Р Е Ш Е Н И Е № 50121 гр. София , 24 януари 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Кирил Иванов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 578/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Д., защитник на подсъдимия С. Й., срещу решение №92 от 01.06.2022 г., постановено по внохд №123/2022 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. От съдържанието на жалбата е видно, че се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, независимо, че същите не са формулирани ясно, като единствено е изведено, че „решението е неправилно, постановено в противоречие с доказателствата по делото и закона- основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК“. Без оглед на тази неточна формулировка, жалбата разкрива оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: 1. липса на мотиви към въззивния акт - главно в частта относно субективната страна на престъплението и липсата на отговор на възражения, направени от защитата на подсъдимият; 2. изграждане на фактически изводи на базата на житейска логика и предположения; 3. липса изобщо на анализ на доказателствата по делото, като съдът не е посочил и кои от тях кредитира и защо и кои отхвърля и по какви причини; 4. липса на коментар на констатираните множество противоречия в гласните доказателствени средства, като цялата доказателствена дейност на апелативния съд е оценена като такава, довела до пороци при формиране на вътрешното му убеждение по правно значимите за обвинението факти. На следващо място в жалбата са посочени подробни съображения, обосноваващи твърдението за липса на субективна страна на инкриминираното на подсъдимия престъпление. По-нататък се акцентира на това, че дори и подсъдимият да е имал участие в престъпното деяние, то той не е действал в качеството на извършител, а на помагач- да улесни шофьора Р. да разтовари стоката в [населено място], като тези събития обаче са се случили на 16.04.2019 г., а повдигнатото обвинение е за дата 14.04.2019 г. Правят се искания в условията на алтернативност: да бъде отменено въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан или да бъде преквалифицирано деянието, извършено от Й. от чл.242 ал.4 от НК във чл.242 ал.2 от НК, като се намали размера на наложеното му наказание. В срока по чл.351 ал.4 от НПК е постъпило допълнение към касационната жалба, в което към кръга на вече наведените оплаквания за съществени процесуални нарушения се включват и твърдения за пороци, допуснати в обвинителния акт и в хода на разпоредителното заседание, а така също се твърди и, че отказа на съда да разпита Н. А. е довел до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Развиват се съображения и за явна несправедливост на наложеното на Й. наказание. Постъпил е и писмен документ, озаглавен жалба, подписан от подсъдимия С. Й., в който той отрича да е извършил инкриминираното му престъпление. Твърди, че му е било нарушено правото да разбере за какво е осъден, тъй като не му е бил представен писмен превод на разбираем за него език- турски език. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия адв.Д., поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в двата процесуални документи съображения и с направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба. Взема становище за липса на претендираните касационни основания, тъй като нито изготвените от въззивната инстанция мотиви, нито доказателствената й дейност страдат от пороци. Счита, че апелативният съд е обсъдил всички възражения на защитата, а отговорите си по тях убедително е защитил в мотивите към решението. Приема за несериозно да се атакуват пред ВКС недостатъци в обвинителния акт, тъй като този съд няма правомощие да връща делото на прокуратурата. Намира за законосъобразно приложението на материалния закон, а наложеното наказание счита за занижено. Предлага да бъде оставено в сила решението на въззивната инстанция. В последната си дума подсъдимият С. Й. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, за да получи възможност да се защити. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба и допълнението към нея, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №260000 от 13.01.2022 г., постановена по нохд №518/2020 г., Хасковски окръжен съд е признал подсъдимия С. Й. за виновен в това, че на 14.04.2019 г. през ГКПП „граничен пункт“, в съучастие с Н. А., като съизвършители и при посредственото извършителство чрез С. Р. с управлявания от последния товарен автомобил марка „марка“, без надлежно разрешително пренесли през границата на страната високо рисково наркотично вещество- хероин, с тегло 286,940 кг, на стойност 25 824 600 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.242 ал.4 във вр.с ал.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложил шестнадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване и наказание глоба на размер на 200 000 лв. На основание чл.59 от НК е било зачетено предварителното задържане под стража на подсъдимия. Предметът на престъплението- хероин е бил отнет в полза на държавата. