страната на ответника – А. В. Ц. не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че присъденият с първоинстанционното решение размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди за сумата от 130 000 лв. е съобразен с критерия на чл. 52 от ЗЗД и е достатъчен да удовлетвори претърпените от пострадалото лице болки и страдания. В тази връзка е кредитирал заключенията на проведените в първоинстанционното производство комплексни съдебно-медицински експертизи, от които е заключил, че установяват по категоричен начин: причинените на ищеца тежка черепно-мозъчна травма и тежки травми на опорно-двигателния апарат, които са оставили трайни и необратими негативни последици за физиологичното му здраве, и за които няма благоприятна прогноза; болките и страданията на ищеца, които са били изключително интензивни през първите три месеца, а след това – с по-нисък интензитет, но продължаващи, без прогноза за тяхното отшумяване или намаляване; извършените шест оперативни интервенции; продължителният период на възстановяване на движенията на снагата на ищеца - около година. Решаващият съдебен състав, позовавайки се цитираната в мотивите към решението практика на ВКС, е посочил, че при определяне на претендираното обезщетение съобразява и обществено-икономическите условия в страната към месец октомври 2015 г., включително и нивата на застрахователно покритие. При произнасяне по релевираното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният съд е отрекъл становището на първостепенния съд, според което: ищецът с поведението си не е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, т. к. се е движил по пътното платно, но в лентата за насрещно движение на автомобилите, каквото е изискването на ЗДвП при наложило се движение на пешеходец по пътното платно. Въззивният състав, възприемайки автотехническата експертиза, според която ищецът се е движил по пътното платно на необозначено за движение на пешеходци място, а ударът с лекия автомобил е настъпил изцяло на пътното платно, е приел, че пострадалият е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.113, ал.1 ЗДвП, и без значение дали той е предприел пресичане на пътното платно или се е движил по него. Изведен е извод, че с поведението си ищецът е допринесъл до размер на 1/4 за настъпване на вредоносния резултат. Затова, въззивният съд е редуцирал определеното общо обезщетение от 130 000 лева, като е отхвърлил исковата претенция за разликата над 97 500 лв. до 130 000 лв., а в отхвърлителната част е потвърдил първоинстанционното решение. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. По правния въпрос относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице задължителна за съдилищата в Република България практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС № 17/1963 г. и Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК, чиито принципни постановки са следвани в постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни актове, вкл. и в тези, посочени от касатора. В мотивите към т.7 на ТР № 1/2014 г., имащи също задължителен характер, са разграничени хипотезите на допринасяне на пострадалия за възникване на произшествието и приноса му за настъпване на вредата. В този акт на нормативно тълкуване, както и в част от цитираната в определението по чл.288 ГПК практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав, е изтъкнато, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Необходимо е приносът на пострадалото лице да е конкретен и установен по делото при условие на пълно и главно доказване от позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е постановено в отклонение от посочената задължителна и казуална практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Основателни са оплакванията на касатора за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, в частта, в която апелативният съд е приел, че с поведението си – движение изцяло по пътното платно, ищецът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. Преди всичко, този извод противоречи на установения от автотехническата експертиза механизъм на произшествието и конкретно - на мястото, на което то е настъпило – в лентата за насрещно движение /спрямо управлявания от делинквента лек автомобил/, на около 1.7 м. от левия бордюр на платното за движение по посока на движение на автомобила. Освен това, въззивният съд не е зачел в цялост повдигнатото срещу третото лице помагач обвинение за конкретното деяние, за което А. Ц. е признат за виновен по силата на сключено, при условията на чл.381 и сл. НПК, споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда. Налице е и вътрешно противоречие между изразеното от решаващия състав становище за допуснато от пострадалото лице нарушение на предвидените в чл.113, ал.1 от ЗДвП правила за пресичане на платното за движение от страна на пешеходците и констатацията, че ищецът се е движил изцяло по пътното платно и, че именно по този начин е нарушил посочената разпоредба. Последното несъответствие между мотивите към решението не се отрича и от процесуалния пълномощник на ответника по жалбата, добросъвестно заявено в проведеното на 22.02.2023 г. публично съдебно заседание. По делото липсват категорични данни, от които да се изведе извод, че пострадалият е предприел