Р Е Ш Е Н И Е № 39 Гр.София, 02.03.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари, 2020 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.112/20 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №93/04.12.19 г., постановена от ОС-Габрово /ГОС/ по В.Н.О.Х.Д.117/19 г., е отменена оправдателна присъда №483/17.10.19 г., постановена от С-Габрово /ГРС/ по Н.О.Х.Д.880/18 г., и подсъдимият Д. Я. И. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343 Б,ал.3 НК. Във връзка с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, търпимо при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 500 лв. На основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение наложеното със споразумение №304/25.05.16 г.,постановено по Н.О.Х.Д.730/16 г.на ГРС, наказание лишаване от свобода за срок от една година, търпимо при първоначален общ режим. На основание чл.343 Г НК е определено наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от една година и шест месеца. Срещу присъдата на ГОС е постъпила касационна жалба с оплаквания за неправилност, необоснованост, постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния и процесуалния закон и със събрания доказателствен материал по делото. Иска се отмяна и оправдаване на дееца.В допълнение, подадено пред ВКС, се развиват съображения в подкрепа на оплакванията, като се препотвърждава искането. В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа жалбата и допълнението към нея, с изтъкнатите в тях доводи. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата, допълнението към нея и аргументацията и исканията по тях, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Въпреки дълготрайното прилагане на процесуалния закон в контекста на регламентацията за правомощията на висшата съдебна инстанция по наказателни дела и въпреки многократното взимане на отношение по този въпрос в постановените съдебни актове, очевидно за пореден път е нужно да бъдат дадени определени пояснения: Първо, в наказателното правораздаване ВКС е съд по правото /с изключение на хипотезата по чл.354,ал.5,изр.2 НПК, която в случая не е налице/. Той се занимава със съдебни грешки, обособени в светлината на визираните в процесуалния закон касационни основания. Необосноваността и недоказаността не присъстват сред тях, доколкото те са относими към съдилищата по фактите. Следователно, всякакви претенции, рефериращи към лична преценка на атакуващата страна за нарушения, свързани не с процедурна годност на доказателствената преценка на решаващата инстанция, чийто акт подлежи на ревизия, а с кредитируемост или не на приети за вярно присъединени към ценимата доказателствена маса материали, не влиза в обхвата на произнасяне на ВКС. И това е така, дори и аргументите за необоснованост да се прикриват под оплаквания за реализирани съществени процедурни пороци /в конкретната жалба директно е изписано оплакване за необоснованост и постановяване на присъдата в противоречие на събрания доказателствен материал/. Затова без обсъждане ще бъдат оставени всички възражения в посочения смисъл. В крайна сметка те целят преоценка по годно събрана доказателствена съвкупност и препроизнасяне по нея с оглед недоказаност на вмененото престъпно деяние. Второ, предвид последното казано, единствената предвидена в закона възможност, когато ВКС е легитимиран да пристъпи към директно оправдаване на подсъдимия /без соченото по-горе изключение/, е тази по чл.354,ал.1,т.2 вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Тогава обаче трябва да се изведе заключение, че приетата от решаващата инстанция, чийто акт се разглежда, фактология, не откроява съставомерни признаци на престъпление и въпреки това деецът е осъден. В конкретния случай не е така. Трето, общите правила за касационната инстанция като съд по правото не търпят промяна и тогава, когато второстепенният съдебен състав е направил различна доказателствена преценка от първия такъв и е стигнал до съответни изводи, изискващи респективно осъждане или оправдаване на дееца. Необосноваността и недоказаността не са в сферата на обсъждане и в такъв случай, обратно на претенциите по процесната жалба и допълнението към нея. И така, предвид казаното, ВКС е ограничен в обсъждането си само на определени възражения, относими към процесуалната годност на доказателствата, обмислянето им с извеждане на съответна престъпна фактология, както и приложението на материалното право в тази връзка. Общо трябва да се заяви, че въззивната инстанция е изразила своите съображения по отношение на групите свидетели, чиито показания са свързани с предмета на доказване и при спазване на процедурните правила е достигнала до верни изводи както по доказателствата, така и по установените фактически положения. Ясно е посочено на кои свидетелски показания се дава вяра и защо. Такъв е въззивният подход и по отношение на групата свидетели, заявяващи как пред очите им подсъдимият е погълнал носени у него наркотични вещества с цел да не бъдат открити същите /ерго, както те, така и самият той, го свързват с извършване на престъпление по чл.354 А НК предвид държане на наркотици/, но не и да е управлявал колата след тяхна употреба. При спазване на процесуалния закон са оценени всички допустими изявления, като те са прегледани както поотделно, така и при съотнасяне едни към други. Дори и да се приеме, че деецът не е бил обект на постоянно наблюдение от страна на полицейски служители по “метода на триъгълника“ /което решаващият съд не е сторил с изписване на надлежни мотиви за това/, то неговите обяснения и показанията на приятелите му както по отношение на момента на прием на наркотични вещества, така и по отношение на начина на осъществяването му, се опровергават от изводите по назначената в хода на първоинстанционното разглеждане на делото медицинска експертиза. В обобщение, ако би било вярно казаното от тези лица, то при проверката с тест на подсъдимия или не би имало следи в слюнката му от употреба на наркотични вещества, ако би глътнал топчетата такива, ведно с твърдяната найлонова опаковка; или в нея би имало и следи от амфетамин,ако би ги сдъвкал, както се заявява, че е направил. На фона на изцяло доказателствените претенции и тези за необоснованост на атакувания съдебен акт, очертани в допълнението към жалбата, въз основа на които се иска преразглеждане на доказателствената наличност от страна на ВКС, каквато той няма да направи, могат да бъдат обособени три фактора,ценими на плоскостта на оплакване за допуснати от решаващата инстанция процесуални нарушения. Първо, няма съмнение, че съдът е приел заявеното от държавното обвинение за осъществяване на специализирана полицейска акция, в рамките на която е установено, че касаторът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Извън гласни изявления, писмени доказателства в тази връзка действително липсват, но всъщност усилията по доказването са се фокусирали не върху това /тъй като не е имало спор/, а върху лансираната пред съда теза кога И. е употребил наркотиците, за които тестът, с който е проверен, е дал индикация. По-важно в случая е безспорно установеното обстоятелство, че лицето е било спряно при управлението на МПС от служители по контрол на движението, действащи едновременно с такива по охрана на обществения ред. И понеже акцията е била специализирана по линия на вторите, се е наложило отиване на свидетели до полицейското управление, за да вземат тест за наркотици, с какъвто предварително не са били снабдени /според свидетеля Г. при движението на автомобила се оказва негативно влияние върху уреда/. Това косвено установява защо касаторът е бил спрян за проверка въобще и не води до такъв порок на същата, че да бъдат изключени и по-нататъшните действия на служителите. Второ, независимо от документалните неблагополучия на дееца, заради които въобще е тръгнала неговата по-задълбочена проверка, спрелите го служители по контрол по транспорта говорят за активиране на преценката им предвид изнервено и неспокойно състояние на лицето /без да изключват, че и служителите по охрана на реда са посочили лицето като контингент за употреба на наркотични вещества/. А според чл.5,ал.1 от Наредба № 1/19 юли 2017 г.за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/, наличието на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози, дава възможност за проверка с тест или изпращане за кръвно изследване. В този ред на мисли, на л.5 от ДП е приложен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. От него е видно, че И. се е клател, заеквал, треперел и имал зачервени очи /същият е подписан без забележки от проверения/. А направената по-късно проверка с тест е установила, че проверяващите са имали основание да се съмняват за това, че той е управлявал автомобил след употреба на наркотични вещества. Така че претенцията на защитата само за субективна преценка на полицейските служители по линия на пътното движение не може да бъде споделена. И на последно място, ГОС действително е отразил в мотивите си,че поради осъждането на И., той е бил запознат с процедурата и е бил наясно, че ще бъде тестван за наркотици и алкохол. Спори се,че няма данни за подобно твърдение. ВКС се съгласява по принцип с изтъкнатото възражение, но трябва да уточни, че излагането на това по-скоро житейско съждение от страна на ГОС не е от характер да се приеме,че поради казаното въпросът с виновността на дееца е решен вместо събрани по надлежен ред доказателства, а не наред с тях. Що се касае до приложението на материалното право, и в това отношение ВКС не намира порок в дейността на контролираната инстанция. В допълнението към жалбата се сочи неустановяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, след което управление на МПС, по надлежния ред, визиран в специалното законодателство. Във връзка с посочено разрешение на въпроса по конкретно дело на ВКС, се разсъждава по приложимостта на съответната регламентация, уреждаща процесната проблематика. Изложението е изготвено по начин, че правилата на Наредба №30/01 г., относима към процесния момент по К.Н.Д.1222/17 г.на 1 н.о.на ВКС, по което е постановено решение №28/24.04.18 г., и спомената по-горе в настоящото решение Наредба №1, са отнесени към нормата на чл.343 Б,ал.3 НК и се твърди, че е налице липса на синхронизация. Затова се извежда недоказване по категоричен начин както на обективната,така и на субективната страна на вмененото на И. деяние, за извършването на което е осъден. Настоящият съдебен състав е задължен да заяви своето отношение и то е следното: Съгласно разпоредбата на чл.343 Б,ал.3 НК се наказва този, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. За разлика от разпоредбата на ал.1 на посочения законов текст /и съответно ал.2/, когато трябва да се установява определена концентрация на алкохол в кръвта по надлежния ред, такъв не е споменат в процесно интересуващата ни ал.3. Като оставим настрана спецификите по приема на алкохол, който поначало не е криминализиран, и този на наркотичните вещества, чието придобиване и държане съставляват престъпно деяние, а то трябва да е налице, за да има и употреба, несъмнено по различен доказателствен начин се стига до извод за реализиране на наказателна отговорност в първия и втория случай- при управление на МПС. Касателно интересуващия този процес подход, по всякакъв доказателствен път е възможно да се установи употребата от страна на дееца на наркотични вещества и/или техни аналози,след което управление на МПС. Съществува обаче и специален визиран ред съгласно важимата към деня на извършване на престъплението-23.06.18 г.- Наредба №1, приложима в първия й вариант от 01.07.2017 г. Там е разписан начинът, експлоатиран в настоящия казус, чрез който е пристъпено към установяване на обстоятелството дали подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Казаното е нормално, доколкото констатирането е извършено от органи по контрол по Закона за движението по пътищата, чиито разпореждания и указания трябва да се изпълняват при проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. За тях това е възможният ред. Съгласно чл.3,ал.1 от обсъжданата Наредба, употребата на наркотични вещества /доколкото само тя интересува казуса/ от тези органи се установява чрез тест. Съгласно ал.2 трябва да се извърши химико-токсикологично лабораторно изследване, но само в четири точно определени случая: ако лицето откаже проверката с тест; не приема показанията на осъществения такъв; извършената проба с теста е некачествена и невалидна; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с тест. Казаното, пренесено към конкретните доказателства, установява, че подсъдимият е проверен с тест /макар и не веднага след спирането на автомобила/ и той е показал наличие на кокаин и метамфетамин. И. изрично е изписал, че приема теста /л.4 от ДП/, поради което не се е наложило изпращането му за изготвяне на химико-токсикологично изследване и респективно придружаването му до надлежното място за осъществяване на такова. Оттук насетне, при процедурно вярно отхвърляне на доказателствените материали, установяващи прием на наркотични вещества след спиране на автомобила, в каквато насока се спори от защитата и чийто спор стои в основата на претенцията за неправилно приложение на материалния закон чрез осъждането на касатора, следва да се изведе заключение, че ревизираният съд законосъобразно е намерил за налични предпоставките за консумиране на състава на престъплението по чл.343 Б,ал.3 НК. При това, предвид заявеното от свидетели-полицаи /Г. и Д./, подкрепено и с писмен доказателствен материал, въздействието на употребени наркотични вещества върху поведението на касатора като водач на МПС е било видимо. В този смисъл атакуваната присъда следва да бъде оставена в сила поради липса на процедурна и материалноправна незаконосъобразност. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №93/04.12.19 г., постановена от ОС-Габрово по В.Н.О.Х.Д.117/19 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/