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на С. Й. направените разноски. По въззивен протест и въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №123/2022 г., приключило с решение №92 от 01.06.2022 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени в нея съображения. На първо място ВКС следва да разгледа оплакванията, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, защото тяхното наличие по необходимост води до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, без обсъждане на оплакванията за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Оплакванията за наличие на абсолютни съществени процесуални нарушения могат да бъдат разделени в три групи: 1. допуснати на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт; 2. допуснати при разглеждане на делото в разпоредително заседание и 3. липса на мотиви към постановеното въззивно решение. Видно от допълнението към касационната жалба релевираните съществени процесуални нарушения от първите две групи се отнасят до отразяване в обвинителния акт на фактически обстоятелства, за които се твърди, че не се подкрепят от доказателствата по делото и описание на поведението на защитата на подсъдимия, последното процесуално недопустимо; немотивирано отхвърляне от страна на първостепенния съд на искането за отвод на представителят на прокуратурата; непредявяване на материалите по делото; липсата на превод на протоколи за разпит на свидетели и експертизи на турски език; нарушено право на подсъдимия да дава обяснения по всяко време на производството и да обжалва актове, които накърняват негови права и интереси; неуведомяване на подсъдимия Й., че производството по делото спрямо съучастника му А. е разделено. На първо място е необходимо да се посочи, че всички тези оплаквания са били направени в разпоредителното заседание пред първостепенния съд, който с нужното внимание ги е разгледал и отхвърлил като неоснователни. Неговото определение е било атакувано от защитника на подсъдимия пред Пловдивски апелативен съд, който е оставил частната жалба без уважение поради неоснователността й, споделяйки изложените от първостепенния съд аргументи за липса на допуснати съществени нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство. Съгласно чл.351 ал.2 от НПК, „с касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства“. От съдържанието на цитираната разпоредба е видно, че страните не могат да правят такива възражения пред касационния съд, което не изключва обаче задължението на последния да следи служебно за наличието на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните. Изпълнявайки това си задължение, настоящият касационен състав не намира да са допуснати на досъдебното производство подобни нарушения. Обстоятелствата, че времето за запознаване с материалите на досъдебното производство е било недостатъчно, поради което защитата и подсъдимия не са успели да се запознаят с всички такива; че не на всички доказателства е бил изготвен превод на турски език, доколкото подсъдимия не владее български и че той не е могъл да даде обяснения след предявяване на материалите, въпреки желанието му /същият е давал обяснения на досъдебното производство/, са били напълно преодолени в съдебната фаза на процеса. Последната заема централно място за разлика от досъдебното производство, което има подготвителен характер, и първоинстанционният съд е положил всички усилия, за да гарантира правото на справедлив процес, предоставяйки възможност на подсъдимия да се запознае със събраните до този момент доказателства чрез превода им на турски език, както и да даде обяснения, което той е сторил. Посочените по-горе нарушения макар и съществени са отстраними и в тази насока процесуалната дейност на първия съд не търпи критика. Напълно коректно Хасковския окръжен съд се е позовал на решение от 05.06.2018 г. по дело №С 612/2015 г. на СЕС /голям състав/, съгласно което „ Член 7, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд следва да се увери, че на защитата е предоставена ефективна възможност за достъп до материалите по делото, като при необходимост този достъп може да се предостави след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него, или, когато в хода на производството са представени нови доказателства по делото, след началото на тези прения, но преди съвещанието, при условие че съдът вземе всички необходими мерки, за да гарантира спазването на правото на защита и справедливия процес.“ На следващо място първостепенния съд е взел отношение по изразеното от защитата недоволство за непредоставяне на възможност да обжалват постановлението за частично прекратяване на наказателното производство спрямо С. Р. и за това, че не са били уведомени за изготвеното постановление за разделяне на делото на основание чл.216 от НПК. В тази насока ОС-Хасково е изложил подробни и верни съображения, които се споделят от настоящата инстанция, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. Що се отнася до оплакването, свързано с качеството на обвинителния акт, ВКС не констатира наличие на съществени пороци при неговото изготвяне. Съдържанието му отговаря на изискванията на закона и разрешенията, дадени в ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Изключителна дискреция на прокурора е да отрази в обвинителния процесуален документ такива факти по обвинението, каквито той смята за установени на база на събраните до този момент доказателства, като задължение на съда е да провери доказаността на тези факти и в съдебния си акт да обективира установеното от него от фактическа страна, след което да му даде правна оценка. Освен това прочитът на обвинителния акт не съдържа отправени неприемливи от процесуална гледна точка послания досежно поведението на защиника на досъдебното производство. Действително действията на защитника не е следвало да намират отражение в процесуалния документ, но тяхното отразяване не е с цел създаването на негативна конотация, а представлява обяснения на прокурора за причините, поради които част от материалите по делото са останали не предявени. По-нататък в хода на проведено разпоредително заседание, ВКС не открива допуснати от съда съществени процесуални нарушения. На всички наведени от страна на защитата оплаквания за наличие на процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство е било подробно и изчерпателно отговорено. Не се констатира и безмотивно отхвърляне на искането за отвод на прокурора, в какъвто смисъл е налице твърдение от адв.Д.. В заключение, липсват абсолютни съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правата на подсъдимия, които да са допуснати в хода на досъдебното производство, както и при провеждането на разпоредителното заседание. Не така стоят нещата относно претенцията на касатора за липса на мотиви към постановеното от Пловдивски апелативен съд решение. Атакуваният съдебен акт не отговаря на заложения в закона стандарт за съдържание. И това е така, тъй като решението не съдържа анализ на събраните многобройни доказателства и доказателствени средства, а изводите по правото са твърде схематични и пестеливи, като липсва и отговор на направени от защитата на подсъдимия възражения. Действително ВКС е имал случай да отбележи в редица свой решения /напр. Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС,І н.о./, че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на пъроинстанционната присъда. Случаят обаче не е такъв, понеже мотивите на първоинстанционния съд също не се отличават с необходимата пълнота и прецизност. При това положение, като втора по ред инстанция по фактите, апелативният съд независимо, че е възприел фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първия съд, е следвало да извърши цялостен, обективен и детайлен анализ на доказателствения материал, като всеки един от фактическите си изводи обоснове посредством събраните доказателства, обсъди противоречията между тях и изложи съображения относно тяхната обективност и достоверност. Този порок на мотивите е съществен, защото не дава възможност на страните да разберат въз основа на кои доказателства е приета фактологията по делото, а на ВКС да проследи правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, респективно приложеното право. Прочитът на мотивите на въззивното решение показва, че след като е описала фактическата обстановка, контролираната инстанция единствено е изброила доказателствата и доказателствените средства, които според нея я подкрепят и се е задоволила с минимално обсъждане на показанията на митническите служители и обясненията на подсъдимия, последните приети като израз на защитната му позиция. Доколкото основния спор по делото е свързан със знанието на подсъдимия Й. за пренесените през границата на страната наркотични вещества в товарния автомобил, управляван от св.Р. и това знание не може да бъде изведено по друг начин освен от извършените от него обективни действия, съдът е следвало да подложи на внимателен анализ и съпоставка помежду им доказателствените факти, съдържащи се в показанията на свидетелите Р., А., Д., А., Й., Т., М., Ш. и пр. С особено внимание е следвало да бъдат анализирани и показанията на св.И. А., като се вземе предвид, че същият е бил длъжен да говори истината за всички обстоятелства, за които е свидетелствал / без оглед на това, че е имал възможност да не дава показания за факти, които го уличават в извършване на престъпление/. Показанията на този свидетел е следвало да бъдат проверени и чрез други доказателствени източници, каквото по делото са налице. Липсата на анализ на информацията, съдържаща се във всички изброени по-горе показания е довела и до необсъждане кои от тях се ползват с доверието на съда и по какви причини и кои не се кредитират и защо. Тази процесуална дейност на решаващия съд е напълно задължителна, тъй като именно тя дава възможност да се проследи правилността на формиране на вътрешното му убеждение. Освен това, не са били анализирани нито ВДС, изготвени въз основа на СРС, нито справките от мобилните оператори и разпечатките към тях, като данните от последните е следвало да бъдат съпоставени и с обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Р. и А.. Липсата на процесуална активност по обсъждане, анализ и съпоставяне на съдържанието на отделните доказателствени материали е дало възможност на защитата да претендира, че част от фактите са приети на предположение. Всъщност в мотивите на съда действително се съдържат предположения и житейски разсъждения, което е процесуално недопустимо. Така напр. съдът е приел, че „ при положение, че подсъдимият Й. наистина заема ниска йерархия в транспортната фирма на св.А.…….и разполага с ограничен финансов ресурс, странно е изведнъж да реши да проучва пазар за парфюмерийни и/или текстилни продукти“; „ Ако наистина става въпрос за услуга и помощ не е логично подсъдимият да се представя на иранския шофьор с името Н.…“. Порокът липса на мотиви се констатира и по отношение правните изводи на въззивната инстанция. От обективна страна е описан единствено състава на престъплението, в извършването на което подсъдимият е бил признат за виновен, след което са изложени кратки съображения, че той е действал чрез посредственото извършителство на шофьора Р., както и съображения досежно правната квалификация по ал.4 на чл.242 от НК. Мотивите, касаещи субективна страна на престъплението също не издържат на критика. Съдът не е посочил доказателствата, въз основа на които е приел знанието на подсъдимия за наличието на наркотичното вещество в превозното средство, което знание е извел от специфичния начин на неговото укриване и транспортиране /тук би следвало да се обърне специално внимание на ВДС, изготвени въз основа на СРС/, не е изяснил причините за смяната на местата за настаняване, позовал се е на интензитета на комуникацията между Н. А. и подсъдимия Й., без да проследи инициативата и съдържанието на проведените между тях разговори., в т.ч. и последния разговор №143, проведен на 16.04.2019 г. в 12:33:20 часа. Все във връзка със субективната страна, съдът не е изследвал и важния въпрос на база на доказателствата по делото, дали осъществената от подсъдимия Й. „логистика“ изобщо е била необходима. Доколкото инкриминираната контрабанда по настоящото дело не е от класически вид, е било необходимо старателно да се изследват отделните факти / и връзката между тях/, изведени въз основа на анализ на доказателствата, за да е в състояние съдът да защити аргументирано извода си за наличие на субективната страна на престъплението, нещо което той не е сторил. И на последно място, съдът не е отговорил на голяма част от възраженията на защитата, наведени в допълнението към въззивната жалба и в хода на съдебните прения. Оспорени са били значителна част от доказателствата и доказателствените средства, като са били релевирани доводи за тяхната превратна интерпретация, посочени са били фактически обстоятелства, възприети от първия съд изцяло на предположения. Липсата на отговор по тези важни въпроси от страна на апелативния съд, който е съд по фактите, е довела до това, че в касационната жалба посочените по-горе оплаквания са били преповторени, макар ВКС да е само съд по правото и да не може да променя и установява нови фактически положения. Освен това налице са били и възражения, свързани с обективната страна на престъплението по чл.242 ал.2 от НК, които също са били подминати от проверявания съд. Съобразно разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК основното задължение на въззивния съд е да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в жалбата, когато потвърждава присъдата. Това си задължение ПАС не е изпълнил. В заключение, атакуваният съдебен акт страда от съществен процесуален порок от категорията на абсолютните- липса на мотиви, поради което на това основание касационната жалба следва да се уважи. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изведе фактическите си изводи след пълно, всеобхватно и детайлно изследване на всички доказателства по делото, които да анализира по отделно и да съпостави помежду им, след което да изложи изводите си по правото и отговори на всички наведени от страните възражения. Доколкото делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на процесуално основание- липса на мотиви, останалите касационни оплаквания не подлежат на обсъждане. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.5 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение №92 от 01.06.2022 г., постановено по внохд №123/2022 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. Решението да се преведе на турски език и да се изпрати на подсъдимия С. Й.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/