пресичане на пътното платно, поради което е безпредметно да се преценява дали е допуснал нарушение на чл.113, ал.1 ЗДвП. Безспорно е обаче, че към момента на настъпване на произшествието той се е движил/намирал на платното за движение – на пътната лента за насрещно движещите се ППС. Придвижването на пострадалия пешеходец действително е сторено в нарушение на разпоредбата на чл.108, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата, която позволява на пешеходците при липса на тротоар или банкет или при невъзможност те да бъдат използвани да се движат по платното за движение, но противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства. Не би могло обаче да се изведе извод, че допуснатото от пострадалия нарушение на ЗДвП обективно е съпричинило настъпването на произшествието и на вредоносния резултат, тъй като той се е движил/намирал в насрещната за лекия автомобил пътна лента. След преценка на относимите към механизма на произшествието доказателства и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК следва да се изведе извод, че в случая допуснатите от водача на лекия автомобил множество нарушения на ЗДвП , вкл. и нарушаване на изискването да се движи най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, да използва най-дясната пътна лента, са причина за настъпване на процесното ПТП. Поради това, въведеното и поддържано от застрахователя правопогасяващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице не може да бъде уважено. Като неоснователни следва да се преценят доводите в касационната жалба за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.52 ЗЗД. При определяне на справедливото по смисъла на тази разпоредба обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е извършена преценка на: вида, броя и тежестта на причинените в резултат на деликта телесни увреди на ищеца и свързаните с тяхното лечение оперативни интервенции; продължителния лечебен и възстановителен период; неблагоприятните трайни последици от увредите, при отчитане на съществувалите в страната обществено-икономически условия към момента на деликта - м.октомври 2015 год. Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени като неправилно в частта, с която определеното обезщетение за неимуществени вреди е редуцирано с 25 % и вместо сумата от 130 000 лева на ищеца е присъдена сума от 97 500 лева. В случая не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което вместо отхвърлителното въззивно решение в посочената част трябва да бъде постановено друго, с което на ищеца да се присъдят още 32 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2015 г. до окончателното издължаване. Въззивното решение подлежи на отмяна и в частта, с която е намалено присъденото адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Йовчев и Евгениев“ за първоинстанционното производство, както и в частта, с която е намалена дължимата от ответника ДТ по сметка на СГС. В останалата обжалвана част, с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 130 000 лева до 150 000 лева, въззивното решение не страда от сочените от касатора пороци, поради което подлежи на потвърждаване. С оглед окончателния резултат по делото, ответникът по касационната жалба дължи държавна такса в общ размер от 1 300 лева - поравно по сметка на ВКС и на САС. В полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 2 229 лева за производството пред ВКС, а за въззивното производство в полза на Адвокатско дружество „Йовчев и Евгениев“ се дължи сума в размер на 4 711 лева, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. На ответника по касационната жалба се дължат 972 лева - разноски за настоящото производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 11822 от 07.08.2020 г. по в. гр. д. № 5813/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, десети състав, в частта, с която след отмяна на решение № 3975 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 6257/2016 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-10-ти състав, е отхвърлен предявеният от Б. Е. К. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над 97 500 лв. до 130 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило на 11.10.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва от 11.10.2015 г., както и в частта, с която е намалено от 4 711.20 лв. на 2580 лв. дължимото адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Йовчев и Евгениев“ за производството пред СГС, и в частта, с която е намалена дължимата по сметка на СГС държавна такса – от 5 200 лв. на 3 900 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на Б. Е. К. още 32 500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 11.10.2015 г., на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2015 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 650 лева и 650 лева по сметка на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на Б. Е. К. сумата 2 229 лева – разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА Б. Е. К. да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сумата 972 лева – разноски за касационната инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. Решението е постановено при участието на А. В. Ц. - трето лице помагач на страната на ответника. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: